Jump to content

mo chuishle

V.I.P.
  • Мнения

    142
  • Присъединил/а се

  • Последно посещение

Всичко публикувано от mo chuishle

  1. Не се съмнявам, че авторът на изследването сам се досеща за варианта с изпращане на въпроси по електронен път, но ме помоли за координати на хората. Ще го попитам дали му върши работа виртуалната връзка.
  2. Мой познат и преподавател от специалност Японистика в СУ-Антон Андреев, подготвя научно изследване, посветено на манга и аниме обществата в България. В тази връзка той прояви желание да се запознае с членове на Истърн Спирит, които се вълнуват от японските комикси и анимации. Идеята му е да се срещне с тях и да им зададе няколко въпроса по темата. Ако проектът на Антон бъде одобрен, материалът с анкетите и други интересни факти ще публикувани под формата на статия в сборник на частния университет Бункьо-гакуин, Токио. Нека тези от вас, които искат да участват в проучването, ми пишат на ЛС, за да разменим координати и уточним как ще се процедира по-нататък. Поздрави!
  3. Мой познат и преподавател от специалност Японистика в СУ-Антон Андреев, подготвя научно изследване, посветено на манга и аниме обществата в България. В тази връзка той прояви желание да се запознае с членове на Истърн Спирит, които се вълнуват от японските комикси и анимации. Идеята му е да се срещне с тях и да им зададе няколко въпроса по темата. Ако проектът на Антон бъде одобрен, материалът с анкетите и други интересни факти ще публикувани под формата на статия в сборник на частния университет Бункьо-гакуин, Токио. Нека тези от вас, които искат да участват в проучването, ми пишат на ЛС, за да разменим координати и уточним как ще се процедира по-нататък. Поздрави!
  4. Да, причината да се избере сериал е заради ограниченото време.
  5. http://www.facebook.com/profile.php?id=100002419284741&sk=wall Добавяте като приятел и сте там. Митко, предложила съм те като приятел, снимките от последния път са публикувани на стената. Инициативата не е на корееца, а на Симеон Арнаудов, първият просто е изпратен, за да представлява страната. Нищо не пречи да се организират и лекции, и дискусии, и друг вид мероприятия, стига пространството да го позволява. Това с храната е въпрос на пари, време за подготовка и пространство, където да се направят манджите, без да е нужно да ги пренасяме. Затова залата не е най-подходящото място точно за това. Но всякакви други идеи, които са възможни за изпълнение на това място, са добре дошли. Комуникирайте.
  6. На 6 юни от 18.30 ч. в зала №1 на Центъра за източни езици и култури (бул. "Тодор Александров" № 79 ) колегите от специалност Кореистика ще изнесат представление по едноименната традиционна корейска история за Чунхянг. Исторята за дъщеря на кисенг, която се влюбва в местен управник, разказ за любовта, която преодолява всички трудности. Това е един от мотивите в корейската култура, с който всеки представител на този народ се отъждествява. Пълнете залата.
  7. А ето и нещо съвсем ново, което не е за изпускане http://www.apraagenc...vo-tailand.html
  8. Наскоро разговарях с ръководителя на този проект - Симеон Арнаудов, и той ме помоли да разпространя новината за пускането му действие в нашия форум. Нещата са още в начален стадий, и както Симеон споменава по-долу, има място за още развитие и идеи. Да се надяваме, че Центърът ще се превърне в едно ново място за обмен на идеи между всички хора, които се вълнуват от културата на Корея. Сега ви цитирам неговото обръщение и покана за първата корейска кино вечер, по време на която ще започне излъчването на сериала "Ловци на роби". За контакти: Симеон Арнаудов – simeonfromfreedom@yahoo.com Джеймс Канг - bulgariajames@yahoo.com Facebook страница
  9. "Студентите от специалност "Японистика" на СУ"Св. Климет Охридски" ви канят на 6-тия традиционен Празник на японската култура. В програмата очаквайте разнообразни сценични изяви, демонстрации, игри и изложби, чрез които ще ви запознаем както с традиционните японски бит и култура, така и с модерното лице на страната. Ще се радваме да посетите и благотворителния ни базар в помощ на пострадалите при земетресението в Япония. Събраните средства ще бъдат дарени на Японския червен кръст."
