Хуморът на Азия и други "ниски" емоции...

[maira]

Благодарения на Азия, успях да погледна под нов ъгъл на редица герои и истории, да отрека и/или приема много. Мислих наново за задължителната външна прелест по азиатски (Heartbroken Chocolatier), за бойните умения (Sugarless), обсъждах идеалните мъже и жени (She is WOW), оценявах работния устрем (Haken's Dignity) и съответната му цена (Danda Rin), пренаписах си представата за ученически сериал (Ouran High School Host Club), забавлявах се с идеята за популярността (Papa wa idol,Yamato Nadeshiko Shichi Henge) чудех се кое е "мъжествено" и кое "женствено" (Otomen), стрясках се на безполовите отношения (Kimi wa Petto, Mei-chan no Shitsuji, ), и пр, и пр, ...преосмислях различните актьорски подходи и визии, преаранжирах известни и не съвсем фантастични сюжети (Q10, Yokai Ningen Bem) и комедийни и/или криминални случаи (Nazotoki wa Dinner no Ato de, Puzzle,) ...*

 

*По-никой начин не отричам и неспоменатите тук, много добри азиатски филми и серии, които може и да не са били нещо супер ново за мен като поглед, но са добре изпълнена социална, любовна или фантастична история... обаче иг**аааси абзаца стана горе..

 

Дойде ред и на "ниските" емоции, към които ви приканвам да отправим боязлив поглед... ако ви стиска. Моля, включете си чувството за хумор и си облечете широкоскроената душевност. Никого не искам да обиждам с темата си. Търся вашите мнения и впечатления.

 

Имат ли телевизионните азиатци чувство за хумор? Корейците? Японците? Китайците?....Другите?

Личното ми впечатление при китайците и сериалите им е ... липса на чувство за хумор. Но пък може и да се бъркам. Опровергайте ме.

 

Корейците си умират да правят героите си на глупаци. Т.е. най-честият случай е, в който зрителят се присмива на несръчната кокошка главна или каръшкия тъп главен. Това тоалетния хумор е само началото на пирамидата... Сближаването на героите при тях протича през всички фази на физическата съвместимост - общо пиене, ядене, повръщанбе, ходене до тоалетна и пр... Имат обаче и много сладки пародийни случаи на "гавра" с известни "стари" обичаи (Flower Grandpa) или глупави обществени разбирания за идеалност и пр. (She is WOW). Моите най-любими са атаките към нечестни фирми или некоректни служители, които бързо бързо са показани като жалки.

 

Японците са или безумно сериозни... или малко смешни, по особен, прибран начин. Странно е, че лошия герой при тях обикновено почва да се хили в сюблимния момент, като връх в собствената си гадост. Всъщност не съм уцелила досега филм или друго, в който някой да се смее с пълно гърло и от сърце в кадъра... освен може  би 2-3 мига на Отомен, където девойката се подсмиваше на нецензурни шеги. Смехът неприличен ли е? 

 

Иначе не отричам и японската смелост да се подсмиват и на своите истории и обичаи (Самураят Нишикидо Рьо, станал готвач, защото като самурай никога не е работил, или същия Рьо като фалшив предсказател, или Харума Миура в ролята на прероден самурай, отказващ да говори с жени, щото са жени). Или смелостта им да се надсмиват и над други социални и обществени подредби и несправедливости.

 

За Тай-ван и Тай-ланд не знам...

 

Сексът от друга страна също ме озадачава. Ок, разбрах, у нас на мъжете просто им става, а в Азия им тече кръв от носа.

 

И освен това, според основните корейските сериали, размножаването е нещо случващо се по въздушно капков път или някаква такава ... опрашваща история. Да се чуди човек как се контроллира процеса... Японците пък са ми странно толерантни към "нуждите" на жените и женските тела, които видите ли не бива да пресъхват... душевно. И всичко е много сериозно. При това основна част от интригата и хумора в безкрайна поредица заглавия, е поставянето на героите в ситуация, в която биха могли да... речем да спят заедно или с някой друг... но те някак си не успяват... по цели дни и нощи. Това винаги много ме стресира. Ок, ок верно е, че в испанските и френските филми успяват да го направят по три пъти само в оупънинга, което също не е добре и все пак...

 

В други някои пък филми като Sweet room, те само и единствено спят заедно, което също е ... хм...

