Jump to content

Recommended Posts

Ocean+Heaven+DVD+Cover+by+Ninj

 

## Държава: Хонконг
## Година: 2010
## Жанр: драма
Режисьор: Xiao Lu Xue
## Участват: Джет Ли, Zhang Wen, Lunmei Kwai, Rui Chen, Mei Yong

## Резюме: Според данни на Американския център за заболявания един на 110 човека са родени с аутизъм. Следователно в Китай има над 10 милиона пациенти. Дафу (Wen Zhang) е един от тях. Той е разсеян, повтаря думите на другите, плува с невероятна лекота, в дома си всяка вещ е на точно определено място и вероятно не осъзнава напълно, че майка му е починала преди няколко години. Xing chang (Jet Li) работи в аквариум, внимателно се грижи за 22-годишния си син. С великодушна помощ на съседите, двамата живеят щастливо заедно. Бащата разбира много ясно, че на края ще трябва да напусне този свят, оставяйки сина си сам и този ден ще дойде по-скоро, от колкото всеки е готов да повярва.

Този филм е ода на един баща, който е решен да намери подслон и защита за сина си, преди да е станало много късно.......

:essub:

 

Свали с български субтитри :subs: :click:

 

Свали с български и английски субтитри :click:

 

Онлайн с български субтитри :subs: :click:  :click:  :click:  

 

Онлайн с английски субтитри :click:

 

 

Редактирано от felicyti
добавени линкове за онлайн с бг суб
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Набелязах си филма за гледане(че и за превод), още докато разбрах за представянето на филма на ежегодния Хонконгски филмов фестивал (струва ми се, благодарение на блога на ukio), а и като видях на трейлъра как Джет Ли кърпи панталоните на синът си - аутист. Вчера го изгледах, определено доста силна история (макар и леко клиширана), добра кинематография, Джет Ли като за своя прощъпалник в драматична роля се е справил съвсем прилично. Самото момче, представящо се за аутист не знам защо, но не успя да ме убеди с играта си. Сцените, когато той плува обаче са много добре направени. Краят е доста силен и съм убеден, че ще има доста проляти сълзи. Ако някой не успее до тогава, смятам следващия месец да се заема с превода.

 

П.П. Аз се чудех, що ми е познат стила на заснемане, а то лично мистър Кристофър Дойл застанал зад камерата (пише го чак във финалните кредити), просто велик!

 

Вече има бг субтитри click-me.gif

 

Свали филма: click-me.gif

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Филма е прекрасен, показващ границите или по-скоро безграничността на родителската любов и човешката добрина. През цялото време беше много истински и емоционален. Нямаше момент, който да не ми хареса. На някои места съм се усмихвала, на други съм плакала, но това беше естествено, защото филма е такъв, че няма как да не те разчувства.

Джет Ли се справи много добре с ролята си. Не съм очаквала, че ще ми хареса толкова много в подобна светлина. Актьора, който играеше Дафу също беше страхотен. Участваше и актрисата от Secret. Тук също ми хареса много.

Сцените бяха майсторски заснети, особено тези, в които Дафу плуваше. Самия аквариум символизираше свобода. Докато беше там никой не го съдеше и си беше изградил връзка със служителите и най-вече с делфините и костенурките. Тази връзка се криеше и в заглавието на филма.

Ocean Heaven е очарователен филм, който задължително трябва да се гледа. Искрено ме натъжи посвещението на финала "на всички обикновени герои измежду нашите родители". Като се замисля тези родители наистина са герои. Всекидневно преминават през огромни препятствия, лишават се от много неща, но въпреки всичко успяват да съхранят добрата частица в себе си. Именно това е геройство. Да останеш човек независимо от всичко преживяно.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Ocean Heaven - не знам откъде да започна с този филм, само факта че четири пъти сълзите се търкаляха по бузите ми докато го гледах, показва колко много ми е въздействал този филм...

 

Един такъв обикновен, простичък филм за живота, смъртта, взаимоотношенията между хората, недоизказаните истини, болките които таим в себе си, всичко онова което не сме направили, и всичко онова което ще оставим зад себе си, малките радости, големите тъжни моменти, самотата, отчуждението, безсилието, надеждата и изкуплението...

 

Май се оказа доста усложнен филм след всичко което изписах - ще започна малко по-отдалеч, защото се надявам така да ме разберете по-добре - дам объркано го написах, но какво да се прави, то такива хора има :)

 

Обикновенно името на Джет Ли го свързвам с Shaolin Temple, Fist of Legend, Once upon a time in China, The Tai-chi Master, My father is a hero, Fearless, Warlords и много други филми от подобна тематика, някъде около последните два Джет Ли успя да загатне за своя талант като драмтичен актьор, а не само като раздавач на тупалки...