  10. Препоръчвам на всички хора, които посещават курса по корейски език в ЦИЕК да се явят на теста за начално ниво. Днес прегледах примерен такъв и считам, че ще се справят. Крайният срок за подаване на молби е идният вторник, ако решите да кандидатствате, подгответе си и снимка с размер за документи.
  11. Да, има и ниво за начинаещи. Таксата за явяване на изпита е 10 лв.
  12. За конферентната зала се влиза от входа откъм "Шипка". Качвате стълбите вляво от входа, на втория или третия етаж е, не помня точно. Утре конференцията е там, а в четвъртък-отново в ЦИЕК.
  13. Програмата за конференцията можете да намерите тук: http://dox.bg/files/dw?a=e47980b698
  14. Гражданската война в Китай Автор: Руслана Русева, Сдружение "Истърн спирит" Гражданска война в Китай се води между управляващия по това време, изначално подкрепян от Запада Гуоминдан (Китайска националистическа партия) и съветско ориентираната Китайска комунистическа партия (ККП). Целта на военните действия за всяка от партиите е да установи властта си над Китай. Като резултат от войната, Китай е разделен на две части – Китайска народна република, управлявана от Мао Дзъдун и Република Китай (Тайван), управлявана от Чан Кайшъ. Един от създателите на Гуоминдана, пръв временен президент на основаната през 1912 г. Република Китай с център град Гуанджоу, е Сун Ятсън. Той е революционер, действал активно за свалянето на последната династия, управлявала империята и за основаването на конституционна република. Идеите, които той залага в управлението на партията, са за свобода, мир и равенство на народа. След около година от началото на управлението си обаче той е принуден да предаде властта на военния диктатор Юен Шъкай, който по това време разполага с многобройна, добре оборудвана и създадена по западен модел армия. Причините, които налагат тази промяна във властта, са липсата на финанси в правителството на Сун Ятсън, разнобоят сред неговите съмишленици, незначителният брой въоръжени сили, с които това управление разполага и все по-нарастващият авторитет на Шъкай като военен лидер. Сун Ятсън емигрира в Япония, където ще изчака по-добри времена. С поемането на властта от Юен столицата на Републиката се връща в Пекин. Новодошлият президент разпуска Парламента и възстановява монархията, за да може да се самопровъзгласи за император. Управниците на централните и южни китайски провинции не са съгласни с авторитарния диктаторски подход, който Юен налага и въстават срещу него. Този опит за отцепване от централната власт става известен като „втората революция”. Шъкай се опитва да се справи с противниците си, като назначава на тяхно място свои хора, но те също се изправят срещу него. Той е поставен и под натиска на Япония, която непрестанно се опитва да превърне Китай в свой протекторат. Шест месеца преди смъртта на Шъкай през 1916 г. започва и масовото управление на многобройни военни диктатори в страната. Това са хора, разполагащи със собствени армии от западен тип, снаряжение, закупено от западните страни и приходи, които са добити най-често от търговията с опиум. Времето, през което те владеят страната, не е благоприятно – диктаторите управляват чрез терор, корупция и лукавство, оставят в страната да се разрази инфлация, разбойничеството процъфтява, търговията замира. Най-силно от това безотговорно управление страда селячеството. Военните диктатори разкъсват територията на страната според интересите си, но Китай е разкъсван на сфери на влияние и от страна на западните държави като Франция, Великобритания, САЩ, Италия и Германия. В тази ситуация въстанията на хора от народа се оказват безполезни за спасяването на страната. 