bg Nobody Knows | Dare mo shiranai (2004)

[Fuu]

НИКОЙ НЕ ЗНАЕ/ Dare mo Shiranai

IMDB

Режисьор- Hirokazu Koreeda
Държава - Япония
Година- 2004
Жанр - драма
Времетраене - 140 минути

В ролите:
Yūya Yagira - Акира
Ayu Kitaura - Киоко
Hiei Kimura - Шигеро
Momoko Shimizu - Юки
Hanae Kan - Саки
You - Кейко (Майката)

Касе Рьо - служител в магазин

Резюме:"Трудно е да се пише за този филм на Корееда, защото най-добре е, преди да се гледа, за него да се знае или малко, или нищо. Както и предишните му филми, и "Никой не знае" не обяснява нищо и подава информацията на малки части – ефектно изтегляйки чергата на морала изпод краката ни. В началото на действието виждаме жена на средна възраст, която с 12-годишния си син Акира се нанася в частна квартира. Жената се представя на хазяйката и обяснява, че съпругът й го няма. После изважда от куфарите две бебета, а по здрач в квартирата пристига и четвърто, 10-годишно дете. Тъкмо когато започваме да схващаме какво става, майката изчезва, оставяйки Акира за глава на семейството. Макар и вдъхновен от истинска история, разиграла се през 1988 г., филмът си е чиста проба художествена измислица. Корееда използва странната и все по-обезпокояваща ситуация, за да изследва съзнанието на децата: какво си мислят, как се справят, какви са техните представи за подчинение и неподчинение, какво представляват техните стремежи и мечти. Внушението е едновременно много тъжно и странно утвърждаващо.” Тони Рейнс

]Награди: Кан 2004 - "Награда за мъжка роля" ; Фландърски фестивал '04 – “Златна шпора” и др.

Свали с български субтитри 

 

Свали с английски субтитри

СВАЛИ СУБТИТРИ - български, благодарение на КРЕМЕНА ВАСИЛЕВА - stjerneborg и subsworld

Лично мнение: Много потресаващ и трогателен филм. Направо не мога да осъзная, че е по действителен случай. А хлапетата така добре си изиграха ролите, че нямам думи просто... Особено Юя Ягира... разби ме това дете!
Иначе бях си казала, че няма да рева, ама

 

да видя как дете погребва малката си сестричка в куфар, насред летището..... просто нямаше начин....

 

[roxolan]

Това е един от най-добрите филми, които съм гледал, а като заклет киноман не пропускам ден без филм!!!!!
Написал съм статия за него, ако на някого му е интересно ето линк   
Някой намирал ли е и други филми на Корееда!?

[Крал]

"Във филмите му са събрани цветовете на Тарковски, фантазията и лудостта на Фелини, философията на Бергман и всичко това премесено с онази фина японска чувствителност, която те кара да усещаш тържество на духа, въпреки опустошителните картини от живота."

Страхотно казано! Пропуснала съм филма, но заради тези думи ще го гледам.

 

Добре дошъл на roxolan!

[galdoka]

Прекрасен филм! Толкова реалитичен, толкова трогващ, толкова въздействащ! Интригуващ сюжет и доста добра актьорска игра предвид това, че играят основно малки деца

[ukio]

Още филми на Корееда са добавени във форума.

After life -

Hana yori mo naho -

Препоръчвам ви и двата.

[Kathie]

Да кажа,че филма ми е харесал много няма да е достатъчно за да изразя емоциите, след като го гледах....Един от най-затрогващите филми досега...След като го гледах бях тресната сякаш с мокър парцал..просто като си представя,че е по истински случай....

Това японците са страшно нещо....правят филми,който те карат да си изплачеш очите и изобщо да се замислиш за неща за които досега не си и помислял...а и актьорската им игра е на толкова високо ниво,че имаш чувство,че на тези актьори наистина им се случват всички тези неща..абе думи нямам просто...

Да попитам някой може ли да ми намери саундтрака на филма..или поне песента,която пускат след,като погребват малката на летището ....Много ми харесва,тя придаде и емоциалността на момента..особено като вървяха по моста...

