Jump to content

Recommended Posts

Shinigami no Ballad: Momo - the Girl God of Death

spacer.png

Име: Балада за Бога на смъртта; Момо, малката богиня на смъртта
Английско име: Momo - the Girl God of Death
Оригинално име: Shinigami no Ballad: Momo - the Girl God of Death; Shinibara
Година: 2007
Жанр: Фентъзи, Психология, Мистика, Кинофантазия
Страна: Япония
Продължителност: 12 епизода по 25 мин.
Заглавна песен: Senko by Sacra
Ендинг тема: No Surprises by TRICERATOPS

Режисьор: Котаро Тераути

Автор на оригинала: Хасегава Кейсуке
В ролите: Hamada Shoko (Momo), Yoshida Riko (Daniel), Minami Keisuke, Irihune kasumi, Makita Tetsuya, Saito Yua, Kaji Chihiro, Midori Yurie, Wakaba Ryuya, Nakamura Miu, Nakamura Aoi, Ono Asuka, Satou Takeru, Akiyama Nana, Mashima Hidekazu, Nagasawa Nao, Nakamura Yuichi, Minami Akina, Baba Toru


Резюме ( заето от Torrents.ru:)

Какво знаем за смъртта? Ежедневно умират милиони хора и никой не знае кога ще дойде тя. В представите на мнозина смъртта е старица, облечена в черна мантия с дълга коса в ръката си, която безжалостно отнема живота на хората. Ами ако не всичко е така? Ами ако самата смърт страда за това, че ежедневно й се налага да прави това? Може би представите ни, оформяни от векове, са неверни. Каква може да бъде другата реалност и какво се крие отвъд битието? Този въпрос няма окончателен отговор.
А сега си представете:
Небесният свят. Боговете на смъртта донасят тук душите на хората, изпълнявайки всекидневната си работа. Всеки Бог на смъртта има собствен слуга. Младият слуга Даниел привършва обучението си и му предстои да се срещне с новия си господар. Обаче ощи преди да го срещне, Даниел научава много интересни неща за този, за когото ще работи. Негов господар е богът на смъртта с номер А-100100, на име Дис. Според слуховете, това е дивак, който нарушава небесният ред. Всички, които са му служили, са изчезвали един след друг. Но най-странното е това, че той, жителят на задгробния свят, се облича в бяло. Всички съчувстват на Даниел, но не могат да му помогнат. Самият Даниел бързо разбира, че Дис действа не по правилата, пренебрегвайки законите на небесната канцелария. Но Даниел скоро променя гледната си точка и разбира защо Дис действа толкова необичайно .
За това, какъв може да бъде един Бог на смъртта и какво чувства той, когато взима душите на хората, ще разберете, като гледате филма Балада за Бога на смъртта.
Автор: NANI-ART

Личен коментар: Изгледах досега 10 от 12-те серии. Филмчето наистина е малко хлапашко, има моменти, в които все едно разглеждам комикс, но е приятничко. Хубавото му е, че сериите са кратки и не са особено свързани помежду си - разказват историите на различни хора.
Започнах да го качвам и в бгшерето под името "Shinigami no Ballad" - ще добавя линк в първия пост, когато го метна цялото.

Свали :click:
СУБТИТРИ: руски, в торента (засега преведени са 11 от 12-те серии)

Свали сериала с български субтитри: :subs: :click:

 

:essub:

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Shinigami no Ballad е името, с което е известна драмата. Съкратеното е по-объркващо.

 

Иначе, аз гледах преди време еп. 1 и той ми подейства много тежко, особено към края (определено не искам да видя отново Минами Кей-чан подобна роля).

 

Харесвам тематиката, но ако всички герои са обречени по този начин, няма да имам сили да го догледам, тъй като във всеки епизод има известни гостуващи артисти.

Въпреки това, Йошида Рико е прекрасно хлапе, което може да пресъздаде великолепни образи на екрана и винаги се радвам, като я видя да влиза в кожата на нестандартни персонажи.

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Дам , и аз го бях почнала да го гледам. Биеше ми на комикс и може би твърде детско за моя вкус. Нещо като кратки разкази с един и същи край / онази с косата/

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Ами добро е сериалчето. Свърших го може би преди около месец, ама като се сетя още ми носи един такъв странен привкус.

Макар да изглежда, че всеки епизод е за себе си, ако се загледаш и обърнеш повече внимание на детайлите, разбираш, че е навързано и всеки случай има общо с някоя друга серия. Мисля, че от 4 серия нататък вече не всички умират в края, а сериите са така направени, че човек да си извлече поука от тях. Според мен си заслужава да се догледа докрай, макар да изглежда детско и т.н. В последната серия дори може да се направи връзка със заглавието на драмата и един от героите. Последните два епизода са много затрогващи, особено последния. Силно препоръчвам...

А и ОСТ-а е добър. Заглавната песен на Сакра е доста хубава.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

На мен актьорската игра не ми допадна, на места доста сакатливо, даже вече си мисля, че са някаква театрална група, защото и самото шинигами направо с костюм на костплеърка се е пуснала :blink:

Най-ми допадна детето, беше толкова искрено.

(хахах а напиването с кока кола ме накефи - правеше го точно като дърт отчаян пияница хахах)

 

Линк за сваляне на целия сериал

:click:

:click:

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Едва на 3 серия съм и за това впечатленията ми не са кой знае колко обективни. На мен ми липсва нещо, че да ме завладее. Това е едно такова, малко по-нестандартно детско и все пак детско. Момо не ми допада - въпреки позитивният образ . Някак много вдървено ми идва това момиче, а хлапето в първа серия очаквах да се завърти като пумпал от яд, голямо сладурче е :) . Ако задържат историята в досегашният коловоз ще излезне едно прилично и позитивно филмче. Вярно по-онзи страният японски начин, без да захаросват, без да драматизират изправят се лице в лице и с хубавото и с лошото и те карат да го приемеш и разбереш.

 

 

В първите три серии никой не оцелява - но това си е разказ за богинята на смъртта. Позитивното идва от шанса, който Момо дава на всеки един обречен. В първа серия, момчето беше подтикнато да проведе важния разговор, който ще върне баща му към живота и ще е упора за сестра му.
Втората серия пък предостави възможност на героинята да си отиде, едва когато има какво да губи. Жалко е когато човек просто преминава през живота и няма нито едно нещо за което да съжалява.
В третата серия Момо даде възможност на сестрите

 

Изобщо не е розово и бонбонесто, но не е и непоносимо черно. Обичайно по-японски поучително

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Guest
Отговорете в темата...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Създай нов...