 

Аз понеже съм пълнолетна, че и повече, изгледах, колкото можах от "Ринко и снимането на филми за възрастни", намеците в "Той е екстрасенс" и Switch Girl и дори се пробвах на Хентай Райдера... но то се оказа свръх моята поносимост. Вбесяваха ме и  отделни кадри във филмчета и снимките под полите тук и там. Изключвах ги като много зле. Подобно нещо се получи и с тоалетния хумор в корейската "Сватба без ухажване" 

 

Вие как сте? Кое ви смущава или радва? Имаше ли някаква новост?

[thedemon1238]

Ами аз винаги съм се кефил най-много на просташкия хумор, тип "женени с деца" Имало е разни корейски филми на които доста съм се смял. Например Sex is Zero, голям смях падаше преди време. Всички в квартала го бяха гледали, дори да не гледат азиатско. Attack the gas station (koйто е малко като пародия... и аз не знам на какво точно) Доста са, но действително хумора е по-скоро дебилен и просташки. Има такива идиотски тайландски и китайски филми.  В смисъл, за определени хора може и да са смешни.   Японски филми май не се сещам в момента.  Има го хумора, но не е същия като тези американски комедийни сериалчета, дето заливат българския ефир.

[naia]

Пиша на прима виста, ако се сетя, ще добавя. Поне от изгледаното,

човек, остава с впечатлението, че поне вербално, азиатците не се шегуват.

Ако го правят, не е често, и със стил. Не е така.

Дали с препратка, пословица, поговорка ,примерно./ и ни такова майката, преводаческа/

Освен с неща, които Демона е описал в по-леките продукции. Бе, има приятни изненади в текста, понякога.

не го карат само на чисти гегове.

Например един хонконгски филм "Флиртуващият учен", наистина ме разсмя. Див и красив.

 Демоне, то и аз се смея на тъпия хумор на Женени с деца, и да , има попадения.

Предпочитам хумора в  Двама мъже и половина.  И Хаус.  Руското бижу "Кухня".  и  " Стажанти".

Ние си знаем , че майтапа е точно като мъката.

Някъде съм се усмихнала, превеждайки. Повече от достатъчно.

[ukio]

Напоследък в Япония правят много симпатични крими сериали със свежо чувство за хумор - BOSS, Bitter blood, Атару, Take five. Бих добавила дори Атами но соусакан, който беше доста по-сериозен на пръв поглед и SPEC.

Нодаме кантабиле, GTO, Nobuta wo produce, Samurai high school, шантавият хумор на Соно в Minna, esper dayo, Ямада и 7те вещици, Saikou no rikkon, Love shuffle.

И един адвокатски, на който много съм се смаля, особено на втория сезон - Legal high.

Редовно се смея и на шоуто VS Arashi, в което понякога вадят големи компромати на гостуващите участници в игрите.

[kcekce]

Е, не мога - в She is WOW хуморът е повече от достатъчен Много нетипично-искрен сериал е. Просто азиатците не оставят хумора да бъде самоцел. Обикновено заравят някакви по-сериозни идеи в него, от които ти е доста трудно да се абстрахираш и да се хилиш с пълно гърло на фона им. По-скоро подправят жестоката реалност с хумор, отколкото да се кикотят и да забравят за нея... Лично впечатление и усещане де, със сигурност не е меродавно.

 

Майра, с това ме разби: "у нас на мъжете просто им става, а в Азия им тече кръв от носа." Отбеляза тъчдаун отвсякъде с тоя лаф, аплодисменти от моя страна

 

Но си мисля, че ние тук просто гледаме предимно неща, предвидени за гледане по сеир-сандъка преди 11-12 вечерта - по-популярните. Другите не лийкват толкова активно в нета, а и са по-малко като брой заглавия. Май на всичките корейски сериали, които съм гледала, ми е лъсвала цифричката "15" още в началото. Това са family-time телевизионни продукции, които не могат да си позволят да показват междуполови (камо ли еднополови!) свободи И въпреки това отбелязват страхотен рейтинг - смятай, че като изключиш "сосните" сцени от сериал, можеш да го пускаш в по-гледано време и да направиш по-голяма печалба... Причината според мен е чисто икономическа, особено като се вземе предвид, че огромна част от най-зарибените и редовни зрители са на възраст между 10 и 17 - хора с време за губене в зяпане на телевизия Родителите от своя страна също искат да гледат нещо интересно с децата си...

