A Story of Yonosuke (2013)

[lazeto]

 

A Story of Yonosuke

 

Страна: Япония

По новелата на: Shuichi Yoshida - "Yokomichi Yonosuke"

Година:  2013

Времетраене: 160 мин.

Жанр: Драма

Режисьор: Shuichi Okita

Субтитри: Английски

IMDB

               

Участват:

Kengo Kora - Yonosuke Yokomichi

Yuriko Yoshitaka - Shoko Yosano

Sosuke Ikematsu - Ippei Kuramochi

Ayumi Ito - Chiharu Katase

Go Ayano - Yusuke Kato

Aki Asakura - Yui Akutsu

Mei Kurokawa - Sakura Osaki

Tasuku Emoto - Ozawa

Aimi Satsukawa - Mutsumi

Arata Iura - Keisuke Murota

Keiko Horiuchi - Shoko's mother

Jun Kunimura - Shoko's father

Kitaro  - Yonosuke's father

Kimiko Yo - Yonosuke's mother

 

 Резюме: През 1980г., Япония достига пика на икономическия си успех. Осемнадесетгодишният Yonosuke Yokomichi (Kengo Kora) пристига в Токио от префектура Нагасаки, за да учи бизнес администрация в Hosei University. По време на записването се запознава с Kuramochi Ippei (Ikematsu Sosuke), отказал се от по-престижния Waseda University, и Akutsu Yui (Asakura Aki) дъщеря на президент на голяма компания. Тримата решават да се присъединят към самба клуба на университета, за да се научат да танцуват. Скоро Akutsu Yui се влюбва в Yonosuke, но той бива привлечен от мистериозната по-възрастна жена Chiharu (Ayumi Ito). Успоредно с представянето на този обикновен студентския живот, героите са показани шестнадесет години по-късно през 2003г., показвайки ни как  жизнерадостнияt Yonosuke е променил живота на всеки който е срещнал...

 

Торент

 

Торент с руски субтитри

 

Онлайн с руски субтитри

 

Онлайн с английски субтитри

 

[ukio]

 

"Когато умра, някой ще плаче ли за мен?" - чуди се главният герой на погребението на баба си. Това е екзистенциален въпрос, който всеки от нас си задава в някакъв момент от живота.

"Не, всички ще се смеят, когато си спомнят за Йоноске."

Какво значим ние за хората около нас? Как може един човек да окаже влияние върху другите, без да го осъзнава, а добротата и заразителният му позитивизъм да останат завинаги в съзнанието на останалите?

 

Носталгична, обаятелна история от близкото минало за един приветлив чудак, на име Йоноске (странно е, че това име предизвикваше смях сред хората, които го чуват - изглежда на японски звучи по този начин, но не открих по-конкретни детайли за значението му). Той е обикновено момче, усмихнат и безгрижен студент, пристигнал в Токио от Нагасаки. Запазил естественото си излъчване, доброта и оптимизъм, Юноске е един от най-впечатляващите герои, шествали из японските филмови ленти миналата година. Обикновено, добродушно хлапе, с което всеки иска да се сприятели.

Лентата е заснета на базата на спомени на приятели и колеги на Йоноске, на които той е повлиял по някакъв начин в миналото (ето тук най-вероятно някои хора откриват връзка с Форест Гъмп, въпреки че Йокомичи със сигурност е човек, без психични отклонения, единственото, което го прави странен, е неговата добра природа). 

Така в различни ситуации той среща Курамочи (Соске Икемацу), Юи (Аки Асакура), Чихару (Аюми Ито) и Като (Го Аяно), с когото се запознава по погрешка, но у чиято личност също оставя дълбока следа. Най-уникално е общуването му с Шоко (Юрико Йошитака). Тя произхожда от богато семейство, но се оказва наивна мечтателка, копнееща да изпита всички радости и странности на света. Техните класови различия предоставят най-много комични моменти във филма .

Режисьорът е постигнал занимателен разказ, който въпреки тъгата, която се прокрадва накрая, се оказва много позитивен, вълшебен. Избегната е сълзливата сантименталност, характерна за други подобни творби. Оказва се, че срещата на всички персонажи с Йоноске е обогатила живота им и го е направила по-ведър и лъчезарен.

Комедията на Шуичи Окита (режисьорът на Дърварят и дъжда) е поднесена със щипка драма, за да ни докосне дълбоко в точния момент, на точното място. Филмът идва да ни покаже, че красотата е във всеки от нас, но малцина владеят умението дая разкрият на света.  

