Scrap Heaven (2005)

[ukio]

 

 

Scrap Heaven
スクラップ・ヘブン
Година: 2005
Жанр: драма, комедия
Субтитри: английски
Режисьор: И Санг-Ил
Участват: Джо Одагири, Рьо Казе, Чиаки Курияма,

Емото Акира

IMDB
Награди:
Kinema Junpo Awards 2006 - Best Actor (Jo Odagiri)
Yokohama Film Festival 2006 - Best Actor (Jo Odagiri)

Резюме
Scrap Heaven е шокираща драма (примесена с комедийна нотка) за трима млади чудаци, които се опитват да открият своето място в съвременното общество.
Шинго (Ryo Kase) е административен чиновник в полицията, който отчаяно се стреми да получи място в Отдел "Убийства". Тецу (Jô Odagiri) е професионален санитарен работник със странни идеи и още по-непридвидими действия. Саки (Chiaki Kuriyama) работи във фармацефтична компания. Нейната главна цел е да създаде течна бомба, с която тотално да промени света.
Една вечер тримата случайно се озовават в автобус, който бива отвлечен от психически лабилен самоубиец. Той въвлича пътниците в мъчителна игра на Руска рулетка, в която губещ се оказва героят на Jo Odagiri.
След фаталния инцидент, главните действащи лица продължават живота си, опитвайки се по някакъв начин да заличат спомените от случилото се. В желанието си да въздадат справедливост, тримата се обединяват, за да поправят неправдите, извършени срещу невинни хора.
Оттук започват забавните моменти в лентата, които са базирани на нестандартните решения на персонажите.
Последните 40 минути филмът приема изцяло драматична окраска и съдбата на героите коренно се променя.
В цветовите решения на лентата доминират сини и сиви тонове, които разкриват пълно студената обстановка, в която Lee Sang-il (Hula girls, 69) много стилно е заключил тримата си герои. Режисьорът показва брилянтен поглед върху нещата, които прави.
Scrap Heaven е един задълбочен анализ на човешкия характер, който комбинира чудесна актьорска игра, перфектна режисьорска преценка, много обрати и неочакван край.

 

Торент
Линк

Линк 2

С руско аудио

Онлайн с руски субтитри

[Rimedore]

Още след като гледах Akunin и се заинтересувах за другите филми на Санг-ил този ми направи впечатление, четейки информацията за него, а и виждайки  постера му. Пък и самото му необичайно име – Scrap Heaven. Тогава не успях да го намеря никъде, но в крайна сметка ето че сега се чудя какво да пиша.
 
No, sankyu.
 
Филм в който главните герои са чудаци и неудачници, различни. Много по-добре от  сигурни и „безопасни“  стандартни ролмодел герои, пък и сюжети. Както на няколко пъти в настоящия филм несигурният полицай Шинго казва на професионалния чистач на тоалетни Тетсу: „You are crazy!“ Но с това просто той по-скоро искаше да му каже: „Ти си жив, ти не просто съществуваш.“ И даже вероятно: „Радвам се че те има, и че съм до теб.“ Реалността притиска страшно, особено с отдалечаването от детството и навлизането в зрелостта. Но цената на тази реалност не е ли твърде голяма? Дотам стига, че те принуждава самия себе си да отречеш, на своята същност да плюеш. Някои хора не го умеят това нещо. Поради това те дори могат да си помислят, че са в състояние да променят света. Или пък са просто едни психопати, които искат да си направят кефа, без да мислят за последствията от действията си. Не знам. Знам само, че е много лесно да се съди.
 
Дотам се е стигнало че справедливостта, за която наистина копнеем и която беше уместно наречена „отмъщение“ – беше запланувана в една мръсна тоалетна. Харесва ми как японските творци (предимно) правят от наглед гадни неща (английската дума filth е много подходяща за това, което искам да опиша и някак по-истински звучаща от еквивалентна българска) изкуство, как намират в тях красивото и оригиналното.
 
Вероятно и тримата протагонисти са били съвсем безразлични към съдбите си преди въпросния инцидент и след него да се променили. Двама от тях наистина решават да бъдат себе си и да дадат воля на Въображението си, докато третия колеблив трябва да се учи от тях и добре да прецени кое е правилно и кое не, ако изобщо може да делим нещата така. Именно Въображението е ключов елемент във филма, а и бих казал в живота. Оскар Уайлд казва, че липсата на въображение е едно от най-лошите неща в един човек, и мисля, че е много прав. „Най-големият порок е да си повърхностен.“ Тази ограниченост и апатия са унищожителни. Затова просто героят на Одагири, ако може да го сложим като един идеен водач на тримата, изригна и почна да раздава от Въображението си с пълни шепи – страхотни идеи на режисьора, изпълнени чудесно от актьорите. И с това съвсем закономерно тримата си заслужиха това, което се случи накрая -

 A то е че бяха брутално отречени и спрени от „реда и нормалността“ на обществото. Висока цена, но си заслужаваше, поне за мен. Не по-висока от това да се откажат от себе си и да се превърнат в хора, на които им остава просто да се заринат в калта на съществуванието ( донякъде в края на филма).  Дори Шинго се отрече, въпреки че това го разкъса вътрешно, от своя най-истински човек в живота. Само за да разбере, че да, за всичко се носи отговорност, да, но и че това е бил неговият избор и че трябва да стои твърдо зад него, да не се плаши от истинските си пориви, от това, което чувства че е правилно. Разбирам го, не е лесно.
 