1921 г. – Юен Шъкай вече не е сред живите, затова Сун Ятсън решава да се завърне в страната и опитва да създаде наново демократична република в южните части на Китай. С помощта на местен военен командир той е избран за президент на местната република, където възнамерява да установи свой демократичен режим, но враждебното отношение на Великобритания и възникналите проблеми между Сун и военния командир провалят амбициите му и той напуска кантонската провинция. Само година по-късно обаче Сун Ятсън намира нов приятел в лицето на Съветския съюз, чийто интереси му налагат да засили позициите си в Далечния Изток, и се завръща в Кантон. СССР играят своята двойна игра, като подпомагат едновременно както Гуоминдана, така и Китайската комунистическа партия. През 1923 г. Чан Кайшъ (Дзян Дзиешъ) – зет на Сун, е изпратен на стаж в съветската Червена армия. По същото време в Кантон пристига и една съветска мисия. През 1924 г. Гуоминданът е реорганизиран по съветски модел и постепенно се превръща в централизирана и мощна политическа сила, възнамеряваща да разпростре контрола си над всички механизми в държавата и армията. С помощта на руски инструктори през май същата година в Кантон е създадена Военната академия Уампоа. След като получава военното си образование в Япония и отслужва стажа си в Съветския съюз, Чан поема командването й. Именно в това висше училище се възпитават новите военни, чиито бойни редици сетне ще влезнат в Гражданската война. На следващата година (1925) Чан Кайшъ предвожда Северната експедиция, която обединява наново по-голямата част от Южен Китай. Той побеждава или кооптира по-голямата част от северните военачалници. По същото време обаче се засилва и разколът между фракциите в Гуоминдана, а комунистическите настроения в партията се засилват сериозно. През 1927 г. Националистическата партия основава своя столица в Нандзин, разположен на река Яндзъ. От този главен град в централен Китай националистите управляват в продължение на десетилетие. През същата година Чан решава да отмъсти на комунистите в редиците на Гуоминдана, като избива множество техни съмишленици в Шанхай. Тази кървава чистка става известна като „Масакре в Шанхай”. Оттук започва откритият конфликт между двете китайски партии. През 1928 г. националистите окупират Пекин, чийто статут на столица му е отнет, а старото му име – Бейпин – върнато. Чан утвърждава позициите си все повече. Той е едновременно председател на ЦК на Гуоминдана, президент на Китай, председател на Изпълнителния съвет на партията и главнокомандващ въоръжените сили. Сам се удостоява със званието „генералисимус”. Националистическото правителство си връща правото да събира налозите от митниците, солта и пощите. Кайшъ се явява поредният военен диктатор – най-успешният, който, благодарение на твърдата си позиция, печели симпатията на западните държави. Благодарение на финансовата стабилност, която е постигната в страната вследствие на действията на му, западните държави вече се чувстват сигурни да инвестират в една икономически рентабилна страна. Диктаторът постига финансова стабилност в страната, благодарение на строгия контрол, който налага върху банковия сектор. Този негов подход се оказва успешен, за да запази стабилитета в страната, но националистът умишлено пренебрегва един бедстващ район, който сетне ще му причини множество неприятности – селският. Той се превръща в център на комунистическата дейност в страната. В периода 1930-1934 г. Чан извършва пет похода за борба срещу действията на ортодоксалните комунисти. Първите акции на Чан са срещу Съветската република в Жуйдзин в периода 1931-1934 г. В рамките на пет похода той успява да я унищожи с помощта на немски съветници и чужди заеми, но през 1931-1932 г. започва японската окупация в североизточните части на Китай (Манджурия). Улисан в борбата си с „комунистическите бандити”, Чан Кайшъ не може да противодейства на японците. Сблъсъкът с японците би означавал край на новия режим, който все още бил в консолидация. Дори и да се изправел срещу нашествениците, военният диктатор нямало да успее да противостои на модернооборудваната японска армия, тъй като неговите войски били сравнително многобройни, ала все още в процес на изграждане. Неизбежно било гоненията на либерали и комунисти да не доведат до възникване на съответното опълчение и до зараждане на радикални политически тенденции. След 1928 г., когато преминава периодът на анархия, породен от управлението на множество военни диктатори и по време на който се зараждат всевъзможни политически течения, идва период, в който комунизмът все повече утвърждава позициите си в политическата опозиция. Марксизмът пък става верую сред интелектуалците. Китайската комунистическа партия е създадена през 1921 г. от тесен кръг интелектуалци, които желаят да организират борба на