Isn't Anyone Alive? (2012)

[ukio]

 

Isn't Anyone Alive?

 

生きてるものはいないのか 

 

Ikiterumono wa Inainoka

 

 

Държава: Япония

Език: японски

Жанр: драма, апокалиптична комедия на абсурда

Премиера: 18 февруари 2012 г. 

Времетраене: 113 мин. 

Режисьор и продуцент: Гакурю Ишии / Сого Ишии (Dead End Run, Labyrinth of Dreams)

Сценарист: Широ Маеда

Базиран върху едноименен стейдж на Широ Маеда

Участват: Шота Сометани, Джун Мураками, Рин Таканаши, Маи Такахаши, Кейске Хасебе, Кота Фудаучи, Тацуя Хасоме, Ери Аоки, Кийохико Шибукава, Шоджиро Цуда, Конацу Танака и др.

Субтитри: английски, в торента

Wiki

IMDB

 

Фестивали:

2012 (6th) JAPAN CUTS: The New York Festival of Contemporary Japanese Cinema - July 12-28, 2012

2012 (16th) Fantasia Film Festival - July 19-August 9, 2012 *Canadian Premiere

2013 (13th) Nippon Connection - June 4-June 9, 2013 - Nippon Cinema *German Premiere

 

Размислите на Сого Ишии за края на света и смисъла на живота в една нетипична филмово-театрална постановка на абсурда

 

Действието се развива на територията на медицински университет, където камерата ни показва няколко групи студенти, лекари и обикновени хора, които вършат различни дейности. Междувременно се съобщава за влакова катастрофа, станала съвсем близо до сградата, след което - внезапно и необяснимо, героите започват да измират като мухи. Смъртта е придружена от силно изразен недостиг на въздух, кашлица и епилиптичен припадък, който води до почти мигновено сбогуване с живота. 

 

Какви са причините, довели до това масово погиване? Неизвестнен вирус, който тайно се разработва в лаборатория на американската армия? Според слуховете, тя се намира в едно от подземията на университетската болница. Но това е само градска легенда. Възможно ли е тя да е истина?

 

Това е история, която излиза извън границите на обикновената човешка логика и се доближва до традициите на известния Театър на абсурда (Le Théâtre de l'Absurde - театрален стил, прилаган 40-те и 50-те години на XXв. във Франция). 

 

Общо 18 герои е маркирал Ишии за главни в своя собствен Театър на абсурда. Сред тях не можем да изведем водеща фигура. За всеки е отделено ценно време. Някои от персонажите се познават, други се срещат по стечение на обстоятелствата и прекарват последните си минути заедно. По отношение на актьорския състав - имаме популярни артисти като Джун Мураками, който прави изключително силно изпълнение. Шота е само на 20г., когато се е снимал тук, но пък го е направил, след като вече е взел отличието за Химизу. Рин Таканаши също е сред младите надежди на японското кино, които могат да се похвалят с качествени участия. Има и доста дебютанти, непознати лица, които също се представят достойно.

 

Лентата е адаптация по пиеса на Широ Маеда за игнорираната, нелепа баналност, която често съпътства смъртта.

 

Важна част от есенцията на тази черна комедия, е идеята за слуховете и тяхното влияние над съзнанието. Продукцията е остра сатира, насочена към все по-егоистичния начин на живот на днешната младеж. 

 

Филмът наподобява Fish story заради многото замесени герои, върху които се фокусира камерата. Тя избира произволни хора от кампуса и показва техните последни часове, прекарани в бъбрене по един или друг повод.

 

Друг паралел, който можем да направим, е с филма на Шинджи Аояма Eli Eli lama sabachthani?

 

 

На мен ми допадна, въпреки че е малко муден и с доста солиден диалог. Вече съм свикнала на японските похвати да не ни дават отговори на всички въпроси, дори на най-важният, както е в този случай. Въпреки това, останах удовлетворена от играта на всички и от прилагането на театрален сюжет в киното. Това е експеримент, на който не всеки може да се реши, но за мечтател като Ишии изглежда подобна крачка не е никакъв проблем.

 

Оказва се, че режисьорът е повлиял с произведенията си на много свои съвременни колеги, като Миике, Тойода, Накашима, Цукамото, Кийоши Куросава. 

 

Разрових се и открих, че той има и други филми, в които обича да поставя въпроси, без да дава отговори (като се замисля, дори "Лабиринт от мечти" е подобен, понеже финалът на пръв поглед казва истината, но може и да се приеме двузначно и да разпали нови дискусии, т. е. зрителят не може да е 100% сигурен, след като се е съмнявал до последно). Това е част от нетрадиционния стил на режисьора и желанието му да експериментира в различни посоки.

 

 

 

Торент

 

Онлайн с руски субтитри