bg_easternspirit Last Friends (2008)

[thedemon1238]

Заглавие: ラスト・フレンズ
Английско заглавие: Last Friends
Жанр: Драма
Епизоди: 11
Рейтинг на зрителите: 17.7
Програма: Fuji TV
Година: 2008 
Музикална тема: Prisoner Of Love на Утада Хикару

С участието на:

Eita

Nishikido Ryo

Nagasawa Masami

Ueno Juri

Mizukawa Asami

Yamazaki Shigenori

Сюжет: Мичиру е нормално момиче, което работи във фризьорски салон.

Колежките и там, постоянно и тровят живота,

а и майка й не остава по назад, като води разни мъже в къщи всяка вечер.

Тя решава да се премести в квартирата на приятеля си Соске

 да заживеят заедно. Нещата обаче се развиват

по съвсем различен начин, от това как си ги е представяла.

Животът със Соске й показва неподозирани за самата нея негови черти.

Един ден тя среща Рука, най-добрата й приятелка от училище,

с която са били разделени за повече от 4-ри години.

За Рука, Мичиру се оказва повече от приятелка.

Виждайки я в какво състояние е, тя решава да я заведе в къщата,

където живее под наем с няколко приятели.

Заедно всички те, ще се опитват да защитят Мичиру от приятеля й Соске,

който се оказва със сериозни психични отклонения.

Отношенията между 5-тимата приятели в последствие така ще се заплетат,

че гаджето психопат им е само единият проблем.

Филмът е доста тежък и напрегнат през цялото време,

без излишен пълнеж и страхотна игра на актьорите.
 

Свали с английски субтитри 

 

Свали с български субтитри  

 

Онлайн с български субтитри  

 

Български субтитри -  

[Dark_Angel]

Сериала ми хареса. Голямо впечатление ми направи играта на Ueno Juri и Nishikido Ryo.
Juri я бях гледала само в Nodame Cantabile, а тук е в съвсем различна светлина. Същото се отнася и за Ryo, който за първи път имах възможност да го видя като отрицателен персонаж, но се справи добре.
Имаше си дорамата и своите поуки, така че съм доволна.

[thedemon1238]

Изгледах го току що, хареса ми! Направо му свалям шапка на пичът дето играеше откачалката. След такава игра, ще му е трудно да докаже и на най-близките си приятели, че е нормален. Като цяло всички актьори се справиха чудесно. Радваше и това момиче дето играеше Ери. Нямам никакви забележки, от началото до края беше вълнуващо и нямаше скучни моменти. Най-после нещо японско, което да става за номинациите тази година. Code Blue беше свеж, но лекарски сериал не се прави за 11 епизода. Остава само да се насладя на спешъл епизода...

 

Актрисата от Nodame Cantabile хич не мога да си я представя като пианистка. Особено като я видях какво прави на мотокрос пистата. Направо си е истинско момче. Колкото до Masami Nagasawa, още в Dragon Zakura я харесах, но тука вече ме кефи супер много. Не мога да повярвам, че толкова хора в интернет казват че играта и е фалшива. Усмивката и била пресилена и т.н. Напротив. Усмивката и е пресилена защото ситуацията е такава. На всеки му се случва, я в ежедневието, я в работата да се налага да се усмихва без желание или когато му е кофти. Тя го прави по уникален начин, толкова убедителна усмивка по принуда, не съм виждал!

[choly]

аааамм сериалчето изглежда много интересно любопитно ми е да видя Рио в такава роля

[sabrina1]

Пробвай тук.