пролетариата в отворените пристанища срещу военния режим. rn Китайските комунистически революции, за разлика от тези на Запад, не се зараждат в градовете, а в селата, и постепенно обхващат градовете. Въпреки че първите ръководители на комунистическата партия в Китай са градски интелектуалци, активните дейци са именно хора от селски произход, които никога не са напускали родината си. В китайската действителност истинските комунистическите лидери не се ръководят от идеологии – за тях тепърва предстои да докажат лидерството си на бойното поле. След като Япония започва действителната си инвазия в Китай през 1937 г., правителството на Гуоминдана започва да се изтегля, като се брани частично с неуспешни битки, а цялото китайско население – да се преселва, чак до Съчуан, бягайки от японските войски. Японците окупират провинциите на изток и север от р. Хуанхъ, цялата долина на р. Яндзъ до езерото Дунтин и всички големи градове, разположени на изток от линията Джънджоу-Кантон. Режимът на Чан Кайшъ преживява удар, защото вече е лишен от правото върху митата и таксите, събирани в областите, пътищата към търговската митрополия Шанхай са отрязани, прекъснати са връзките с международните бизнес-среди. Чувствата на досегашния съюзник – СССР, охладняват, и неговото място заемат САЩ, които оказват на режима финансова помощ. С неуспешните бойни действия на Чан и гоненията му срещу комунистите малко по малко се задълбочава неприязънта на привилегированите досега от режима среди, бившите чиновници и всички, на които трудната ситуация не позволявала да се сдобият с бързо богатство. Същевременно комунистите се борят активно против японските нашественици, като извършват няколко бойни похода. През 1934 г. те също са принудени да се изместват под напора на японските военни – така комунистите от Дзянси, около 100 000 на брой, преследвани и от националистите, стигат до Шаанси през Съчуан през труднодостъпни области, изминавайки общо 12 000 км. Това преселение става известно като „Дългия поход”. В него оцеляват едва 7-8000 души. Те организират ново ядро на комунистическата революция и започват да набират все повече и повече съмишленици. През 1936 г., въпреки огромното си нежелание, Чан Кайшъ е принуден да обедини сили за борба срещу окупаторите с Китайската комунистическа партия. Въпреки това Чан Кайшъ поддържа голяма армейска сила за контрол върху военизираните отряди на ККП и две години по-късно подема офанзива срещу дейците в северозападен Китай. Под натиска на Съединените щати, генералисимус отново приема принципа на общия фронт с враговете си по време на Втората световна война. След края на Втората световна война, като предводител на една от съюзническите страни-победителки, Чан Кайшъ може да поеме глътка въздух и спокойно да се заеме с борбата срещу комунистическия враг. Гражданската война в Китай продължава с прекъсвания веднъж до края на Втората световна война (1945 г.) След капитулацията на Япония военните действия в Китай между комунисти и националисти са възобновени на територията на цялата страна през 1946 г. Представители на двете воюващи политически сили са Чан Кайшъ (Гуоминдан) и Мао Дзъдун (Комунистическа партия). Нека видим какво представляват двете враждуващи сили. Националистите разполагат с многобройна, добре въоръжена армия, докато техните опоненти са 3 пъти по-малобройни селски милиции. Целта на последните е да изтощят врага, осъществявайки светкавични удари и локални военни операции. Армията на Гуоминдана разполага с удобни транспортни средства и до момента на войната е разположена в основните градски центрове в страната. Комунистическите сили са разпределени главно в североизточните части на Китай. Гуоминданът разполага с удобни транспортни средсва, а ККП – не. Въпреки предимствата, с които изпъква националистическата армия, опонентите им имат едно преимущество на своя страна – народът. Негативен се явява и фактът, че Чан Кайшъ се сражава на прекалено разтеглен фронт, в резултат на което и връзката между отделните му дивизии е разпокъсана. След първите победи селските милиции биват обединени в по-големи, дисциплинирани армии. Тогава народът окончателно застава на тяхна страна. В средата на 1947 г. Червената армия поема стратегическата инициатива