Tokyo Trash Baby (2000)

[Rimedore]

 

Оригинално заглавие: 東京ゴミ女 / Tokyo gomi onna

 

Година: 2000

 

Жанр: Драма

 

Времетраене: 88 минути

 

Режисьор: Рюичи Хироки

 

Участват: Мами Накамура, Казума Сузуки, Коу Шибасаки, Саюри Оямада, Томорово Тагучи, Масахиро Тода

 

Описание:

Миюки е млада жена, която през деня работи в кафене в Токио. То е посещавано от стеснителния Кавашима, който пробва непохватно да заговори чаровната сервитьорка. Освен него редовен посетител е и един възрастен човек, който е участвал в изграждането на емблематични за града постройки и който непрекъснато говори за това. Когато няма клиенти, Миюки пуши Марлборо заедно със своята колежка Кьоко. И така всеки ден, нищо специално. През нощта обаче, когато Миюки се прибира в дома си, тя разглежда боклука, който се е насъбрал пред блока и, и го взима в апартамента си, за да го изследва. Един ден съсед и става един рок музикант. Желаейки да разбере повече за него, Миюки почва да събира нещата, които той хвърля.

 

Мнение:

„Бюджетен филм“, от вече далечната последна за XX век година. Обикновено такива остават непопулярни и пренебрегнати. В този пък даже и боклукът заема на пръв поглед централно място. Но той е изразно средство – чрез него героинята разкрива части от живота на хората – разни разписки, документи, снимки и писма, които повечето сме свикнали да хвърляме без да се замислим особено, но които по същество са играли някаква, дори и минимална роля в битието ни. Ето този процес ми се стори интересен, как примерно снимките на бившо гадже, някоя стара дреха или друг подобен предмет, който е бил значим за нас по някое време, след това се превръща в излишен, и който може лесно да бъде заменен сред целия този консумеризъм. Или може би това е естествения цикъл на вечна промяна, според който трябва да се освобождаваме от миналото си, да не се натоварваме с него. Не знаейки какво да прави със своя собствен живот (безсмислената младост и търсенето на цел в живота – японците определено знаят как да правят филми по тези теми) героинята рови из този на другите, запълвайки времето си. Но да загърбиш себе си никога не е било решение. И на Миюки и престои да реши какво да прави със всичко, което е натрупала „в себе си“.

 

Рюичи Хироки е почнал своята кариера от „пинку“ филмите. Постепенно той навлиза в сериозното кино, като филмите му си остават нестандартни, в които основният герой винаги е жена. За него казват, че един от малкото режисьори мъже, които могат да създават убедителни и реалистични женски персонажи. Склонен съм да се съглася с това твърдение. Жалко само че повечето му филми ги няма никакви из мрежата.

 

Снимки:

 

 

 

 

 

 

 

 

Сваляне:

английски и руски субтитри

английски субтитри

 

**********

 

[ukio]

Представил си го повече от чудесно! Звучи много интригуващо. Частта с боклука напомня малко на "Жозе-тигърът и рибата". Там имаше подобна препратка. 

Рюичи Хироки наистина е доста разнолик режисьор. Гледала съм му по-стари неща, като L'amant (само заради трогателното изпълнение на Юя Ендо). От новите му много харесвам River и Yellow Elephant (първият - откровено реалистичен, вторият - приказно красив).

Торент

[Rimedore]

Мисля че има интересен поглед върху нещата, дори да не е популярен. Аз съм му гледал освен този и Vibrator, който се води "road movie".

 

L'amant може би е провокативен, но това не ме плаши, дано само се намери отнякъде.

 

Благодаря за добавката.

[ukio]

Хареса ми. Оригинално измислено и представено. Филм за чудаците по света. 

Интересно ми беше да видя Казума Сузуки в по-различна светлина. Бях го запомнила все с негативни роли.

 

 

Хаха! Накрая си мисля, че тя избяга, понеже се развали "магията". Дори предполагам, че след този момент, повече никога няма да й хрумне да се рови в боклуците на хората.

 

 

[Rimedore]

 Да, съгласен съм с теб, определено:

 

се развали магията. Но нещата винаги са различават от това, което сме си представяли първоначално. Със сигурност е голямо разочарованието за едно момиче/жена ако/когато представата и за даден човек се разминава с реалността. И би било много по-различно от начина, по който би го приел един мъж примерно. В този смисъл Хироки изгражда наистина правдоподобен женски персонаж - и като усещания, поведение и чувства. Поне така си мисля. И затова този режисьор ми се струва много ценен, защото като цяло в киното, а и не само в него, все още доминира "мъжкото" разбиране за жените  като общоприета норма - как би трябвало да изглеждат, как би трябвало да се държат и още много други "как би трябвало", сами се сещаме за хиляди клишета, които обаче трудно могат да бъдат премахнати.

 

 

Преди време търсих информация за японски жени режисьори (които, също като колежките им от останалия свят, са малцинство). Тяхната гледна точка е безценна. За който и  да е аспект от живота. Знам че ти си очарована от Наоми Кавасе и ще я имам предвид. Сетих се сега и за Ерико Китагава (Halfway) и Юри Канчику (My Rainy Days). А за останалите мога да разуча тези статии като за начало:

1

2

3

 

Хм, може би трябва да се създаде специална тема за жените режисьори от Далечния Изток : )

[ukio]

Без съмнение ще е интересно. Наскоро с друг съфорумец обсъждахме жените-режисьори в японското кино. Има ги и днес и смея да твърдя, че те заемат специално място в тази индустрия, въпреки че не са толкова много. Наоми я разучих и вече ми е много по-позната, а филмите й - по-скъпи и ценни. Определено има свои виждания за нещата и женската гледна точка никак не е за пренебрегване в киното (нищо, че в Кан при жена-режисьор председател на журито, дамите не успяха да спечелят).

По отношение на този филм - страшно съм впечатлена от изпълнението на Мами Накамура. Иска ми се да я виждам по-често на екрана.