 

Встрани от въпроса на кого му става и на кого му кърви носът - смяла съм се на много азиатски филми и сериали Но наистина - на китайски никога... Тайванците имат добри попадения, когато не се концентрират само върху популяризиране на мъждукащите си поп-звездици. Но е дотолкова слабо положението, че не съм гледала тайванско от над две години... Може би нямам право да се изказвам за тенденциите им.

 

Китай - съгласна съм, там хумор няма. Но пък им харесвам социално-битовите драми. МНОГО.

 

Както ukio спомена, японците изкараха някои забавни неща напоследък Аз мога да говоря само за Bitter blood от списъка (ако изключим вече дъртичките Нодаме и Нобута), но хумор определено има. В японско изпълнение обаче хуморът има две лица - или е вплетен в дълбоката поука, или е безкрайно тъп като трибуквен нецензурен графит на стената. Там идеята е "посмей се на фона на осъзнаването на живота" или "тъп си, дори това ще ти е смешно" Не помня да съм се хилила като пача на японска продукция, откак чух лафа "Направо чух мелодийката от Супер Марио" в Hungry! Това нещо ми беше смешно и при превеждането Нови попадения за бесен хилеж май нямам, но това не ми пречи - все ще се намери кой да ме погъделичка, а пък акъл не всеки може да ти даде

[ukio]

Хахах! Това с носа си е много вярно.

Е, как можах да забравя най-интелигентният пример за хумор в дорама - Махоро екимае! И за да не пропусна Шота, добавям Токаге.

Сещам се за филми с две лица. Започват толкова забавно, че в първите минути се превиваш от смях и завършват с неописуема тъга: Добре дошли в Донгмакгол и Окурибито, въпреки че вторият не съм го гледала.

Един филм, който комбинира множество жанрове, сред тях и качествена комедия - The magic hour. Караоке терор също е достоен пример.

[pirani]

Или сте гледали малко китайско...или не сте попадали на правилните сериали...или аз съм смахната, че на доста от тях съм се смяла...но китайците умеят да разсмиват...

[maira]

@Pirani, дай пример. Наистина не съм спец и фен по китайско, явно не съм уцелвала това, което си струва ... което се случва 

 

@thedemon1238 Sex is zero съм го изтървала явно, хем имам общо с квартала ти по това време, обаче ей-на. Стават грешки... Доколкото схващам това е Корейски пай )))... Нещо такова.

 

То имаше един зловещ период, в който всеки опит да гледам азиатско, особено корейско беше убиван в зародиш от случайни филми на Ким-ки-дук и тем подобни прекалености, които задълго ме отказваха от втори проби. Тъй дя, пусне си Василиса вълшебното огледало, та да види света и чудните страни, и те и се изповръщат в душата... мнооу арт. Баба Яга и Кощчей ряпа да ядат...

 

@kcekce, съгласна съм с оценката ти за японския хумор, много е точна. Наистина или е силно сюжетно обвързан с поуката, или с лекото превъзходство "и това ще ти е смешно на теб". Не, понеже често чета неща - "спуках се от смях с това"... "заливам се от смях" и пр.... даже може и аз да съм ги писала тук и там.... обаче всъщност аз не съм се спукала от смях нито веднъж... не и на японско. Май правилната дума е гъделичка, толкова е абсурдно и същевременно правдоподобно изглежда, че стоиш като настръхнал, ей сега да започне големия хилеж ... но се стига до чистоплътна аристократична усмивка. Така ги чувствам и сюжетите на това, дето изброи @ukio, на тези, които съм заглеждала от тях.

 

Но истината е, че това се случва и в част от висококачествените саркастични сюжети от зад океана, като Хаус примерно или по-слабите опити на Джим Кери. 

 

Ся то с хумора е малко специфично. Ако не си вътре в дадена култура и да се съдерат от подавки - не ги разбираш и не е смешно.

От друга страна битовия хумор може да изтръшка публиката до несвяст от смях, ако е правилната публика. И при все това границата е много тънка - Паят (или малкото му братче От глупав по-глупав и пр радости) може да е смешен, но може и зверски да засегне, един вид терапия на тъпимост и да не се взимаш насериозно...

 

Тук корейците сякаш бият по точки - изблици на хилеж при тях откровенно съм имала и си ги спомням.

 

Просто ми е интересно. Защо всички тук, независимо от бекграунда си, харесват поне малко някои от  сериалите като Двама мъже и половина, Big Bang Theory, War at home и пр? Смеят ли се азиатците на тях? Аз примерно съм ревала от хилеж на Вечеря за тъпаци на филм, доколко си спомням театъра беше хитов, но дали други биха ги разбрали смешно? Има ли азиатски суперсмешни версии на сюжети? 