на североизток. През 1948 г. вече са превзети Лоян и Кайфън в провинция Хънан, както и Дзинан в провинция Шандун. Следва последната фаза от нейната офанзива, по време на която са разгърнати големи подразделения, чието въоръжение е съставено от добита военна плячка. В същото време, много дезертьори от противниковия лагер преминават на страната на комунистите с цялото си оръжие и имущество. През септември-октомври 1948 г. цял североизточен Китай вече е завладян, като националистите губят на този етап 400 000 души. Решителната битка се състои в областта Суджоу, северно Дзянсу, през зимата на 1948 г, която е най-важната част от т.нар. кампания „Хуайхай”. Тя е една от малкото конвенционални битки по време на войната. 550 000 войници на Република Китай (под управление на Гуоминдана) са обкръжени и избити в Суждоу от комунистическата Народноосвободителна армия. През 1949 г. армията на Чан Кайшъ е отблъсната от континентален Китай, а самият той се оттегля на о-в Тайван, където създава Република Китай (Тайван). Мао Дзъдун става ръководител на Китайската народна република (КНР). Неговата партия управлява до 2000 г., а Чан Кайшъ е президент на Китайската република на о-в Тайван до смъртта си на 5 април 1975 г. в Тайпе. В негова чест е построен мемориал – един от най-привлекателните архитектурно-паркови комплекси на столицата. До ден днешен между двете воюващи страни не е подписано примирие или мирен договор, което на практика означава, че не е поставен официален край на войната. Въпреки това КНР и Тайван поддържат активни икономически връзки. ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА: 1. Жак Жерне, Китайската цивилизация, "Кама", 2004 г. 2. Лилиан М. Ли, Алисън Дж. Дрей-Ноуви, Хейли Кун, Пекин – от имперска столица до Олимпийски град, "Рива", 2010 г. 3. http://www.wikipedia.org
  15. Сладки произведения от Страната на изгряващото слънце Навън започна мракът, вятърът, мъглата. Времето на есен преди зима. Време на оная обесническа романтика, дето се носи на площада от акордеона на бездомника музикант. Само тя топли. Топли ме музиката на тоя сив човек със сива коса – така парадоксално на фона на сивотата ме топли само тя. В тъкмо една такава атмосфера днеска си ходех с цел да видя и вкуся сладки, направени от ръцете на майстор сладкар от Страната на изгряващото слънце. (Я, още един метеорологичен парадокс!). Ходя си, пък по едно време влизам в хотел РАДИСЪН (с червения килим – място, считано за дворец от всички уважаващи себе си снобки чалгарки (сондирала съм мнения от въпросните)). Влизам, ходя по червения килим – и се усети – топлина, и се чу – топлина, и ме обля светлина! Вярно, че било дворец – напълно забравих за есента навън и за шлагерите на уличния музикант. Романтиката е на топло! Стълбички – втори етаж – червени столчета, микрофони, хора! Седят и слушат. Хора с бели шапки ходят, друг един човек с бяла шапка не ходи. Той говори авторитетно, превежда му българка – студентка японистка. “Япония се гордее пред света със своята кулинарна култура и макар че сред повечето хора са известни най-вече ястия като суши и темпура, японските сладки са един основен елемент от ежедневието на японците и част от чайната церемония.” Тъй като закъснях, не знаех, че ми се полага столче с листчета, моливче и напечатан текст за настоящата лекция за японските сладки yагаши – практична работа. Отидох и застанах в близост до масата със сладките. Това също беше практично. Нека сега споделя, че очаквах да дегустирамтака популярните в Япония, Корея, Китай и пр. далекоизточни страни оризови сладки, но се оказа, че този път няма да вкусвам просто сладки, придружаващи чая, а скъпи, елитарни сладкиши. Изпълних се със специално чувство. Господин майстор сладкарят най-напред говори изчерпателно за историята на сладките вагаши със сладък, но непоколебим тон: „Произходът на уагаши трябва да се търси далеч в древността. Счита се, че първообразът на уагаши са плодовете. По-късно през XVIII-XV век посредством контактите с Китай (династия Тан), Португалия и останалите европейски страни биват привнесени нови съставки и техники. Различните стилове на изработка на уагаши се оформят окончателно през XVII-XIX век, като Киото става основен център за разпространението