Jump to content

The Blue Bird (2008)


ukio

Recommended Posts

spacer.png

Aoi Tori
Genre: Drama
Release Date: November 29, 2008
Director: Kenji Nakanishi
Writer: Kiyoshi Shigematsu (novel)
Cast: Abe Hiroshi, Kanata Hongo, Taiga, Ayumi Ito

IMDB
Награди

Резюме
"Noguchi-kun, ohayo!"

Прогимназиалното училище Хигашигаока се изправя пред сериозен проблем, когато един от учениците, на име Ногучи, решава да се самоубие, защото е тормозен от своите връстници. За щастие опитът е неуспешен и момчето е преместено в друго училище. Случаят привидно е забравен и всичко започва да върви по старо му.
Един ден в училището пристига Мураучи сенсей (Абе Хироши), нов учител, който е назначен да замества наставникът на клас 2Б. Преподавателят се проявява като чудак още с първата си поява пред учениците. Той има говорен дефект, което веднага го прави смешен в очите на подопечните му. Но това не е единственото необяснимо действие, което извършва. Още по-учудващо е желанието му чина на напусналия Ногучи да бъде върнат обратно в класната стая. От този ден нататък, всяка сутрин, учителят влиза в стаята, обръщайки се всеки път към празния чин с думите „Добро утро, Ногучи-кун!” Странните постъпки озадачават още по-силно учениците в класа и те започват да се питат: „Защо го прави?” „Каква е целта му?”
Аои тори крие в себе си още един урок за живота. Филмът от една страна изследва човешките емоции и чувства, а от друга, провокира реакциите на учениците, които отказват да си спомнят за случилото се, предпочитайки да не споменават инцидента и да се преструват на щастливи. Но могат ли да продължат напред, без да се замислят над миналите си действия и последиците от тях? И не е ли бездействието още по-страшна тежест за един човек? Защото колкото и да се опитват да прикрият чувствата си, те няма да останат скрити от собствената им съвест.
Филмът не предлага фрапиращи моменти. Неговата сила се крие в емоциите, които предизвиква у публиката. Без дори да показва лицето на потърпевшия ученик Ногучи, лентата кара на зрителя да почувства вътрешната борба на един от неговите съученици – Сонобе (Каната Хонго).
Гледането на този филм не е натоварващо и действа по-скоро успокояващо. Това чувство се засилва, още повече, благодарение на невероятното музикално оформление. Лентата просто ни кара да спрем за момент, да огледаме внимателно света около нас, да видим истинската същност на нещата и след това да продължим напред.

* Идеята със сините кутии, в които учениците могат да пишат за своите тревоги идва от едноименната драма на белгийския писател Maurice Maeterlinck.
* Абе Хироши за втори път поема ролята на учител. Аюми Ито му партнира успешно, а Каната пресъздава забележителен образ в лицето на объркания второкурсник Сонобе.

Maki Chang: Hagane no kokoro (Opening theme)
Maki Chang: Sanagi (Ending theme)

:essub:

 

Свали с :subs:: :click: :click: 

Свали с български и английски субтитри: :click: 

Свали с руски субтитри: :click: 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Поздравления, че реагира веднага и направи тема на този прекрасен филм, след като снощи го коментирах в темата на Хироши Абе.

 

Изказах се, но не мога да не отбележа още веднъж колко съм впечатлена от тази продукция. Само с позитиви останах на финал, много доволна от силната игра на Хироши Абе и талантливия Каната Хонго.

Този прекрасен и толкова различен учител, ще го помня дълго време. Идеята със синята кутия - отлична. Направи ми и силно впечатление съученичката на героя на Каната Хонго - много прозорливо и умно момиче.

Доволна съм много и от Хонго-сан. Само на 18-ет години прави тази роля, но е поредният млад японец с отлично изпълнение. Сега този нов Каната, който гледам (т.е гледах) в Shirato Osamu No Jikenbo (2012) - не ми харесва. Тук обаче в Aoi Tori, преди 4 години - само поздравления за него от мен и отличната му роля.

 

Аз изтеглих филма с вградени английски субтитри от тук - Aoi Tori (2008). Ще свърши работа за тези, които нямат регистрация в asiatorrents.

Всъщност аз именно от asiancinematic тегля повечето филмови заглавия, да не кажа всички, които гледам от японците. Все още линковете към Fileserve работят. Е, на места има пропуски, но с това затваряне навсякъде...