Времетраенето от близо 2.5 часа почти не се усеща, понеже зрителят няма време да скучае с интересните герои и сцените, които непрестанно се сменят на екрана. Камерата прескача умело между минало и настояще, за да ни разкрие богатият свят на героите.

Това е история, която ще ви зарадва и ще ви накара да се усмихнете, дори на финала. Топъл филм за смисъла на живота и спомените

Изпълнението на Кенго заслужава повече от празни похвали. Той е душата на филма. Материализирана душа, за разлика от Киришима, например (или Ногучи от Аои тори). Не зная защо, но почувствах връзка между двете ленти и я открих в лицето на кинематографията, правена от Рюто Кондо. Разликата е, че тук човекът, за когото си спомнят всички, е представен от плът и кръв и зрителят може да го види реално на екрана.

Юрико Йошитака е другият превъзходен избор за този филм. Не мога да си представя никой друг на нейно място. Толкова убедително пресъздаде същността на Шоко. Стигам до извода, че тя прави най-истинските си роли, когато е усмихната. Тогава дава всичко от себе си и това се забелязва на екрана. С Кенго си партнират за втори път, след като преди години се срещнаха в Хеби ни пиасу.

Останалите актьори - перфектни! Соске, Аюми Ито, и особено Го Аяно. С него Кенго имаше една сцена, която ми е фаворит сред всички останали. С Арата е другият култов кадър.

С прекрасната музика на  Asian Kung-Fu Generation! Завършващата песен е "Ima o Ikite" (Live Now).

http://www.youtube.com/watch?v=m0m7lcL8XTk

 

 

 

П.П. Лазе, промени резюмето. Дъщерята на богатия президент се казва Шоко (Юрико Йошитака). Юи се влюбва не в Йоноске, а в Курамочи.

Това си е написано и в резюмето, значи и то е спойлер.

 

 

Две от култовите сцени във филма:

С Го Аяно - кратко, но паметно съжителство

Мистериозният съсед

[Yamashita]

Токио, лудница, рошавия Йоноске се появява в кадър ....казваш си, я чакай да видя какво се случва нататък и вече си силно увлечен от историята, поне при мен беше така.

Искаше ми се да видя какво ще се случи с това момче, което се озова само в университета, понеже и аз бях изпадналала в същата ситуация, как ще се справи с непознатите и нови неща.

Прекрасна игра на Кенго Кора, почти неузнаваем за мен във визията си на Йоноске, но много добре улови чара на героя си и го изигра страхотно.
Много ми допаднаха малките моменти, които бяха уловени във филма, как се зароди приятелството му със всеки един герой, как общуваше и отделяше време на всеки. Даже по едно време ме доядя на него, че е толкова добър и когато трябваше да отдели време за Шоко и собствената си среща той я отряза, защото трябваше да помогне на някой друг. Разбира се после се поправи, но дори в този момент ми стана ясно, че нито един от приятелите му не осъзнава, че той е глътката свеж въздух, от който всеки един има нужда, когато е преуморен, рамото на което да поплаче, човека, с който да се посмее и разведри.
Май само Шоко истински разбра какъв човек има до себе си и затова толкова упорито го следваше навсякъде.

Нямаше как да не ме натъжи колко късно неговите приятели си дадоха сметка колко добър човек са познавали и са имали до себе си.
Доста въпроси ме затормозиха в края на филма, защо Йоноске е излязъл от живота им, защо никой не се е сетил с години да му се обади, защо след като имаха толкова красива и силна първа любов се разделиха с Шоко. Запазената рисунка  и снимките бяха много показателни за отношението му към нея. Много въпроси, а най-главният дали ме е развълнувал филма? ООО да много и ако сега ме попитате кой е Йоноске веднага ще отговоря:  добро и сърдечно момче, което танцува самба, усмихва се и покорява света с добрината си.

 

[Yamashita]

Сега гледам Каникосен, а си мисля за усмивката на Йоноске и симпатичната му ухилена муцунка.

Не знам дали ролята на Йоноске  е правена за Кенго Кора или той за нея, но ефектът е налице. Не пропускайте това брилянтно изпълнение на талантливия младеж.

[ukio]

Така си е. Кенго заслужаваше и номинация за мъжка роля от Японската филмова академия. Мисля, че някъде го бяха оценили.