Въздушна разходка беше кратка и много приятна със синия самолет на Korean Air, който за наша изненада се оказа доста голям за вътрешен полет.
Влажният мирис на море и зеленина, който ни посрещна на Чеджу, ни зареди с нова енергия и мечти. Курортният остров предлага за търсачите на усещания богат набор от приключения и забавления – като се започне от морски приключения, гмуркане, сърф и се стигне до голф, музеи, изложби и планински туризъм.
Нашият временен дом не беше в самото градче Чеджу, а в намиращото от другата страна на острова – Сонгуипо. Придвижването на острова става само с автобуси или с кола. Билетчето за автобусите зависи от разстоянието, като най-евтиното е 1500 вона.
Красивите алеи и чистите улици предлагат прекрасно място за разходки, а между отделните квартали има градини, пълни с палми и тропически дървета, разнообразени от типичните за острова дедковци – известните каменните статуи Толхарубанг. Те са един от символите на острова и могат да се видят из всички градини и алеи из Чеджу. Дедкото има изпъкнали очи, широк нос, присвити устни и изпъкнал горем. Всяко селище на острова има своя собствена форма на Толхарубанг. Като пазители на мястото, дедковците символизират духът на хората от Чеджу, които превъзмогват трудностите и несгодите.
Спускащата се тъмнина след нашето пристигане ни принуди да се отправим към някое типично корейско заведение за хранене. Госпожица Българка отново се зарадва на многобройния набор от чинийки и купички, които донесоха на масата. Имахме малко трудности в убеждаването на сервитьорката да ни донесе една порция само и след кратко обсъждане се споразумяхме да ни донесе две порции, тъй като в Корея се налага порциите да са равни на броя души, които сядат на масата, дори това да са деца. В това заведение вкусихме една от най-апетитните печени риби до момента и направихме рекорд в броя ястия, от които опитахме.
Собственикът на хостела ни упъти към водопада Чонджийон наблизо, който се оказа, че работи до по-късно, затова след като напълнихме стомасите си, решихме да се освежим сред прохладата на природата.
Никога не бихте очаквали, че скрито в дефилето сред дърветата може да съществува такова съкровище! Макар и тъмно, хората се бяха погрижили да осветят каменната пътека и да създадат загадъчна атмосфера, а ромонът на приближаващия водопад беше музикален фон за романтични души.
Легендата гласи, че този водопад е наречен на седем нимфи, който слезли на земята заедно с Небесния император, за да се къпят и играят във водата. Заобиколени от гъсти дървета, трите водопади представляват прекрасна гледка за изморените пътници.
септември 15th, 2010 | Category: Други | Comments (1)
Усмивката на госпожица Българка както винаги не слизаше от лицето й, нетърпелива да научи името на щастливеца. Дори и не обърна внимание на красавците около нея, под чиито погледи би се разтуптяло всяко женско сърце 
.
Активността на госпожица Българка и този ден бе налице. За спомен тя поиска да се снима и пред този красив водопад, макар че реши да е малко отдалече, за да не си измокри рокличката 
.
