Jump to content

Ano Hi Mita Hana no Namae wo Bokutachi wa Mada Shiranai. (2011)


Rimedore

Recommended Posts

11_0531anohana0021.jpg

 

Ano Hi Mita Hana no Namae wo Bokutachi wa Mada Shiranai.

(Anohana)

 

Оригинална творба: Chou Heiwa Busters
Озвучават: Каяно Ай, Ирино Мию, Томацу Харука и др.
Тип: ТВ + филм
Жанр: драма, свръхестествено
AniDB и MAL: AniDB // MAL
Държава: Япония
Година: 15.04.2011 - 24.06.2011
Епизоди: 11 + филм
Времетраене: 22 мин. на епизод
Резюме: Това е една прекрасна анимация, която разказва една история, която няма нищо общо с фентъзи чудовища, училищни драми или бесни престрелки. Това е историята на няколко юноши, които преди години са били близки приятели, но сега са отчуждени един от друг. И причината за това е смъртта на тяхна близка приятелка в ранното им детство - Менма, с която са били неразделни.

Джинта обвинява себе си за смъртта на Менма. А в това време върху него се стоварва и още едно голямо нещастие...

 

Линкове:

 :subs: Сваляне с български субтитри: :click:

:subs: Гледай онлайн с български субтитри: :click:

 

_____________________________________________________
Лично мнение: След като си търсех някакво аниме, което да е смислено и да ми „пасне“ на личността, почнах да търся, и открих това. Хвърлих едно око в уикипедия относно историята, но клипът в ютуб така или иначе вече ме беше убедил да му дам шанс. Сюжетът наистина изпъква сред стандартните аниме истории – как тинейджъри се справят с голяма душевна трамва – загуба на приятел в детските години. И така под привидно невинното „покритие“ на анимацията се разисква много сериозна екзистенциална тема. Какво става с теб след загубата на любими хора (още повече в ранна детска възраст), как се „справяш“ с това, какво изгубваш завинаги, но и какво остава.

Историята се развива чрез усилията на Джинтан да изпълни желанието на своята любима приятелка. Така той се среща с останалите 4 свои бивши приятели. Но разбира се не се получава нещо от рода на – за две серии време всички се събират и всичко е по-старому. Не, също като в реалността, героите се изправят един срещу друг след години очуждение, като това никак не е лесно. Вече са се променили, миналото им тежи, има омраза и страх... Но въпреки това „силата“ която представлява спомена за Менма, любовта към нея успява да надделее над всичко. Бавно, с много усилия, плач и израстване, но успява. Така, чрез появата на духа на Менма приятелите имат шанса да разберат защото нещата между тях са се получили така, да разберат кои наистина са те самите и дори да забележат неща, които с години или са игнорирали, или не са разбрали.
Много важен момент е, че само Джинтан вижда Менма, а останалите не. По този начин тя няма възможност просто да се яви пред всички и всичко да приключи. Джинтан трябва да се изправи пред всички и да ги убеди, че Менма е до тях. А по този начин се „среща“ с бившите си приятели и разговаря с тях, провокира ги да влезнат в диалог и по този начин да преодолеят своето лично, но и общо за всички тях нещастие. А през тези „само“ 11 серии героите преминават през големи промени, като те, разбира се, не се случват с просто щракване с пръсти, а след различни преживявания, събиране на жизнен опит. Например момче, което с години е седяло предимно в стаята си трябва да почне да излиза навън , да ходи на училище. Или момиче, което винаги се е притеснявало да не се представи „зле“ пред външните хора, сега игнорира своите „популярни“ нови приятелки и дори един нагъл ухажор, възбудена от спомена за едни по-добри времена и човек, който не е виждала от много време. И други такива „дребни“ подробности. И всичко това става крачка по крачка. Но най-важното е че юношите (малко нелепо звучи тази дума май, но думата тинейджър, както и други подобни я ненавиждам) почват да говорят за това какво чувстват и са чувствали – какво мразят, какво обичат, от какво ги е страх. А това винаги е трудно при хората, още повече при младите. И това е показано перфектно в анимето – че не става от раз, а постепенно, чрез много вътрешни усилия и сълзи. А сълзите в това аниме са целебна сила – също като сълзи от реалния живот (нарочно не казвам „сълзите“, предолагам не всички са такива). Чрез споделянето героите се освобождават от дълго таени болезнени чувства и мисли, разбират неща, които обясняват много от миналите им, а и сегашни взаимоотношения, израстват. И това е показано идеално, без да има някакво „стъкмяване“, задълбочено и завършено.

Въобще това аниме за мен беше чудесно изживяване. Достави ми голямо удоволствие. Темата е тежка, но въпреки това е представена по оригинален начин и ни казва, че смъртта не е край, и че животът може да стане много по-смислен и добър, ако разберем какво сме наистина. Озвучаването е страхотно, музиката – красота. И двете песни – на опънинга и кредитите, са много добри, като последната ми хареса изключително - разчувстваща е, в добрия смисъл на думата – кавър на песен от 2001 година, изпята от актрисите, които озвучават главните женски персонажи в анимацията, и по този начин освен всичко друго още по-добре пасва на атмосферата.

Накрая – дайте му шанс, ако обичате истории, които са истински, и които, макар и тъжни, могат да ви покажат красотата на живота. Само 11 серии, но затова пък какви...

 

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Guest
Отговорете в темата...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Създай нов...