bg_easternspirit Where Are You? (2009)

[ukio]

Where Are You?
Wakaranai
ワカラナイ
Жанр: драма
Година: 2006
Премиера: 14 ноември 2009 (Japan)
Времетраене:
Субтитри: английски
Режисьор: Масахиро Кобаяши /Bashing/
Участват: Юто Кобаяши, Токио Емото, Макико Уатанабе, Масахиро Кобаяши
Основният музикален мотив във филма се изпълнява от Такао Ито
IMDB
Официален сайт

Резюме
Премиерата на филма е била на кинофестивала в Локарно през 2009г.
Независимите режисьори винаги са представяли на публиката обикновени истории, повлияни от човешката действителност.

Те умеят с малко думи да разкажат много и с няколко кадъра да ни оставят безмълвни пред екрана.
Лентата ноподобява Никой не знае на Корееда. Това е заглавие за изгубените надежди и неосъществените мечти на едно дете,

което живее само в съвременния свят. Главният герой е само на 16г., когато му се налага да работи, за да се храни, да краде,

за да плаща консумативите на болната си майка. Изгубвайки и нея, той се отправя на път, за да открие баща си,

но разочарованието отново го изправя пред суровата реалност.
Режисьорът Масахиро Кобаяши и актьорът Юто Кобаяши са баща и син в истинския живот. Тук те поемат същите роли.
 

 

Сваляне с : 

 

 

 

С руски превод

[KazeShini]

Пак да започна от маловажните неща

Първото нещо, което ми направи много силно впечатление бе плакатът на Франческо Тоти в стаята на Рьо. Слабост са ми римските вълци, признавам го, но не очаквах да са толкова попюлярни в Япония.

 

По същество - отначало си помислих, че нещо плейъра ми не е наред,

защото тръгна само музиката и субтитрите, без никаква картина - черен фон. После осъзнах, че това е направено с цел да се наблегне на песента. Във филма почти не се говори, не е и нужно, чрез подбраните кадри лентата казва много повече, отколкото би могла да го направи с думи. Гледах как това дете, вместо да изживява детството си се бори с жестоката действителност и не исках да повярвам, че това е реалност. Не искам да вярвам, че това може да бъде нечия реалност. И все пак я има. А той просто си вървеше напред, през болката и проблемите, в търсене на единственото, което му е останало на този свят. Ще го запомня с думите "възрастните говорите само за пари", накараха ме да се замисля, че по време на филма никой възрастен не му заговори за нещо различно. Наистина ли сме такива?

Хареса ми краят - изкачването по стръмния път, най-трудната част от всяко пътуване.

 

 

Имаше нещо много топло в този филм, но не мога да определя какво точно беше.

Хареса ми. Много.

 

За пореден път, благодаря, ukio

[ukio]

Аз гледах този филм, благодарение на Mood! От много време дебнех да се появи някъде, понеже независимите продукции трудно се намират на свободен достъп, а субтитри рядко им се правят. За щастие, тук всичко се разви положително и филмът излезе директно събнат, макар и със закаснение.

Юто Кобаяши, който изпълнява главната роля, вече е пораснал и наскоро дори участваше в някои известни дорами като Мисаки №1.

Впечатляващо е, как режисьорите продължават да извличат максимума от подобни истории. Вероятно такава е световната тенденция днес. По кинофестивалите продължават да приветстват ленти с простичък сюжет, разказващ за обикновените хора и техните съдби.

П.П. Японците са фенове на Рома, понежи Наката играеше там преди години. Той спечели и титлата в Италия с този отбор.

[mrnkaloto]

Сваляне с бг субс:

[t_lozeva]

Най-тъжният филм, който съм гледала. Но направо потресаващ. 

[ukio]

Както си започнала, следващият може да е Никой не знае. Поне си на такава вълна и ако можеш да понесеш още, гледай.

[t_lozeva]

Колко много мъка има по света, а никой не знае...Или не иска да знае.

Един много горчив и истинен филм.