Chokolietta (2014)

[lazeto]

 

Chokolietta (チョコリエッタ)

Страна: Япония

Също така известен като: Chokorietta

По новелата на: Masumi Ooshima - "Chokorietta"

Премиера: 24 октомври 2014

Времетраене: 158 мин.

Жанр: Драма

Режисьор: Naokatsu Ito

Субтитри: Английски

 

Участват:

Aoi Morikawa като Chiyoko

Masaki Suda като Masamune

               Miwako Ichikawa като Kayoko Miyanaga                 

Jun Murakami като  Shuichi Miyanaga

Atsuko Sudo като Kriko Miyanaga

                                          Go Jibiki като Tsuji-san                                            

Amane Okayama като Satoshi Mitsuhashi

Toko Miura като Senior Yuki

Ichirota Miyagawa като Okami

Atsuo Nakamura като old man

 

Резюме: Chiyoko (Aoi Morikawa) се опитва да преодолее отчаянието си след загубата на майка си и любимото си куче. Решавайки да гледа любимия ѝ филм "La Strada", се записва в клуба по кино, срещайки неговия основател Masamune (Masaki Suda). Но поемайки на пътешествие с ексцентричния Masamune, тя постепенно преоткрива волята си за живот…

 

 

Свали с английски субтитри 

 

Свали с руски субтитри 

 

Онлайн с английски субтитри 

 

Онлайн с руски субтитри 

[ukio]

Изгледах лентата без субтитри, още като излезе.

Този филм имаше големи трудности, докато се добере до погледа на зрателите. Не знам, как да го коментирам. Идеята е повече от интересна и като се сетя, колко изобретателна беше режисьорката в Sekai no owari, ми се искаше да надгради показаното там. За 2.5 часа сякаш не се получиха точно така нещата. Като че ли нещо липсваше на лентата. Разбира се, по отношение на играта на Судачи и Аои Морикава, нищо неготивно не мога да кажа. И двамата бяха безупречни. Изградиха образите на 2 сродни души, които предприеха пътуване, за да опознаят себе си. Фантастичният реализъм обаче не им повлия. Поне с това впечатление останах накрая. Не мога да кажа, дали осъзнаха нещо важно на финала, колкото и индикации за подобен извод да имаше.

Добавям изпълнението към стойностните роли на Филип-кун, понеже тук сценарият беше по-слабата част. За пореден път хлапето показва, колко му отива рижата коса. Аои също изглежда най-изразително именно с прическата от този филм.  

[mi6lence]

Много ми хареса филма Аои както винаги не ме разочарова. Укио,съгласен съм ,че с тази прическа най й ходи. Изигра си ролята безупречно,чак на мен ми иде да кажа - баф,баф Момчето,което играеше Масамуне,също се справи много добре и ме радваше как нашата Чоколиета направо му взе ума,а уж и той си беше странен,но просто тя беше уникална.

Обичам филмите където хората предприемат пътуване с цел преоткриване на себе си или просто да изчистят мислите си. Според мен те успяха. Поне аз с такова впечатление останах.

Изгаряйки къщичката на кученцето,тя се пречисти и ще успее да продължи напред.

 

Филмът е близо 3 часа,а аз така й не ги усетих,навлизайки в този фантастичен реализъм и пленен от чара на Аои,и нейното шантаво превъвпъщение

[ukio]

Може и да го повторя някой ден, след този възторжен отзив. И аз съм фен на подобни идеи, но тук сякаш нещо в сценария ми липсваше.

[Снежана]

On 2/18/2016 at 11:58 AM, ukio said:

Изгледах лентата без субтитри, още като излезе.

 

Този филм имаше големи трудности, докато се добере до погледа на зрателите. Не знам, как да го коментирам. Идеята е повече от интересна и като се сетя, колко изобретателна беше режисьорката в Sekai no owari, ми се искаше да надгради показаното там. За 2.5 часа сякаш не се получиха точно така нещата. Като че ли нещо липсваше на лентата. Разбира се, по отношение на играта на Судачи и Аои Морикава, нищо неготивно не мога да кажа. И двамата бяха безупречни. Изградиха образите на 2 сродни души, които предприеха пътуване, за да опознаят себе си. Фантастичният реализъм обаче не им повлия. Поне с това впечатление останах накрая. Не мога да кажа, дали осъзнаха нещо важно на финала, колкото и индикации за подобен извод да имаше.

 

 

Добавям изпълнението към стойностните роли на Филип-кун, понеже тук сценарият беше по-слабата част. За пореден път хлапето показва, колко му отива рижата коса. Аои също изглежда най-изразително именно с прическата от този филм.  

 

Току-що го изгледах и споделям мнението ти, @ukio. Отлична игра, но дали не можеше развитието - вътрешно на героите и като цяло на сюжета - да доведе до нещо по-... силно като осъзнаване... де да знам, филмът е дълъг и човек има премного време да очаква нещо по-красиво накрая, по-светло. Сещам се за Pieta in the toilet, който гледах наскоро. И двете героини са още на крехка възраст и толкова сериозни и травмирани, че малко ме втриса... И двете някак остават на края на филма... ами, остават си с живота такъв, какъвто е.

И какво стана накрая с героя на Судачи?

[ukio]

Леле! Съвсем не помня. Нямаше ли някакъв огън към края? Може да е било нещо символично, но не ми е оставило усещане за дълбок прелом.

Пиета в тоалетната повече ми харесва. А най-много - вторият филм на същия режисьор (той беше в София преди 2г., успях да взема интервю от него, което така и не беше публикувано) - Заливът Ханалей. 

[Снежана]

2 hours ago, ukio said:

Съвсем не помня. Нямаше ли някакъв огън към края?

Баш накрая той си повтаряше името и започна да къса едни листове с надписи, които висяха на стената. Аз не знам какво пишеше на тях. Ще трябва да си я пусна пак тази част.