[Alfons]

Парчето е Houseiki на Takako Tate, но на местата, където си тегля обикновенно музика, не успях да го открия. Същата е работата и със самия ост.
Като имам време да се поразровя по старателн,и ще го намеря.
Колкото до самия филм,не ми се пише нищо за него.
Толкова ме шокира и впечатли на времето,че предпочитам да запазя всичко това за себе си.
Наистина филма е изключителен и въздействащ. Още се сещам на последните кадри ,как съм се надявал да има още 2-3 минутки,

но да свърши щастливо. Дори и да ги разделят и вкарат в сиропиталища,за мен е по щастлив вариант, като се има предвид какво преживяха. Но да сме честни, финала си е на място, показвайки наистина действителността.

Изключителни роли на абсолютно всички деца..

[Kathie]

Аз си намерих песента в youtube,но все пак благодаря!

А наистина ако я намериш някъде за сваляне..ще те помоля да ми пуснеш едно линкче..! че и аз не успях да я намеря никъде,а се порових малко...

 

И накрая какво се оказа,че изпълнителката на песента е била продавачката в супермаркета!!..

[Alfons]

Ето го парчето тук

Ами аз и след като изгледах клипа,не загрях,че е продавачката.Мерси за информацията.

Първия път когато гледах филма,през цялото време си мислех,че е момче в ролята :hehe: .

[Kathie]

Мерси .. ... Еми то да ти кажа и на мен първия половин час от филма ми мязаше на момче..ама пък после разбрах,че е момиче..не че са го казали или показали с нещо..но си личеше...поне за мен .. ... Пък и гласа и на песента си е женски(това тотално ми затвърди,че е жена)..тук вече няма как да си я объркал... ... Тази не ми изглежда,като известна певица в Япония или поне аз не я зная..ама пък тази й песен е страхотна...

[Koizora]

Незнаех какво да очаквам от този филм, затова дълго време го отбягвах, но днес най-накрая го изгледах..

Какво да кажа? Мога ли изобщо да кажа нещо? От един час съм в потрес и стоя със свито сърце, не мога нито да мисля, нито да говоря.. През цялото време си мислих как може да има такава безотговорност, как една майка може да постъпва по този начин, как може да оставя цялата отговорност върху плещите на едно дете и как може деца да гледат деца.. През цялото време се държаха един за друг, но в един момент им се искаше да захвърлят всичко. Не мога и не искам да си представя как се чувства някой, който погребва малката си сестра в куфар. Определено филма е много тежък, именно защото е по действителна история. Какво ли е станало с децата после?

Актьорската игра беше прекрасна, всички деца бяха страхотни.

В момента незнам какво друго да напиша, ще си помълча още малко, по-късно може би мислите ми ще са по-подредени.

[Кева]

Навя ми много спомени, явно на всякъде по света се срещат безотговорни егоисти, способни да изоставят децата си. Големия брат ( в моята история) е една от най удивителните личности, който познавам . Нямам намерение да разказвам друга тъжна история, просто ми се иска всеки, който смята, че живота му е длъжен да гледа този филм . И да от такива родители обикновено излизат необикновено добродушни, отговорни и зрели, поразяващо зрели деца

[t_lozeva]

Поредният филм на Корееда. С прекрасните подробности на живота, които не липсват в нито един негов филм: Играта на дете с една мравка и клечка в пръста. Рисуване с тебешир. Красотата на битието с една дума. Детството.

Колко безумна жена трябва да си, за да изоставиш своето семейство и да тръгнеш да търсиш "щастието" си в "любовта" с някакъв мъж? И колко мъжество беше нужно на това хлапе, за да отстои именно това забравено от света бедно семейство!

Доста прилича на филма "Where are you?". Tам се разказва за самотна майка и съдбата на изоставено от баща си дете.

[ukio]

Торент

Всички линкове в бг пространството са изчезнали. Може би трябва да се качи отново в Замунда. Линкът към субтитрите също не ги отваря.

