Jump to content

Maria

Потребители
  • Content Count

    32
  • Joined

  • Last visited

  • Days Won

    2

Maria last won the day on December 22 2017

Maria had the most liked content!

Community Reputation

86 манджу

1 Follower

About Maria

  • Rank
    Млад герой

Profile Information

  • Пол
    Female
  • Любими сериали
    “Shoujo Kakumei Utena” ; “Mushishi” ; “Nodame cantabile; “Berserk” ; “Claymore” ; “Kino no Tabi: The Beautiful World”; “Ergo proxy”; “Casshern Sins”..
  • Любими филми
    „Остров“ 2006, Лунгин; „Сталкер“ 1979; „Сънища“ 1990; „Дуелист“ 2005; „Гроб на светулки“ 1988; “Наусика от долината на вятъра” 1984

Recent Profile Visitors

1,384 profile views
  1. Едно от аниметата, които гледам в момента. Не предполагах, че има толкова бърз бг превод! Обичайно не гледам на бг, но покрай детето взех да търся, защото преведените подходящи за деца анимета са изгледани 1000 пъти и ми мрънка за нещо ново. За съжаление това, макар, че е интересна история е за малко по-големички и си го гледам само аз.
  2. Благодаря за препоръката. Тъкмо си търсих нещо новичко да гледам.
  3. Да, много е талантлив Хонго и със запомнящо се присъствие. И тук и в другите си работи буквално ме залепя за екрана.
  4. Тези три серии подробно разглеждат последните две ръце от дуела Washizu-Akagi. Сезон 2 е с друг дуел, а 3 завършва дуела от сезон 1. На който финала на 1 му се е сторил отворен, тук може да получи затваряне. Ако го гледам като самостоятелно произведение без сравнения с мангата, бих предпочела финалът да си остане, както е в 1(достатъчно беше ясен), но и с продължението ми хареса. Akagi загуби от загадъчността си - доста негови мисли бяха озвучени. Сподели мисли за философията си, които можем да се досетим и без да ги казва толкова буквално. Исках героят да си остане неуловим. При Washizu допъл
  5. Maria

    Gackt

    Гакт е качил всичките си соло концерти (без странични проекти като YFC, Camui Gakuen, с Токийската филхармония и т.н.) по случай годишнината си. Имат май някакъв лимит като време в което ще са там. Малко размисли по темата... Специално тези, които нарича Visualive, a не от 2018, или някои от сборните като структура напомнят на традиционните японски пиеси Но. Състоят се от две части, разделени от трета хумористична част – Кьоген. От друга страна ми напомнят на европейския романтизъм и неоромантизъм. Първата част е романтична, патетична, трагична и сериозна(там обикновено са по
  6. Много хубава тема... Творците, които Ксексе е посочила, са ми едни от любимите и на мен. Искам да добавя oще някои. Ще започна с: Кунихико Икухара Kunihiko Ikuhara (21.12.1964 г.) е японски режисьор, писател, художник и музикален продуцент. Най-известните му ранни работи са – „Sailor Moon“ (към Toei, режисира част от епизодите) и „Revolutionary Girl Utena“( Be-Papas, където вече творческият контрол си е негов). По-късните му творби са „Mawaru Penguindrum“, „Yurikuma Arashi“ и „Sarazanmai“. След като завършва Kyoto University of Art and Design, Икухара започва работ
  7. Докато го гледах, в главата ми се въртеше Маркс със неговото „Битието определя съзнанието“. Тази теза е доведена до крайност във филма. Но все пак ми се искаше, да има и поне мъничка пукнатина. Иначе излиза, че е абсолютно вярна. А все пак тя е вярна наполовина. Другата половина верност е на противоположното твърдение. Досадно би било и обратното доведено до крайност, макар, че в днешно време на това повече сме свикнали. Търсене при което двете се неутрализират звучи почти като Дао, но тогава няма Оскар. Връщам се към крайният материализъм във филма и класовото разделение. Едните с
  8. Между другото вокален педагог ми е казвал, че на хората от едно семейство гласовете си пасват. Аз не съм наясно с това, но с брат ми(той се занимава с пеене) сме пели песни заедно за удоволствие и наистина се връзват гласовете. А за тези двамата – прекрасни са. Особено тя. Гласовете им хармонират толкова искрящо, направо вибрират красота. Настрана от това, песните им и изобщо к-поп не е моята музика. Развитието в песните им, не съм много наясно как да го кажа, самата мелодична линия, ми е еднообразна и ми доскучава. Това е лично възприятие. Въпреки това, порадвах се на гласчетата им.
  9. Maria

