Jump to content

Recommended Posts

spacer.png

Заглавие: Blue Spring
Оригинално заглавие: Aoi Haru
Страна: Япония
Времетраене: 83 минути
Година: 2001 (Година на реализация: 2002)
Режисьор: Toshiaki Toyoda
Жанр: Драма
IMDb

 

В ролите:
Ryuhei Matsuda (участва в 9 Souls, Nana-2005) като Kujo
Sousuke Takaoka (участва в Crows Zero I, II; Battle Royale, Rookies) kaтo Yukio
Hirofumi Arai (участва в Go, The Blood of Rebirth) kaто Aoki

Oshinari Shugo като Yoshimura
и други

 


Резюме: Режисиран по едноимената манга на Taiyo Matsumoto. Училищна история за нихилизма на младото поколение, където са погребани или никога не са съществували общоприетите правила на поведение. Сцени на насилие, извратени представи за забавление, място, убило всякакви надежди и планове за бъдещето.
Филмът детайлно проследява събитията около ученици последна година. Напрегна смъртоносна игра решава кой ще е лидерът. Тихият и затворен Kujo става новият главатар. Успехът му се дължи на факта, че не се страхува за живота си, за него всичко е наистина само игра. Това слага началото на вълна от предателства и насилие. Драматични събития водят до края на едно приятелство.

Български субтитри - :essubs:


Сваляне с :subs::click: :click:
Сваляне с български и английски субтитри: :click:
Сваляне с руски субтитри: :click:

Задължителен за гледане! Голямо търсене го търсих тоя филм. :lol!:

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Много реалистичен филм, изключително брутален и в същото време изпълнен с дълбок смисъл. Въпреки това, не би допаднал на всеки зрител.

Актьорският състав е незабравим, още повече, освен основните лица, тук могат да се видят в епизодични роли Ейта, Шуго Ошинари и Такаши Тсукамото.

Музиката е умопомлачителна. Ето началната песен на Thee Michelle Gun Elephant, наречена Akage No Kelly:

Линк

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Така е! Насилието е в повече... Но не е от онези филми, в които се леят реки от кръв. Камерата не ги показва директно, сякаш остават леко скрити, зрителят е оставен да усеща развоя на събитията. Crows Zero ужасно прилича по замисъл- разрушаваща се, цялата нашарена с графити сграда на училището, черни дрехи, жестоки битки за надмощие...

Японският пънк-рок се вписва идеално в картината. Но аз виждам и красота във филма... Черешовите дървета носят драматизъм. Символиката им е мн силна- все едно ги пазят (те са границите на училището), навяват усещане за нежност, любов, надежда... Но и обратното- символизират и война- обагрени в розово листенца от кръвта на загиналите в битка...

 

http://www.youtube.com/watch?v=iJEVtaYw-H0&feature=player_embedded

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

За мен това е един от най-добрите филми някога правени за този преходен и така важен период в израстването на всеки един индивид.

Нямаше момент, в който да не ми се свиваше сърцето. Дали от жалост, дали от мъка, дали заради толкова реалистичната безпомощност на някои от героите. Вътрешната им празнота и безнадежност направо отблъскваше, но същевременно ги правеше толкова уязвими и истински.

Визуално филмът също е прекрасно оформен - камерата, символиката (да, нежните черешови дръвчета, трите засадени цветя, сивите изрисувани стени на училището), премерената, но достатъчно ясно изразена жестокост...

И разбира се музиката! Невероятен саундтрак на Thee Michelle Gun Elephant и The Blondie Plastic Wagon! (който го няма и го иска да ми свирне

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Много добър филм. Японците все ги правят едни такива. Освен бруталната реалност, която направо те блъска в гърдите, символиката, която главно беше заложена в цветята и т.нар. home run bars, умопомрачително заснетите сцени, страхотната музика и невероятната игра на актьорите няма друго, което ме грабна във филма. И точно тези неща са достатъчни за да направят филма страшно добър! Макар че,

 

Kujo накрая се опита да се отърве от цялата помия и безнадежност, пак не можах да си го представя това като нещо хубаво във филма, като лъч светлина..

 

Може би защото светлината я няма, тъй като реалността е брутална...

Филма много ми напомни на една фраза, която съм чела в една книга( за съжаление без спомени за името й) : " Кой каза, че живота е справедлив? Кой каза, че мечтите се сбъдват? На тоя, който го твърди явно не са му бръкнали достатъчно навътре за да се усети!"

:asian:

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Прекрасен филм! Радвам се, че вече има тема. Тук гледах за пръв път Рюхей Матсуда и се влюбих в него. Това е от филмите, за които мислиш дълго време след като си го гледал :yes: Не знам защо още няма български превод. Наистина музиката е голям плюс. Повлия ми като "3-Iron".

За търсенето... и аз доста го търсих, но вече го има на доста места.

