Petrel Hotel Blue (2012)

ukio

Публикувано 3 Февруари, 2015

- Share

Публикувано 3 Февруари, 2015

Petrel Hotel Blue

海燕ホテル・ブルー

Kaien oteru · burû

Kaien Hotel in Blue

Държава: Япония

Език: японски

Жанр: драма, мистерия

Премиера: 24 март 2012г.

Времетраене: 84 мин.

По едноименната новела на Yoichi Funado

Режисьор: Коджи Уакамацу

Субтитри: Английски

IMDB

Участват: Го Джибики, Арата, Шима Ониши, Хиромаса Хиросуе, Кийохико Шибукава, Хитоми Катаяма

Резюме:

Невероятни промени и изненади ни предлага този кратък, минималистичен филм - едно от последните творения на покойния Коджи Уакамацу. Може би не е случаен фактът, че в онази фатална за него 2012г. той остави като наследство на света цели 3 заглавия.

Petrel Hotel Blue започва откровено реалистично. Показва ни един млад мъж, който излиза от затвора и тръгва на път, за да открие бившите си съучастници.

В стремежа си да отмъсти, Юкио (Го Джибики) стига до странна местност, заобиколена от море и пустинна лава. Там, в самотен хотел, откъснат от цивилизацията, среща мистериозната Рика - ефирно бяло създание, което очарова всички с присъствието и безмълвния си поглед.

2012 (17th) Busan International Film Festival - October 4-13, 2012 - Special Screening

Трудно е да се опише този филм, камо ли да се обясни. На пръв поглед, това е история за отмъщението. И още нещо...

Реализмът, който виждаме в началото, в един момент се преобразува и потапя не само героите, но зрителя в илюзорен свят, от който никой не може да избяга. Дали загадъчната Рика не е олицетворение на дяволското изкушение, което подлудява човека и го води към неизбежна гибел? Със сигурност тя е символичен образ, в който Уакамацу-сан е вложил нещо много по-дълбоко и който носи усещането за съзерцателно-абстрактен полъх.

В уики са добавили още един жанр - еротика, но според мен това не е най-точното определение, заложено в кадрите. Всичко тук се развива на подсъзнателно ниво, което действително няма физическо съотношение. Сюжетът по-скоро изследва човешката природа и поведение. Какви биха били реакциине ни, ако попаднем в Нищото - бездушно място, обградено от зловещ, черен пясък на застинала лава, което отнема чувството за реалност у човека? Напрежение, съперничество, престъпление, разпадене на пространството и времето, рухване на мечтите и край. И всичко това е причинено от една илюзия, обвита в човешка плът.

Уакамацу печели публиката тук не на материално ниво, а на трансцендентно. Майсторството му се крие в старанието да дезориентира и манипулира гледащия, като му предложи една наситена реалност, зад която се крие съвсем различна истина. Въпреки множеството мини-елементи, заложени в лентата (препратки към психологически ужас, филм-ноар, митология и дори черна комедия) едно нещо е осезаемо - акцентът върху човека и неговата слабост. Подобни сюжети японците разработват отдавна. Легендите и митовете им са пълни с лисичите духове и всякакви демони, които често приемат изкусителни образи, за да вкарат заблудените души в пъкъла (още един пример с разказа на Кенджи Накагами A Tale Of A Demon - Oni no Hanashi, 1981). Разликата е, че тук всичко е представено по-различно и именно чувството за реалност го прави такова.

* Сравняват Рика с образа на Рюхей Мацуда в Табу и с героинята в корейския The Housemaid (Kim Ki-Young, 1960)

Сред актьорския състав съзираме двама от любимците на режисьора - Го Джибики и Арата. И двамата участват активно в най-дискутираното му произведение - Червената армия. От тях Арата е доста по-популярен. Макар напоследък да не блести с главни роли, той продължава активно да участва в създаването на японски филми и да поема дори мини-роли, предложени от големи имена в тези среди.

Го Джибики определено е недооценен. Жалко, че Уакамацу-сан си отиде така неочаквано и не успя да го вербува за още свои проекти.

Свали с английски субтитри