[ukio]

Понеже ни е трудно да изнамерим китайски хумор, сетих се за филмите на Джеки Чан, които съчетават основно екшън с комедия. В по-старите му неща има страхотни попадения. За пример давам Проект Б, където има култови комични моменти. Друг негов колега, Джет Ли, има една историческа лента в 2 части, която също съдържа прилично количество хумор - Fong Sai Yuk.

Kung Fu Hustle на Стивън Чоу също се превърна в голям хит преди време.

[lavender]

Да, без да си напрягам много паметта - "Пияният майстор" с Джеки Чан, например . Аз май повече по-стари китайски филми съм гледала и там си имаше доста хумор.

 

Иначе корейският хумор ми е по на сърце, директно те кара да се смееш, без много -много да мислиш, затова и основно корейски продукции гледам. Пък и къде другаде ще намеря такова съчетание - 3 в 1 (комедия, драма, романтика/крими)

[ukio]

Веднага отговарям - японците са богове в умелото съчетание на жанрове, независимо дали го правят за киното, или за телевизията. Разбира се, другите азиатски народи също го умеят, но там е най-добре представено.

[Кева]

Ех, направих грешката да изчета всички коментари и сега пак ми е каша, но май ме мързи да смогвам на всичко . Японците и хумора и изобщо хумора в Азия е нещо, което за мен откровено липсва. Веднъж си спомням когато Майра каза, че техниката на игра на японците цели внушения : да внушиш на публиката, че й е студено и за това в хумора им има някаква специфика, която не сработва при мен. Имах един период в който съвсем сериозно си разсъждавах над въпроса дали пък в онази част на света чувството за хумор не е признак на глуповатост. Така де при нас чувството за хумор е признак на интелект, ама знае ли човек дали е същото и в далечния изток..........Още повече, че аз съм от онези фривалони създания дето все се хилят като варени тикви и е безумно лесно да ме разсмее човек, не е и да не изгледах сума ти комедии (филми и сериали), но момента със смеха ми убягваше. Японците преекспонират, не знаят кога да спрат и това откровено ме дразни, тайванците имат хапливо чувство за хумор проявено тънко и в подигравка към японците (на това всеки път все още си се смея), но иначе този оливащ се и преувеличаващ похват и на тях, а и на корейците (от малкото което гледах) не им убягва. В киното тайванците и китайците обаче успяват и то с лекота да ме разсмеят. На Balzac and the Little Chinese Seamstress съм се смяла с глас на няколко пъти.....друг е въпроса , че заради разни мой уклони китайската пропаганда ми е изключително забавна и общо взето се хиля на неща, който малко хора биха възприели по-подобен начин........

Помня веднъж как казах на Демона, че българските филми са ми по-емоционално изтощителни от японските, защото нащо кино (колкото и допирни точки да намирам с японското) винаги първо те разсмива, има я онази гавра и присмех над живота и колкото и да е сериозен един филм се го има момента с откровения хилеж. На Петък вечер как съм се смяла и все още ми е смешно като се сетя за даденият момент, на Лавината.....и да не изброявам. За толкова много японски филми се сещам как откровено се смях на трета серия на Good Luck и капитан Кода( имаше един момент, който той излъга главния, че искат да го уволняват, а пък бившата му приятелка понеже много добре го познава го хвана на тясно......дали осъзнато или не е бил търсен комедийният елемент - не знам- но го имаше и им се получи). Иначе и още няколко пъти капитана беше на ръба да ме разхили. Смях се много, на няколко пъти и на Love Letter. На Ицуки (като голяма и като дете), на щуравото момиче от съседния клас, на това как двамата се ядосваха един на друг..... в повечето време съм : дам това би трябвало да ме разсмее, цъ не се получава.

