Barren Illusions (1999)

[Alfons]

 

Barren Illusions / Безплодни Илюзии (1999)

 

 

AKA: Ôinaru gen'ei 
Година: 1999 
Режисьор: Киоши Куросава 
Жанр: Драма / Sci-Fi 
Времетраене: 1ч 32
Държава: Япония

 

В ролите: Шинджи Такеда, Миако Тадано, Шинджи Аояма, Такаши Ураи

 

Сюжет:Сюрреалистична и загадъчна любовна история за двама души, които се опитват да запазят връзката си в пост-футуристично общество, заплашвани от отчуждението помежду им и от мистериозен цветен прашец.

 

Линк за свалене (англ.субтитри): 

Линк за сваляне (руски субтитри): 

[ukio]

За малко да направя тема, без да погледна, че има такава.

Не мога да обясня, защо ми хареса този филм, но определено усещането след гледането му, беше приятно необяснимо. Може би за всичко е виновен мистериозният цветен прашец...

Хахаха! 

 

Oinaru Genei е експериментален филм, създаден като пъзел, включващ малки парченца от живота на двама младежи - музикалният продуцент Хару (Шинджи Такеда) и едно момиче, работещо в пощенски офис. Двамата изглеждат безгрижни като деца, които не искат да пораснат.

Кийоши Куросава изследва състоянието на съвременния човек в периода след настъпването на новото хилядолетие. С помощта на своите студенти от филмово училище в Токио, той създава свръхестествена и необичайна любовна история, която се доближава повече до арт киното.

Ако на някой този филм му се стори пълна скука, това означава, че е гледал отражение на съвременния животът. Лентата до голяма степен показва действителността, такава, каквато е, с нейното сиво ежедневие и повтарящи се сцени. И въпреки това, на моменти Куросава добавя към реализма щипка магия, която допълнително усложнява асимилирането на заглавието.

Труден за преразказване филм, почти лишен от история. За сметка на това, типично по японски - спокоен и непретенциозен, почти безполов, сериозно усложнен зад опростения на пръв поглед сюжет. В продукцията са заложени множество символи, които изискват тълкуване, но не всичко е обяснено на зрителя, особено с минималното количество реплики.

Много от филмите на Куросава завършват в състояние на апокалиптичен хаос. Oinaru Genei е една от най-пагубните му критики към сегашното състояние на нещата (или това, което е било в началото на века, а то едва ли е много по-различно днес), показващ лишеният от идентичност млад човек в Япония, който е толкова избледнял, че на моменти съвсем се губи от окото на камерата.

Най-важните въпроси, които заглавието задава, са: "Живее ли наистина човекът днес?" и "Как може някой да умре, ако реално не живее в този свят?"

 

П.П. Къде се е изгубил Шинджи Такеда напоследък?!

https://www.youtube.com/watch?v=Ie1RaNXbL-Y

[thedemon1238]

Kак го намерихте този филм направо ви се чудя.   Нещо като скрит диамант е.  Не разбрах точно какво се случва, любовна история ли беше, нещо друго ли... Определено имаше някакви символики и е красив за гледане.  Хората които не харесват липсата на диалог и бавното действие, със сигурност ще ги изнерви. Обаче аз ги обожавам тия филми и доста се изкефих.

​Въздейства по някакъв подсъзнателен начин, защото ако си отвориш сетивата и се опитваш да вникнеш, накрая оставаш с някакво странно и необяснимо чувство.

 

.... Изобщо не разбрах че е имало свръхестествени елементи. Тоя прашец за който се говореше, ми прилича на белите пухчета от тополите. А лекарството беше за алергии. Субтитрите ми се сториха леко странни и може нещо да се е загубило в превода.

[ukio]

Точно! Точно! Абсолютно вярно. Всичко тук въздейства подсъзнателно. Ако някой се опита да обясни този филм, съвсем ще му се изплъзнат думите.

Преводът наистина трябва да се пипне.

 

П.П. Скоро ще пусна тема на още едно бижу, разглеждащо странните и необясними човешки взаимоотношения.

[t_lozeva]

Ах. луд режисьор.

Изгледах го и този.

Илюзорен филм за илюзорен живот. Някъде в него изгубени малки хорица, доставящи си детски удоволствия - доста неприятен и брутално реалистичен, грозно лишен на едно от достиженията на цивилизацията - музиката.

Никак не ме докосна. Да не говорим, че буквално трябваше да го гледам два пъти за да разбера сюжета, дори факта че има сюжет ,който беше представен като в модернистичен театър, зад привидно безмислени и несвързани една с друга сцени. Филмите на Ким Ки Дук поне имат емоции и музика...

6/10