bg_easternspirit A Reason To Live (2011)

[d3Mn]

Заглавие: A Reason To Live / 오늘 / Причина да живееш
Алтернативно заглавие: Today
Режисьор: И Джонг Хянг (Lee Jeong Hyang)
Сценарий: И Джонг Хянг (Lee Jeong Hyang)
Жанр: Драма
Година: 2011
Времетраене: 119 минути
Език: Корейски
Държава: Южна Корея
IMDB

AsianWiki

Актьорски състав:
Сонг Хье Гьо (Song Hye Gyo)
Сонг Чанг И (Song Chang Ui)
Нам Джи Хьон (Nam Ji Hyeon)
Ки Те Йонг (Ki Tae Yeong)
Чин Гьонг (Jin Kyeong)

Резюме:
Да Хье е изгубила годеника си в автомобилна катастрофа, от която виновникът, 15-годишно момче, избягал. Тя обаче му прощава, тъй като принципите ѝ се основават на католическата вяра, и дори подписва петиция в негова защита. Година по-късно тя прави документален филм, чиято идея е да бъде премахнато смъртното наказание, изисквано от католическата църква. Да Хье се връща назад към спомените и болката, интервюирайки други “жертви”, които са успели да простят.

 

С БЪЛГАРСКИ СУБТИТРИ

С БЪЛГАРСКИ И АНГЛИЙСКИ СУБТИТРИ

ОНЛАЙН С БЪЛГАРСКИ СУБТИТРИ

С РУСКИ СУБТИТРИ

ОНЛАЙН С РУСКИ СУБТИТРИ

[NyXe]

Филмът е доста тежък. Бях изумена колко страдание, болка, мъка, отчаяние, желание за мъст... човек може да преживее... Та даже и да прости. Не съм сигурна, ако бях на тяхно място, дали бих проявила такова милосърдие, което да оправдае действията им...да не говорим да напиша петиция в тяхна полза.

Сонг Хье Гьо се справи блестящо в ролята си, но честно казано обичам да гледам романтичните й сериали и филми.

 

Това е филм, който няма да препоръчам на всеки. За всеки жанр си има фенове, но тази драма ме натовари повече от нужното.

[Koizora]

Гледайки филма и съпреживявайки терзанията и болките на хората в него ми беше трудно да преглъщам... След краят му обаче горчивината в гърлото ми се усили дори повече. Това е, което филма те кара да чувстваш - горчивина, самота, пустота, недоумение, несмирение, тревога и всичко на фона на неспирният проливен дъжд, явяващ се като заместител на сълзите, които са пресъхнали от плач, породен от болка и гняв, или от мъка не могат да потекат. 

Относно прошката, заемаща централно място тук, може да се говори много. Не ми хареса това, че в самото начало на филма парадираха и преекспонираха с нея. Сякаш жертвите имат някакво задължение да простят на извършителите за деянията им, сякаш трябва да се съобразяват с "рехабилитацията им", която дума срещам за пореден път в азиатски продукции и не проумявам какво се опитват да изразят с нея.. Безумно беше изказването на една от жените в поправителния дом във връзка с това, че героинята на Сонг Хье Гьо потърси престъпника, да не го притеснява и да не му пречи да започне "на чисто". Колко на чисто може да започне един рецидивист? Не че не вярвам във функциите на наказанието, по-скоро не вярвам на човека. Вярвам, че трябва да има превенция, която обаче да се проявява преди лицето да е извършило престъпление, а не след това, т.като при това положение предотвратяването става много по-трудно. 

И все пак, живота в омраза е изключително болезнен, привидната прошка също. Прошката и смирението са неща, които идват сами по себе си и настъпването им при всеки човек е различно. Най-трудно е обаче да простиш сам на себе си, за своите собствени избори и грешки, както и да се научиш да живееш с тях, със себе си или въпреки тях. 

Филма така жестоко бърка в човешката душичка, като показва колко лош може да е човека, и колко добър, не само към околните, но и сам към себе си, защото имаме способността да измъчваме най-вече самите нас, докато се изтощим и се опитаме да започнем отново да живеем. Хареса ми и че показа как всички сме "вързани" едни с други и действията на един, помитат друг и водят до буря. 

И аз като NyXe не го препоръчвам. Мисля, че всеки в определен момент ще го гледа, филма ще го намери сам, както се случи с мен. 

[Pyky]

Хубав филм. Прекрасно са представени две неща:

- Първото е за утопиите на религиите - в случая как винаги трябва да се прощава, как човек трябва да оставя нещата на боговете, как не трябва да вини себе си за случващото, а да го приема като желание на боговете (Тук визирам как след дадената прошка от главната героиня на убиеца, същият извършва ново убийство, за което главната не трябва да поема никаква отговорност, а да го приеме като воля на Бог. Проблемът не е в самата прошка, а в сляпата вяра, че трябва да се прощава, защото така трябвало, а не, защото човек чувства, че трябва да прости.)

- Второто е за връзката родители - деца. Много добре е представено влиянието на родителите върху изграждането на личността на един подрастващ. Тук в единия случай родителите на убиеца са показали безотговорност към действията на детето си, в другия случай е представено пълно потъпкване на личността и всички избори, които прави едно дете (Джи Мин).

 

Гледайки филма, се сетих за Emperor of the Sea и за Йом Мун - и там, и тук след прошка хората не се бяха променили. Първо промяната, после прошката, защото прошката сама по себе си не води до промяна.

[snowmoon]

Вече може да се гледа и онлайн: