Jump to content

Recommended Posts

MV5BNWY2OGYyOGQtNmNhNy00ZTg4LWJhZmItYzMxYzNkZWM5MDRhL2ltYWdlL2ltYWdlXkEyXkFqcGdeQXVyNjYyODg1ODI@._V1_.jpg

Оценка в IMDB: 5.5

Режисьор:Tran Anh Hung
Продуцент: Fernando Sulichin, Jean Cazès
Сценарий: Tran Anh Hung
С участието на: Josh Hartnett, Elias Koteas, Lee Byung-hun, Takuya Kimura, Shawn Yue, Trần Nữ Yên Khê, Eusebio Poncela
Музика: Gustavo Santaolalla, Radiohead
Оператор: Juan Ruiz Anchía
Времетраене: 114 минути
Държава: Франция
Език: English
Инвестиции: 18 милиона долара


Сюжет:
Джош Хартнет е в ролята на Клайн, бивш полицай от Лос Анджелис, работещ като частен детектив. Той е нает от китайски милиардер в Хонг Конг, за да открие единствения му син Шитао, който не е виждал от 20 години.
Клайн обединява сили със стария си приятел Менг Зи, работещ за полицията на Хонг Конг и следва смътна диря, оставена от Шитао, която го води до местния гангстер Су Донгпо и пристрастената му към наркотици красива приятелка Лили. След като Менг Зи е ранен при опит за убийство, Клайн остава сам в непознатия метрополис, намиращ се по средата между мафията и хонконгската полиция.
Същевременно, детектива е обсебен от ужасяващите спомени за серийния убиец Хасфорд, известен с това, че отделя крайниците на жертвите си, докато все още са живи, след което прави скулптори от тях. На път да се откаже от задачата си и да напусне Хонг Конг, Клайн открива синът на милиардера Шитао, който е станал мистериозен странник-лечител.
/ cinefish.bg /

 

Дълго-очакван филм, не само за мен.
Отдавна се говори за него и предполагам, че всички го очакваме.
Дълго се чудих къде да пусна темата и накрая реших, че мястото и е тук.
Филмът е наистина многонационален като продукция. Режисьор - французин от виетнамски произход, актьорите / вие ги разпознахте, нали / са наши любимци, които познаваме добре.

 



:essub:

 

Изтегли с български субтитри: :click:


Изтегли с руски субтитри: :click:

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Замисълът е много интересен и аз се надявам да е направен както трябва, въпреки че трейлърът ме остави със смесени чувства. Тран Ан е достатъчно реномиран режисьор, за да очаквам от него нещо наистина стойностно. За актьорският състав важи същото.

 

Ето и видеото към филма:

Link

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Ето го филмът най-сетне само че:

с много добро качество, обаче: озвучен на англ. и с корейски хардсуб icon_eek.gif

Кореистите да се хващат и да превеждат веднага, че едва устисквам

 

ТУК и ТУК

 

 

леко само прехвърлих, доста ще е зрелищен icon_bounce.gificon_bounce.gificon_bounce.gif

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Аз не успях да събера сили да го изгледам от-до, особено след началните сцени. Обаче превъртях насам-натам и съм покъртена... Тия дни ще събирам смелост да го гледам. А ще ми трябва, т'ва явно е виетнамския вариант на Ким Ги-Док... Обаче дори за кратките моменти, които успях да загледам, Кимура е железен. Джош също не му отстъпва, бях приятно изненадана. За Бьонг-Хон не съм си съставила мнение още тук.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Няма такъв психарски филм ,всички герои са някви откачалки.Много брутални моменти,а най-вече "изкуството" от човешки тела на серийния убиец едвам го гледах.

Гледах го без субтитри и честно казано на доста места не можах да чуя ,какво казват прекалено силна е музиката за фон.

Добра актьорска игра ,но незнам дали бих го гледала втори път със бг субс.

Определено филма не е за хора със слаби сърца!!

Не съм разочарована,но от гледането на корейски драми в последно време ,май ми дойде в повечко този филм.Дано успея да заспя тази вечер :lol:

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

От това което прочетох май ще го поизбутам за гледане някъде по-нататък във времето. Аз съм от тези със слаби сърца. Едва издържах сцените с пробиването на черепите в Кайн и Авел, та да не говорим за повече. А не бях такъв човек

Но ... заради актьорският състав ще се стегна и като го гледам ще излея покъртената си душа пред вас.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

разочарована е много меко казано

не мога да разбера, кому е нужно да прави подобен филм

ако е само, за да се заиграваш с името си и с неща, които в никакъв случай не са за ежедневна употреба, то това тук по-скоро граничи с вулгарността

е може би аз не съм достатъчно арт-настроена, но моля ви... всичко си има граници

спиди, не съм съгласна, че това е виетнамския вариант на Ким Ки Док

филма не носи никакво послание, не откривам смисъл

дори в това заиграване с детайлите, вместо да се постигне определен ефект, режисьора просто е преминал границата...

съвсем явните препратки към библията и някои библейски притчи опорочават всичко...

просто защото тази тематика не е за всеки,

тук бруталността на сцените по-скоро е в стил типичен холивудски кич

една съвсем нелепа, дори безинтересна история е разказана от режисьор, при това с опит и име, който тук обаче, с употребата на неясно какви образи, отчаяно се опитва да бъде красноречив

само че... какво ни каза

зад зрелището няма нищо

единствено достойнство - актьорската игра

перфектен Кимура, Хартнет си го биваше

за Бьонг Хон - ами рутинно изпълнение

за съжаление, за мен този филм е слаб

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Ох...хем искам да дръпна един коментар..хем ми се иска да го осмисля този филм..ако мога :D

защото е "смахнат" и като идея и като действие...но аз това и очаквах, честно казано...

Е нямаше УАУ, след толкова чакане, затова пиша точно какво мисля в момента...

простете ако е хаотично..

Определено за мен “мрачен”, не толкова скучен и толкова кървав филм..

(повече сякаш “голотата” ми се набиваше.. може би жената-Лили не ми се нравеше)

Така че направо това, което ми хареса....

-убедително показване, че болките, трявмите са в главите на хората, не в телата...

-разкъсването между доброто и злото беше доста художествено пипнато...

-идеята, как дъждът измива всичко след себе си...

-детайлите и кратките диалози...дори липсата на диалог, подсилваше изображението-сцените,

образите и действителността...прозорците, зеленината, тъмнината, светлините, музиката, дори болката и виковете...

-Кимура...уникална игра, толкова чист и младолик...толкова чувствителен и мистериозен, този човек..

не случайно е избран за ролята на Shitao..е добре, че английският му не беше много, но пък с присъствие

компенсираше напълно...

 

...какви чисти очи извади дори когато го лазеха всякакви гадинки...шапка до долу...браво

 

-добър Бьонг-хон, винаги на ниво...

 

сцената с Кимура... онзи срах и сълзи в очите му...а и онази уязвимост в погледа и действията за мацката,

когато се прибра...бяха впечатляващи

 

-а Джошуа...разкошен беше,...той американче ли е въобще???.....с мустака и розовата ризка...си минава за

азиатче в редичка...

-безспорно добра актьорска игра...и лудия сериен убиец....

П.П....Мисля, като излезат буквите да го мерна отново..

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Хм, ще се престраша да пиша коментар, защото не искам трите гледания, които отделих да отидат напразно :)

Като цяло явно нещо доста се е объркало при заснемането на филма, от който очаквах повече, ако не за друго, то поне заради актьорския състав и режисьора. Кашата започна, по мое скромно мнение, веднага

 

след като Хартнет се приземи в Хонк Конг. Преди това ми беше интересно и даже си заплюх любим кадър и монтаж. За лудите на тема визия - разходката с кола, където се виждат единствено сменящи се пейзажи и ръцете на Хартнет на волана.

 

От тук нататък прескачането на историята и загубилият на моменти смисъл монтаж, достатъчно объркан, за да отблъсне масовите консуматори, и прекалено груб за вкусовете на аудиторията с по-претенциозни очаквания (аз съм от първите – да не ме обвините в нещо :)) искрено ме дразнеха. Още повече с наближаването на края, когато се избистри нещо като идея

 

че видиш ли всички чакаме спасението на готово, че едва ли не Господ, Месията и другите като тях са ни длъжни и е все тая какво всъщност правим. Религията и посланията на вярата са нещо, което се обсъжда на по чашка, краси стените на обществените бани и тоалетни icomewiththerain1.jpg

и предпочитаме да оставим Исус да умре за греховете ни, вместо да го помилваме и сами да се борим да спасим и себе си.

 

цялата работа започна да ми прилича на тежка вечер с употреба на лоши наркотици. В повече ми дойде и лудият евангелист, но като цяло свалям шапка на човека, измислил „произведенията на изкуството” на Хасфорд.

Сюжетът ми беше много тегав, от гледна точка на това, че през цялото време се питах какви са точно връзките между престъпленията на серийния убиец, на ченгето, на прелюбодееца и тези на садистичния Су. По едното време реших, че съм ги разбрала

 

седемте смъртни гряха - похотливост (ченгето-прелюбодеец), чревоугодничество (в случая консумация – мацката във всичките й форми – от мерцедеса до странния уред за венозно хероинозиране), скъперничество (за една торба пари си отиде онзи в белия костюм и крадеца), леност (всички, търсещи спасение наготово), завистничество (Клайн/Су), горделивост (Хасфорд),

 

но после всичко ми се обърка с тези препратки освен към Исус и към Йоан Кръстител

 

дъждът, чрез който Бог покръства за нов живот Кимура и къпенто в палатката.

 

Може би грешката е в мен, защото не познавам толкова добре Библията, та който е стигнал дотук с четенето :);, да ми прости ако пропускам или недовиждам нещо.

За актьорите – дадоха всичко от себе си, момчетата. Приятно съм изненадана от Джош, чак не очаквах :); В цялата суматоха между неориентираната светлинна и цветова гама на филма Кимура и И си блестяха доста ярко :);

 

въпреки че съм много пристрасна не мога да не отбележа, че Корея надмина Япония в неофициалния двубой на гигантите :); Този налудничав поглед през цялото време и побоят с чука в комбинация с несръчно подхлъзване в локвата кръв... Колкото за Кимутаку мога да кажа, че се иска, ако не друго, то поне мъъъъъъничко :); талант, за да гледаш така невинно и да си изкривяваш тялото, в пози, които биха затруднили дори и йога

 

Като за финал - подразни ме и фактът, че героите не показаха най-малка мотивация зад действията си. Сорри.

Ако някой ме е изтърпял до тук, поне да обясня МОЯТА мотивация да го изгледам цели ТРИ пъти – Кимутаку и почти неразбираемия на моменти английски (пък аз съм от нахалните и искам всичко да знам :)). А и Рейдиохед са си Рейдиохед. Мерси за вниманието :bow:

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Руски субтитри ТУК

Все още не съм готова с коментара си. Много са объркани впечатленията ми от филма.

Не изчаках субтитрите и го гледах озвучен на руски. Макар че съм голям фен на Кимура

Бьонг-хон направи дори по-добра роля /е, беше лошия все пак :D / Чак пък толкова кървав не мога да нарека филма... Който беше измислил скулптурите наистина е болен мозък :blink:

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Най-голямото достойнство на филма май е, че е накарал доста хора да си размърдат мозъчните клетки, за да се опитат да го разберат. :D Но това е задача /почти/ невъзможна при тези абсолютно хаотично нахвърляни идеи и идейки, без в крайна сметка някоя от тях да бъде достатъчно развита, за да се оформи ясна концепция. Крайният резултат е пълна скука.

За актьорския състав - "белите" Хартнет и Котеас показват супер класа, по мое мнение сцените между тях двамата са най-добрите във филма. В азиатския каст слабото звено е господин И - той дори лош не успява да изглежда, просто е .... никакъв. Кимура е в стихията си - роля само като за него. Шон Юе е добър актьор, но тук нямаше много възможности да се прояви. Жената ми беше интересна, имаше едно такова морно, лъстиво присъствие.

 

Въобще не съм очаквала такова недоразумение от този режисьор, а като знам кой е следващият му филм - Норвежка гора - направо започвам да имам лошо предчувствие дали не е окепазил Мураками.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Крайно време е този филм да бъде поне частично реабилитиран. Първия път гледах доста по-емоционално, докато сега ме изби повече на философстване. За какво иде реч.

 

Някъде на Филините изчезва синът на фармацевтичния бос –младеж на име Шитао. Милионерът, представен само като глас /не контактува с хора, поради страх от зараза/ се обръща към частния детектив Клайн, който вследствие на нервен срив напуска полицията /леко се е побъркал, след като намерил маниака, когото дълго време е преследвал/. Именно маниякът, чиято сложна художествена природа го кара да изработва от плътта на жертвите си психарски скулптури, потапя Клайн в света на болката. Но точно тази болка пък лекува синът на фармацевта - Исус Христос от азиатски произход, появил се внезапно в Хонконг.

 

Ето това е в общи линии толкова спорния азиатски римейк на Новия завет. Има още няколко сюжетни линии, които са интересни и запомнящи се, но стоят за жалост недовършени и “леко” излишни и развалят пейзажа.

Силно присъствие има иронията. Бащата –фармацевтичен крал, а синът лекува без лекарства. Клайн, независимо от европейската си външност, успява да се разтвори сред азиатците безпроблемно, да стане както и режисьорът –свой сред чужди /нали е френски виетнамец/.

“Идвам с дъжда” е от тези филми, при които, чувството, че изпускаш нещо или пък го тълкуваш неправилно, не те напуска. И понеже не съм гледала нищо от този режисьор, за съжаление трябваше да се задоволя с резюметата на предишните му филми, та да си изясня защо тази му работа е толкова нелюбима на европейските и американските критици и те отказват да възприемат азиатска трактовка на библейската притча, явяваща се като една от основите на западната цивилизация. Вероятно по-скоро не приемат факта, че представител на друга култура и цивилизация си е позволил да я направи. Може и да не съм права, но ми се струва, че са неподготвени за факта, че някой чужденец е дръзнал да твори върху този християнси символ.

Омръзна ми да чета колко кървав и отблъскващ бил самият филм, а и самите азиатци. Не съм съгласна. Дори най-кървавата сцена с убийството с чука, не е показана директно, а просто трябва сам да си я представиш. Жестокостта и болката в сцените предизвиква по-скоро съчувствие, съжаление и към двете страни и някакво нездраво любопитство за това какво ще стане по-нататък и как се живее след подобно нещо. Във всичко имаше такава естетика и мярка, че буди в мен възхищение /не мога да повярвам, че го казвам/.

Филмът изобилства от ясно оформени характери, красиви хора, потопени в свят от реалност и безумие, много звуци и цветове, малко думи , нощен Хонконг е прекрасен, невероятна музика /открих за себе си страхотна група A silver mount zion/ В някои от героите се събуждат доброто и състраданието, в други остават да спят непробудно. Някой показва скритата си до момента тъмна страна. Друг намира потвърждение на собствената си лудост. Но в края на краищата всичко се връща на собствената си житейска орбита и някой най-накрая намира покой.

 

Финалът първия път ме натъжи, но сега почувствах удовлетвореност, че всичко си идва на мястото. Съвсем естествено Дон по стига до истината, че Бог не е мъртъв, а е жив и стои пред него, без никакво намерение да умира, и дори го увещава да не се бои. Дон По, в когото човешкото почти не личи вече, това чудовище изведнъж ужасен разбира, че има Бог. Той не може да понесе тази мисъл, прекалено страшна е за него. Последвалото кърваво разпъване на кръста си е чиста паника, един вид: “Независимо от всичко, ти не съществуваш и не ме е страх от теб” И докато това се случва, в очите му се чете въпроса: “Нима наистина е ТОЙ”. А когато изрича: “Не ми трябва твоята прошка”, това звучи колебливо, защото сам вече знае, че пред него е този, който може да му даде опрощение и че това опрощение му е особено нужно, защото ще трябва да премине през останалата част от живота си, носейки кръста на всичко, което е извършил и това което току-що е направил.

