Jump to content

Rent-a-Cat (2012)


lazeto

Recommended Posts

spacer.png


Rent-a-Cat (2012)
Страна: Япония
Също така известен като: Rentaneko
Година на излъчване: 12 Май 2012
Времетраене: 110 мин.
Жанр: Драма
Режисьор: Naoko Ogigami
Субтитри: Английски
IMDB

Участват:
Mikako Ichikawa
Reiko Kusamura
Ken Mitsuishi
Maho Yamada
Kei Tanaka
Katsuya Kobayashi

Резюме: Странна жена на име Sayoko (Mikako Ichikawa) дава под наем котки на самотни хора. Някои от наемателите са стара жена, която е загубила съпруга си и котката си, мъж на средна възраст, които се е преместил далеч от семейството си за работа, жена на рецепцията, която поставя под въпрос съществуване си, както и мъж имащ връзка с Sayoko...
 

 

 

Свали с английски субтитри :click:

  

Свали с руски субтитри :click:

 

Онлайн с руски субтитри  :click:

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Приятно, разказано интересно филмче/сюжет. Доволна съм от видяното. Хем позитивно, хем сериозно , хем забавно и крайния резултат е - стилен , елегантен филм. Котетата като пътници в немоторно превозно средство ми бяха много забавни. Дрехите на главната героиня, понеже виждам сте ги зачепили, са си екстра, напълно в унисон с образа й.

Повтарящите се при всяка история моменти ми бяха забавни/интереси да ги очаквам в какъв вариянт ще са. Браво на сценарист-режисьора Naoko Ogigami

Браво и за това че филма има тема тук.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Филмите за животни винаги са ми били слабост стига да не са за кучета понеже ме дразнят, а тоя понеже е за любимите ми животинки тоест котките допринесе допълнително към желанието ми да го изгледам до край. Героинята беше меко казано колоритна не нямам предвид безбожно шарените и дрехи, а самата й личност. Животът й се въртеше предимно около котките - едно тъжно наглед съществуване, но тя го приемаше със завидно спокойствие и непукизъм докато хората я гледаха подозрително, а децата я сочеха с пръст. Странното беше, че тя си остана една голяма загадка. Ясно беше, че котешкият бизнес и е някакво странично занимание, но с какво се занимаваше...когато я питаха за професията й всеки път казваше нещо различно. Все пак за да поддържа един нормален жизнен стандарт би трябвало да има някакви приходи, а това с котките е абсурдно да го постигне откъдето и да го погледнеш. Това според мен е режисьорска грешка и в противовес с логиката, но може да си затворя очите и да измисля някакво обяснение на това макар и с много напъни на въображението ми.

 

Иначе идеята е ясна филма е за самотата и как дори малките неща като домашните любимци могат да ни направят щастливи. Поне така се получаваше при клиентите на героинята.

Те все пак имаха някакъв си техен живот и занимания докато Сайоко седеше постоянно сама в къщата си заобиколена от котки като явно се надяваше за по различен живот и социализиране дори мечтата й беше да се ожени.

От клиентите най ми харесаха историите на оня чичко със скъсаният чорап и мацката дето работеше в коли под наем като наистина се усети, че котките влезли в живота им повлияха положително (особено късметлийската котка дето донесе цяла екскурзия xD). Ще кажеш обаче, че Сайоко усещаше самотните хора поне такова чувство създадоха спиранията докато правеше обиколки с количката и се срещнеше с клиент. И така премина целият филм не мога да кажа, че е нещо изключително понеже му липсват някои неща за да стане наистина отлично заглавие, но пък става за гледане и се асимилира що годе добре.

 

Главната ми забележка е че не дадоха никакво развитие на живота на Сайоко -

онова момче, което я посещаваше в болницата от ретроспекцията когато се срещнаха беше идеалният кандидат за това и така филма щеше да има удовлетворителен завършек. Да приключи всичко по този начин беше по-скоро тъжно и в ущърб на тази история.

Да идеята на филма е спазена, посланието към зрителя е ясно, но е можело да стане къде по-добре.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

МНОГО приятен филм, оставящ привкус на истинско в устата. А за коткофилите е остро препоръчителен, разбира се:) Все още току си викаме вкъщи "Рент-ааааааа неко! Неко, неко" B)

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

След няколкото кървави ленти, които изгледах напоследък, този филм ми дойде като манна небесна! Поредният миниатюрен и непретенциозен шедьовър на Огигами. За сметка на това - непредвидим. Още повече се радвах да видя в главна роля една актриса, която уви, много рядко се появява на екрана, а заслужава да получава повече роли - Микако Ичикава. Безкрайно красива и таланлива. Невероятно пресъздаване на образа от нейна страна. Толкова естествена и неподправена беше. Сякаш цял живот е живяла в тази малка къщичка сред дузина котки и е правила само и единствено това, което показа на зрителите.

Според мен, тя самата е искала да запълни празнината, която се е появила, след смъртта на баба й и точно по тази причина е започнала да отглежда и отдава котки под наем. Помогнали са на нея. Защо да не помогнат и на други хора? Оказва се, че нуждаещите се не са никак малко.

Абсолютно огигамски филм. С цветно-тъжните моменти, докосващите жестове и този забавен финал с ученика, който ме разсмя от сърце! Да не забравя и съседът. Супер колоритна личност! Не знам защо в превода го бяха дали като женски образ и от дядо се беше превърнал в баба (хаха! - имаше забрадка на главата!), но много удачно се появяваше във важни моменти, за да дразни главната героиня.
П.П. И аз ще запомня подканящата фраза. Без съмнение, се забива в главата. Неко! Неко!

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Самото огласяване на рента неко беше уникално , гласът на главната героиня  е плътен и няма нищо общо с типичното японско женско говорене, те винаги се стараят да говорят като котенца милите, но нашето момиче беше далеч от  котешкото сладникаво и умилкващо /сещате се/ Неко, неко, а направо си боботеше наред. :D

Всъщност зад нейното благородно рента неко сценаристката прокара и лайтмотива на хората, които даряват доброта,  даряваш надежда, но от къде се зареждаш ти самия?

малките жестове към нея в края бяха мънички зрънца, но тя се хвана за тях

Off Topic

съученика и я трогна и тя за малко помечта, че може да е любима на някой, а съседът най-накрая беше поне малко мил и и върна желанието да общува с него.

А колкото до професията и, акции от  компании на борсата, защо не, от там тя явно получаваше доходи, гадателските и занимания /малко психология за разбити сърца/ също и бяха доход.

Моята любима част от филма беше верандата на Сайоко, пълно вълшебство.

Хем си в къщи, уютно, домашно, твое си, хем си навън и си открит за света. Ех, тези малки японски веранди, пълна магия.

И много котки и едно чувствително и добро момиче, шаренко, опознаващо света и себе си, малко тъжно, с любимата баба, която сега е на олтара .

И в моята глава сега звучи познатото Неко - Неко. Хубав филм. Приятно гледане!

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Guest
Отговорете в темата...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Създай нов...