 Усмивки обаче и много приятно топло чувство почти винаги успяват да извикат в мен. Знам , че имам някакъв силно развит усет към иронията, че обичам онзи специфичен английски хумор, далеч повече циник съм, а някак японците избягват да си играят с подобни неща.....Всъщност и аз съм съгласна с Ксе и почти на 100 % с Майра, та по -добре да спестя словесната булимия. Но на всички комедии и тем подобни щуротии, който съм гледала най-смешната, забавната и приятна част е била след това в коментарите. Чувството за хумор на една час от разписващите се тук ужасно ми харесва и да си призная има хора чиито мнения чета, просто защото са техни (а това, че са за филми, анимета, сериали, който нямам намерение никога да гледам не е от значение)

Като съм го ударила на самопризнания : срам ме е малко, но в първите няколко пъти не схванах кръвта от носа ( то вярно в първата сцена на момиче му потече кръв, ама) То вярно, че в живият живот и моите скромни наблюдения над човечеството е съвсем друга физиологичната реакция и все пак си беше непростима недосетливост.

[thedemon1238]

Aз това с теченето на кръв от носа все още не го схващам. Сега като ме подсетихте за сериала с вещиците... о да, доста се смях. Но истината е, че хумора в азиатските филми, всъщност е доста по различен от понятието "хумор" който ние сме свикнали да влагаме. Там го няма това словестно "Надцакване" , така популярно в Доктор Хаус или тънките бъзици в Двама мъже и половима, Малкълм и т.н.. Просто гледаш как някой се прави на идиот и се смееш.  Доста по просто и невинно е.  Има и голяма разлика в това да се усмихваш, да се смееш и това да се наслаждаваш на хумора на някой.  На мен ми се е случвало да се усмихвам през цялото време на азиатски филм.  Да се смея на простотия доста.  Но това някой да надцаква други с хумористични нападки, рядко съм го виждал. Като цяло бих казал че в азиатските филми може да има доста забавни моменти.  Хич не са за подценяване.  А английският хумор никога не съм го разбирал и не ми е по вкуса. 

 

А за какви други ниски емоции става въпрос от заглавието на темата?  

[ukio]

Демоне, може да не си попадал на словесни ленти, но аз понякога не мога да се отърва от такива. Една част от примерите, които съм дала горе, покриват този критерий, особено  Legal high и Махоро екимае. На изток имат голямото предимство да са пълни с ексцентрични герои. Откъде ги вадят, не знам, но са истинска наслада за душата.

[mi6lence]

Аз лично съм се хилил като напушен на доста корейски филми и сериали. Принципно те почват с ударна доза забавни моменти до един момент разбира се. После почват да ти точат сълзите една по една докато започнеш да цивриш стабилно.Но хуморът на корейците ме радва много,дори и да не е като този на американците,където основно е свързан със сексуални намеци. Не,че не обожавам сериали като Двама мъже и половина и  Женени с деца,просто там хумора е с друга тематика. В японските филми и сериали също си има готин хумор,макар и с няколко идей по брутален от корейският ,а и малко наистина понякога леко преминават границата и това ме е подразвало,при корейцит енякак си не успяват да минат тази тънка линия,която в един момент почва да те дразни леко. Но всеки човек различно възпирема шегите и затов аи се правят филми и сериали за всеки вкус. На един ,едно му е смешно ,на друг друго и така.  Това с кръвта дето бликва от носа също ми е забавно. В аниметата си е широко прилагано и винаги ме е радвало. Сега вие какво искате,да показват как гащите му с еподуват от възбуда ли? Това с носа си е готин приом

Понякога може и да не се хилиш като обезумял,но дори и усмивката ,която ти създават е достатъчна за да кажеш,че това е било забавно по един или друг начин.

Дано съм разбрал темата правилно и не съм наговорил много простотии

[maira]

@ukio, Токаге го изгледах целия и нямам спомен да съм се засмяла, но може би в мен е причината. Ако можеш, дай пример с Махоро екимае - смешен диалог с 2-3 реплики или не знам .... много го мъчих това и не можах да го гледам повече от 15 минути, камо ли пък да се усмея и се отказах... пък ся излиза, че съм си изтървала вица на годината, което си е прецакня По спомени това са двама тъжни човека с грозни прически изживели семейни драми, които гушкат кученца... но то такава гадост  може да се изпише за всеки филм всъщност, може би не съм стигнала до повратната точка в сюжвта.

/BATMAN: Wealthy man assaults the mentally ill. 

BEAUTY AND THE BEAST: Peasant girl develops Stockholm Syndrome.

IRON MAN: Alcoholic rich white man with technology fetish goes vigilante.

ROBIN HOOD: Disgruntled veteran protests taxes. 

WAR OF THE WORLDS: Immigrants face difficulty acclimating. .../

Ако се сещаш нещо смешно от там като реплики давай и ще отида да го мъча отново.

