bg_easternspirit All About Lily Chou Chou (2001)

[thedemon1238]

All About Lily Chou Chou / Всичко за Лили Шу Шу

СВАЛИ ФИЛМА С БЪЛГАРСКИ СУБТИТРИ 

СВАЛИ ФИЛМА С АНГЛИЙСКИ СУБТИТРИ 

СВАЛИ С РУСКИ ДУБЛАЖ + OST

САУНДТРАК 

Държава: Япония

Година: 2001

Жанр: Драма / Музикален

Времетраене: 146 минути

Режисьор: Шунджи Ивай

В ролите:

Hayato Ichihara

Shugo Oshinari

Yu Aoi

Ayumi Ito

Takao Osawa

Miwako Ichikawa

Izumi Inamori

Ryo Katsuji
 

Резюме:
Юичи Хасуми е осми клас и живее с майка си, нейният приятел и неговият син, в провинциален град. В училище той е нагрубяван и малтретиран от по силните ученици. В тези задушаващи ученически дни, единственото което има значение за него е любимата му певица Лили Шу Шу. По цял ден, той седи в стаята си и напрактика живее във фен-сайта на Лили, на който е и администратор. Един ден, Юичи среща друг страстен почитател на Лили "блу кат" и двамата стават близки приятели... Филма разказва за живота на учениците в Япония и представлява един невероятен поглед към поп културата там.

 

Личен коментар: Този филм е от друга планета! Доста е объркан и действието на моменти прескача в миналото, после пак се връща в сегашното. За да не загубите ориентация, трябва да знаете едно нещо. Разговорите по интернет, винаги се развиват в сегашното време. Кои от героите, на кои "никове" отговарят във виртуалния свят, оставям на вас да разберете. Музиката е невероятна. Композитора Такеши Кобаяши печели награда на Международния кино фестивал в Шанхай. Използват се и пиано композиции на Дебюси. Този саундрак сигурно съм го слушал безброй пъти. В някои сцени, като се пусне музиката направо настръхвам. Да не говорим за страшно красиво заснетите сценарии... Като стана дума за това, визията е представена доста атрактивно и новаторски. Има сцени направени дори с любителска камера.
Шока беше огромен, като го гледах 2007-ма. Все едно са ме ударили с мокър парцал. Гледал съм в една точка през прозореца и преоткривах красотата на гледка, която би трябвало да ми е писнала до болка... Тогава интересното беше, че не знаех много добре английски и оставях на въображението ми да интерпретира по свой начин някои неща. Абе уникална работа. Сега след като го преведох, открих още хиляди детайли и интересни неща. Не е препоръчително да се гледа от хора под 15-16 години. Не се знае как ще им подейства филма. За мен, след този филм, нищо нямаше смисъл и в същото време нямаше смисъл да няма смъсъл...

 

[edbloom]

Благодаря, че сподели този страхотен филм Сюжет, атмосфера, заснемане, да не говорим за музиката със сигурност отличават този наистина уникален филм Вече съм фен на Шунджи Ивай ; любима песен Arabesque от : edbloom

[thedemon1238]

Актрисата Ayumi Ito (която играе Йоко Куно-момичето което харесва Дебюси и Лили) е тренирала седмици на пиано, за да изсвири своите сцени без дубльор. В саундтрака има 5 нейни изпълнения на Дебюси, като любимото и е "Arabesque No. 1". Ако сте харесали тези изпълнения, свалете си това.

 

Debussy - The Complete Works for Piano

[Ragnos]

Не мога да го опиша с думи, затова няма да го правя.

 

Аз мисля да се пробвам.

Филмът е грозен, трагичен и отблъскващо-реалистичен. В него не видях грам красота, защото показва противната страна на живота, онази рана в изроденото ни общество, а именно - детското страдание. Ако не сте го гледали, но се каните да го направите, подгответе се да видите най-отвратителните неща, на които е способен един тинейджър, като започнем от кражби, умишлени побои над по-слаби деца, изнасилвания, склоняване към проституция, публични унижения и дори убийства.