им. Решаващо влияние за усъвършенстването на сладките оказва употребата им по време на традиционната чайна церемония, тъй като те са основен елемент от нея. Дори един от задължителните елементи при приготвянето е да се избягва използването на силни овкусители, за да не се „убие” вкуса на чая.” “Може би пък понякога кулинарията изисква сериозни жертви” – помислих си аз. „Разпространението на чайната церемония сред обикновените хора допринася още повече за популяризирането на сладките. Уагаши не могат да бъдат категоризирани толкова лесно, защото всяка сладка е своеобразна интерпретация на идеите на своя създател. Един от популярните видове се нарича джонама-гаши. Всяка сладка се оформя ръчно и изобразява мотиви, вдъхновени от природата, поради което този вид сладкиши се делят на „пролетни”, „летни”, „есенни” и „зимни”. Уникалност! На проектора видях разновидности на джонама-гаши – оформени като плодове, цветни тестени топки и правоъгълничета, всяко от които отговаря на месец от годината. Поразява ме тази традиция на източните общества, запазена до днес – да вплитат детайлите на естетиката и философията във всички сфери на живота. Ето тази особеност откривам и в кухнята на Япония – сладки, чиито форми и цветове хармонизират с промяната на сезоните – сладки под формата на листа, сладки под формата на хризантеми... Докато майсторът ни омайва с теория, отзад двама други сладкари чевръсто и тихо оформят топчета, бършат ръце и изсипват деликатно оформената сладка маса в излъскан до съвършенство съд. После поднасят своето производство на публиката – сладки под формата на кестен, изработени от пастата на червен боб адзуки, различен от смолянския и напълно неподходящ за направата им (според майстор сладкаря). В кестена освен паста имаше и истински варен кестен, чийто вкус неочаквано за мен добре се съчетаваше с влажната кашкава бобова смес. Казаха ни да ядем на малки хапки, за да усетим добре вкуса на сладката, но това беше предвидливо и с оглед на големината й. След няколко малки хапки в ръцете ми остана само кутийката, в която беше опакован японският кестен. Потърсих с очи кокетната кошничка, в която раздаваха тези сладости, за да си угодя още веднъж, но не я открих. Зачаках следващия номер. Tой представляваше именно направата на елитарната сладка под формата на хризантема, която по думите, а майстора щяла да излезе около 10 лева парчето – в японски йени това е сума с много нули и не звучи добре за ухото. Сега да кажа две думи за изработката – пипкаво, леко бавно. Господинът с бялата шапка носеше със себе си около петнадесет вида инструменти – ножички, пинсетки, ножчета и тям подобни остротии за оформяне не сладки. Листата на хризантемата се раждаха едно подир друго от основата към върха с помощта на тези малки ножички и пинсетки. Някой от публиката попита сладкаря дали си позволява да диша, докато обработва цветето. Той се засмя и рече, че затаявал дъх. Има си хас, ако диша, докато реже тая тънкотия, със сигурност ще я скърши и десет лева отиват на вятъра. Меденият глас отново се извиси, за да ме върне към изконната битова истина, че за да има красота, трябва да я създадем с много труд. „С помощта на занаятчийска ножичка се изрязват венчелистчета с еднаква форма. По този начин се извайва всяко листенце на хризантемата. Тази изработка изисква майсторски умения. Направата на такава сладка, наречена хасами-кику, е част от държавния изпит за получаване на най-високо ниво на майсторство в изработването на вагаши.” Хризантемата, както разбрахме, може да бъде изработена като разцъфващо цвете – с венчелистчета нагоре и като вече отворено цвете – с венчелистчета, насочени надолу – само мерак да имаш. Обяснено ни беше, че в процеса на направа ръцете трябва да бъдат мити или забърсвани с кърпа често, за да не се пренесе топлината им върху сладките. Докато майсторът си работеше, аз се отплеснах със снимки на другите двама майстори. Когато сладката беше изработена, всички ахнаха и плеснаха с ръце. Красотка си беше! В следващия момент и представянето завърши, но сладкарят зададе неудобен въпрос: „Кой иска да отнесе със себе си тази красива хризантема?”- „АЗ, АЗ, АЗ!”