Филмът може да се възприема и буквално, и алегорично, но при всички случаи Бог е жив.

Буквално – Ситао е жив, за пореден път възкръсва пред очите ни.

Алегорично – Бог, доброто, светлината са живи, името няма значение, всичко зависи от нас. Ние можем да ги убием в себе си, да изгубим вярата си, но можем и отново да ги открием, ако се стремим истински към тях. Както и става с Клайн, след 2 годишното му лутане след убийството на Хасфорд.

 

Е, вече може да го гледате и с български субтитри, благодарение на моя милост. Ако ви накара да се замислите, може да оставите и вие вашия коментар.

 

Ужас, оляла съм се с този дълъг пост, а ми се иска да чуете и малко от музиката във филма

http://www.youtube.com/watch?v=Hj-EalnNe40

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Мацкова, след твоя анализ направо ми се прииска да гледам филма пак. :P

Гледам, че по-горе съм го направила на салата, може би защото е много различен от два по-стари филма на режисьора, Scent of green papaya и Vertical ray of sun, които са ми любими, но трябва да призная, че след толкова време в главата ми все още има запазени образи и картини от този филм, което по моите стандарти (предвид обема и темповете ми на филмогледане) хич не е малко.

Чудесно е, че си го превела и се надявам повече хора да го видят и да се включат с мнение.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Това установих и аз, Никомила, че след толкова време, все още си спомням за него. Много още неща ме човъркат, след като го приключих, нещо ме е заразило изглежда.

Интересно е да се види, доколкото знам, единствената роля на злодей на И Бьон Хон :rolleyes: .

Scent of green papaya и Vertical ray of sun нещо не ги намирам откъда да ги сваля, но пък видях че има бг субтитри, така че ще помоля за малко помощ.

Ето нещо интересно: Скулптурите :blink:

http://en.wikipedia.org/wiki/Three_Studies_for_Figures_at_the_Base_of_a_Crucifixion

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Вчера не съм се била събудила като съм писала ;), The Scent of green papaya и Cyclo са по-старите му филми, които съм гледала преди, а Vertical ray of the sun го гледах наскоро, но няма значение, и трите са добри.

С какво да помогна? Всъщност има бг субтитри, но самите филми ги няма ли?

Снощи проверявах в азиатските торенти, филмите ги има с английски субтитри, опитах се да проверя дали ги има в руските тракери, но там нямат каталози и ми беше трудно да се ориентирам.

В моите архиви The Scent of green papaya е с френски субтитри, Cyclo - с италиански (така съм ги намерила навремето), а Vertical ray of the sun е от Авистаз с английски.

Нещо от това върши ли ти работа?

 

Много интересно това за скулптурите, значи от Франсис Бейкън са взели идеята. :rolleyes:

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Tоку що изгледах филма и съм толкова потресена, че не устоях на порива да споделя впечатленията си. Това е най-бруталната трактовка за живота на Исус. Правдива и директна. Всеки живее със собствените си демони, независимо дали ги осъзнава , дали ги приема или не. Всеки се нуждае от безкористна помощ и лечение на душата, която е израз на любов - да приемеш човека такъв какъвто е. Не е необходимо да разбираш постъпките му.За мен този филм е израз на сентенцията за Бог. Бог е всичко, което съществува - и добро и зло. Бог е любов /любовта има много форми, дори извратени според собствените ни представи. Бог е във нас и ние сме във него.

Благодаря на mackova за превода. Ако бях гледала филма без субтитри, вероятно и аз щях да съм много впечатлена от кървавите сцени. Но без тях внушението, че всеки живее с мисълта за собствената си непогрешимост, по собствения си сценарий,добиващ с агресия желаното /егото над всичко/ нямаше да е толкова покъртително.

