bg_easternspirit Tampopo (1985)

[o6ina]

 

Tampopo / タンポポ

Страна: Япония

Премиера: 23 ноември 1985 г.

Времетраене: 115 мин.

Жанр: комедия

Режисьор и сценарист: Джизо Итами

IMDb

Rotten Tomatoes
 

Участват:

Tsutomu Yamazaki като Горо

Nobuko Miyamoto като Тампопо

Ken Watanabe като Ган

Koji Yakusho като мъжът с белия костюм

Rikiya Yasuoka като Пискен

 

 

 

 

 

Не можах да се сдържа да не сложа и този фенски трейлър в стил хорър.

 

 

 

Студена дъждовна вечер. Двама странници спират в крайпътното заведение на хубава вдовица и я спасяват от нежеланото внимание на местни бандити...

Така започва почти всеки класически усетърн. Така започва и този рамен уeстърн, или по-скоро ийстърн. „Тампопо“ е една сладко-горчива история за любовта към храната, за насладата и удоволствието от вкусовете, за изкуството да се прави рамен и за живота като цяло.

 

Жизнерадостната вдовица Тампопо се бори с всички сили да запази семейния ресторант за рамен, но за съжаление не ѝ достигат опит и увереност. Когато разбира, че двамата ѝ спасители, шофьорите на камион Горо и Ган, са тънки познавачи на рамена, тя ги моли за помощ и напътствия. Забавното пътешествие на Тампопо из дебрите на добрия вкус е допълнено с историите на още няколко герои, които нямат пряка връзка с основната сюжетна линия, но чудесно илюстрират идеите, заложени във филма.

 

Често описван като един от най-добрите филми, в които храната влиза в ролята на главен герой, „Тампопо“ е второто и най-известно произведение на сценариста и режисьор Джузо Итами. Както в повечето му филми, така и тук главната роля е поверена на неговата съпруга Нобуко Миямото. Джузо Итами има нерадостна съдба. След излизането на Minbo no Onna през 1992 г. режисьорът става обект на атаки от страна на якуза. Пет години по-късно загива, падайки от сградата, където се намира офисът му. Официално смъртта му е регистрирана като самоубийство, но много от феновете му смятат, че е станал жертва на японската мафия.

 

ВНИМАНИЕ!!! Филмът съдържа голи сцени, неподходящи за деца (както и откровени сцени на месоядство )

 

Свали с български субтитри: 

Свали с български и английски субтитри: 

Свали с руски субтитри: 

Онлайн с руско озвучаване: 

[ukio]

Охо! Глухарчето! Кен Уатанабе какъв младеж е бил преди 30г.!

Видях го преди време и нещо не ми достигна, за да ми хареса напълно. Въбще, не се разбирам с Джузо Итами. Това е вторият му филм, който гледам и не мога да харесам. Първият беше A Quiet Life. Идеята му беше много интересна. Изпълненията на Хинако Саеки и Ацуро Уатабе - живи и запомнящи се, обаче начинът, по който беше представена историята не ми се понрави.

Успех с превода!

[o6ina]

Чудех че аз, как така си пропуснала да му направиш тема, а то ето защо било ) Честно казано, учудвам се, че не ти е харесал. Бях сигурна, че е точно твой тип филм.

 

На мен ми допада стилът на Итами, а "Тампопо" ми един от много любимите филми. Изгледах и "A Taxing Woman" - също не беше никак лош. Мислех да продължа с "Погребението", но ти сега ме подсещаш, че ”A Quiet Life” e историята на сина на нобелиста Ое Кендзабуро, който се пада и племенник на Итами. Всъщност, именно книгите, в които Ое базира героите си на болния си от аутизъм син и по този начин изкарва на светло проблемите, с които се сблъскват тези деца и техните семейства, го правят нобелов лауреат. За Итами тази история е много лична, понеже героят на Ацуро Уатабе е всъщност Хикари - синът на по-малката му сестра, който успява да общува предимно чрез езика на музиката. А и като видях Ацуро такъв младичък, просто трябва да го изгледам!!!

[ukio]

Да. Непременно го гледай! Ацуро прави страхотна роля. Заедно с Хинако са чудесни брат и сестра, но развитието на сюжета не беше точно като за мен. Очаквах нещо в стил Коре-еда, но не го получих. Не знам, как да го обясня. Не го почувствах, както исках.

Кензабуро Ое също ми е 50 на 50. Четох му Закъснялата младеж и най-странното е, че харесах първата половина на книгата.

 

[Кева]

След строга филмова диета го докарах до едно особено състояние : гледам и не ме дразни  . Не мога да кажа , че ми хареса, но и обратното не мога.  Любопитен филм, има какво да се види, не е чудо невиждано, но не натоварва. Естествено не трябва да се гледа на гладен стомах 

 Вярно, причината да не ми бъде безразлично е, че ми напомня на някакъв филм - начина на заснемане, подредбата, страничните истории, които са нищо общо с историята и повествованието, музиката........ С две думи през цялото време, аха да ми просветне ама ядец.

Надявах се в нета да намеря обяснение на кой филм ми напомня - поредната греда. Обаче се втрещих, като разбрах, че света съвсем на сериозно го взима това нещо за комедия   .

Явно грешката е в моя телевизор, но аз комедия не видях   .

[Alfons]

   На мен ми напомни Вим Вендърс и неговият "Криле на желанието" с тези похвати на камерата, както и на филмите на Рой Андерсън, пък с тези странични истории, примери много. Като идея обаче са съвсем различни, разбира се.

  Хареса ми това заснемане, идеино е някакси...пък за времето си, сигурно е било и нещо модерно и иновативно, ала като знам, каква класика е филмът, очаквах далеч повече. Основната история протече предсказуемо, а в повечето от страничните, не открих нищо. Нямаше я дълбочината в темата, която очаквах. Някакси лековато протекоха нещата (затова може би и някои го взимат за комедия). Все пак е приятен филм, особено с тази актьорска палитра.

[sonihrisi]

Не мога, пък и не искам да повярвам, че са минали 30 години. Гледах го, много отдавна, но чак пък 30, времето си лети........................ Така се бях зарибила по рамена, че май само това се ядеше в къщи. Децата ме питаха плахо дали пак ще има японско за вечеря. Сега имат свои деца и на тях има правя рамен понякога, но повече обичат суши. 

Много ми е любим този филм. Ще го гледам отново с удоволствие. Благодаря за темата!