 

После пак се заредиха познати филми, докато не попаднах на един трейлър, където видях Джет Ли в един обикновен светлосин костюм и очила с диоптър седящ в лодка до момче с бял пуловер махащо безгрижно към слънцето, краката им бяха завързани към тежест. Джет Ли се обърна към момчето и каза: "Сине, време е да тръгваме", на което момчето отговори: "Време е да тръгваме" и двамата скочиха във водата.

 

Намерих горепосочения филм и го пуснах - началния кадър беше точно този от трейлъра...

 

Имаше и една тънка любовна история по съседски, тя така и не узрява напълно до края на филма, но привързаността между двамата е описана доста красноречиво, макар и без много думи или действия...

 

Доста тъга имаше, но се забелязваха и моменти на надежда и красиви лица, връзката между Дафу и морето, неговото търсене, научаването на толкова много нови неща, вниманието към него от страна на девойчето от местния цирк, дребни части от голямата картина на обичта между баща и син, техните игри, тревоги и предизвикателства.

 

Джет Ли прави изключителна роля, дори по-силна драматично от тази на Джеки Чан в "Shinjuku Incident", пресъздаде образа на отруден и обикновен човек, болен от неизлечима болест с необходимата доза достоверност и съпричастност към проблемите на сина си, понякога от безсилие придаваше на своето мълчание огромна тежест и буквално се опитваше да смаже самият себе си, заради факта че ще остави сина си сам сред толкова много трудности.

 

Тежък филм, определено излъчващ състрадание и мъка, но същевременно и малко надежда и радост, не знаех как самия Джет Ли се е впуснал в такава рискована роля за самия него (из коментари в тракери попаднах на не едно мнение от сорта на: "Какви са тия драми бе, Джет Ли и ритници, а не такива сополиви истории!"), но истината е, че филмът е много силен, много истински и много тъжен...

 

Интересна подробност - самият Джет Ли е пожелал да се снима в този филм без финансова страна на нещата, в едно интервю към филма той казва, че "ако повече хора чрез този филм, разберат проблемите на аутистите в Китай и се създадат специализирани заведения за да им се помогне, аз ще съм много щастлив", освен това при малко повече ровене от моя страна се оказа, че самия Джет Ли има племенник аутист и това допълнително го е мотивирали да се снима в този нетипичен за него филм...

 

Ако се решите да го гледате, го направете, ако сметнете че не ви допада като описание, недейте, но за мен този филм заслужава да се види, дори и от противници на азиатското кино :)

 

10/10 (без да се замислям)

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Изгледах го и аз. В началото ми беше странно да виждам Джет Ли в тази роля. Моето скромно мнение е, че се справи повече от добре. Самият филм ми хареса, че спокойно, без излишни драми, разказа за това, колко е трудно да оцелее сам човек с подобен проблем. И адмирации за това, че авторите са успели да избегнат превръщането на филма в ред сълзи, ред сополи. Актьорът, който играеше аутиста беше страхотен. Само малко краят ми се стори прекалено оптимистичен, но пък самата аз имах нужда от някаква надежда. И да, искам отново да видя Джет Ли във филм, който няма тупалки. :)

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Прекрасен филм, който бях провокирана да изгледам, заради китайския фест тази година. Много хубав. 10/10

Посветен на проблемите на хилядите редови родители на деца аутисти.

За любовта във всяко живо същество. Триумф на себепожертвователната човечност.

Сантиментален, без да е досаден. Разплака ме.

"Музика - Джо Хисаиши, оператор - Кристофър Дойл и за добавка  Джет Ли." , както беше анотиран. Наистина от това няма по-добра реклама.

 

462cd0787ef8edbb.jpg

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Поревах си хубаво. Тъжно-сантиментален-искрен филм. Филм-истина. Частичка от живота. Благодаря за препоръката и за превода на инзилбет.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Много красив филм, човечен, истински, докосващ. Прекрасно заснет, чудесна кинематография, чудесна актьорска игра. Сцените, в които момчето аутист плуваше бяха толкова красиви и въздействащи. Просто трябва да се гледа, за да се усети. Мисията, която имаше бащата към своя син е наистина трогателна. Всяка сцена, в която героят на Джет ли се опитваше да научи сина си на нещо ме удряше в сърцето. Много добър филм, много. Не е никак подходящ за летните ни емоции, но дълбоко препоръчвам да се гледа от ценителите на кино изкуството. 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Guest
Отговорете в темата...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Създай нов...