Ако видите лентата от гледна точка на масовия зрител, може да ви отврати до такава степен, че да не го догледате. Ако обаче го гледате като психолози, ще си дадете сметка за доста неща, за които преди може би не сте се замисляли. Героите в този филм са мачканите, пренебрегваните, слабите хора на деня или т.нар. "социални аудсайдери". Персонажите им са онези хора от обществото, които по една или друга причина са имали трудно детство и не са могли да го превъзмогнат. Онези, които прехвърлят своята болка на околните, за да се почувстват живи. Щеше ми се да бяха просто плод на режисьорската фантазия, но е факт, че такива деца съществуват във всяко едно съвременно общество и държава.

 

Да си призная, на няколко пъти силно се колебаех, дали да не спра и изтрия филма. Някои неща просто не можех да възприема: как едно малтретирано хлапе, пък било то и най-страхливото, ще се остави да бъде съблечено дибидюс и да имитира куче, плуващо в кална локва. Имаше няколко подобни момента с течение на сюжета и дори се хванах как подсъзнателно съм си стиснал юмруците. Тези сцени ме вбесяваха, а колкото повече опознавах героя на Хошико, толкова повече ми се искаше да го пребия до несвяст. Главният герой, Хасуми, пък беше неговата абсолютна противополжност, но и не-по-малко лош - малодушен, асоциален, страхлив, раним и самовглъбен. Колкото и да чаках, тези герои не претърпяха абсолютно никакво развитие. И всичко това се въртеше около поп-културата. Може би най-логичната причина да страня от нея е, че възпитава малодушие, примиреност и усилване на емоциите - не само положителните, но и отрицателните. Представете си какво въздействие би имала върху един развиващ се ум, върху един меланхоличен интроверт, който е толкова чувствителен, че само една дума може да го усмихне или разплаче.

 

Не мога да кажа, че филмът ми хареса, защото целта му е точно обратната - да ни накара да се замислим колко хубав е нашия живот и колко рядко го осъзнаваме.

Цялостно - успя да ми припомни една леко позабравена песен на Ramallah - Oscar Cotton и колко истина се крие в нея:

 

"If I could painlessly murder us all

then there would be no more children crying

to our deaf God up above.

 

If I could painlessly murder the world

then there would be no more children crying:

then there would be no more children crying at all."

 

Хубаво би било и да я чуете -

[thedemon1238]

Хареса ми гледната точка на Рагнос. Този филм наистина си играе с чувствата ни и всеки ще го възприеме по свой си начин. На мен най-гадно ми беше за това момиче Тсуда (ако добре си спомням името и). Сцената когато гледаше към небето с хвърчилата беше толкова красива. "Искам да полетя високо в небето" и после я дават как е паднала... Нейната съдба беше най-гадната. Няма да забравя когато Хасуми я изпращаше, как тя започна да го удря и блъска (ама не наистина и със сълзи на очи) и после влезе с дрехи в реката, защото се чувстваше толкова мръсна... Горката, знаеше че той харесва Куно и накрая му вика: "Не се тревожи тя е силна"

 

Любимият ми епизод беше на екскурзията в Окинава. Просто уникални диалози имаше. Страхотно се получи с тази камера.

 

"Не не , ние не сме виновни. Той сам си е виновен! Изкочи от нищото, сам си е виновен! "

[Ragnos]

На мен най-гадно ми беше за това момиче Тсуда (ако добре си спомням името и). Сцената когато гледаше към небето с хвърчилата беше толкова красива. "Искам да полетя високо в небето" и после я дават как е паднала... Нейната съдба беше най-гадната.

Определено най-силният кадър в целия филм!

 

Но аз съчувствах най-много на Куно.

 

Да я изнасилят по такъв начин на тази възраст... Ако си момиче, този момент сигурно би могъл да те стисне за гърлото. Но тя наистина доказа, че е силна. Продължи напред, макар старият й живот да беше разпилян на парчета. Де да имаше повече такива хора.

