Hei no naka no chugakko SP (2010)

[lazeto]

A school behind bars
Hei no naka no chugakko SP (2010)
Страна: Япония
Също така известен като: 塀の中の中学校
Телевизионен рейтинг: 13,5%
Година на излъчване: 2010-Октомври-11
Време на излъчване: 21:00
Формат: Tanpatsu
Жанр: Човешка драма
Канал: TBS
Епизоди: 2
Режисьор: Kiyohiro Makoto
Субтитри: Английски
 
WIKI

Участват:
Odagiri Joe as Ishikawa Junpei
Otaki Hideji as Sasaki Akio
Suma Kei as Harada Jack
Watanabe Ken
Chihara Seiji
Sometani Shota
Kadono Takuzo
Yazaki Shigeru
Murata Takehiro
Moriyama Mirai
Takahashi Katsumi
Kaneda Akio
Yamamoto Tetsuya
Kanie Keizo
Hashizume Isao

Резюме: Действието на спешъла се развива в затвора за момчета Matsumoto City в префектура Нагано, където обществената прогимназия се намира във вътрешността на затвора. Всички студенти са лишени от свобода, внимателно подбрани от специален съвет. Възрастта им варира от 20 до 70, всички те се наричат по име, носят униформата на училището и посещават прогимназия в период от една година.
Специално заради снимките, на екипа е било разрешено да снима вътре в затвора Matsumoto Boy's.

Свали  

Каста е много добър Joe Odagiri и Ken Watanabe на едно място

[ukio]

Интересен поглед върху живота на затворниците в Япония. Действието се развива в единственото училище, което се намира в затвор. Петима осъдени са избрани да попълнят знанията си от детството и са изпратени в класната стая за определен период от време. Сред тях най-възрастният е над 70 годишен, а най-младият - 22 годишен.

Според японският начин на мислене, обучението може да помогне на затворниците да преосмислят възгледите си за света и да започнат нов живот.

Избраниците са хора, без мечти и планове. Те не гледат напред. Съществуването им е заключено между четирите стени на килията, но при стартирането на обучението, някои от тях започват бавно да се променят, а други дори забравят самоубийствените си помисли.

"Знанието е сила", казва една мъдрост. Аз бих добавила - сила за живот!

 

Това е Спешълът, който преди 2г. спечели 3 награди от Международния Тв фестивал в Монте Карло ( “Best TV Film Award”, “Best Actor Award” за Кен Уатанабе и “Monaco Red Cross Award”.)[/size]. Подобен брой отличия рядко се дават на една единствена лента, но ето го изключението. Неподправената актьорска игра, трогателният сценарий и интересната идея са покорили сърцата на критиката.

 

П.П. Кен Уатанабе - поразителен! Шота спокойно може да влезе в образа на оннагата! И Джо Одагири нещо ни бяга от киното, но подобни негови участия подкрепям напълно!

Чудех се, защо са избрали Мирай Морияма за син на Кен. Можеха спокойно да вземат Дай. Мирай е отличен актьор, но няма физическа прилика с Уатанабе-сан (поне не същата, каквато той има с истинския си син).

[Razzormaw]

Прегледах го, добър е филма и има доста силни послания в него обаче ми дойде прекалено тегаво действието. Смисъл схванах основните неща и наистина идеите са добри както и актьорите се представят отлично, но просто това не е мой тип филм. Всеки от тези затворници носеше със себе си огромен товар в/у съвестта и същевременно животът им почти нямаше никакъв смисъл. Нали вече с тази програма нещата се промениха доста и за тях и за даскала и точно тази промяна е есенцията на този филм, но не можа да ме грабне особено...Все едно да се качиш на някоя луксозна кола и да установиш, че не ти е кеф да се возиш в нея с някакво подобно чувство останах..знаеш, че е качествена, знаеш, че е маркова и пак нещо те човърка отвътре. Като говорим за чувства някак си ми се струваше (бегло), че насаждат подсъзнателно идеята, че ако си необразован ще свършиш в затвора, въпреки че показаха и другите затворници и по принцип си наясно, че такава закономерност няма..!  

[ukio]

Два часа бяха това. А и затворниците бяха много спокойни, с малки изключения. Почти не даваха повод за вълнения на зрителя. 

Те носеха дълбоки душевни терзания. 

Няма такава закономерност, мисля. Какви ли не хора влизат в затвора, по най-различни причини.Нещастни случаи, несправедливо обвинени има навсякъде. Не е задължително виновните да са направили умишлено зло, за да попаднат там. Но това училище дава именно на такива осъдени втори шанс. Дори да не научат всичко, което е дадено в учебниците, пак ще придобият нови знания и ще открият нови цели в живота.

[Razzormaw]

Абе това чувство ми се появи след като се представиха отначало, когато класа се събра за пръв път и оня разказа

как двама са му се присмивали, че е неграмотен и намесили майка му и той човека ги пречукал, кво да ги бави?!

И сега ако си да речем родител като си представиш този случай как да не подкараш с ритници наследника към школото за да не свърши по този начин? Цялата група бяха необразовани и животите им бяха лишени от смисъл (може би с изключение на якудзата и актьорчето) и подсъзнателният извод е ясен...ако не учиш приключваш зле. След това

вече като получи онази книга от сина си (доста силна сцена btw) и се беше захванал да учи животът сякаш се преобърна и един вид постигна до някаква степен мечтата си да се прероди един вид. Защото когато човек намери нов смисъл и цел в живота си нещата стават съвсем други. Да гледаш и двамата дядовци как на тея години залягат над книгите също беше забележителна гледка, а преди това бяха едно нищо, празни черупки...

 

Забравих да спомена и добрата операторска работа тук имаше доста интересни кадри и позиции на камерата, харесаха ми и двата пейзажа дето ги показваха помежду сцените там с планината и града.