Search the Community
Showing results for tags 'поезия'.
Found 5 results
-
В "Аватар" имаше толкова видове синьо, с неоново и виолетово. Много звезди. Ненадминат пир за очите ми. Сънувам обаче във охра, с есенен дъжд в полуизгорялата ноемврийска трева, и "ръжда" от заспиващи сливи в мекия сумрак под облака. И също сънувам запалено огънче - там, щото ме чакат във къщи. Балканска порода - какво да я правиш. Не се възпитава. Остава си местната гама за сънища. И тази вечер, нека всички на път се завърнат в дома си.
-
Бонбен механизъм се задейства, някъде под нечии яке. Някъде в нечие сърце, това бе последната капка. Някъде - някой уби - някого, но не разбра и бързо отмина. Онзи, с бомбения механизъм в якето, днес почти се срина. Една нишка на един живот, днес безвъзвратно се скъса. Утрото няма да дойде за много, а за колко от нас ще го има?
-
Аз и ти - един ден ще се събудим. Не ще бъдем вече на двадесет и една. Ще бъдем по – стари, по – мъдри, светът ще е шарил по наш'те лица. В прозорци през завеси ще се взрем, за да си спомним всичко, което някога сме търсили, оставили. И нещо в нас ще затупти, ще зареве, нещо отдавна, потулено, забравено. Ще си спомним онова, което сме били, онова, което сме опитвали, направили. Ще си спомним как сме били двама – само аз и ти. Как от гордост всичко сме забравили. Как сме тръгнали, обърнали сме гръб. Как последвали сме чуждите пътеки. Как сме съжалявали дълбоко всеки път, в който срещали сме новини - един за друг - от всеки. И ще сведем поглед в този ден, тихо ще въздъхнем, не ще смеем да заплачем. Ще тръгна аз – в безизразност – смирен. За тебе знай – все още вътре – в мене – всичко – обич – плаче.
-
Есенно Облакът горе в небето не става за пиене,ама по цвят си прилича.Отпивам.И слънцето меко придърпва върха върху себе си и скрива лъчите си тихо.Дъждовно ухае на вечер,ухае на есен, вечерно...И в сумрака пламнали листи туптят като кръвпод дърветата.Но именно днес, е наистина.Със щуреца последен -намери ме тази любов.
-
Тя ме намери (поезията).На снега, под луната:искрящо самотна и толкова кръгла, както само във зимната ноще кристално възможнода бъдеш...И какво от това?Тя ме намери там, едновременно с вятъра, с лаят на кучето чакащо -на пътека без хора сред тайнствени сенкина сребърни клони без гарвани.Намери ме, между всички условности и очертания,в средния делник.Не заплакахи не я заговорих:с нея се знаем отдавна.Има срещи, в които е най-добре, да мълчиш.