- (30 човека, едновременно). На по-умните стана ясно, че общото „отнасяне” е невъзможно. Обаче сладкарят не се уплаши, та предложи да играем на „Камък, ножица, хартия”, за да си извоюваме сладкиша. Масата хора рекоха да оставят тези игри на вдетинените и преминаха към попълване на анкети относно качеството на проведената лекция. Останахме четирима упорити, които отстоявахме правото си над цветето. Толкова труд беше хвърлен в него все пак. „Камък, ножица, хартия”... Три хартии срещу една ножица и белокос господин присвои хризантемата. За останалите имаше утешителни награди под формата на обикновени полски цветя. Някои като мен не се почувстваха успокоени, затова минаха два пъти през кошницата с донесени от Япония сладки и едва тогава счетоха случая за приключен. Последният въпрос в анкетата беше: „На какво друго мероприятие бихте искали да присъствате?” Аз по невнимание започнах да пиша: „Представяне на корейска традиционна кухня”, но спътницата ми ме поправи шокирана: „Това представяне се организира от японското посолство!” Е, важен е културният обмен! Затова поправих: „Демонстрация на японския театър „Но””... Освен че получихме като подарък традиционни уагаши, майстор готвачът ни направи и още един дар – рецепта за изключително популярните в Япония "дораяки" – любимите сладки на легендарния анимационен японски герой – Дораемон. Какво като е време на есен преди зима? Невидими понякога за нас, но съвсем близо, дебнат ни уютните хралупи на града, където можем да сгреем сърца, та и да утолим поне за малко, за романтика и сладости глада...
  16. Сега и аз ще изкажа задоволството си от втория ден на семинара, на който присъствах. От корейския шаманизъм през храната до музиката-темите варираха и лекциите бяха поднесени в непринудена обстановка и на високо професионално ниво. Немалко и се забавлявахме по време на дискусиите. Горещо препоръчвам на всеки от вас да дойде и да чуе и види всичко по време на този чуден форум догодина Наистина си заслужава
  17. И двата дни семинарът ще се състои в зала 111 на Катедрата по Кореистика, 1 етаж. Прилагам програма на събитието: 9 декември 9.00-9.45 – Уводни думи от проф. дфн Александър Федотов и лекция на тема „Наслаждавайки се на миналото на Корея” 10.00-10.45 – Лекция на Ники Кирилова на тема „Предизвикателства на съвременната корейска история” 11.00-11.45 – Лекция на г-н Ангел Орбецов от МВнР на тема „За политическата роля на Р Корея в източна Азия” 12.00-13.00 – Обедна почивка (кафенето на Центъра за източни езици и култури, партера) 13.00-13.45 – Лекция на доц. дфн Нако Стефанов на тема „Корейският икономически модел – пример за световно лидерство” 14.00-14.45 – Лекция на гл. ас. д-р Яница Иванова на тема „Уникалността на корейската култура” 15.00-15.45 – Лекция на гл. ас. д-р Ирина Сотирова „Да се потопим в корейския фолклор” 10 декември 9.00-9.45 – Лекция на доц. д-р Светла Къртева-Данчева на тема „Миналото и настоящето на корейския шаманизъм” 10.00-10.45 – Лекция на ст. ас. Мирослава Забуртова на тема „За подрастващото поколение в Корея” 11.11.45 – Лекция на доц. д-р Ким Со Йънг на тема „Кимчи и корейци” 12.00-13.00 – Обедна почивка (кафенето на Центъра за източни езици и култури, партера) 13.00-13.45 – Лекция на г-н Бойко Павлов на тема „За корейската азбука хангъл” 14.00-14.45 – Лекция на гл. ас. д-р Яна Манчева на тема „Корейска музика – от традиции към новаторство” 15.00-15.45 – Заключителни думи на проф. дфн Александър Федотов (с участие на всички лектори)
  18. След Есенните дни, концертите на корейските студенти, БИБОЙ и още какво ли не, корейски и български учени, дипломати и експерти политолози ще изнесат лекции и проведат дебати в Аулата на Софийския университет-утре от 09:00 ч. Малко повече информация: http://uni-sofia.bg/...a_politiki_2010 Ще има допълнителни лекции и в Центъра по източни езици и култури от 15:00 ч., които ще бъдат не по-малко интересни. Темите са: - Защо и как се променя съвременното корейско общество – основни тенденции - Символи на властта в Корея, - Управление на науката и техниката в Република Корея, - Храненето навън като част от социалните практики на колектива в Корея, - Управлението на риска в железницата в Република Корея, - Източна Азия – съотношение на силите, - Управление на иновационния процес в Република Корея. Последната лекция приключва в 16:45.
