Jump to content

Café Lumière (2003)


Recommended Posts

spacer.png

 

Café Lumière 
 
珈琲時光

 

Kōhī Jikō

 

Страна: Тайван, Япония

Премиера: септември 2004

Жанр: драма

Времетраене: 103 мин.

Режисьор: Hou Hsiao-Hsien (Хоу Сяо-сен)

Участват: Йо Хитото, Йо Кимико, Асано Таданобу, Ненджи Кобаяши

Субтитри: английски, в торента

Локация на снимките: Токио

Награди

IMDB

 

Резюме

Йоко (Йо Хитото) изследва живота на тайванския музикант Jiang Wen-йе, който е бил популярен в Япония през 1930 година. Тя се сприятелява с Хаджиме (Асано Таданобу), собственик на книжарница тип book-off. Двамата отсядат често в любимия си магазин за кафе, водят кратки разговори и се наслаждават на градския пейзаж. Хаджиме е привлечен от влаковете и прекарва дните си в метрото, записвайки звуците на движещите се превозни средства.

 

Това е един от онези бавни филм, в които нищо не се случва, но все пак ни е приятно да гледаме, поради спокойствието и ненатрапчивостта, които лъхат от кадрите. Създаден като преклонение пред филмите на Ясуджиро Озу от един от майсторите на тайванското кино.

 

* Лентата е замислена като антология от три части, всяка от които, представена от отделен режисьор. Причината: 100г. от рождението на великия Озу. Двама от колегите на Хоу се оттеглят от проекта и той решава да се заеме сам. Въпреки че Хоу показва доста по-активно движение на камерата (според някои, в началната сцена Хоу движи камерата си много повече, отколкото Озу го прави във всички свои филми) и липса на ясно изразена история, заглавието очарова със своята деликатност.

 

* Книгата, включена във филма, се нарича Outside Over There на Maurice Sedak

 

Свали :click: :click:

Онлайн с руски субтитри :click:

 

spacer.png
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

На мен ми хареса този шантав филм. Не мога да обясня защо точно, но...

аз така го видях:

Абсолютно нищо не стана в тези два часа, но все пак го изгледах и влязох света на героите. Интересното е, че почти трябва да съчиниш историята сам, наблюдавайки. От една страна е бруталния реализъм и скуката. Стопираните моменти, като този  да чакаш на спирка, да слушаш новини рядко се показващи се на кино в реално време... Поразяващи дълги кадри и перспективи на толкова обичайни неща, като готварска печка...

 На този фон бяха срещите на главната, (която ми прилича на една от Love Exposure) с Хаджиме. Само докато бяха заедно, нещата ставаха една идея по-магични и красиви. Говореха си за странни сънища, за отдавнашни събития, бяха по дирите на изчезнало кафене, записваха звукове на влакове и с тези им интереси, светът беше вече по-цветен и в по-топли тонове. Даже по едно време светлината в заведението в което бяха по време на търсенията си стана оранжева и мека. Пълен контраст със студените бетонни цветове през останалото време...

А от друга, цялото това спокойствие на екрана някак те освобождава да мислиш и да съчиняваш теории за живота и за това, което се случва, които съм сигурна, че варират при всеки зрител. Мисля, че точно това беше главното. Историята с бременността и всичко останало бяха на заден план.

Главната героиня беше олицетворение на обикновенността, но някак ми беше приятно да я гледам. Едни съвсем обикновени хора в един съвсем обикновен град. С удоволствие го видях. Благодаря за препоръката.

Наистина е деликатен и не набива идеи и послания с чук. Просто двама души, които живеят и се радват един на друг, успявайки да омаловажат всички свои проблеми. Съжалявам, ако с това дълго писане провокирам неподготвен зрител да реши да го види. Както казах, повечето е пълна и неописуема скука и смъртоносен реализъм. Преценете си.:)  :D

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Пиша само да се отбележа в клуба на лудите, изгледали този филм докрая. :) Въпреки че съм си калил съзнанието с бавни японски филми, радвам се че го гледах през деня на свежа глава и с кафенце. Много е важно за да го оцениш и да му се насладиш.  Този филм превръща наглед обикновенни сцени, като това да гледаш през стъклото на влака в изкуство.  

 

Обаче не разбрах някои неща. Даже имам чувството, че в този филм има някакви скрити реплики и действия, които казват нещо и аз съм ги изпуснал. :) Странните субтитри вобще не помагаха. Но нищо де, може пък да се гледа пак някой ден. Например отношенията между главната и този мъж с който се виждаха? Очевидно имат някаква връзка, ама каква? Щом тя му е донесла подарък от Тайван, значи го познава от преди да замине.  Преди 3 месеца някакъв мъж и е направил дете, но не е този, a някакъв от Тайланд. Абе малко ми е объркано за какво точно ставаше въпрос и какво е посланието. :)

 

Докато гледах ми се прииска да има такъв филм, действието на който се развива в София. Тези филми напълно попиват времето в което се развива действието. Показват гъстото застроени кварталчета, жици, влакови линии и спирки, рекички, мостчета, зелени алеи, малки апартаментчета и къщи. Ужасно много ми се иска да се разходя по улиците на София през 2000г. Да си припомня как бяха тогава, какво се е променило... Уви, нашата кино индустрия трябва да извърви доста дълъг път, че да почнат да правят филми като този. Ако изобщо е възможно. :)

 

А някой гледал ли е филм на този режисьор Ясуджиро Озу, към който се прави преклонение?

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Не съм гледала Озу, но очевидно много от източните творци го тачат. На Запад също го знаят и дори сравняват не само нещата на Хоу с неговия стил, а и тези на Коре-еда. Някой ден се надявам да разбера, защо е толкова важен, но аз повече наблягам на съвременните режисьори. Виж и други неща на Хоу. Градът на тъгата му е доста добър.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Guest
Отговорете в темата...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Създай нов...