Ето едно видео, което е направено според мен много точно:

http://www.youtube.com/watch?v=LAu5EBLzM38

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Сваляне с бг субтитри:

:click:

:click:

 

Много брутален филм.

Клане, бой, насилие...

От друга страна никакъв интерес към живота, никакви мечти и желание да постигнат нещо, пълна апатия и липса на всякаква умствена дейност... Егати животинското съществуване! Едно живуркане и кой над кого!

Прелива от агресия и откаченяци. <_<

И наистина си струва да се види.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Наистина невероятен филм! Музика, игра, сюжет всичко беше идеално съчетано. Помийната яма, в която живеят учениците и потискащото ежедневие водещо до лудост. Много ми беше интересно какво цвете засадиха

и когато видях, че са лалета останах доста изненадана. Просто не ми се връзва самата символика, но може и аз да пропускам нещо.

Любимата ми фраза от филма ще остане, когато Куджо коментира "Духа": "Страх ме е от хора, които знаят какво искат."

 

Няма да коментирам повече. Филмът си струва да се види, но както бе казано по нагоре не е за всеки. Докато го гледах една фраза не спираше да ми се върти в главата: "Реалността не е толкова приятна. Не всичко става, както го искаш. Затова докато не възлагаш огромни надежди, може и да получиш нещо... По-малко боли" (не си спомням от къде съм го извадила, но е подходящо за случая).

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Няма такава - ами да, брутална е думата, - атмосфера, както в този филм. А всъщност, сцените на реално насилие не бяха чак толкова много. Нямаше експресивност като оголена жица, която да те тресне по главата, за да нямаш грам съмнение какво измъчва лир. герой, а по-скоро го подразбираш от всичко недоразказано. През цялото време се кефех на страхотните ракурси, на грубо щрихованите герои. Актьорите, то си е ясно, правят невероятни роли, но най-големите им адмирации са за режисьора, който е успял да създаде такъв цялостен филм, и то само в 83 минути.

 

99% сигурна съм, че видях Nobuo Kyo в малка роля (един от съучениците на Коджи, който коментира, в какъв чудничък клас са попаднали). В asianwiki-то не го пише, но май няма грешка. Трябва да е била една от първите му роли. 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Могъщ филм. Няма и какво да казвам, няма да е необходимо.

 

 

 

Може би само:

Освен всичко друго всички сцени на бавен кадър са прекрасни.

И как не предполагах през цялото време, понеже досега не бях гледал целия филм, а само някои кадри и снимки, че Аоки с обръсната глава е същият Аоки, приятелят на Куджо. Все очаквах към края на филма да се появи нов ученик или Якудза или който и да е, но ето че се "хванах". Но това е и показателно, добре показва рязката промяна в този герой.

 

 

 

Тази песен не е от саундтрака на филма, но си мисля че е много подходяща, който е направил клипа е уловил точно значенията на думите Aoi haru

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Без съмнение, The back horn пасват идеално на филма.

Хирофуми Арай играе Аоки. И той, както всички останали изпълнители, продължава да прави отлични изяви в киното, а напоследък и в телевизията. Ех, какъв актьорски потенциал е събрал Тойода тук! Радвам се, че целия този талант не е похабен през годините!

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

и аз се присъединявам. много много много силен филм. ето къде са родени Гарваните, зрънцето за тях е посято в Синята пролет.

Много голям Рюхей Мацуда - Куджо и пак без думи и само с поглед и реакция. много силен Аоки, от него излезе Ян, черното, роди се направо.

Беше по-слаб Аоки, помисли си го и после нищо друго не му остана освен

да се хвърли и да остане безсмъртен...

 

Хареса ми

символиката с цветята, хареса ми да видя Ейта и Рюхей млади и зелени, хареса ми зловещото им предизвикателство, хареса ми как Куджо загърби всичко и реши да излезе от стигмата напук на всички, хареса ми как се върна за приятеля си и тича с всички сили да го спаси, дори Аоки ми хареса, защото победи страховете си и получи своето спасение или поне аз така ги усетих нещата.

не исках да пада от парапета, но той падна, за да е безсмъртен...приятелство, добрия и лошия,  злодея и пак добрия? и  пак дилема ....може би най-силно беше посланието, че  да оставиш надпис на стената не е решение, тогава всичко свършва и край.

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Брутален, реален, докосващ и разтърсващ. Много ми хареса този филм. Спомням си, че го бях гледала малко по - малка и сама усетих, че не успях да го оценя както трябва. Сега е различно и определено се нарежда сред едни от най - любимите ми филми. Японците имат способността да се ровят в мозъка ти и да те променям, откривайки ти неща за теб или за околните, които си искал да си спестиш. 


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Ако сте пропуснали да гледате филма, можете да му се насладите през ноември на голям екран в София. Той ще бъде прожектиран като част от Панорамата на японско кино (10-17 ноември).

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Guest
Отговорете в темата...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Създай нов...