 

 

Да не забравяме историята на philia и blue-cat. Това трябва да е най-ужастната страна на живота - мислиш си че си намерил съратник и приятел, който те разбира, мислиш си че не си сам в страданието си, а се оказва...

 

...че този човек е виновникът за цялото ти нещастие. Не съчувствам на Хошико. На мястото на Хасуми най-вероятно бих направил същото, но доста по-бавно и болезнено. Като се замисля, това беше единствения момент в целия филм, където оценявам действията на Хасуми като правилни.

 

 

 

"These are the days of revenge so sweet.

Can you feel it? Can you feel it?

There is a fear in the air that I have prayed for, for my whole life.

Can you feel it? And do you fear it?

And Malcolm was right:

The hate that we've sown has come home in the night."

 

"...Some of you were born into happiness and wealth

while some of us were born to a life of hell.

And some of us were lost and some of us were found

but most of us were beaten by life to the ground.

 

Hatred.

And I don't believe in your society.

While you partied and lived it up,

I've seen so many bleed.

I've seen so many bleed..."

 

Който разбрал, разбрал...

[thedemon1238]

Не знам дали на вас, някога ви е била интересна учебната система в Япония. Тя доста се различава от нашата, като набиващи на очи са няколко неща. Първо тя започва през април. Лятната ваканция е между сроковете и е време, в което можеш да тренираш в спортните клубове или да отидеш на екскурзия с класа. Клубовете в които можеш да се записваш са най-различни видове, като освен стандартните като "музикален", рисуване и различни видове спорт, има и по странни дейности. Третото интересно нещо, което го свързвам с филма, е това че всяка година, никой не знае в кой клас ще е. Тоест в началото на годината излизат списъци и може да се окаже, че с някой приятел сте в различни класове. Хошино също беше жертва във филма. Помня как разказваше, че Куно го е запалила по Лили и Дебюси и това, че са били приятели. Обаче в последствие се оказват в различни класове и вече дори не могат да си говорят. Много странни са тези японци, нали? Той всъщност я харесваше и мисля че не участваше

в нейното изнасилване.

Това си беше дело на другото "популярно" лошо момиче, но разбира се това вобще не го прави по-добър. Ясно беше, че не можеше да я защити, защото ще покаже чувствата си към нея и само стоя и гледа отстрани като задник, какъвто си е. Той в крайна сметка стана лош не само заради развода на родителите си и фалита на бизнеса им. По-скоро заради големият натиск, който оказаха върху него в училище. Всички в училище го мразеха още от началото, заради речта която изнесе и добрите му резултати преди това. Този в който се превърна накрая, беше по-скоро някаква защитна реакция. Може би начин с който да оцелее в тези времена...

[Kathie]

Туко що изгледах филма и ще пиша още под влияние на емоциите ....

Не мога да кажа,че ми хареса,но наистина ме разтърси силно.. Всичко ставащо във филма ми се струваше някак нереално,но от друга страна ме накара да се замисля ...Всички знаем,че живота е скапан(поне в някой моменти) ,но аз дори не мога да нарека живот,това на главните герои.Но въпреки всички несгоди,нещастия и т.н. те си имаха идол,който да ги поддържа.Незнам този Хасуми как издържа до края..най-ми беше жал за него...да гледаш как изнасилват момичето,което харесваш,да те бият непрестанно,даже не успя да отиде на концерт на идола си,което според мен беше най-големия удар за него,защото все пак тя беше един вид целия му живот ...и накрая начина по-който разбра,кой е blue-cat...

Филма е наистина много странен ...трудно ми беше да го асимилирам.. Но се радвам,че го гледах,защото ме накара да се замисля,че тези неща не се случват само по филмите,има ги и в реалността,но още не съм се сблъсквала с тях и слава богу.