Саки, фармацевтката, им предожи решението – Смъртта чрез Избухване. Пак ще ползвам чуждото: Сенека казва, че трябва да мислим за смъртта, че не трябва страхът от нея да ни пречи да живеем. Казва: „Никой не го е грижа колко добре живее, а – колко дълго; всъщност добре да живее би могъл всеки, но дълго – никой. Силният и мъдър мъж трябва не да избяга, а да си отиде от живота. Който се е научил как да мре, той се е отучил да робува.“ Тетсу направи така. Както самият герой каза – той веднъж вече е умрял – прострелян от самоубиеца в началото – и е разбрал че животът му дотогава е бил малко или много безмислен. Затова и беше неговата голяма решителност просто да живее, както чувства че е правилно.
 
Моментите в които Одагири и Рьо Казе вилнеят са чудесни, направо любими. Особено щурма на полицейската кутийка. Как Одагири, със своята страхотна визия най-небрежно си ходи в поройния дъжд с чадър, а не както е по-логично с дъждобран който да го пази отвсякъде, на фона на яка китара –  на човек му става толкова приятно. Там някъде е и онзи трогателен момент, в който той успокоява партньора си, като истински приятел: „You are very cool tonight”.
Или синята сутрин  на „изтрезняването“ на Шинго, с Одагири качен на капака на буса. Или пък времето, прекарано под Големия мост.
Или когато Тетсу оцвети света в бяло. И още толкова. Поклон.
 
Imagination
 

Какъв жизнерадостен момент. Но и онзи "чичо" си го заслужи отвсякъде.

                                                                                                                    .

 
 

"You are very cool tonight."

 

 

Revenge on everything. Уникална сцена, няма какво да се лъжем.

 
 
 
 

I understand you.

 
 
Подходящо:

 
Още може да се говори...Санг-ил безспорно за мен е страхотен артист, който изпълнява замислите си оригинално, със стил. Джо Одагири –
има ли нужда изобщо от думи – готин, готин. Не две, а десет награди за най-добър актьор бих му дал за това изпълнение. Останалите също са страхотни. Акира Емото пак играе лош – но му се отдава, няма какво да лъжа. И този филм ми става от любимите японски. Съвсем закономерно.
 
Както обикновено прекалявам, но хайде, ще си представим, че това са няколко коментара вместо един.
 
Ето тук го има в наличност филма:     Английски субтитри някакви -
 
PS: Мисля, че след инцидента в автобуса минават не 3 години, а 3 месеца.

[ukio]

Ооо, благодаря, че извади темата от небитието!

Хахах! Съвсем съм забравила някои подробности от този филм, но помня много ясно култовите му кадри. 

Очевидно е подействал достатъчно силно на твоето въображение, след като си направил толкова обширен коментар. А и с този уникален актьорски състав, идеите сигурно са валяли една след друга.

Нека има повече филми, създадени с въображение! Май това е нещото, от което спешно се нуждае съвременния човек.

Препоръчвам ти и другите неща на Санг-Ил. Определено ще възнагради богато любопитството ти във всяко едно отношение. Пробвай с Border line, например. Той е също много оригинален.

П.П. С "No, sankyu" имаш предвид щампираните образи и сюжети, нали?

Добавих линковете, както и още един. 

[Rimedore]

А, няма какво да ми благодариш : )

 

Някак си не исках да оставам безмълвен за този филм. Имах нужда от точно такава енергия, каквато се съдържа тук. Да, предпочитам необичайните филми, но в този си има и толкова неподправена забава. С нея даже сериозността става по-автентична. Джо Одагири трябва да го гледам още на много места. Имам идеи къде, само да съм в настроение. Може би трябва да атакувам някой сериал най-сетне. Онзи филм в който героят му и неговия познат обикалят Токио и жалят за старите му забележителности, които неизменно изчезват с времето нещо не ми допадна екранния му партньор, гледайки трейлъра, но вероятно не трябва да съдя така повърхностно. Благодаря за предложения Border Line. 69 ми изглежда че предлага шантави моменти плюс добра музика.

 

Моето въображение... е подвеждащо, може би? : )  Някой може да каже, и съвсем на място: "Бати глупостта е този филм, какво толкова сега. Харесва ми, не ми харесва, и това е. Какво толкова насилва нещата този/тази". И това приемам. Даже вероятно всички носим някаква отговорност за всяка дума, която споделим, кой знае как може да повлияе на когото и да е било по най-различни начини. Но нека не се взимам много на сериозно :Д

 

Имам някаква мания да правя с видео плеъра множество снимки от почти всеки филм или аниме, което гледам, за да си запазвам интересни моменти. Колко по-хубаво когато дадената творба предлага множество такива. Е, после може човек да се чуди за какво му са и къде да съхранява толкова снимани кадри :Д

 

Да. "Но, сенкю" означава точно това. Нещо като идейно заглавие на целия пост. Излишно оригиналничене, носещо някакво отрицание, което, мисля, е една основна тема в Scrap Heaven. Но и тази фраза съм си я "откраднал" от една песен на Deadman, признавам.