Jump to content

Monsters Club (2012)


Recommended Posts

spacer.png

 

Monsters Club (2012)

Страна: Япония

Българско заглавие: ”Клуб на чудовищата”

Година на излъчване: 21 април 2012 г.

Времетраене: 72 мин.

Жанр: Драма

Режисьор: Toshiaki Toyoda

IMDB

 

Участват:

Eita- Ryoichi Kakiuchi

Yosuke Kubozuka - Yuki Kakiuchi

KenKen - Kenta Kakiuchi

Mayuu Kusakari - Mikana Kakiuchi

Pyuupiru – P

Miyuki Matsuda - Yurie Kakiuchi

Jun Kunimura - Seijiro Kakiuchi

 

Резюме: В уединен, покрит със сняг планински район, Рьоичи Какиучи живее сам, напълно откъснат от останалата част на света, правейки бомби във формата на пури. Чрез тях той се надява да засегне японската социална система. Твърдо е решил да изпрати последната си бомба до министър-председателя на Япония. Но ето че се появява по-големият му брат Юки, когото смятат за мъртъв и който му разкрива тайната на тяхното семейство...

 

:essub:

 

Сваляне с български субтитри :click:

Онлайн с български субтитри :click: :click:  :click:

Сваляне с български и английски субтитри :click:

Сваляне с руско озвучаване :click:

Онлайн с руско озвучаване :click:

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Леле, Лазе, колко приятно ме изненада! Не знам, дали това го дължим на Гаргите, но е факт, че нещата около филмите на Тойода се раздвижват.

Постерите са великолепни! Вече си пожелавам да ги видя и на български.

Който го гледа пръв, да дава мнение. Изглежда още по-интересен от първоначалните ми подозрения.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Филмът е превъзходен! И е само 72 минути!
Не съм се съмнявала в оригиналния замисъл и изпълнение. Ейта и Кубозука бяха водещи фигури, но към тях се присъединиха още 2 великолепни лица - тези на Маю Кусакари (актрисата играе в друг филм на Тойода - Кръвта на прераждането) и КенКен. Последното име ме заинтригува и се оказа, че този младеж е Кенске Канеко. Той е истински рокер (басист в група - затова толкова му отиваше ролята!) и е брат на актьора Нобуаки Канеко.
Музиката е величествена! Невероятна симбиоза се получава между звуци и природни гледки. Зимните картини са умопомрачителни.
Филмът е едно философско изследване, размисъл за живота, смъртта и обществото, в което съществуваме. Това са любими теми на Тойода, които режисьорът е събрал с допълнителни елементи. Имаме и фантастични, свръхестествени препратки, които размиват границата между живите и мъртвите. Шинигамита и духове шестват из приказната гора и се появяват в дървената хижа.
В този експеримент на Тойода реално няма история. Той е статичен и силата му се крие в провокативните идеи, които подхвърля на зрителя.
Поемата на Кенджи Миязява е важна част от философията на лентата. Наречена е "Сбогом". Тя не е римувана, а звучи по-скоро като поучение, повеля, обръщение към младите.

Ето я тук:
"Трябва да създаваш музика от самотата!"
http://masafumimatsumoto.com/miyazawa-kenji/

* Проектът за продукцията стартира, когато Тойода се запознава с манифеста "Индустриалното общество и неговото бъдеще" на Тед Качински. Охо, сега му четох биографията! Той е бил същият бомбаджия - човек, който отхвърля съвременното общество и поради това живее сам, в изолация, дълбоко в гората. Историята предава неговите идеи, към които допълнително е напластена връзката със семейството.

Оперна музика от Верди и Белини е в основата на Ост-а.


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Остави ми едно приятно полу- усмихнато усещане. Това определено не е от онези позитивните японски истории, но пък за сметка на това е твърде показателен и поучителен, а може би и мъничко сантиментален. Поучителен, защото всичките тези „социални революции“ за смяна на прогнилото общество всъщност са ретроградни и не предлагат никаква алтернатива, показателен е за човешката природа - когато човек е наранен, той се стреми да ранява, а всичко това обвива зад благородни цели и идеали. Сантиментален е защото много семпло и осезаемо разказва за любимият брат, загубата и семейството..........

Тойода винаги успява да ме провокира, караме да се замисля и все ми оставя леко горчиви усещания, вглежда се в сенките и избягва да ги оцветява. Най-смисленото, което мога да кажа и което си заслужава да се прочете е : Гледайте филма :) 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Много точни думи. Със същото чувство останах и аз, след като гледах лентата. 

Тойода е режисьор, който заслужава вниманието на зрителите.

Чакам коментар от Forever Rain. Знам, че и тя би оценила високо подобен филм.

 

П.П. Благодарности на Ошина, че е успяла да преведе така благозвучно трудната поема на Миязава!

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Много силни думи, които ме пронизаха. Филма ми въздейства и ме накара да се замисля за живота и обществото. Колко трябва да си наранен, за да се изолираш сам в гората, сред красотата и да не можеш да я съзреш? Истината е ужасяваща, че човекът е все по-малко човек и дори да не иска започва да се крие от обществото. Това е неговият начин да се спаси. Огледайте се и ще видите тази истина и около нас.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Прекрасно стихотворение накрая. Чудно е да видиш колко е различно да се гледа отново един и същи филм, но с превод. Останах без думи от това: "Мразя тълпите - хората, които се задоволяват с малкото, което са постигнали".

Той искаше да направи от живота си изкуство, както беше в стихотворението, но май не успя. Жалко.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Guest
Отговорете в темата...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Създай нов...