[Sensei]

Първо да започна с това, че драмата беше невероятно добра. Абе видя се, че е драма. Главните герои отново както винаги бяха много добре подбрани. Да започна с героите: Рука - да обичаш някой толкова много време е похвално, лично нямам нищо против лезбийките. Не е лесно да играеш такава, ако не си е странно. Juri се справи много добре. Тази актриса съм я виждал в тази и в още една драма Sunao ni Narenakute. Там не ме впечатли изобщо, за актьорство тук е много е по - добра. Колкото до Нишикадо - мога да кажа само WOW. Наистина не е лесно да изиграеш човек, който бие приятелката си, но едновременно да я обичаш и да я преследваш. По принцип ненавиждам когато главен герой в драма или аниме умре. Но в този случай нямаше друг начин. Накакси судбата му беше решена още първият път когато и посегна. Както каза той, само смъртта му щеше да я освободи. Колкото до Мичиру и актрисата, която я изигра, мразя я. Масами - мразя я. Мразя всичко в тази актриса. Актьорството и, лицето и, тялото и, всичко. Отново не ме впечатли с нищо. А ролята и, Мичиру , нещо не можах да разбера. Накрая тя каза "Имам чуството, че Сосуке ми е простил". Какво за Бога. ЗА какво трябва да му прости тя. Той е биеше, защо той трябва да и прощава. Връзката им беше странна. Не можах да я разбера. Не ме мислите за луд, но наистина исках накрая Рука и Мичиру да тръгнат. Бяха сладки заедно, пък и целувката ме разтопи. Като цяло доста добра драма, хващаща вниманието ти веднага. Пък и харесвам когато приятелите живеят заедно. Бихте ли ми казали още някоя драма (Японска), в която жена и жена да са блюбени една в друга. Този вид романс най - много ми харесва. Най - "пълен". Никога не са ме разучеровали. Съжелявам за дългия коментар

[Loveless.]

Една от най-любимите ми драми , определено <3 Уено Джури я гледах в Nodame Cantabile и след онази роля на супер весела и луда пианистка, едва я възприех в тази роля. Рьо обаче ... Направо нямам думи за ролята му. Играеше пълно копеле /с извинение, ама няма по-добра дума за героят му/, но

на сцените, когато стоеше и чакаше мацката в дъжда или когато се наряза и после тя го намери мъртъв, изплаках света.

 

Масами също беше невероятна, харесвам я още от Proposal Daisakusen и Dragon Zakura, но ако се заговоря за нея, това е първата и драма, за която се сещам. Беше точна за тази роля и си я изигра перфектно.

[Chrizolina]

Току-що го свърших и го изгледах буквално за един ден.

Много, много, много ми хареса. Почти не откъснах поглед от монитора

 

с изключение на сцената, където Sosuke биеше Takeru.. т'ва не успях да го понеса

 

 

Играта на всички актьори ми хареса адски много. Впечатление ми направи Mizukawa Asami. И самата героиня ми беше любимата. А Nishikido Ryo дори да го гледам в някакъв друг филм пак ще го възприемам като влюбения психопат Sosuke. Въпреки че докрая не успях да намразя героя.. .

 

просто като го гледах край онова детенце......

 

и все пак той си я обичаше по свой си начин...

 

Обаче никой не спомена Eita. Не знам не ви е направил впечатление или какво, но на мен ми хареса мнооооого (може би, защото той си ми е слабост още от Kimi wa Petto). Накрая не разбрах какво имаше предвид под "семейство".

Но краят беше хубав

 

(коментарът стана доста разбъркан.. съжалявам. Надявам се, сте ме разбрали )

[Koizora]

Изгледах първите 3 епизода, които сте превели. Сериала определено ми хареса, защото засяга важни теми, а и песента Prisoner of Love идеално му подхожда.
Харесва ми играта на Нагасава Мисами. Нишокидо Рьо също изгражда интересен персонаж.
Допадна ми и образа на Такеру и искам да видя какво му се е случило в миналото.
 

[CToTaKa]

Това да не е драма с лезбийки и гейове ? Загледах го и май такъв ще е ... направо се отвратих . Тези японци са специалисти в извратените сценарии де ... от всякакъв род .

