River (2011)

[ukio]

 

 

River

Жанр: драма

Премиера: 10 март 2012г. (19 ноември 2011 в Япония)

Времетраене: 89 мин.

Режисьор: Рюичи Хироки

Участват: Мисако Ренбуцу, Юкичи Кобаяши, Токио Емото, Нахана

Субтитри: английски, в торента

Филмът е правен по действителни събития!

Субтитри

IMDB

 

Фестивали:

• 2011 (12th) TOKYO FILMeX - November 19- 27, 2011 - Special Screenings
• 2012 (14th) Udine Far East Film - April 20-April 28, 2012 *European Premiere
• 2012 (12th) Nippon Connection - May 2-May 6, 2012 - Nippon Visions *German Premiere
• 2012 (16th) Puchon International Fantastic Film Festival - July 19-29, 2012 - Strange Homage *Korean Premiere

 

Резюме:

Хикари (Мисако Ренбуцу) е изгубила приятеля си след масово клане на психопат, станало в Акихабара преди години. Чувствайки дълбока загуба, тя се затваря в себе си с желанието да избяга от заобикалящата я действителност. След време, благодарение на близките си, Хикари решава да започне живота си отново и тръгва на пътешествие из улиците на Акихабара. Там среща хора, които също са затрупани с проблеми и изживяват трудности, подобни на нейните. Сблъсква се с момче, което няма смелост да се завърне у дома, в Тохоку и да погледне руините от пагубното земетресение. Следват диалози с множество непознати, които позволяват на момичето да започне своето оздравително лечение. 

 

Филмът е реалистична картина на съвременна Япония, показваща живота на хора, застигнати от трагични обстоятелства. 

Въздействието върху зрителя е постигнато, благодарение на полу-документалния поглед на камерата и на действиетелните събития, използвани като основа за историите на героите. 

* През 2008г. в Акихабара душевно болен помита тълпа от хора с камиона си и след това намушква с нож още 12 души. Инцидентът е известен като "клането в Акихабара".

 

Лентата е леко унила, навяваща тъга, но и надежда. Тонът е тих и спокоен, темпото - бавно и ни най-малко не навежда на мисълта, че героинята е преживяла такава опустошителна буря в душата си. Затишието след буря е страшно!

Целта на заглавието е да покаже, как хора засегнати от подобни събития, се справят с болката и емоционалната нестабилност. Интересно е, че камерата в този случай търси съзнателно индивида сред масата и дори се фокусира върху определени сцени за по-дълго време. Показва ни улицата, живота, реалността.

Мисако прави убедително изпълнение. Създава усещане за искреност на героинята си и поражда симпатии от страна на зрителите.

 

 

 

Торент

 

Онлайн с английски субтитри 

 

 

 

 

[mi6lence]

Изненадващо няма нито един коментар тук,а Укио се е постарал доста с темичката. Аз ще уважа труда й и ще драсна няколко реда

Определено ми хареса това,което видях,противно на думите на някакъв пич,който бе написал " ако не беше толкова красива главната актриса,дали щеше да е толкова харесван филма? "  Вярно е,че главната е страхотна сладурана,но не това е причината да бъде харесван филма. Начинът на заснемане,ме впечатли. Това следване на главната сред тълпата ми допадна.Забелязах,че доста от хората,които минаваха покрай този,който снимаше се усмихваха и като цяло не се правеха ,че не забелязват заснемането. Не знам,на мен поне ми направи впечатление това,колкото и да е незначително за някой.  Интересно ми беше да видя Акихабара в истинският си вид,а не художествено украсена. Инетересни ми бяха хората,които срещна нашата девойка. И как в началото ги посрещаше в един защитен стил,с недоверия,но после се поотпускаше.Като например срещата и с онази очарователна фотографка,която дори изтръгна сълзи от нея. Лекият експеримент с мейд кафенето. Разбира се ,много емоционалната среща с момчето,което е направило това,което много хора правим. Да се скараме с някой близък,да го  нагрубим,да изчезнем след това.В същото време отвътре ние тъжим за този човек,ние го обичаме,но гордостта и ината понякога надделяват и когато се получи някакъв катаклизъм и ние горко съжаляваме за това,което сме казали или за начина ,по който сме се издържали.

От където и да погледнеш този филм си е една много силна човешка драма и гледйки филмът си казваш,че това може да се случи на всеки,но как ли бихме реагирали ние самите.

Определено както го каза и Укио , след бурята следва страшно затишие. Според мен и едно от посланията ,което носи лентата,е че след нещо тежко и драматично,което ни се е случило в живота,е важното да не се затваряме,важното е да срещаме хора,да споделяме,да си излеем мъката,да получим ,също така и дадем подкрепа на другият и тогава ще можем да продължим или поне да вярваме и да се надяваме.А и в крайна сметка,винаги трябва да се продължава напред.

[ukio]

Точно начинът на заснемане е важен тук. Той дава необходимите документалност и реализъм.

Мисако изглежда като обикновено момиче, което не се набива на очи и зрителите едва ли биха я свързали с някои от по-комерсиалните заглавия, в които е участвала, докато гледат тази лента. 

[mi6lence]

Глътка свежест си е лентичката. Обичам да разнообразявам с подобни ленти,не,че имам нещо против комерса.Гледам си комерсиално кино и му се радвам,но определено имам нужда и от подобни филми. Поразрових се в инфото за Мисако и честно казано не знаех,че има толкова проекти зад гърба си,на всичкото отгоре съм и гледал някой от тях.