 

 

старото ми резюме:

 

"Никога не оставяй другите да те видят!

Не стой на балкона!

Пази тишина!" 

 

Никой не знае какво се е случило с четири изоставени деца преди повече от 20 години... 

Филмът на Хироказу Корееда Nobody Knows е базиран на истински случай от 1988г., познат като "Аферата с 4 изоставени деца от Сугамо". Тогава тези деца (едно момче на 14г. и трите му по-малки сестри) са изоставени от собствената си майка - действие, което води след себе си до трагични последици. Ужасяващите подробности на реалната история са пресъздадени в не по-малко страховит филм. 

Кинолентата започва весело, показвайки майка, която се премества в нов апартамент с четирите си деца. Те са на пръв поглед съвсем обикновено семейство, но с развитието на действието зрителят разбира, че нито едно от децата не ходи на училище. Нещо повече - те дори не са записани в регистрите на държавата, следователно просто не съществуват за останалия свят. Като допълнение, четиримата малчугани трябва да спазват едно неписано правило в новия дом: те не бива никога да излизат навън. Само на най-голямото момче - Акира (Yuya Yagira), е позволено да се радва на това удоволствие. Останалите деца са много послушни и стриктно спазват молбата на майка си, до момента, в който тя заминава и никога повече не се връща. 

Това, което следва е едно от най-мъчителните, трогателни и шокиращи изживявания, на които човек може да стане свидетел. 

Преходите във филма са направени брилянтно. Отделено е достатъчно време и място, за да се изследват различни ситуации от живота на семейството. В някои от тях майката проявява своята грижовност, но след това постепенното разочарование е последвано от нейното бягство от реалността. Децата, от своя страна, правят това, което могат. Надявайки се, че майка им ще се върне, те продължават да спазват приетите правила, докато в един момент детската им натура взима връх и те забравят за законите в къщата. За 2,5 часа виждаме, как изоставените деца започват да губят контрол върху живота си. Докато отчаянието бавно се прокрадва, разочарованието им става все по-голямо и собствените им перфектни взаимоотношения в един момент се стопяват. 

Режисьорът Корееда успява по уникален начин да използва уменията на четирите обикновени деца и да ги превърне в едно от най-реалистичните изпълнения от подобен род изобщо. Гледайки действието, човек има чувството, че те наистина живеят затворени сами в малкия апартамент, докато камерата изследва тяхното поведение и реакции. Забележителното е, че малчуганите сякаш не усещат присъствието на камерата и реагират на всичко съвсем по детски, освободено. 

Това, което прави лентата трудна за гледане, е факта, че никой не би си представил четири очарователни деца като тези да попаднат в подобна невъобразима ситуация. 

Nobody Knows е сърцераздирателно тъжен, но в същото време пленителен и безмерно човешки филм. 

В крайна сметка се оказва, че никой не знае за съществуването на 4 изоставени деца. Никой не ги вижда (освен едно момиче (в ролята Ханае Кан), което се опитва да им помогне). Никой не ги спасява... 

 

Любопитно:

* 14 годишният Yuya Yagira, който изиграва ролята на най-голямото от децата в лентата, става най-малкият носител на Наградата за мъжка роля на Кинофестивала в Кан през 2004г. 

Самият Yuya разбира, че е получил почетното отличие рано сутринта (поради часовата разлика), когато майка му го събужда от сън. 

Ето какво казва той: 

"До този момент не бях уверен в това, какъв искам да стана - футболист или актьор. Но сега, когато получих тази удивителна награда, смятам, че съм длъжен да положа всички усилия, за да стана актьор." 

* Режисьорът преглеждал сценарии цели 15г., преди да започне снимките на продукцията през 2002 - 2003г. 

* Филмът основно е сниман в апартамент в Токио със специално построени стаи за целта. 

* Когато попитали Коре-еда, защо е избрал Юя за ролята на Акира, той отговорил: "Заради очите му." Той има такова излъчване, че дори да беше ням във филма, пак щеше да направи сериозна роля.