Jump to content

I Have To Buy New Shoes (2012)


Recommended Posts

spacer.png

 

I Have To Buy New Shoes (2012)

 

Страна: Япония

Също така известен като: Atarashii Kutsu wo Kawanakucha

Българско заглавие: ”Трябва да си купя нови обувки”

Премиера: 6 октомври 2012 г.

Времетраене: 115 мин.

Жанр: Романс

Режисьор: Eriko Kitagawa

:imdb:

             

 Участват:

Miho Nakayama - Aoi

Osamu Mukai - Sen

Mirei Kiritani- Suzume

Gou Ayano - Kango

Amanda Plummer - Joanne

 

 Резюме: Във филма се разказва за пишещата за японски вестник Аои Тешигахара, живееща в Париж, която среща Сен Ягами, млад фотограф, дошъл с по-малката си сестра на екскурзия. Между двамата веднага възниква привличане, независимо от тяхната възрастова разлика, което води до романтична връзка в продължение на три дни...

 

:essub:

 

Сваляне с български субтитри :subs:тук  тук

Сваляне с български и английски субтитри

Сваляне с руски субтитри

Онлайн с руски превод

Редактирано от bealonenomore
Обновени линкове.
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

С нетърпение очаквам този филм. Сега, покрай темата, ще се подсещам да проверявам за субтитри по-често. Почитателка съм на режисьорката от "Orange Days" и  "Halfway". Разчитам и този филм да е страхотен, силен и емоционален.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Много приятен арт филм. Актьорската игра заслужава похвали. Отношенията са предадени максимално реалистично. За първи път не чувствах възрастовата разлика между героите. За сметка на това, духовното привличане беше осезаемо. В техническо отношение лентата също е изпипана. Музиката е на Рюичи Сакамото, но след като видях, кой е продуцент, съвсем се убедих в стойността на продукцията. Безспорно Шунджи Иваи е ударил солидно рамо тук.

 

П.П. Ето ви 10 причини да гледате този филм

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Нещо невероятно е този филм.От самото начало та до края бях с една лека усмивка на лицето и с блестящи насълзени очи. Истинска прелест. Музиката,гледките,разговорите между двамата,всичко,всичко ме прехласна до такава степен,че дори забравях да си поема въздух,на моменти усещах как се задушавам и си поемах дълбоко въздух и отново,и отново. ДУмите бледнеят пред това ,което видях през последните два часа. Каква магия,какво очарование. Брилянтен от началото до края.Ще се разплача,по дяволите ..............

 

P.S. знаех си,че дизайнерката на рокли,чието студио се намираше в мазето на къщата не е случайна. Изглеждаше ми доста позната като физиономия и се оказа,че е  с доста богата биография. За малкото време,което беше на екрана си пролича класата й.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Едва ли Париж щеше да ми се стори толкова истински и красив, ако не го бях видяла през очите на двама японци...

Присъствието на града и очарованието му беше заради откриването му от нас през техния поглед.

Хареса ми да се разхождам с тях и да имам тяхната гледна точка, на японка, която живее и работи там и човек, който е попаднал в града за три дни и иска да го види, но всъщност търси нещо познато и близко до себе си. С това се бяха справили чудесно във филма и мисля, че тази линия се осеща най-осезателно и е много вълнуваща, а също и това да намериш сродната си душа тогава, когато най-малко я търсиш или очакваш.

 

За мен кулминацията на филма беше, когато минаха моста Понт Мари, самия поглед към моста, преминаването през него, преплетените ръце и неизказаното желание...
Не знам защо края ме натъжи, така вместо отворена книга, го разтълкувах като прочетена страница за него, изпращането на нови обувки е знак, че не я е забравил, но само това. на вратата трябваше да е той или поне аз така се надявах...

 

 

  :icon_sunny:  Вlonde благодаря ти за буквичките!!! :subs:

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

 Филм атмосфера или атмосферата е филм, знам ли :) . Лежерен е много точно определение, една бавна, потапяща, спокойна обстановка, която мен лично ме отегчи в един момент. При този тип филми не действието или сюжета са водещите, а внушенията. Основната мелодия някак ми навя асоциация с викторианска Англия, но това подсили усещането за Европа и европейското( винаги като гледам японски филм свързан по-някакъв начин с Европа, се чувствам горда, че съм от тази част на света :) ), японците ли виждат нещо повече в европейската култура ние ли сме престанали да го забелязваме - не знам обаче придават очарование на общоевропейската култура. Този тип заснемане винаги съм го наричала документалната камера ( много голяма част от европейското кино е снимано така) , която откровено казано ме дразни и не ми харесва, трудно се адаптирам и привиквам. Мисля си, че нарочно е търсен този „документален“ ефект, може би за да подсили усещането за реални хора, за воайорстване в живота им. Беше интересно да се види и как изграждат дълбока връзка помежду си без реално да задълбочат взаимоотношенията си.