  19. Господине, поразпитах хората, включително и Вас, и понеже всинца отрекохте да сте били изхвърлени поради липса на покани, заключих, че такива не са необходими. Считах, че листчЕтата са необходими по свои бледи спомени от преди години. Ала тъй или иначе, с листчЕта не разполагам. А пък закъснелите пускат след като свърши парчето-тоест, ако пристигнете, докато вътре свирят, ще ви накарат да изчакате пред залата да се изсвири произведението, и тогава ще влезете. Но за върнати почитатели на музиката досега няма запазени анали или устни разкази . Аз четири години подред съм посещавала този концерт и съм влизала всякак-много преди началото, след първото парче, по средата, и само за първото парче и храната. Никога не спират хората.
  20. Тази сряда-10.11. 2010 г. от 18.30 ч. в Музикалната академия ще се проведе ежегодният концерт на корейските студенти, изучаващи музика в България. Входът е свободен, в програмата влизат изпълнения на класически произведения за пиано, цигулка, включени са и оперни вокали. След концерта можете да вкусите от почерпката с корейска храна. Адресът на Музикалната академия е бул. "Евлоги и Христо Георгиеви" №94
  21. !!! Верно, без противниковите сили няма да е толкова добре ! Страхотна гледна точка на впечатлението
  22. Другари, а сега нека проследим как корейските медии отразиха нашето епохално събитие-превеждам статия, поместена на сайта на "Корейската туристическа организация": http://kto.visitkore...eNum=5&twoNum=3 "МЛАДЕЖИ ОТ БЪЛГАРИЯ ОРГАНИЗИРАТ СЪБИТИЕ, ПРЕДСТАВЯЩО КОРЕЙСКАТА КУЛТУРА. Млади българи, почитатели на корейската култура, организират уникално събитие, посветено на нея. На 8-ми и 9-ти този месец в българската столица София, в НДК се състоя културно събитие, ознаменуващо 20-годишнината от установяването на дипломатическите отношения между Р. България и Р. Корея. То носи името "Есенни дни на Корея". Чрез него по атрактивен начин неправителствената организация ЕС, която изцяло е подготвила събитието, запозна младите си сънародници с културата на Корея. В първия ден на събитието ЕС представиха "Танца на ветрилото", пяха корейски песни, изиграха пиесата "Хънбу и Нолбу" пред публика от 500 души. По време на втория ден в чест на празника на корейската писменост, ЕС изнесоха лекция за хангъл и дадоха възможност на публиката да опитат сили в изписването на калиграфия. В програмата също така присъстваше представяне на корейското облекло и посетителите имаха възможност да пробват корейски носии. Служител на посолството на Р. Корея в България, взел участие в мероприятието осведоми, че забележителна част от програмата е представлявала дегустацията на кимчи, отлично приготвено от самите организатори на събитието. Още една интересна част от дейностите е разказът на българки, посетили Корея и показали свои лични снимки, направени по време на посещението си там. Корейското посолство в България е било спонсор и е оказало подкрепа за осъществяване на събитието. Посланикът на Р. Корея в България Чон Би Хо сподели, че младежката организация, която проявява изключителен интерес към корейската култура, е представила Корея пред публиката по необикновен и вълнуващ начин. Г-н Чон допълва, че организирането на подобно събитие е показателно за това, че 20-те години дипломатически отношения между двете страни раждат своите плодове и тези отношения ще продължат да се развиват. Събитието се е радвало на интереса на многобройни медии, сред които и популярният ежедневник "Труд"". Текстът на същата статия е поместен в още две издания, разликата е, че едното е със снимков материал: http://www.yonhapnew...0003000086.HTML и това, което не се отличава като съдържание, просто да видите сайта: http://news.mk.co.kr...&wonNo=&sID=302 Радвайте се !
  23. Чудни видеа, Йонги, оформлението радва !
×
×
  • Създай нов...