Jump to content

Recommended Posts

spacer.png


Himizu
Страна: Япония
Също така известен като: ヒミズ
По мангата на: Minoru Furuya, Sion Sono
Премиера: 14 януари 2012 г.
Времетраене: 129 мин.
Жанр: Драма
Режисьор: Sion Sono
IMDB

Участват:
Shota Sometani - Yuichi Sumida
Fumi Nikaido - Keiko Chazawa
Tetsu Watanabe - Yoruno
Mitsuru Fukikoshi - Keita Tamura
Megumi Kagurazaka - Keiko Tamura
Denden - Kaneko
Ken Mitsuishi - Yuichi's dad
Makiko Watanabe - Yuichi's mom
Asuka Kurosawa - Keiko's mom
Keisuke Horibe - Keiko's dad
Jun Murakami - Tanimura
Yosuke Kubozuka - Teruhiko Iijima
Fuyuki Moto - Tetsu
Taro Suwa - Makun
Setchin Kawaya - Kenkichi
Yuriko Yoshitaka - Miki
Anne Suzuki - waitress
Takahiro Nishijima - street performer

Резюме: 14-годишният Юичи Сумида (Сометани Шота) си мечтае да бъде нормално момче и да води достоен живот. Но заради родителите му неговата среда непрекъснато го дърпа в калта. Той управлява лодка под наем, която се намира в непосредствена близост до невзрачно езеро. Майка му често се прибира у дома с различни мъже и скоро го напуска напълно. Баща му идва само да търси пари за пиене. Кейко Чазава (Никайдо Фуми) е съученичка на Юичи и животът ѝ също е тежък. И ето, че двамата започват да се срещат, събрани от общата болка и самота, но дали ще има някакво бъдеще за тях?

 

Награди:

Marcello Mastroianni Award for Best New Young Actor or Actress (Shota Sometani & Fumi Nikaido) - 2011 (68th) Venice Film Festival
7th Orbit Prize - 2012 (30th) Brussels International Fantastic Film Festival
Audience Award - 2012 (3th) Terracotta Far East Film Festival
 

:essub:

 

Свали филма с български субтитри :subs: :click: :click:
Свали с български и английски субтитри :click:
Свали с руски превод :click:

Онлайн с руско озвучаване :click:

Доста тежко филмче... sad.gif

Редактирано от bealonenomore
Добавени линкове към теми на актьори.
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

И при мен вече е свален и чака свободно време да го изгледам. Спомням си миналата година, какви отличия получи този филм. Във Венеция обра овациите. Лазе, ако си го видяла, сподели, как ти се е сторил? Знаем, какво можем да очакваме от Сион Соно, но точно тази лента се надявам да е коренно различна от всички останали.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Вече мога да призная Соно за гений, а този филм - за връх в режисьорската му кариера.
Много по-различно предаден от Аи но мукидаши, но има сходни елементи с него. Преди всичко това са филми за младите хора - бъдещето на човечеството.
Тук обаче виждаме раждането на един нов Соно, израснал и превъзмогнал самоубийственото начало на сценариите си. Сега героите му се опитват да живеят, за да се борят с трудностите на новия свят. Освен това в Химизу съзираме една история, изчистена от излишни елементи, за разлика от предходното заглавие на Соно. Екзистенциални проблеми се разискват и в двете произведения, само че там имаше много повече комедия и хорър, а тук виждаме истинска човешка драма. Цялата емоция на героите ни кара да плачем или да се възхищаваме на действията им.
Прилика откривам и с идеите на Кинджи Фукасаку от Кралската битка. Филмът е война между младото и старото поколение. Той е битка между доброто и злото, показана на фона на най-страшното събитие от миналата година - земетресението в Тохоку. Именно тези изпепеляващи кадри бяха връзката с действителността и постоянно напомняха на героите, че трябва да се направи нещо, за да променят съдбата си.
Многото детайли, както и допълнителните герои придаваха невероятен чар на заглавието. Поддържащият състав е забележителен. Сред него ще отлича появата на Йоске Кубозука, който е рабитил и друг път с Шота Сомея, в екранизацията по Кутията на Пандора на Осаму Дадзай. Йоске винаги е страхотен, където и когато се появи. Не е изгубил тийнейджърското си излъчване от времето на Икебукуро. Във филма за кратко се изявява и Ниши, който получи преди това основната роля в Аи но мукидаши.
Главните изпълнители тук напълно са заслужили наградата си от Венеция. Знам, че Шота е правил и преди достойни за възхищение роли, но тук е просто изключителен. Фуми е природен талант. Има нещо от Аои Миязаки в нея, само че то е примесено с голяма доза експресивност, което й помага да завладее екрана напълно. Личи си, че е замесена от друго тесто тази актриса. Дори в Мираи никки веднага забелязах осезаемото й присъствие. Огромна енергия и майсторство се крият зад пресъздаването на тези сложни и мъчителни образи. Много естествени и непродправени действия от страна на двамата акьори. Великолепни са!
Музиката, примесена с естествени шумове и звуци, е допълнително подсилващ фактор в лентата. Соно е използвал Реквием на Моцарт и

на Samuel Barber. Като прибавим и изчистените форми на картината, завършеният филм е почти съвършено творение.

