Към съдържанието


Снимка

Японските градини


  • Влезте в профила си за да пишете
Няма други мнения в тази тема

#1 NatashA

NatashA

    Млад герой

  • Потребители
  • 42 Мнения:
  • Местожителство: Варна

Публикувано 25 септември 2011 - 03:03

Публикувано изображение



Няма еднозначно определение за японска градина, нито единствен стил.Композицията е важна за всяка градина, но това, което отличава японската градина, е красотата, постигната чрез смесване на естествени растения, пясък, вода и камъни, вдъхновено от двете основни религии в Япония – шинто и будизъм. От най-ранни времена японците считат местата, обградени от естествени скали, за жилища на боговете. Същото се отнася и за гъсто растящи едно до друго дървета, а водата традиционно се възприема за свято място. Именно в тези древни шинто поверия се крие творческия произход на японското градинарство.Когато будизмът навлиза в Япония през 6 век, той донася със себе си нови обичаи, които се отразяват и на дизайна на градините. Най-ранният от тях е идеята чрез градини да се пресъздаде будистката представа за рай. През 14 век Дзен будизмът полага началото на една от най-важните традиции на японското градинарство – символичното представяне на цялата вселена на ограничено пространство. За да се постигне този ефект, се използват различни находчиви техники – загладеният пясък или чакъл пресъздават река или океана, скалите – острови или планини, а миниатюрни дървета представят идеята за цяла гора. Градините постигат деликатност на композицията, съизмерима с тази в живописта, те предлагат възможност за продължително и задълбочено съзерцаване – тази идея е доста различна от градинарството в западния свят, което често търси наслада чрез изобилие от цветове.
Всеки елемент в японските градини - мостчета, скали, фенери, кладенци, има свое символистично значение.Мостчетата са изработени от най-разнообразни материали. Те могат да бъдат каменни, дървени, от бамбук, могат да бъдат прави и дъгообразни. Естествените скали с разнообразни размери и форми имат важно значение за композицията на японската градина.
Традиционните японски градини могат да се поделят на два основни типа: цукияма (градинка с хълм), която е изградена от хълмчета и езерца; и хиранива (равна градина), равна площ без хълмчета и езерца.Първоначално по-популярен е бил първият вид, но с появата на чаената церемония и стаичките за чаена церемония, равните градини изместват по популярност градинките с езерца и хълмчета.
Според друга класификация, японските градини се делят на три типа: цукияма (градина с хълм), каресансуи (суха/каменна градина) и чанива (чаена градина).Каменните градини са изградени от чакъл/пясък, отделни камъни и групи от камъни. Много рядко в каменна градина може да има растения или мъхове.Най-популярното схващане е, че пясъкът – това е океанът и морето, а камъните – островите на Япония. Много хора се чудят какви са тези странни линии около камъните. Отговорът е съвсем прост – това са водните вълни около острова – камъка, но смисълът е далеч по-дълбок.Всеки камък има свое име: Камък на пазача или дежурен камък, камък наблюдател, камък на обожаването и камък на двете божества. Разполагането на камъните е специфично изкуство, основна част от работата на градинския дизайнер. Камъните олицетворяват светлата, положителна мъжка сила, наречена ян. Всеки камък се подбира по форма,
структура и цвят. При това много е важно камъните да не лежат поотделно, а да се вписват органично в ландшафта, създавайки илюзията, че повърхността, върху която са поставени, е само малка част от онова, което е скрито, невидимо за окото. Много често те са с вулканичен произход - гранит, хлорит, базалт и др. Композицията се състои най-често от нечетен брой камъни: седем, пет, три.Общият брой на камъните също трябва да бъде нечетен. Нечетните числа представляват енергията ян ( мъжкото начало, светло, слънце, огън, земя, юг) и превъзхождат четните числа ин (женското начало,тъмно, дълбоко, луна, вода, въздух, север).