    Gackt

    Погледнах Tonde Saitama, излезе преди няколко дни при рускините без субтитри. Режисьорът му прави шантави и приятни за гледане комедии. Дори и Нодаме Кантабиле ми беше приятно да гледам, като се има предвид, че обичам много анимето, успях донякъде да се порадвам и на игралната версия. Сега чакам субтитрите на Tonde.., защото логично нищо не разбрах от специфичния японски хумор, който се очаква от тази комедия. Само се порадвах на Гакт с дълга синя перука, което беше целта на цялото упражнение. И ме удари една носталгия. Може би заради края на хубавото и приключенско лято. Есента винаги напомня
  10. Снощи не ми се спеше и рисувах. Има за оправяне по лицата, единият ръкав на Джун Ки очертава малко по-мощно рамо от необходимото перспективни бъгчета, но не ми се рисува повече по това, но исках да го споделя. Обичам райетата им - на тъмното сако - светло райе, на светлата пижама - тъмно райе.
  11. Матрим, на мен предният ти пост ми звучеше по-скоро като мнение по повод ролята му в LL и актьорски перспективи, затова съм коментирала главно това. Ако все пак трябва да се коментира визията, според мен е по-добре е да не е толкова лъщящ, иначе като структура на лицето не виждам промяна, освен драстичното отслабване. По-принцип чертите му са остри, някой килограм в повече ги омекотява, а сега като няма нищо излишно никъде по себе си, са супер остри. Лъщящото нещо с което е намазан, изобщо не се връзва с тази острота. Особено под някои ъгли изглежда като намазан със светлоотразителна боя. Сигу
  12. Според мен на Джун Ки му е рано да се разделя с младежката визия(разбира се, това е пристрастното мнение на фен). Макар че, може би по корейските стандарти възрастта му вече е напреднала. Така или иначе, когато възрастта му наистина стане по-солидна, ако продължи да се снима в сериали, ще го бутнат в различни второстепенни роли, включително и на герои с по-съмнителна мотивация и при повече късмет и някоя главна(както се получава при страхотния актьор Че Мин Су – от дъжд на вятър някоя главна роля, която не става за айдъли и успява да се вреди и той). Иначе, наред с другите проекти на мен
  13. И при мен се получи така. Режисурата като цяло също ми харесва. Сценарият обаче от случаят с чичото нататък все по-уверено навлиза в най-застоялите води на корейското драма клише. Лавандула, до към 8 серия си мислех, че главният герой ще го гътнат по някакъв трагичен начин (преборвайки лошите все пак), но като гледам как вървят серийките, си мисля, че по-скоро краят ще е нещо веселичко.
  14. И на мен ми се стори... Можеше по-стегнато да е всичко. Както беше в началото. Двамата главни, достатъчно добре представят чувствата на героите си на екрана, за да е нужно да им слагат в устата излишно обяснителни реплики и да вкарват сантиментални ретроспекции. Затова пък най-сетне героят на Че Мин Су започна да става по-интересен.(Когато сценарият даде и най-малката възможност, Че Мин Су не изпуска шанса си). Сцената в болницата(и асансьора) с него и Джун Ки беше забавна. Харесаха ми тези двамата заедно. Малко странно пуста е болницата (как успяха да я опразнят от всички така бъ
  15. Супер! Благодаря за линка! (и за пояснението)
×
×
  • Create New...