Mioka (2010)

[lazeto]

Mioka (2010)
Страна: Япония
Година на излъчване: 2010- Юли-10 старт
Време на излъчване: Събота 21:00
По оригиналната новелата на: Mioka by Ishida Ira
Формат: Renzoku
Жанр: Човешка драма
Канал: TBA
Епизоди: 10
Режисьор: Kato Masatoshi, Koizumi Mamoru
Субтитри: Английски, Руски

Участват:
• Yoshitaka Yuriko as Minegishi Mioka
• Hayashi Kento as Hashimoto Taichi
• Katsuji Ryo as Kasagi Kunihiko
• Mizusawa Elena as Goto Mari
• Yuki Jutta as Kitamura Yoji
• Nakamura Shizuka as Sasaki Naomi
• Terawaki Yasufumi as Minegishi Hajime
• Tanihara Shosuke as Takanashi Hiroyuki
• Maya Miki as Minegishi Kaori

• Kamitsuru Toru (епизод 1)

Резюме: Един ден, Taichi обикновен студент в университета среща Mioka, момиче което прилича на буря. Решена да живее свободно както тя иска, без да се обвързва, което го кара да се влюби силно в нея. Въпреки това Mioka разкрива на Taichi шокиращата истина за нея. Че страда от нелечимо заболяване на мозъка, без лекарство или лечение, което може да и помогне.
С напредване на болестта.....
Ще загуби контрол над собственото си тяло....
Скъпите и спомени бавно ще изчезнат...
Страхът и, да не загуби себе си.....
Ограниченото и време на живот......
Дори с такава жестока съдба, Mioka е решила да живее пълноценно до самия край. Taichi, искрено я обича, и затова решава да остане с нея, независимо колко ще е трудно и на двамата.

 

Свали с английски субтитри 

 

Свали с руски субтитри 

 

Онлайн с английски субтитри 

                         

Онлайн с руски субтитри 

Този сериал ми прилича на 1 litre of tears, ще ми трябва някаква нагласа за да го гледам май.

[Nagisa]

След много отлагане и това изгледах. Но да си кажа, честно не останах очарована.

Където и да съм прочела наистина драмата много наподобява 1 litre of tears в някои отношения. Обаче тук има едно голямо, НО...

Тук се набляга много на любовната история (доколкото е възможно това) нещо каста не им се е получил и между главните актьори няма почни никаква химия.

Като във всяка друга японска драма и тук има много поуки за живота и за много от нещата, които ни се виждат незначителни, а всъщност са много важни. А най-много е наблегнато на човешката воля и желание за живот тогава, когато това вече е невъзможно. Правилно е казано: "За да се почувстваш жив, първо трябва да поискаш да умреш".

Останах покъртена от сцената, където

Миока отива да види баба си в болницата и я извежда на покрива. Там баба й говори за нещата, които не е успяла да види през живота си и как ако сега получи възможност ще отиде да ги види. А Миока си мисли, затова как не иска да вижда нищо. Просто иска "най-маловажните" неща. Да успее да завърши и разбира се да открие любовта и да се омъжи.

 

Не е трудно да се открие и онова чувство, че няма на кого да се опреш, освен на родителите си. За жалост дори те губят надеждата си в другите и накрая

Прогонват и тези, които наистина искат да останат с теб до края. От страх, че може отново да си наранен. Както става с бившето и настоящето гадже на Миока...

 

Ами като цяло драмата става за гледане, но трябва да влезеш в точното настроение. Възможността да не те удовлетвори е голяма, защото самите актьори така и не успяват да пресъздадат чувствата, такива каквито трябва да са.