 

Ето линк и от руснаците - тук, при тях също го има.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Охо, добре че е поправен пропуск такъв силен филм да няма тема тук. Току що при японските сериали открих пропуск също на силно заглавие Magerarenai Onna.

 

Филмът е чудесен. Няма секунда в сглобения филм, която да е излишна. Много амбициозна задача е било да се събере това, което се показа/"каза" в толкова ограничен като време продукт. Големи адмирации. :yes: . Няма нужда от повече реклама, просто в 105 min са казани/събрани/показани доста житейски уроци и накрая оставаш с чуството, че не си пропилял това време.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Тази история учи. Учи страшно много. Японците отново по един удивителен начин успяха да ме оставят без думи на финал. Отлично свършена работа. Заради заглавия като Aoi Tori ги уважавам най-много от всички останали азиатци. За това те се превърнаха и в моя най-голяма слабост, защото представят едни на вид обикновенни истории, изказани без много думи, които напълно съответстват на мен и моите усещания за нещата от живота.

 

Пожелавам си и превод на български. С удоволствие бих го изгледала отново и на родния си език.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Понеже сега прочетох на спокойствие резюмето и заслужава отделна похвала.

Помня че към момента когато гледах този филм от целия силен текст ми се "наби " една от сентенциите. Без да цитирам дословно смисъла е - паметта и душата не се трият с гума и да почнеш отначало, все едно нищо не е било, въпроса е как ще продължиш. Сигурна съм че при второ гледане друг момент повече ще забележа и така.... , което доказва колко е силенн сценария.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

От няколко дни ми се иска да напиша нещо за този филм, но просто не знам как да започна. Трудно ми е да изразя с думи всичко, което видях, почувствах и осъзнах след края на тези 105 минути.

 

Като за начало ми хареса краят, това, че свърши точно както започна - сцената с Моригучи в автобуса - все едно този час и половина е бил просто една спирка по пътя. Не знам защо, но ме накара да се почувствам сякаш затварям книга на Стайнбек. Когато видях сините кутии в съзнанието ми изникна един цитат от пиесата "На земята, има много повече щастие, отколкото си представяме. Но голяма част от хората изобщо не го подозират...". Предполагам, че това са мислели и преподавателите, когато са ги направили. Хубава идея, но ми се струваше, че го правят по-скоро за показност, отколкото от желание да помогнат, именно затова бележката с въпрос "какво е Синята птица?" бе пускана няколко пъти - за да осъзнаят те самите какво е Синята птица, да се научат на разликата между истинското и лъжливото щастие. Разговорът между учителя и Сонобе ми напомни за друга част от пиесата "човек не бива да отива с празни ръце на тази земя, трябва да остави нещо след себе си, но дали ще е добро или зло зависи от него". Много добър урок от страна на Моригучи за грешките и отговорността. Е, според собствените си думи, имаше късмет да ги научи на нещо.

 

Хареса ми образът на Абе Хироши, напомни ми на Мечтателя на д'Авения ("Заместник. От най-лошия тип - тия дето обичат работата си"), само едно момиче забеляза колко невероятен е всъщност, но и това бе достатъчно, нейният образ изглежда бе там, за да контрастира с останалите, със слепотата им. Всяка негова дума бе много силна и точно на място, както сам се изрази в началото, говореше внимателно, жалко, че малко хора го слушаха.

 

Това е един филм, в който на практика не се случва нищо различно от рутината на училищния живот, не е наситен с ярки и бурни емоции, но въпреки това е ужасно силен и въздействащ.

 

П.П. Хиляди благодарности на ukio отново, че ми отвори очите за него :bow:

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Това беше един от стойностните филми, които съм гледала през живота си. Всяка частица от него, всяка дума, реплика, всеки жест и момент, носят смисъл и го предават на зрителите.

Символичен филм, от който има какво да се научи. Заслужава да се види!

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Още един много хубав филм, който напълно си заслужава отделеното време. Японците определено умеят да създават подобни продукции, в които засягат едни на вид съвсем обикновенни истории, но всъщност в тях се крият много поуки.

Останах доволна и от силната игра на Хироши Абе, а също и на талантливия Каната Хонго, който много добре се справи с пресъздаването на образа на объркания Сонобе.

 

 

П.П. Благодарности за превода, защото винаги е много по-приятно да изгледаш дадена продукция на родния си език.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Guest
Отговорете в темата...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Създай нов...