[Koizora]

Сериалът засегна едни от наболелите въпроси на обществото ни.
Всеки човек носи рани в сърцето си и се опитва да се справи с тях, както може, но в никакъв случай не трябва да ги пренася върху останалите, особено когато това ги наранява. Всички човешки същества се раждат свободни и не бива да бъдат ограничавани да правят изоборите си и да живеят както сметнат за добре. Взаимоотношенията между хората трябва да бъдат коректни. Според мен е недопустимо в една връзка, каквато и да е тя, единия да страда от жестокото поведение на другия, както и това поведение да се повтаря, защото може да коства живот и да наруши психическата и физическата цялост на отсрещния.
Сериала е прекрасен и заслужава да се види. Актьорския състав е на високо ниво - всички се представиха много добре. Впечатли ме избора на песен - Utada Hikaru - Prisoner Of Love - идеално пасна на сюжета на сериала и на характера на всеки един от персонажите. 

Мичиру
 

 

За мен тя беше много противоречив образ, който в някои моменти показваше безхарактерност и слабост, но в други случаи показваше сила.  Според мен тя не беше виновна за отношението на Сосуке, но първоначалните  и реакции към него не бяха адекватни. Тъй като е живяла неразбрана от майка си, се вкопчи в него и си помисли, че това е единствения начин най-накрая да бъде щастлива. Имах чувството, че през цялото време се въртеше в някакъв омагьосан кръг, от който не можеше да излезе. От друга страна Сосуке умееше да я манипулира, познаваше я добре и сякаш предвиждаше всяка нейна крачка. Въпреки недостатъците на героинята, харесвах образа и. Имаше силни моменти, но всеки път, когато се връщаше при Сосуке се разочаровах. 

Соске
 

 

Той също беше един противоречив образ. Не мога да кажа, че го харесвах, не приемах това, което правеше и в нито един момент не ми беше симпатичен. Смятам, че човек не е само добър и лош, а в себе си съдържа еднаква част от тези две качества и в зависимост от обстоятелствата едното надделява над другото. Соске имаше манията да контролира всичко, но не успяваше да ограничи себе си и постъпките си. Преценяваше добре хората и се опитваше да се представя добре. Направи непростими неща с приятелите на Мичиру, а и със самата нея. Беше толкова егоистичен и според мен понякога и сам не можеше да се понася. Имаше нужда от някой до себе си, но не можеше да задържи никой. И все пак имаше случаи, в които ми се струваше, че удряйки Мичиру наранява себе си умишлено.  Не мисля, че начина, по който историята свърши беше правилен, но сякаш пасваше на представата на Соске за живота, любовта и отношенията му между хората.

Рука
 

 

Нейното предимство беше, че живееше свой живот и вървеше по свой път. Беше обградена само от хора, които обичаше и на които вярваше. Често си мислих, че не беше съвсем наясно със себе си. 

Такеру
 

 

Такеру ми беше много интересен, защото исках да разбера каква е историята със сестра му. Симпатизирах му още от началото. С Рука си изградиха страхотни отношения, с Мичиру и Ери също. 

 

[bibendum]

Филма е много добър.Много различен.

Колкото и да се напрягаме никога няма да разберем Мичиру и Сосуке.

Има толкова семейства,които се смачкват от бой,а му казват Любов.

Всеки обича по различен начин,ако на другия му харесва всичко е О.К.

[r0ni_swEet]

Много ми хареса драмичката. Но само едно в цялата работа не ми допадна и това е

че Сосуке се самоуби в края.

Щеше да е много по-добре, ако за края бяха измислили нещо по-дълбоко.

[pe6ito]

Ако кажа, че ми е харесала драмата по-скоро бих илъгала. Сериала бе отвратителен, защото бе изключително реалистичен. Затова казвам само че го гледах с интерес. Сюжетът на моменти бе предвидим, но не натрапчив, защото повечето персонажи бяха предвидими, според мен. Силно впечатление ми направиха женските героини - Рука, Мичиру и Ери. Всяка сама по себе си бе доста противоречива, освен Рука, която бе може би най-сигурната и непоколебима в решенията си. Ери бе просто страхотна, свободолюбива и жизнерадостна. Докато Мичиру... След като изгледах първите няколко епизода се чудех само какви "суперлативи" да изредя за нея...

