Jump to content

itadakimasu

Потребители
  • Мнения

    234
  • Присъединил/а се

  • Последно посещение

  • Days Won

    17

itadakimasu last won the day on Ноември 8 2017

itadakimasu had the most liked content!

2 Последователи

Относно itadakimasu

Profile Information

  • Пол
    Female
  • Местожителство
    София
  • Любими сериали
    много са де..
  • Любими филми
    те още повече..

Последни посетители

2596 профилни разглеждания

itadakimasu's Achievements

Пълководец

Пълководец (5/10)

293

Обществена Репутация

  1. Аз както отдавна не съм гледала нищо корейско( а и не съм писала отдавна), но много ми допаднаха първите две серии. Гуки е страхотен,макар че нещо ми се вижда променен, особено чертите му са някак различни. Но така се радвам,че пак го гледам в продукция, още повече редом до Пак Бо Йонг. Засега двамата ми стоят много добре заедно. Иначе яко клишета,но ми е интересно.
  2. Готина първа серия. Мацката е огън, а Jasper е бонбон, както винаги, макар че в първа серия се губи по трасето все още. Жалко, че е само 6 серии.
  3. Чакам го с нетърпение! Сега подхванах Before we get married с Jasper Liu и съм влюбена в усмивката на тоя човек, а тази продукция изглежда ще му лепне...
  4. Аз много искам да дойда на такава среща! Ако е обедно-следобно време, на линия съм!
  5. Не знам дали само на мен, но цялото сватосване и харесване на главните ми е странно. Всички "съвпадения" и "случайни" срещи между двамата са някак изсмукани и очайващо пресилени. Въобще, едно странно се държат... или, може би, комично е по-точна дума.. Семейната новогодишна вечеря, дето сгаджосваха цялото поколение, беше толкова абсурдна работа, но се посмях хубаво. Гън год-а е голяма работа обаче, с това 'ела по-близо' с двата пръста и кат се наведе над мацката.... А главната не зная дали я харесвам, не ми е достатъчно ярък персонаж, че да я приемам наравно с шефа. Дано по-напред я развият малко личностно.
  6. На китайска вълна съм и някъде мернах 'навъсения' поглед на главния и веднага го започнах сериала. Наистина, този поглед е убийствено готин! Харесва ми сериалчето, фен съм на cyberspace stuff и идеята зад CTF състезания е супер готина(в Америка ги правят само вътрешно, не като спорт). Главната ми е малко странна, но е гледаема, а отборът е супер. Само тия патриотични глупости ме дразнят.. Пропагандно стоят. Издразних се на възвеличаването на Тянанмън, предвид какво се е случило там.. Засега го гледам с интерес, дано всичко е наред занапред.
  7. Те и двамата главни са дръвца, ама са такива невероятни сладури, че ми пълнят сърцето... Наистина не е нищо особено сериалът, но аз го хванах в такъв момент, че наистина трепетно си гледам всяка серия. Красиво е, невинно е, нежно е, има си дори забавните моменти, а the slow-paced действие ми допада също. Типичен ученически романс. В 31-ва ни измъчихаааа с тая целувка.
  8. Аз съм вече на 30-ти, няма никаква музика. Главният учи за архитект и му се отдава рисуването, не музиката. По-скоро изкуството около, което се въртят нещата е рисуването. И да добавя ъпдейт на мнението ми: каква сладост се лее последните серии, то бива захарно сладурско, но пък ми допада страшно много(а принципно се дразня на толкова захаросаност), някак ненатрапчиво им се получава тук, или просто много ме радват двамата главни. Ако може само да се смили режисьорът, дано една нормална целувчица да докарат, че с това втренчено гледане ако си останат... язък. То че и двамата са шматки и половина... Ох, тия забавени кадри понякога са влудяващо идиотски, макар красотата им.
  9. На мен ми върви много леко, забавно и сладко-романтично. Предвидимо е, но красиво и трепетно. Впрочем, описанието на сериала горе е погрешно. Главният нито е дявол(освен дяволски сладък),нито има нещо общо с музиката.
  10. Много сладурски сериал! Като цяло, явно имам предпочитание към този тип китайски сериали, започващи в ученическите години и развиващи взаимоотношенията на героите до зряла възраст. Сериалът май е базиран, донякъде, на един тайландски филм. Всички персонажи до един са готини и интересни, а главните ми радват очите(о да, дори в 'грозната' фаза на момичето, макар че това със зъбите изби рибата). Предвидим сюжет, разбира се, но такива сериали се гледат заради персонажите и техните моменти. Може би, от време на време ми липсва по-експресивната натура на корейците, но съм свикнала и на китайско. Продължавам да го гледам с интерес и чакам първите по-сериозни моменти между двамата главни сладури.
  11. Започнах го съвсем непринудено този сериал. Гледаше ми се нещо тийн и леко, наистина нямах очаквания. И сега го следя с интерес. От много време не съм пускала нещо корейско и въобще не следя новопоявилите се на сцената, но кастът тук много ме радва, свежи, готини и млади. Историята не е пипната докрай, но ме забавлява и разтоварва. Като огромен фен на комиксите, идеята за метафизичността на комиксовия свят ми допада. Е, тук е повърхностно разгледана, но сериалът е с цел изцяло за забавление, друго и не търся. Забелязвам и много намигания към други известни драми. Радва ме и красотата на кадрите. Чудя се, ако бяха включили на моменти анимирани сцени, примерно за сцените, които се развиват 'on the stage', дали нямаше да е с една идея по-близко до света на мангата?