Числото 5 символизира петте елемента: дърво (изток), огън (юг), земя (център), метал (запад), и вода (север). Числото 5 може да се счете и за символ на човека и петте му сетива. Петицата обединява женското число 2 и мъжкото 3. Символиката на числото 3 пък е представена от триъгълните камъни и групите с по 3 камъка. Като композиционни елементи, или т.нар. триади, те представляват земята, човека и божественото чрез хоризонтални, диагонални и вертикални линии. Важен елемент на японската градина са каменните пътечки. Камъните се подреждат така, че дългата ос да е перпендикулярна на посоката на пътечката, а неравната страна на камъка - зарита в земята.При подбора и подредбата на камъните се спазват някои основни принципи на Дзен Будизма. Един от тях е принципът за несъвършенството – дисбаланса, асиметрията, нечетността. В природата няма абсолютна симетрия и баланс и затова и градините не са подредени напълно симетрично; на някои дори може да им се стори – хаотично. Този принцип се преплита с даоската философия за енергиите ин и ян, и се създава правилото за броя на камъните, които се подреждат в група. Друг принцип, който се спазва, е този за придържане към естественото. Затова формата на камъните не се обработва никога допълнително. Има пет основни типа камъни, които се могат да се комбинират по хиляди, различни начини.
1. Камък на душата (рейшосеки)
Този камък е нисък и е ориентиран вертикално; има широка основа и заострен връх. Той доминира в пейзажа на каменната градина.
2. Камък на тялото (тайдосеки)
Това е високият, вертикален камък. Той стърчи изправен и често символизира човека или божеството. Основата му е леко по-широка от върха. Този камък трябва да се постави особено внимателно. Тъй като е най-високият в групата, именно той определя потока на енергиите в градината. Поставя се в задната част на градината и НИКОГА отпред.
3. Камък на сърцето (шинтайсеки)
Това е най-полезният камък. Той е плосък и наподобява камъните-стъпки. В комплексните композиции се използва главно като централен, балансиращ елемент, а в по-простите е ценен ориентир за хармонизирането на вертикалните камъни с хоризонталните линии на земята и водата.
4. Разширяващ/разклоняващ се камък (шигьосеки)
Извитият като арка камък често е наричан разширяващ се камък и той отразява ръцете. Този камък прави изключение от правилото със плоския си връх, който е по-широк от основата. Това е камъкът, който най-трудно се избира. Ако върхът му е прекалено широк, той изглежда нестабилен.
5. Камък на вола (кикякусеки)
Височината му варира между тази на плоския камък и на разширяващия се камък, но никога не е нисък колкото първия или висок колкото последния. Този камък умее да настройва енергиите добре и затова се поставя отред, за да обединява останалите камъни.
В японските градини има сравнително малко цветя, преобладават вечнозелените дървета и храсти. Много важни са цветът на листата, формата на короната, декоративността на кората, защото градината трябва да доставя удоволствие и да запазва красотата си през цялата година. Любимо дърво е борът - символ на дълголетието, от храстите - рододендронът. В композицията по-тъмните растения се засаждат на заден план, а светлите - на преден. Така се създава усещането за дълбочина на пространството.
Кладенците в японската градина се срещат най-често в "градините за чай". Каменните и дървените фенери осветяват "градините за чай", запалени или угаснали, те символизират светлината, която разпръсква мрака.
В японската градина обикновено се влиза през двукрила врата. Понякога леки декоративни огради разделят градината на по-малки дворове, за да не се наруши основното й предназначение - да бъде убежище на спокойствие, място, където духът може да почива и душата да се обогатява. Оградата или живият плет не бива да закриват градината от обкръжаващия я свят. Защото японската градина е огледало на природата, миниатюра на прекрасния естествен свят.


Spoiler

Мечта ми е да стъпя някой ден на такова място... :wub: шапка им свалям на тези японци откъдето и да ги погледнеш са уникални :bow:
http://www.jilishta.com/Garden_5.html
http://myhappypond.c...аменни-градини/