Jump to content

Maborosi (1995)


Recommended Posts

iuDGMCPnrdU1zPMRDXWpxlP5963.jpg

Maborosi / Илюзии (1995)
Режисьор: Hirokazu Koreeda
Сценарист: Hirokazu Koreeda /по романа на Миямото Теру/
Страна: Япония
Година: 1995
Жанр: Драма
Времетраене: 110 минути

Субтитри: Английски

:imdb:


В ролите: Makiko Esumi, Tadanobu Asano, Takashi Naito, Ren Osugi

Резюме:
Юмико е затормозена от изчезването на баба си, което не е могла да предотврати, както и от самоубийството на първия си съпруг.
Заедно с малкия си син тя напуска града и поема на дълго пътуване в опит да започне нов живот.

Трейлър:


Свали с руски субтитри

 

DVD9

 

Свали с английски субтитри

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

 
Аскетичен, медитативен поглед върху живота и смъртта. Мълчанието и търпението са двете неизменни черти в киното на големите японски майстори.
Без да е фрапиращ или експресивен, филмът докосва до дъното на душата. Спокойно, нежно, дълбоко. Това е Коре-еда - поетичен и живописен. Изследването на двете крайни фази от човешкото съществуване е отличителен белег и на други негови творби - After life, Distance. Всички те са хипнотизиращо удивителни.
 
Кинематографска техника
Някои сравняват Мабороши с  Passion of St. Joan of Arc на Драйер, понеже и двата филма прилагат основни елементи на кинематографията (светлини, сенки, отражение на героите в тях - режисьорът използва естествено осветление) по забележителен начин. Изумителни изображения предлага Коре-еда, от началният кадър с моста, който наподобява истинска картина, до финалните сцени. Камерата стои статична, за да се получи желаният ефект. Застинали картини, образи на безвремието се сливат в перфектна кинематография.  Детайлизиран учебник във всяко едно отношение. Обърнато е специално внимание на обикновените неща, на природата и красотата й. Думите са почти спестени. Емоциите се изразяват с езика на тялото и лицето. Така въздействието е още по-дълбоко. 
Други откриват прилика с произведенията на Озу и Мизогучи. Във филма са използвани статични снимки, далечни кадри (има само един близък план и един среден план - зрителят почти не успява да зърне лицата на персонажите - затова и аз самата не можах да разпозная образа на Асано в лицето на Икуо). Осветлението също е ограничено нарочно, за да напласти допълнително настроение на самота и тъга. Това води до извода, че режисьорът е вградил смисъла на заглавието дори в техническите параметри на филма. Според запознати с произведението, по което е снимана лентата, авторът му определено е обичал тъмнината, аскетичната суровост и детайлите.
И още препратки към стиловете на Хуо Хсиао Хсиен, Бергман, Bae Yong Kyun, Ангелопулос, Куросава, Антониони. И Коре-еда като тях извежда универсални послания чрез уникалния си поглед върху света. Акутагава има един разказ, наречен "Разговор в мрака". Този филм е негово отражение, само че почти без думи.
 
Преводът на заглавието дословно е "илюзорна светлина". Мабороши е необясним мираж, който се плъзга по вълните на морето и води любопитните моряци към гибел. Къде се корени произходът на тази светлина и защо толкова хора са примамени от нея? Урокът на Мабороши е успокояващо прост. Някои неща на този свят оставят без обяснение.  
 
Поредната мистериозна роля на Асано.

d6548af4ca1c6611.png
Имам чувството, че този филм дава донякъде обяснение на част от загадките в Дистанция. Или по-скоро в самото заглавие се крие истинското обяснение. Почти до финала зрителят остава в неведение по всички въпроси около историята. Защо героят на Асано се самоуби? Защо бабата се изпари безследно?
В самия край получаваме желаното просветление. Благодарение на траурната процесия, звънчетата-символи и огънят. Тези перфектно изпипани кадри ни показват виденията на пустинното човешко съзнание и дават отговор на терзанията и лутанията на ума. Той не е толкова рационално обяснение, колкото душевно удовлетворение.
Това е единственият филм на Коре-еда, който не бях гледала. Първият му игрален опит е показал директно, какъв голям артист се е появил на хоризонта преди 19г. Мисля, че точно сега е трябвало да видя лентата, когато съм се запознала с цялото му творчество и съм търсела свързващата нишка, отговорът на енигмата от Дистанция. 

Музиката е другият ефект, който ще ви донесе спокойствие и удовлетворение. В дзен или тантристки стил, мелодиите попиват в цялото съзнание и сигат до дълбините на душата.

 

Едни от най-емоционалните сцени са запечатани във вечността:

 

 

e9fa3f7c8da69c97.jpg

7e1f5f8ab39ba0e0.jpg

af3e8da4292f75ef.jpg

69f20032e36b4a77.jpg

 

 

П.П. В ДВД версията на филма се съдържат писмени бележки на режисьора, които обясняват тънкостите на концепцията най-добре.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Guest
Отговорете в темата...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Създай нов...