Поздравявам Соно за решенията му! Успял е да превърне отчаянието и омразата на персонажите в надежда. Не вярвах на това, което се случи накрая. Очаквах сънищата им да се сбъднат, но се радвам, че успя да събуди сетивата им и да им даде лъч светлина.
"Сумида-кун, Ганбатте!"
Последните викове имаха универсален подтекст. Те бяха насочени към цялото човечество.

 

Важно е да се знае, че филмът е много различен от мангата, особено финала, който е доста по-депресиращ (режисьорът го обяснява с това, че когато мангата е създадена, хората са живели в по-спокойно време, а сега тази депресия не им е необходима, за да усложнява допълнително нещата). Соно е написал готов сценарий 10г. преди снимките и след земетресението е бил напълно убеден, че трябва да стартира проекта

 

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Поредния му шедьовър.

I know everything, but myself.

 

Точно защото знам на какво е способен Соно, не мога да предположа какво да очаквам от него. И заради заглавието очаквах да е тежък филм, но не чак толкова. Още oт първите кадри ме обзе усещането за безнадеждност, пейзажът на заден план не ми се връзваше с поемата на Вийон, но в последствие всичко си дойде на мястото.

Да, наистина има допирни точки с останалите му филми по отношение на разглежданите въпроси - грехът, покаянието, прошката, изкуплението - но тук нещата са представени много по-сериозно и трагично. Интересно е, че един човек може да погледне нещата от толкова различни ъгли във всяка от творбите си. Малко ми напомни на "Престъпление и наказание" с терзанията на Шота и желанието му да поправи грешката си. Героинята на Фуми също беше впечатляваща с готовността си да остане до него, въпреки всичко. Не че имаше къде да отиде милата, но аз на нейно място сигурно щях да избягам далеч.

Не случайно Соно е избрал точно това заглавие за филма, умело е използвал химизу като метафора за прехода на героите от мрака към светлината, но не светлината на външния свят, защото реално погледнато нищо около тях не се промени, но те израснаха и започнаха да виждат нещата по друг начин. Много ми харесваха кадрите след разрухата. За мен те отразяваха опустошителните стихии, които бушуваха в душите на героите.

А ако едно цвете израсте в гората и никой не го види?

 

Въпреки цялостната мрачна обстановка във филма имаше няколко много красиви сцени, а появата на Ниши ме изненада приятно. Както бе написал някой "Don't be a Himizu, watch this film!"

 

П.П. ukio, и аз не вярвах, че ще свърши така :)

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Много ме впечатли тази продукция. Именно заради емоционалния заряд, който е заложен в нея и фантастичната игра на актьорите. Най-смешното е, че аз преди да го видя не се бях загледала в заглавието. Мислех го за Химицу - тайна, но когато излезе бг постера, намерих японското име и се оказа, че съм била в голяма заблуда. Химизу е съвсем различен термин. Означава вид къртица. Соно сигурно е обмислял и други подобни заглавия (например незуми-мишка), но след края на филма вече съм напълно убедена, че е избрал най-подходящото.

П.П. Наскоро гледах предходния филм на Соно, Chanto tsutaeru , който е правен точно между Cold fish и Аи но мукидаши. С него режисьорът отново ме изненада. Това е най-тъжната и човешка история, която някога е правил. Актьорският състав беше безупречно подбран, но самият филм нямаше тази динамична сила на другите творби на автора.

П.П. Май ще очакваме превод след българския плакат.

 

Казешини, добре ме подсети. Намерих цялата балада, която е на Франсоа Вийон

Линк

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Много хубав филм, заслужава да му се отдели време.

Въпреки че, имаше няколко момента, в които бях объркана, постепенно ми се изясниха нещата.

 

Хареса ми това, че отчаянието и омразата на персонажите, въпреки че около тях нищо не се промени, накрая се превърнаха в лъч на надежда.

 

 

Главните актьори, Шота Сометани и Фуми Никайдо, напълно са заслужили наградата си от Венеция.

Признавам, че в началото,също като ukio, се бях заблудила с името на филма, но в последствие разбрах значението, а също и решението да изберат точно това заглавие.

 

 

П.П. ukio, мерси, че сподели цялата балада на Франсоа Вийон :)

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Знам, че се лепят мухи на мед,

знам и кой със тога се намята,

знам, че злото има свой разцвет,

знам, че чакат круши от върбата,

знам дървото, видя ли смолата,

знам кое и как да го прахосам,

знам лентяя и потта пролята —

всичко знам, но не и аз какво съм.

Блъскам си главата,

знам кое и как виси на косъм,

знам, че песента ми е изпята —

всичко знам,

но не и аз какво съм..

 

Рядко филм ме оставя безмълвна, но ето че и това се случи. Толкова безнадеждно чувство ме обзе след него, а едновременно с това от финала лъхаше светлина и надежда.

Всичко тук беше символично, изпълнено със смисъл. Отрази се човешкия живот с всички избори, които хората са склонни да направят, с грешките, маниите, стаените болки и страдания, психическите проблеми в резлутат на тях.