  12. Аз наистина не видях някаква дълбока промяна в персонажите. Героят на Гуги и в началото беше способен на убийство, и в края също. Любовта между двамата не промени тъмните черти на характера му, само дето се появи смисъл зад действията му, а именно да защитава нея. Думите му "научи ме как да бъда добър човек" така и отлетяха с вятъра. А главната още повече, типичната история за влюбването в лошото момче и съпроводените мъки от това. Единственият катарзисен момент беше това, Може би детективът/брат беше единственият персонаж, който претърпя някаква личностна промяна. Това е моето мнение, разбира се, и определено съм повлияна от сравнения с оригинала. Но съм съгласна, че не търсеше отмъщение героят на Гуги, просто беше огорчен, самотен, гневен. И фактът, че той остана докрай такъв, според мен, доведе нещата до въпросния край. Ако той наистина се беше променил, Впрочем, за мен този сериал по-скоро беше типичният корейски за ходене на влюбените по мъките...и точно затова няма много общо с оригинала.
  13. Наистина не зная какво ми задържа вниманието в този сериал, но изгледах излезлите серии наведнъж и засега ще продължавам да го следя. Иначе безумствата в него са просто очебийни. Прекалено много и дразнещи дупки в сюжета, алогични персонажи и действия на персонажите. И едно огромно преиграване от страна на всички(дори режисьорско такова), аман от истерични персонажи.....и въпреки всичко това, не зная, от динамичността на действието ли е(защото определено е динамично), от сексапила на Че Джин Хьок и Шин Сонг Нок(ама тъй де), но ми е интересно. Разбира се, имаме перфектни примери за revenge drama сред корейските, този е просто смешен. Но, както и desini е споменала по-горе, не е скучно, даже напротив. Според мен, реакцията и положителните мнения за този сериал са токова необясними, колкото и сюжетът, и персонажите в него. Засега определено ще го следя, нищо, че ми се иска да пребия едно 99 % от героите, барабар с режисьора и сценаристката.. но то нали това е целта на the entertainment industry, да провокира емоционална реакция в теб, никъде не пише, че трябва да е положителна. Само дано малко поуспокоят топката с изблиците на персонажите и наблъсканите една до друга като сардини екшън сцени..
  14. Искаше ми се още нещо с Рьо и попаднах тук.... Това е един от онези филми, чийто афект върху зрителя е негативен, но е силен. Не мога да харесам филма, но и не мога да отрека, че беше почти брилянтен. Впрочем, филмът няма никакво послание, Юкисада просто представя кинематографично, персонажно и сюжетно едно поколение и техният coming-of-age преход. Персонажите на пръв поглед са клиширани: булимичка, хомосексуален, момиче, което спи с богати мъже, сестрата, която е с наднормено тегло и изолирана. Но имаме едни плътни и дълбочинни персонажи, за това допринасят и сцените-интервюта, които бяха много добро хрумване според мен. А на фона на мръсния индустриален град всичко придобива безлични и тъмни окраски, сякаш всичко върви към своето загниване. Безпътност и обърканост лъхат от филма. Поколение, растящо без родителски контрол и насока, което не гледа към бъдещето и поставя под въпрос съществуването си. Юкисада е създал една вакуумна история, история между икономическия колапс и предстоящото голямо заметресение в Япония и една от най-ярките терористични атаки случили се там. Една от силните теми във филма беше темата за смъртта, имаше някаква обсесия към смъртта. Но от друга страна тя беше и тривиализирана, сякаш е нещо банално, същото отношение имаше и към секса. Всеки един от персонажите имаше своята пристрастеност и слабост: Козуе-храната и външния вид, Ичиро-смъртта и болката, Руми-секса и парите, но те дотам бяха свикнали с тях, че ги бяха обезценили. Опитваха се да намерят нещо, да се справят със съществуването си, но не успяха да го намерят в тях и чрез тях. Тяхната празнота на съществуване се дължи и на склоността им към солипсизъм... и как иначе, когато са оставени съвсем сами. Единственият "положителен" персонаж беше този на Харуна, може би заради апатията и отдалечеността от нещата тя не беше чак дотам затънала в някаква обсесия. Но определено нихилизмът й не беше положителен. Друготото характерно нещо е, че филмът е изцяло лишен от радостни моменти и какъвто и да било романтизъм, натурален е, груб е, директен е. Може би, единствените моменти, които бяха комични и то в черни окраски, бяха сцените с двамата съученици, които ловяха риба и си разказваха клюкарски истории на фона на индустриалния смог. Но 90-те години са много добре представени, модата на обличане, когато грънджът беше популярен, когато наистина имаше една безпътност и никаквост след толкова много политически и социални промени. Уилям Гибсън си беше много на място, през 90-те започва истинското навлизане на технологиите, което както знаем напълно промени човешките взаимоотношения. А взаимоотношенията в този филм, макар и странни и дори брутални, ги има. Имаше обаче някаква меланхоличност, основно в това, че персонажите "наблюдаваха" как животът им минава покрай тях, те просто го съзерцаваха, така, както отиваха да съзерцават трупа до реката. Именно затова Харука описа живота със способността просто да чувстваш нещо, без значение дали е положително, или отрицателно. А нейното поколение беше просто празно. Страхотна актьорска игра. Леле, Рьо не съм очаквала, че ще го видя в такава роля. Фуми е страхотна. ukio, И аз не бих гледала филма отново.
  15. Много приятно бях изненадана от този филм! Очаквах нещо по-тийнейджърско и лигаво, но се радвам, че бях опровергана. Красива романтична история съчетана със сериозна( и любопитна, бих казала) тематика. Японците ги бива в социалните експерименти и размишленията относно морала и нравствеността. Тук имаме типичното плавно, но и стряскащо развитие на сюжета. Кинематографично беше истинска наслада филмът. Ех, тази Япония. Рьо много ми хареса тук, някак много отпуснат и земен ми беше и това ми допадна.
×
×
  • Създай нов...