Jump to content

Recommended Posts

 

spacer.png

 

Undo

アンドゥー

àndú

Жанр: романс и още нещо...

Премиера: 7 октомври 1994г.

Времетраене: 47 мин. (късометражен)

Режисьор: Шунджи Иваи
Участват: Ецуши Тойокава, Томоко Ямагучи, Томороуо Тагучи

Субтитри: Английски

1995 - Berlin International Film Festival, Forum of new cinema, Netpac Award.

Награди

IMDB

 

Резюме

Моеми (Томоко Ямагучи) не е доволна, когато Юкио (Ецуши Тойокава) носи вкъщи две костенурки, за да й правят компания. Въпреки че Юкио работи у дома като писател, Моеми се чувства пренебрегната и си пожелава куче или котка, но тези животни не са позволени в апартамента им. Животът на двамата изглежда разумен и щастлив, докато не се случва нещо, което повлиява върху психиката на Моеми и тя започва да страда от рядко заболяване, наречено "Обсебващо-обвързващ синдром".

 
Луд, смущаващ, експериментален

Това тревожно-очарователно заглавие беше моето спасение, след лутането ми напоследък през недостатъчно добри филмови предложения. Малък шедьовър на големия Иваи. Танче, хиляди благодарности за идеята да го видим!

На първо гледане го помислих за странен, но вътрешно ми хареса. Привлече ме с тази своя нестандартност, нискобюджетност и арт насоченост, с изразителните кадри, оригиналната идея и.. от "паяжините" в стаята действително струеше необяснима красота. Иваи е открил нов, естетичен поглед към древното изкуство шибари! И още - действието се развива на ограничено пространство с минимално количество герои, плюс кратка продължителност. Идеални фактори за мен.

Това е от онези ленти, които не ни дават наготово отговорите на всички въпроси, а ни оставят сами да ги открием.

След финалните кадри смисълът убягва, но историята продължава да човърка съзнанието, докато не изкристализира истинската логика за нещата. Ако въобще има такава. Разсъждавахме, разсъждавахме и... изведнъж ни просветна... На всеки - различно.

Ето моето просветление:

 

 

Героинята търсеше свобода, искаше да се избави от малкия "затвор", в който се намираше. Мечтаеше за котка или куче, но получи 2 костенурки, които още повече я караха да чувства ограниченото пространство на собствената си черупка. Писателят желаеше да й помогне, опита всичко, но не успя за разбере истинските й потребности и затова не постигна успех. Към края Моеми постоянно повтаряше една реплика: "Завържи ме здраво (правилно)!" Тези думи не бива да се тълкуват дословно. Те са значели точно обратното. Може би, ако трябва да продължим изречението й, то ще завърши така, според мен: "Завържи ме здраво, в противен случай аз ще го направя и ще съм свободна!"

 Иваи наистина успя да ми "завърже" ума с това предизвикателство!

 

 

 

Е? Кой го е гледал? Какво мислите? 

 

П.П. Исао Юкисада е асистент-режисьор тук! Интересно!

 

Торент

 

Онлайн с руски субтитри

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Да, живееха в тясно пространство, той не й обръщаше никакво внимание и тя полудя. Зад всичко това има символика.

За това как хората стигат до лудост и се "самозавързват" и ограничават, смятайки че го правят в името на любовта, или нещо друго. Но всъщност това е обречено и имат нужда от свобода. Трагедията беше, че тя го правеше, защото се опитваше да избяга в един свой свят, а накрая мисля, че пожела да умре, предана на това, което смяташе, че е тяхната любов - ограничението в техния малък свят, който не им позволяваше дори да имат куче. Стигна до крайност.  Краят с въпроса на главния герой дали тя е успяла да достигне до това, което е желала е отворен. Може да го е напуснала, или да се е самоубила... Или да е протестирала. Може би не го разбирам много добре.

 

Той все пак си остана с нея и не я изостави.

На мен ми беше малко меланхоличен и подтискащ, затова му давам само 6/10

Трябва да се благодари на Демона, че е открил Шунджи Иваи.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Не знам какви теми поставя филмът, но тази, която най-ми се наби на очи, направо ги избоде бих казала е насилието  над домашни животни.

Какво им бяха виновни горките костенурки, че ги размятаха така като неодушевени предмети.

иначе видях двама души свързани помежду си, твърде различни, но свързани /плетене-свързване/ и пак ирония той така се беше вглъбил в книгите и работата си , че не забеляза Моеми, която беше на метри от него, а тя се побърква от любов и от желанието да бъде с него и да го има.

Филмът е метафора за самотата, равнодушието и отчуждението в живота ни. Твърде депресивен и за моя вкус, повече тъмни краски, отколкото мога да понеса, затова влязах за малко в техния свят и излязах от там.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Да, и тази тема също. Обсъждахме я докато гледахме. Тя наистина е една от първите лудости на героите.

Не знам защо, но на мен не ми подейства депресиращо. Тъкмо обратното. И факта, че завърши по този начин, остави свобода за въображението на зрителя. Той може да проектира какъвто край пожелае за персонажите.

 

Моеми беше "забодена" като пеперуда с кърфица на стената и мисля, че е успяла да "отлети", за да е свободна.

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Беше трагично. А това с костенуките много ме подразни и мен.

Много силно се опасявам, че замина за горичката на самоубийците "Аокигахара" под връх Фюджи, а в паралелната й нейна реалност - неизвестно на къде. Може би към нейната представа за свобода и любов?

 

Дали се обичаха, или се убиваха един друг?

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Не ми се разсъждава по въпроса какво правиш, когато обичаш до смърт някой, а той не те обича...може би затова и на мен ми се стори, че изхода е по скоро като този, който предвижда Таня. Да отлети ми се вижда по-скоро нелогично или невъзможно в тази ситуация, твърде много се бяха вплели и отчуждили едновременно

това последното оплитане, което тя направи като предсмъртно писмо го прочетах, не знам защо така.

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

И вие ги разсъждавате едни... Oт къде пък тия самоубийства? :) Когато човек обича много някого (а той него не), това което следва е много страдание, стигане до дъното и отлитане отново.  Всеки си минава по-свой начин до това пречистване (дъното), измисля си ритуали, оправдания и успокоения защо случилото се...но без да извърви този път, няма как да продължи напред. Колкото до филма това момиче разви някаква странна форма на депресия, от неудовлетворение и болка.  Отдавна го гледах, но си спомням че по-скоро беше положителен .   :)

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

 

това последното оплитане, което тя направи като предсмъртно писмо го прочетах, не знам защо така.

 

Интересно, май е точно така. И какво искаше да му напише в това "писмо"? Какво "прочете"?

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Когато в живота си хората се почустват,депресирани,изоставени,не обичани вече от партньора си и т.н, използват въжето в много по къс размер и много по практично с един възел и нищо повече. В случая Шунджи Ивай се е попрестарал  с размера на въжетата и направените в последствие възли. Но пък ако нямаше такива гениални хора като него какво щяхме да гледаме. Скучни филми смлени като от птица майка и подадени ни в "устата" директно от човчето на автора. Та,.хареса ми филма,оставено е на зрителя сам да си разтълкува замисъла на автора.Доста депресиращ беше апартамента на двойката. В такава обстановка не виждам как човек може да запази здрав разум.

Единствено имам забележка към мъчението на костенурките,не ми хареса отношението към тях.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Guest
Отговорете в темата...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Създай нов...