Май прекалих, но съм сигурна, че всеки,който е гледал филма, ще извини желанието ми да изразя усещанията си.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Започнахме един коментар във връзка със субтитрите на този филм, но е съвсем вярно, че трябва да се преместим в тази тема. Това е филм, който трябва да се гледа няколко пъти и може би пак ще останат части от него неразбрани. Филмът разбуни духовете и следва да му се отдели нужното внимание. Според мен основната разлика в интерпретацията на религиозните текстове е в това, че тук става въпрос за човешките страдания, а не за човешките грехове. Не, че на греховете не беше обърнато внимание. Но да си припомним деянията на извратения убиец, кошмарът на Клайн. Той обясни, че прави всичко това, за да изследва човешкото страдание и смята, че е завършил мисията си, защото е достигнал предела му. И след това виждаме друг човек, който не може да стигне предела на собствените си страдания, защото ги поема от тези, които се нуждаят от помощ. Това е неговата мисия и той не може да се откаже от нея, а трябва да си носи и кръста и трънния венец. За мен краят на филма не беше Възкресение, а обяснение, че човешката болка няма предел.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Сега като изгледах The Scent of green papaya и след като видях, че актрисата участва във всичките филми на режисьора/с изключение на "Норвежка гора", който също вече ми е изтеглен/, включително и този в ролята на Лили, ще взема наистина да го дръпна и после ще се изкажа.. Темата ми е особено интересна, а и Кимура ми е любимец, така че от това интереса ми се усилва още повече..

Eто ги режисьора и актрисата Tran Nu Yên-Khê- съпруг и съпруга..

11868038gal.jpg

 

Така.. Сега да едитна коментара си.

Първо да споделя, че двата филма на този режисьор, които изгледах са съвсем различни, но пък и имат нещо общо - карат те да мислиш.

Както е писала Спийди, това си е точно виетнамския вариант на Ким Ги Док - и като погледнеш номинациите и наградите на филмите му от разни фестивали.

Жалко, че тук като че ли нещо липсваше, но все пак филма ми хареса. Дълго след него не можах да заспя, а и размърда в съзнанието ми доста надълбоко. Като че ли тук се преплитаха сцени от картини на двама художници - Ел Греко и Салвадор Дали.

Не твърдя, че съм чак такава познавачка на изобразителното изкуство. Все пак крайният ми извод е, че този филм си е направо арт и в това се крият неговите достойнства..

Кимура беше блестящ. Две мнения няма.

 

Това "Татко", което крещеше на края.. Все едно виждах Христос на кръста. И мъките, които е изтърпял, за да изкупи нашите грехове.. И стремежите му да отнеме цялата наша болка..

 

Джош не съм го гледала доста отдавна, но също се вмъкна брилянтно в кожата на този толкова противоречив персонаж Клайн.

И Бьонг -Хьон отново не можах да го харесам, макар че ролята на лош отколкото на полицай като че ли повече му приляга..

Актрисата.. (всъщност главната причина да започна да гледам филма).. Ами какво да кажа друго освен - "Моите комплименти!"

Прекрасна. Не можеш изобщо да й дадеш годините, изглежда като 20 годишна, почти каквато беше в "С дъх на зелена папая".

Чудесно се справи

 

особено когато беше в палтаката на Шитао и той я "лекуваше"

.

Музиката също беше на ниво и в тон с филма като цяло.

 

e1293dc63fce511dkoreanv.jpg

1390w.jpg

f27xwo.jpg

 

 

 

mackova,

перфектен превод! Благодарности..

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Гледайки филма незнам защо се сетих за думите на японският режисьор и актьор Такеши,,Бийт'' Китано-,,Насилието е като комедията;сграбчва ни внезапно,без предупреждение''.Така и не открих послание,дори изгубих смисълът, на фона на кошмарите и действителността.Опитах се да разбера поне замисъла,но и него не открих,по скоро беше като да намериш смисъл в безсмислието.Липсваха ми диалозите и връзките в историята,всичките препратки към библиятана фона на тази бруталност не мога и не искам да я разбирам.Гледах филма само заради И Бьон Хьон но дори и той не ми хареса в тази роля.Още кънтят думите на психара в ушите ми ,,Страданията на човечеството са чудото на вселената''колко вярно и правдоподобно.Иначе благодарности на mackova за труда и субтитрите.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Guest
Отговорете в темата...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Създай нов...