The Clone Returns Home (2008)

[ukio]

Държава: Япония
Премиера: 10 януари 2009г. (Япония)
Времетраене: 110 минути
Режисьор: Канджи Накаджима

Субтитри: Английски

IMDB

 

В ролите: Митсухиро Оикава, Ери Ишида, Хироми Нагасаку

Резюме: Какво си представяте, когато чуете думите Космос и астронавт? А ако добавя още нещо към тях... клонинг?
Със сигурност пред очите ви изникват апокалиптични сцени от американски филми за спасяването на Земята от извънземни същества, таящи се някъде из дебрите на необятната Вселена.

Какво обаче ще си помислите, ако прибавим към космическата тематика държава Япония? Не ви ли идва нищо на ум?
Това е, защото сценарият на подобен филм е непредвидим. Тук няма да видим Атаката на клонингите или Междузвездни войни. Експерименталното японско кино ще ни поднесе наслада от съвсем друго естество.
Ето още една скромно провокация, която се опитва да разгледа в дълбочина парадокса на живота и смъртта.

Режисьорът Канджи Накаджима е написал и сценария, който е оценен с награда от Сънданс през 2006г. Изпълнителен продуцент е всеизвестният Вим Вендерс.

Заснет във въображаемо бъдеще, филмът разказва историята на младия астронавт Коухей Такахара (в ролята Митсухиро Оикава), който живее със спомените за мъртвия си брат-близнак Нобору.
Един ден при изпълнение на служебните си задължения, Коухей претърпява инцидент, който скъсва връзката му с живота. Единственият начин да се върне отново при семейството си, е да бъде създаден негов клонинг. Обратно на очакванията на учените, след експеримента, паметта на Коухей го връща в детството му. Търсейки изгубеното си минало, неговото второ "аз" предприема пътуване към някогашния си дом, където е живял щастливо с майка си и Нобуро.
Изпъстрен с незабравими картини, погълнати от тишина и спокойствие, филмът умело съчетава фино нюансирана научната фантастика и уникален японски поглед върху универсалните теми за семейството, живота, любовта и смъртта.
Накаджима действително е изплел завладяваща история, свързана с паметта и съзнанието на човека.
От няколко месеца търсех качаствена лента, която да пробуди зрителните и мисловните ми процеси и ето, че изневиделица се появи това заглавие, за което, да си призная, нямах никаква представа, че е било снимано някога.

Цялото резюме можете да прочетете в блога. Предупреждавам, че има спойлери.

Линк

[Ragnos]

Не е каквото очаквах, дори го изгледах с известна доза досада.

Филмът си е изпитание за издържливост по няколко причини. Първо, действието се влачи като болен охлюв. Отделяно е безумно много екранно време на незначителни сцени - например как главният героя яде оризова топка, сърба чай и хрупа моркови. Само този момент траеше към 3 минути. Камерата пък прескачаше от място на място. В един момент сте в някаква блатиста местност, а следващия - във висока земна орбита (за около 30 секунди), след което отново ви връщат в блатата или в лабораторията. Музика няма грам - единствено напрягащото бучене на космическия вакуум или скърцащия звук, който се издава, когато свирите на чаши. Няколко пъти ми се наложи съвсем да намаля звука на видеото, защото си помислих, че ще оглушея. На два пъти задрямах, а едва след 4-тия опит успях да го изгледам докрай.

Трите сюжетни линии са като в минисериал, на който му липсва монтаж. Нямат нищо общо по между си и в същото време, ако изпуснеш една от тях, не разбираш останалите. От друга страна, продукцията хем залага на много празни приказки, хем на също толкова безмълвни моменти. Лично мен това ме довърши. Повечето режисьори биха си избрали само едно от двете, защото иначе се получава пълна каша.

 

На второ място, за да разберете главната дилема, трябва да имате поне минимални познания за будизма. Ако имате желание да гледате, съветвам ви да се поинтересувате от нещата, свързани с концепцията за карма, достигането на Нирвана и що е това "бодхисатва". Обаче дори тогава няма гаранция, че ще разберете всичко, защото символиката ще ви дойде в повече. Знам ли, може би аз съм тъп, но не зацепих кое точно трябваше да ме впечатли или докосне. Признавам, че филмът ме подтикна да си размърдам мозъка, защото създателите ви сервират един огромен пъзел, който трябва да наредите, за да хванете замисъла. Там е работата, че много от парчетата липсват (не са скрити, а просто липсват).

 

 

От какво умря космонавтът? Как така скафандърът в един момент беше празен, а в следващия в него имаше труп? Защо мъртвецът се върна между живите, след като се спусна мъглата? Може ли човек в скафандър да премине през атмосферата, без да изгори? Или защо падащият от небето труп се носеше из въздуха като птица?

 

Не просто липса на логика, а тотално погазване на елементарни физични закони.

 

Имаше нещо на финала, което привлече вниманието ми, но, уви, не успях да си го обясня. Интересен ъгъл на заснемане, малко компютърна анимация и безмълвна сцена, започната с усилване на контраста и постепенното му потъмняване до финалните надписи. Мисля че е отново някаква препратка към будизма, ала може и да греша. Лична оценка: 5/10.

 

Ще се радвам да чуя и друго мнение, защото просто си знам, че нещо ми се изплъзва, но нямам нерви да го гледам втори път, за да разбера какво точно.