 

Да, обаче щом го оставяше оня да я пребие, значи си го заслужава боя. До 11 епизод, когато най-накрая сама възропта срещу ритниците му и го блъсна. Толкова сила бе вложила в този удар.

 

Мичиру за мен бе най-сложният образ. Изключително искрена, но не и наивна, а вярна.

 

Какво като я биеше Соске, все пак и той е човек, и тя осазнаваше това. Осъзнаваше и че боят не е единственото решение на проблемите му. Тя единствена разбираше какво е самота и затова се грижеше за него. Тя искаше по някакъв начин да промени изгнилото в него, обаче другите не можеха да проумеят това, дори и Рука, която въпреки всичко винаги е имала подкрепата на семейството си, докато нещата при Соске и Мичиру бяха по сходни. Мичиру не се връщаше при Соске от съжаление, а от любов. Тривиално, но не всеки би го разбрал. Нейните мъки си бяха от чист хуманизъм, колкото и невероятно да звучи. Затова и той се самоуби - един идеалистичен завършек.

 

[Mood]

Да го коментирам най-накрая. Доста бавно и нелогично ми вървеше тоя сериал.

Първо, осъзнала си се, че бившият ти приятел може да те нарани, но упорито се буташ между шамарите. Чак толкоз наивна не ми изглеждаше. Второ, нали имаше медицинска експертиза, що така никой не реши да я използва. Тръгнаха да се саморазправят.

 

Друго, което ме гложди, но не съм запозната - защо са окей с гейовете, пък с лесбийките - не? Та и там голяма драма хвърлиха.

 

Насилникът се самоуби, как ли не мога да го повярвам. То не, че имаха избор за развитие на героя.

Накрая никой не получи, което искаше ама всички много щастливи.

 

В крайна сметка ако не беше актьорското изпълнение на Рьо, с чиста съвест можех да го пиша незадоволително.

 

П.П. Работещите по субтитрите - в четвърти епизод искрено ме разсмяхте с репликата: "Извинете, ще отворя прозореца." Само, където бяха в самолет и отварянето на прозорците не е препоръчително.

[slunchice]

Драмата беше невероятно добра, много ми хареса!

[Кева]

Първо малко за сериала : само японците могат, да те накарат да се привържеш, разбереш и дори харесаш отрицателния герой. Това не е филм само за насилници и насилвани, не е филм за търсещите себе си, за приятелството и за любовта (всъщност е от всичко по- малко). Много леко и човечно е поднесена историята и заслужава да му се обърне внимание. А сега за най-голямото му достойнство : Уено Джури ! Повече от брилянтно изпълнение. Чудя се защо от японките тя е оставена някак в сянка,  а е толкова чудовищно добра, гениална актриса е и това определенно е една от най-силните и най трудните й роли. Тук дори стойката и е променена, капка женственост нямаше в нея, дори на моменти се съмнявах, че е жена

[ukio]

Радвам се, че се намери човек, който да оцени таланта на тази актриса. Непременно ще и направим тема! Аз също много я харесвам. Напоследък не я виждахме често дори в Япония, но се надявам това да се промени. 

[Кева]

Ще съм много благодарна за темата и искрено се надявам да има все повече участия

[ukio]

Май липсата на роли за Ейта тази година, си каза думата и най-сетне дойде време да догледам тази изоставена, но незабравена дорама. И аз като всички преди мен съм страшно доволна от развитието на сюжета. Една голяма, неочаквана усмивка на финала! Японците непременно трябва да се върнат към раизскването на подобни теми в дорамите си днес!

Ейта направо можем да си го взимаме за брат. Прекрасен е!

П.П. Рьо нещо изостави старите си злодейски образи, а те бяха толкова притегателни за зрителите...