Според мен успяха да придадат цялото онова притеснение и всевъзможни морални стопери на по-възрастната жена преди да влезне във връзка с по-млад мъж. Всичката неувереност и несигурност на младока - трябва ли, как да пристъпи към каката я имаше. Ако се намираха в един град или поне в една държава, ако не бяха тези три дни определено щеше да прерасне във връзка, но имаха само тези три дни. Yamashita и аз очаквах да се появи на вратата, но тогава щеше да е типичният романтичен филм, а тук май от всичко типично са се стремели да избягат. Напомняше ми на April Story и се оказа, че не е случайно. Иваи имал общо и с този филм. Обаче това заради, което харесах April Story го има тук, но точно то е причина да не харесам филма. Напоследък все попадам на филми, който въпреки силната емоция, която е ръководеща, разминават героите. Имаше един период в който се кълнях, че филми на Сион Соно и Иваи повече няма да гледам, обаче от недоглеждане бях свалила няколко на Соно - и всичките ми харесаха до един, докато с Иваи все още съм на кантар.

Ако не друго този филм ми разпердушини теорията за Оскаму Мукай :) Твърдях, че той се справя много добре в поддържащи роли, но не бива да му се дават главни. Справи се и то много добре.

Който обича филмите на Иваи (личи си, че е обвързан с филма ) да сваля смело и почитателите на по арт лентите със сигурност ще го харесат, а останалите - може би не, не зная :)

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Хубав филм. Напомни ми трилогията на Линклейтър  Before Sunrise, Before Sunset и Before Midnight. Приемам го като опит за япоснка версия. :)

 

Интересна и запомняща се режисьорка, има си стил и ми е допадало всичко нейно, което съм гледал. Макар че в Япония за друга в тази професия не се сещам. :icon_sunny:

 

Иваи да се стегне  и да се вземе в ръце, защото още някоя година и вече ще се питам: "Кой беше този?". Пропилява си режисьорския талант. Вече не помня, от кога не е режисирал нещо значимо. :mellow: Айде да не е Миике или Соно, ама да е малко по-продуктивен.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Така! Така! Дано да ни чуе и да снима нещо скоро!

Сещам е за още 2 японски режисьорки - Юкико Мишима и Наоми Кауасе. Има приемственост в младото поколение дори при жените.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Мен филма ме увлече малко към средата. Прекалено много говореха и двамата, а това не го бях свикнал в азиатски филм  :D Париж ми е един от трите града които отдавна съм си казал, че трябва да посетя задължително. Три дни са малко, поне 5 или седмица си трябва. А на главният герой доста повече май... :)  Градът беше представен много интересно. Сякаш не съществуваше, а героите бяха призраци които никой не вижда. На моменти нямаше никакъв шум или звуци от околната среда.Всичко беше един голям декор за техните разговори и разходки. А и колкото вълшебно и "като на филм" беше всичко, толкова реалистичен беше финала.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Един от любимите ми филми. Мисля че не беше история за млад мъж и по - възрастна жена, които се срещат и се влюбват. Мисля че беше история за двама души, които бяха заседнали удобно някъде в живота си и се страхуваха да предприемат крачките към новото начало, което можеха да си дадат в живота си. Мисля че именно затова той не се появи. Те си помогнаха един на друг, но не трябваше да задълбават. Имаха пред себе си неща, които да сторят, отказвайки се от опасенията си. Именно тук се явяват и новите обувки. Всеки един от двамата трябваше да си купи по един чифт. 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Бавен, нежен, лежерен филм, в който нищо почти не се случва. Размисли, споделяне, съзерцание. На мен това ми дойде неудовлетворително към края, липсваха ми и близките лицеви планове на камерата, показващи емоциите на героите. А музиката все ми напомняше на филм по Джейн Остин. Благодаря на преводачите за българските субтитри!

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Така да си кажа и аз мнението за филмът. Честно казано е много хубав и увлекателен и красив, спор няма. актьорите са добри, Главната актриса леко ме дразни, ама нищо. А за сладурчето Осама Мукай грешка няма ролята му. Преди бях си го сваляла, но така и не го гледах седя, седя и го изтрих, Реших че няма да го гледам, но сега се реших и ще го изгледам нищо че заглавието е и ми се струва адски тъпо. Заради това и се отказах тогава.Какво толко като заглавието е такова. Важното, че филмът е хубав. :)

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Guest
Отговорете в темата...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Създай нов...