[ukio]

Наистина, този тип филми не биха се харесали на всички. Японците все по-често залагат на подобни постановки и затова рискуват понякога да останат неразбрани. Отсъствието на действие в някои моменти също помага за това.

Аз подходих към филма спонтанно, без никакви очаквания и сигурно поради тази причина той ми подейства толкова добре.

Препратки към будизма не съм търсила, но сега като се замисля, след като го изгледах, почувствах спокойствие и удовлетвореност /въпреки че четох резюме с подробности преди това и знаех, какво ще се случи/.

 

Коухей умря при една от мисиите в Космоса. Този инцидент не беше подробно разгледан, но крайният резултат от него /смъртта на астронавта/, беше налице. Преди случката, в началото на филма, главният герой даде съгласието си да бъде клониран, ако с него се случи нещо. След инцидента зрителите не видяха тялото на Коухей. Това, което показваха после, беше неговият клонинг. Скафандърът реално беше празен, но у клонирания астронавт беше останал спомена за брат му /неговата смърт той не успя да преодолее през цялото време/ и поради това той виждаше човек вътре и смяташе, че носи брат си на гръб. Цялото преживяване на клонирания герой беше по-скоро мисловно пътуване. Целта му беше да се върне отново в дома си, където е живял щастливо с майка си и Ноборо. Това е моето обяснение.

 

[Ragnos]

 

Преди случката, в началото на филма, главният герой даде съгласието си да бъде клониран, ако с него се случи нещо. След инцидента зрителите не видяха тялото на Коухей. Това, което показваха после, беше неговият клонинг. Скафандърът реално беше празен, но у клонирания астронавт беше останал спомена за брат му /неговата смърт той не успя да преодолее през цялото време/ и поради това той виждаше човек вътре и смяташе, че носи брат си на гръб. Цялото преживяване на клонирания герой беше по-скоро мисловно пътуване. Целта му беше да се върне отново в дома си, където е живял щастливо с майка си и Ноборо. Това е моето обяснение.

 

 

Това вече е друго нещо, има повече логика.

Но пак остават въпросителни, а именно:

 

1. Как умря Кохей? Видя се някаква светлина и сложиха точка по въпроса. Писаха го умрял.

2. Защо скафандърът беше празен?

3. Откъде всъщност се взе скафандъра, защото няма как да е паднал от небето - днешните скафандри тежат по 60 кг., този да беше най-малкото 30. Няма как да не изгори в атмосферата.

4. Къде се вписва изправянето на празния скафандър (с уж умрелия човек в него) в сцената с мъглата? Ако клонингът беше припаднал наистина, тогава чия фантазия е това?

 

 

Будистките препратки бяха доста ясно застъпени:

 

Докторът в лабораторията обясняваше, че ако един клонинг разбере, че живее в тялото на мъртъв човек, то значи душата му няма как да попадне в Нирвана, защото на практика тя вече е там... Оттук следва и т.нар. "резонанс". Концепцията живот-смърт-прераждане беше в основата на дилемата да се легализира ли клонирането, или не.

Майката на Кохей пък му пееше една приспивна песен, в която се разказваше за някакви бодхисатви. Бодхисатвите са будисти, които са се отказали от своето търсене на Нирвана, за да помогнат на останалите да я достигнат преди тях. Наричали са ги още "Будисти на бъдещето", защото са остлагали стремежа си към Нирвана за някое от бъдещите им прераждания.

 

[ukio]

О, наистина имаше подобни препратки.

 

И полемиката за и против клонирането ги засилваше. От гледна точка на будизма, един бодхисатва трябва да притежава състрадание. А науката е на път да загърби това правило. Така се получават противоречия с философските възгледи за човешкия живот. Сега, като си ги припомних, действително откривам много по-дълбоки будистки елементи. Аз по-скоро го усещах от гледна точка на това, което чувства душата. А песничката трябваше да я запиша някъде, защото думите й ми се губят. В тази връзка, Коухей може да се е върнал и като бодхисатва чрез клонинга. Душата му не е била спокойна и е трябвало да открие покой.

Но има неща, които науката не може да обясни, здравият човешки разум също. От момента, в който се появи клонингът, всичко започна да се случва на трансцендентно ниво.

Как е умрял Коухей? В случая това не беше важно и не се наблягаше на тези кадри /за което се радвам - очаквах подробно да дадат инцидента/.

Скафатдърът и цялото пътуване може да са били проекция на ума на Коухей, който е действал чрез клонинга.

На последния въпрос няма как да отговоря напълно, но моментът беше изключително вълнуващ. Много е вероятно той също да е бил плод на въображението на героя.

Скафандърът олицетворяваше бремето, с което Коухей е живял. Затова на мен ми напомняше Сизиф, като го гледах с човека на гръб.

 

[Ragnos]

 

Скафатдърът и цялото пътуване може да са били проекция на ума на Коухей

 

 

 

Съмнявам се. Човекът, при който се отби първия клонинг, намери захвърления скафандър и дори махна забралото на шлема, за да види че е празен. След това онези боклукчии при вторичните суровини му го взеха и го изхвърлиха...

 

[ukio]

 

Ако скафандърът е бил истински, откъде се е взел? Това остава загадка и за мен. Лентата е пълна с алегории, които не са еднозначно обясними.

Разрових се и научих, че тук е използван похват, свързан със Синдромът на Капгра, при който човек счита, че има двойник, или този двойник е заменил негови близки. Ако дубликатът е заместил самият него, тогава постъпките му се приписват на двойника.