Искам да ви кажа, че според мъжа ми (понеже аз лично не видях) Сехи помоли отбора да се снимат с българската група. И те милите, въпреки че им беше разкатана фамилията от играта, загубата и умората от часовата разлика (никак не е за подценяване) се събраха като войници. Така че трябва да благодарите на Сехи. А колкото до нашето семейство - искрено подкрепяхме всяка точка на корейците, само се надявахме да не отнесем по някой в лицето, особено от DJ, гледаше много настървено. А голямата ни дъщеря дори се разплака, когато точките се обърнаха в полза на България, а преди това само викаше доволно - "Е, ама хубаво се изложиха българите". А накрая викахме и "Българи-юнаци", няма как. Иначе корейците се усмихват, особено когато губят или са смутени, за да прикрият неудобството си. И освен това се биха мъжки, по корейски, сякаш след тази игра светът свършва. И моля не ги подценявайте - сега като се приберат в родна Корея, ще започнат едни разбори кой, къде, как и защо сбърка и като се насъхят пак, нищо чудно и да ни бият някоя година, те са такива, работlиви, упорити, покорители на света, аз лично им се възхищавам! Ако само хиляда от корейците могат да дойдат и да заживеят в България, нашата прекрасна родна страна ще стане райска градина. Толкова от мене!
Само забравих да споделя една весела случка - накрая на мача тръгнахме да излизаме и аз държах малката щерка и един огромен български мъжага, който после се оказа волейболна звезда (ама аз нали не ги познавам) направо връхлетя върху мене, и аз по навик (като видя корейци започвам да мисля колкото мога на корейски) му викам "Чошим", внимавай. Той така и не ме разбра, де. Без малко да падна...