 

@mi6lence кои са ти любимите смешни сериали? Темата няма правила, и ти си съвсем на място, просто си говорим за смешки, табута и мненията ни за тях

 

Ако изкарам статистика от мненията до момента, макар и с доста условности, изглежда така:

 

Хумор тип "Американски Пай" - тоалетен, тоалетно-сексуален:

Корея: Sex is zero

Япония: Switch Girl, All Esper Dayo!, Rinko Eighteen, HK Hentai Kamen

Китай:

Тай-ван/ланд:

 

Хумор тип "Ситуации" - незряло поведение към роднини, по-млади и по-възрастни, публично излагане.

Корея: She is WOW

Япония: Yamada kun to 7 nin no Majo, Atashinchi no Danshi, ,49

Китай:

Тай-ван/ланд:

 

Хумор "Словесно надцакване" - остроумни реплики и каламбури

Корея:

Япония: Nazotoki wa Dinner no Ato de, Puzzle

Китай:

Тай-ван/ланд:

 

Хумор "Оригинален сюжет" - уникални образи или невероятна ситуация

Корея: She is WOW, The Master's Sun, Man from the stars, My Girlfriend is a Gumiho

Япония: GTO, Nobuta wo produce, Samurai high school, Ouran High School Host Club, Hana Kimi, Yamato Nadeshiko Shichi Henge, Shonen Meriken Sakku

Китай:

Тай-ван/ланд:

 

Хумор Пародия:

Корея: Grandpas over Flowers Investigation Team

Япония: Papa wa idol. Yorozu Uranai Dokoro Onmyouya e Youkoso, 

Китай: Kungfu Hustle

Тай-ван/ланд:

 

 

Хумор преди голямата драма:

Корея: Welcome to Dongmackol

Япония:

Китай: Пияният майстор

Тай-ван/ланд:

 

 

Кажете ако съм изпуснала или разместила и давайте още

[ukio]

Хахаха! Това е необяснимо. Просто трябва да се гледа и ако ти подейства - подейства.

Ако си гледала само филмовата версия на Махоро-то, няма как да си усетила целия чар на това заглавие. 2-3 души, които проследихме цялата история, успяхме да се забавляваме неимоверно с героите и ситуациите, в които попадаха. 

Като пиша за Ейта, се сетих за забавния му тандем с Джун в Lucky seven.

Аз на Токаге много съм се смяла. Шота направи такъв фурор в образа! Да, вярно, беше много сериозен. Почти като брат си. Хаха! 

Важно е да посоча и Don Quixote като заглавие. Именно там Шота започна да разкрива комедийните си заложби.

[thedemon1238]

Имаше един много готин корейски филм от типа пародия с черен хумор - The Quiet Family. Той малко ме изненада на какво са способни корейците. 

 

Друг корейски филм който се сещам от типа "Хумор с надцакване" е Art of Seduction. Tам Сон Йе Джин и онзи от Чумонг си въртяха големи номера.  

 

От типа на Sex is zero има и други като Who Slept With Her, My sassy Girl 

 

Майра добра идея да ги разделиш на типове, ама някои не са много сполучливи. Като това комедия преди драма. В смисъл, важна е комедията в случая.  А хумора на Welcome to Dongmackol също може да бъде от типа на пародийните или по скоро подигравателни със системата и т.н.  

 

Какво спада към тоалетния хумор всъщност? Напивания, виене в караокето, разни некултурни прояви... Такива неща ли?

 

Attack the gas station също е от типа подигравки със системата и обществото. По-скоро спада към пародиите,ама напомня и на Sex is zero по простотия.

 

Към коя графа спада японският сериал за Шоколатиера?

[ukio]

За Шоколатиера не знам, не мога да го определя. Дори не съм сигурна, че имаше толова хумор там, освен този, който показа Рюта Сато. По-скоро в Антик намирам доза интелигентна комедия.

Един пример за черна тв комедия - Troubleman.

[lavender]

Не съм сигурна доколко повечето азиатски (поне корейските, че повече тях съм гледала) могат да се категоризират по този начин. То доста корейски сериали почват с майтап и преминават в рев. Но поне за тази категория Хумор "Оригинален сюжет" - уникални образи или невероятна ситуация, нека не забравяме "My Name is Kim Sam Soon" с уникалната роля на Ким Сун А и "The Greatest Love" с ексцентричния персонаж, изигран от Ча Сънг Уон.

 

Пък сигурно има и други, но за тези първо се сетих.