Много добре са се изразили всички преди мен, няма какво да кажа. Този филм трябва да се гледа и всеки човек да го прецени чрез собствените си възприятия и разбирания.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Много силен филм. Първата половина е истински шедьовър... всяка сцена бе невероятна...

 

поне до момента, в който героя излезе из града с нож в ръка <_< . И като по магия срещаше навсякъде бродещи луди младежи. Случката в автобуса бе върха и ме подразни. Тук Соно попрекали в изразните средства. :blink:

 

Също така остави доста символики през първата част, които можеше и по-добре да ги развие през втората . Револвера и камъните приключиха участието си много постно и предвидимо, а бесилката така си и остана. Това с пророческите сънища също си остава загадка, за какво бе нужно.

Не съм доволен и от края...не че е лош, но очаквах по-емоционално развитие, а той си е типичен отворен Соно-край. По спомени по-същия начин приключиха Любовните изповеди и Норико.

 

Бездомниците бяха страхотни в ролите. Много се радвам, когато даден режисьор използва лица от предишните си филми и то в коренно различни роли. :P

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Харесвам филмите на Соно. Този не прави изключение. Тежичък филм,но това си се подразбира и преди да си гледал филма. Не мога ,а и не искам да описвам филма. Филмите на Соно ,просто трябва да се гледат. И все пак този не бих го гледал отново. Дори и на мен ми дойде в малко повече.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Много красиво сниман филм в тъмни краски, с много динамика,
и не трябва да се приема буквално.
Филма според мен беше за аутсайдерите, бедните и отхвърлените, които по някакъв начин са попаднали извън красивия и богат свят на успелите в съвременното меркантилно общество. Философски е, социален е, и в както и друг един негов филм поставя в центъра си едно литературно произведение на Европейски класик. В случая Франсоа Вийон. Това стихотворение даваше смисъл на живота на малката, както философията дава смисъл на някои хора, макар и отговорите, които понякога дава да са мрачни.
Мракът и безнадежността, присъствието на злото в чиста форма, и борбата на човека в цялото това нещо са представата на режисьора за съвременна Япония. И света...
Кадрите с опустошението и хилядите ненужни неща са като кадър на една замърсена планета, доведена до окаяно състояние от управляващи, които нехаят за човека, и също от собствената ни алчност. Фукушима, отчаяни семейства, самоубийства, убийства. През цялото време стоеше въпроса "Защо да живея? Кой съм аз?", и отговорът беше ясен въпреки финала. - "Незнам".
Питам се дали наистина на японците им е толкова тежък живота в пренаселеност, конкуренция и престъпност, че правят толкова тежки филми, в които да не се самоубиеш е вече подвиг.
Низост, нищета, абсолютното нещастие, и горкото дете искаше да бъде достоен човек и да намери изход като просто живее незабелязано като "Химизу". За съжаление животът не му позволи и това.
Липсата на присъствието на Бог в Япония беше споменато в телевизионното предаване в дома на нациста.
Песимизмът е наистина жесток в съзнанието на този режисьор. Успява да хване за ризата, и да разтърси из основи зрителя. Радвам се, че поне нямаше много садизъм.
Освен, че се замисляш, дори се и радваш, че не си стигнал до там.
Все пак съм гледала и по-добри филми с по светла перспектива, което на мен ми е нужно когато разсъждавам.
На мен така ми изглежда.
Финалът, тичането на двамата ме просълзи, но беше като леко цветно мацване със четка върху напълно черна картина.
Според мен мисленето му е доста повлияно от европейски автори, идеи и тенденции. Прави модерни поетични перформанси.
Ще гледам и други негови филми, защото е много любопитен. Донякъде това рисуване на пустота и мрак събужда копнеж по точно обратното, а показването на тези дребни скитници и деца с лоши родители събужда състрадание. Все пак и тях ги има. Главният герой търсеше посоката, но осъзнаваше, че е изгубил перспектива.

Както каза Алфонс:
"Бездомниците бяха страхотни в ролите. Много се радвам, когато даден режисьор използва лица от предишните си филми и то в коренно различни роли."
Да, беше доста забавно това. Особено ролята на учителя. Смях в залата.

Благодаря за превода.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

99c3ec11bd5b6c07.jpg

 

Връщам се отново към този изключителен филм! Намерих мейкинг, който е не по-малко въздействащ от самата лента. Останах без думи...

Фуми как е преживявала всяка сцена! Ниши пък откровено си признава, че завижда на останалите, които са имали по-големи роли.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Oстанах със смесени чувства от филма като цяло. Не мога да кажа че не ми хареса - напротив, но и няма да го повторя. Определено е тежък за гледане, а посланията в него са много. Всичко беше представено по перфектен начин, а актьорската игра страхотна. Продукцията не е за всеки т.е не е лесно смилаем продукт, като ученическите любовни дорами. Филмът е добър !

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Утре се навършват 10 години от земетресението в Тохоко. Нека си припомним големите филми, посветени на последствията от него! Химизу беше първата лента, която получи и международно признание.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Guest
Отговорете в темата...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Създай нов...