Mood Публикувано 15 Октомври, 2010 Share Публикувано 15 Октомври, 2010 Заглавие: The Birdcage Inn / Paran daemun /파란대문 Режисьор: Kim Ki Duk Сценарист: Kim Ki Duk Страна: Южна Корея Година: 1998 Жанр: Драма Времетраене: 100 мин. Актьорски състав: Lee Ji Eun - Jin A Lee Hae Eun - Hye Mi Ahn Jae Mo - Hyun Woo Jeong Hyeong Gi - Gecko Son Min Suk - Jin Ho Джин А, талантлива художничка, работи като проститутка в занемарен пансион, намиращ се на брега на морето. Той се управлява от четиричленно семейство: тих баща, самоуверена майка, рязка и хаплива дъщеря и подрастващ тийнейджър. Още с пристигането си Джин А влиза в разнообразни взаимоотношения с малката фамилия, но до какво ще доведе това? БЪЛГАРСКИ СУБТИТРИ СВАЛИ ФИЛМА С БЪЛГАРСКИ СУБТИТРИ СВАЛИ ФИЛМА С АНГЛИЙСКИ СУБТИТРИ СВАЛИ ФИЛМА С РУСКИ СУБТИТРИ Лично мнение: Филмът не ми е от най-любимите на автора, но в никакъв случай не мога да кажа, че не ми хареса. Тъй като е от по-старите му творби, смятам, че с него все още налучква или репетира за по-експерименталните му и новаторски следващи продукции. Ще си позволя да цитирам и едно чуждо мнение: На 15.09.2010 г. at 18:18, thedemon1238 написа: Последните добри филми, които гледах, са два на Ким Ки Док - Bad Guy и Birdcage Inn. И двата са невероятни, какво друго да кажа. Лично на мен съвсем малко повече ми допадна Birdcage Inn и всъщност се превърна в любимия ми негов филм. Birdcage Inn 9.2/10 Цитирай Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
vetirena Отговорено 1 Март, 2012 Share Отговорено 1 Март, 2012 Много хубав филм. Бих го препоръчала на по-широка публика. Цитирай Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
kando Отговорено 1 Март, 2012 Share Отговорено 1 Март, 2012 Да - тъкмо го бях гледал тази седмица и погледнах в темата. Като видях, че няма коментари - стана 2-3 дена се чудя дали да пиша аз ...... явно ще се обада, нема как. Чух .... Една история за известен японски поет - Иса. Не съм запознат кой е, не съм чел негови творби. Но тази история е свързана, конкретно с едно негово хайку - от сега да кажа, че нямам претенции да вниквам в хайку, малко съм чел и ми стои чуждо ...... нямам необходимата чуваемост за хайку. Казват, че хайку се превеждало адски трудно - имало думи в японския, които съдържали повече от едно значение и тъкмо поради това, било трудно да се предаде духа на този жанр. Но в случая историята за това хайку казва много, за мен!!! тя добавя липсващия аромат, който изчезва при превода. Иса е бил един много, много чувствителен човек - дори в западния свят, често се случва добрите поети да са чувствителни хора. Тази чувствителност обаче не е клишираната, превзетата чувствителност, не е от сантиментален, глезен, повърхностен характер - това е просто онази възприемчивост на околния свят, реалноста, природата и самото усещане, че си жив, която притежава всяко едно същество на този свят, същата, която имат и всички хора, нищо по-различно, само с единствената подробност, че е умножена в пъти. Когато бил само 30г. Иса бил изгубил цялото си семейство - можете да си представите, как бихте го преживели вие, представете си някой още по-чувствителен човек, нормално е да стигне почти до побъркване, от мъка, от страдание. Тогава решил да иде при един дзен учител. Учителя го попитал: - какъв е проблема? .... Да м/у другото не разбрах името на учителя, само се споменава, че бил просветлен, но това не е толкова съществено. Иса отвърнал: - 5-те ми деца умряха, а сега и жена ми е мъртва - и тогава задал един съвсем простичък, често срещан, за това съответно и често пренебрегван, но фундаментален въпрос. Когато го задал, това не било въпрос от ума - същия въпрос ще го срещнете и във философията, и във сапунените сериалки, но там има само глезотии, те го задават, защото да дърдорят, задават го от ума, а когато Иса го задал, тогава въпроса придобил друго качество, той идвал от друго измерение - от измерението на сърцето, а не на главата. Идвал от дълбините на душата му, идвал от самото му същество - инак повярвайте дзен мастера най-много да му даде метлата да помете малко. Всичките ви герои от сапунени сериалки заслужават метлата, когато зададът този въпрос - нищо друго, никакъв отговор. - Защо има толкова много страдание? - попитал Иса - не мога да видя причината за това. Какво е обяснението - не съм сторил никому нищо лошо, живял съм толкова невинно, колкото е възможно. Фактически живях много усамотено - не общувам много с хората, аз съм поет и живея в самота. (и век по-късно Кафка ще напише "Роден съм да живея в самота" .... дали е знаел тази история) - аз съм поет и живея в своите слова. Живях бедно, но бях щастлив, а сега изведнъж децата ми ги няма, съпругата ми също си отиде. Защо има толкова много страдание и то без причина - трябва да има някакво обяснение? * Знаете - случвало ви се е дори за нещо по-дребно, нещо не толкова сериозно, просто вътрешно да си кажете "баси не е честно" ...... просто случва се нещо от нищото. * Дзен учителя му отговорил: - животът е просто като капка утринна роса. Естеството на живота е такова, че се случва смърт - няма обяснение, това е в природата на живота. Няма нужда да се дава някаква специална причина. По своето естество животът е като капка роса: тя се задържа за малко върху стрък трева - слаб ветрец и нея вече я няма, слънцето изгрява и тя се изпарява. Това помни - това е естеството на живота. И какво нещо е интелигентноста - Иса се върнал и написал следното хайку: "Живот, капка роса? Да, разбирам. Животът е капка роса. Все пак ..... и все пак ......." *** В това "все пак .... и все пак ..." той казва нещо несравнимо човешко - нещо велико, той казва онова, което не може да се каже с думи. Само тези, които са страдали, могат да разберат, че животът е росна капка, НО дори и тогава остава "и все пак" - дори като разбереш, разбирането е трудно. Животът е повърхностен - щастието е винаги повърхностно в него няма дълбочина, само тъгата има дълбочина, само смъртта има дълбочина. Животът е много обикновен: ядеш, спиш, правиш секс - елементарно. Страданието добавя дълбочина, то те събужда, то те разтърсва от съня. "И все пак" - да, само онези, които са страдали ще разберат това, но дори и те могат да не разберат, могат да пропуснат, това е така, такъв е животът. п.п. филмът може да не е от най-лансираните на Ки Дук, но определено е съдържателен, има дълбочина ...... та ми хареса. (: Цитирай Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.