[lotlorien]

В момента пиша един реферат за хикикоморитата и прочитайки коментарите тук, сметнах че филмът ще ми свърши работа. Е, хикикоморита нямаше, но начинът, по който представя изроденото японско общество е много точен. Много ми се иска това да си беше чисто японски проблем, но уви не е така, и в Западна Европа има такива явления, макар и не толкова масови и по ред други причини. Но, пишейки реферата и гледайки филма, се улавям как беснея пред бездушието на японците, традиционното бездушие: "Нещо притеснява ли те?" "Не" "Е, значи всичко е наред." И си затварят очите и се правят, че проблем няма... Отврат.

[ivana93]

Това е един от малкото японски филми, които съм гледала, но определено си заслужаваше.

В началото ми беше жал за Хасуми - за това как го бият и т.н. ... ,но в последствие като видях, че няма достатъчно смелост да изкрещи, да се опълчи срещу тези които така несправедливо го тормозят - спрях да го съжалявам. В днешно време хора като него - без мнение, самочувствие и смелост биват мачкани и унижавани. В този ред на мисли филма е доста поучителен!

 

P.S. Оризовото поле, където бяха снимани отделни сцени от филма е изключително красиво и много добре се връзваше като фон на дълбоко вглабения в себе си и слушащ музика Хасуми

[Rimedore]

Това е версия с английски субтитри. Линк

[ukio]

Не съм се разписвала в темата, а съм гледала този филм преди повече от 6 години. Големи подробности от него не си спомням, но въздействието му и над мен все още е осезаемо. Не знам защо, но ако трябва да извикам един единствен кадър от него в съзнанието си, това ще е финалът на лентата, показан под звуците на емблематичната песен на Salyu. Зеленото поле е запечатало красотата на цялата продукция.

Шунджи Иваи даде сериозен старт на Хаято Ичихара и Шуго Ошинари. Двамата и до днес доказват, че са сред най-талантливите млади изпълнители в Япония.

Добавям още любопитни факти:

- Идеята за поп звездата Лили Шушу е вдъхновена от китайската певица и актриса Фей Уон (Чункин експрес, 2046);

- Куентин Тарантино използва песен от филма в Кил Бил (Kaifuku Suru Kizu);

- Шунджи Иваи е първият японски режисьор, който снима със съвършено нова дигитална камера тук;

- Дебюси пише сюитата Children's corner за дъщеря си, която нарича с прякора Chou-chou.

[ukio]

Линк

Тук има три версии с английски субтитри. Едната е хардсъбната. Дано линкът да е полезен!

[t_lozeva]

Каша, каша и половина. Нищичко не разбрах от сюжета. Можеше да е по-лесно разбираем.

След като ми го обясниха , донякъде смятам, че не е лош филм.

Имаше в началото една красота в цялата работа.

Докато майка му го биеше, той се беше отнесъл в своя си свят.

Животът е гаден, отвратителен, блато от което няма измъкване дори в поп културата, и дори лили шушу и зелените ливади нищо не означават в крайна сметка. А може би искаха да кажат обратното? Незнам вече. Те всички все пак се обединяваха около нещо, и това беше хубаво. Края добър ли беше или лош не знам. За мен беше лош.

Може би трябва да го гледам отначало.

 Мълчаливи тийнейджъри. Слаби, тормозени и нищо не могат да сторят. Горките. Подли.

Само ако бяха имали повече сила на духа и някаква морална определеност нямаше да са толкова жалки.

Атмосферата беше заредена с напрегнатост с тая любителската камера най-вече.

През цялото време режисьорът те караше да очакваш да се случи нещо страшно.

Филмът е красив, нежен и приятен за окото, с изключение на това което осъзнаваш след надписа"край":

Че тези момчета всичките бяха едни жалки хлапета, които нищо свястно не можаха да направят. Шокиращо беше как останалият свят абсолютно нищо не разбра и продължи да се върти по оста си, точно като тази влудяваща мелодия на пианото.

Да знаете - Блу Кат е Хошино.