bg_easternspirit My So-Called Love (2008)

[vivitu]

Заглавие: My So-Called Love | 愛的發聲練習| Ai de fa sheng lian xi
Година: 2008
Жанр: Романтика, драма
Режисьор: Лийдинг Лий
В ролите: Барби Хсу, Джоузеф Чанг, Еди Пенг, Ийстън Донг

 

Сюжет: Отраснала без истинско семейство, Кат (Барби Хсу) най-сетне заживява с майка си, сестра си и доведеният си баща. Оказва се обаче че въпросният доведен баща е воайор, и Кат напуска семейството си, за да се отърве от него. Докато е в гимназията, Кат заживява с А-Лианг (Еди Пенг), но младата им любов става жертва на измама. Докато А-Лианг е в армията, Кат, която се чувства самотна и бедна, се запознава с по-възрастен мъж в интернет; Шао Гу (Джоузеф Чанг :heart: ) търси секс, а на Кат и трябват пари. Страстта им прераства в любов, но тогава Кат разбира че Шао Гу е женен и жена му чака дете. След 10 години лутане, Кат решава да започне на чисто когато среща милият и заможен Съншайн (Ийстън Донг), но той ли е истинската ѝ любов?
 

Лично мнение:

Off Topic

Попаднах на филма съвсем случайно снощи, докато се мотаех из Азнв с идеята да си набележа нещо за почивните дни, обаче на Recent releases попаднах на този филм. Въпреки че не съм голяма почитателка на Барби, участието на Джоузеф Чанг (от Eternal Summer, някой да го е гледал, случайно?) ме накара да си го пусна още веднага, въпреки че ми се спеше жестоко. Филмът, за моя изненада не ме приспа, въпреки че беше доста статичен, а даже ме разсъни, докато чаках с нетърпение какво ще стане в следващата сцена. Не искам да обсъждам моралната страна на сюжета, проституцията по интернет и т.н, понеже като гледам филми предпочитам да се абстрахирам от това какво е 'редно' по принцип, и просто да се наслаждавам на това което гледам. И така, влюбих се безнадеждно в героя на Джоузеф, but that's just me, с моя странен вкус за мъже. Това естествено се дължи до малка степен и на факта че обожавам Джоузеф Чанг хихи Но честно казано, ако бях на мястото на Кат, и аз щях да си губя времето и нервите 10 години заради този тип. Ммммда, глупава работа. Като оставим това на страна, Еди Пенг е такъв сладур! Много добре си пасваше с героя, такъв един миличък и всеотдаен :heart: С две думи, интересен филм, поне според мен. Прочетох много отрицателни коментари за филма, предимно относно героинята на Барби, но според мен човек трябва малко да се замисли как би реагирал на ситуациите ако беше на нейно място.
И като завършек ще отбележа колко ме кефят тия азиатци като стане въпрос за несъответствието между възрастта на героите и актьорите. То хубаво, няколко годинки нищо няма да направят, ама 33-годишната Барби да играе 18 годишно момиче в началото, а Джоузеф, който е на 25 да го направят на 35, че после и на 45... малко са се пооляли. :lol!:

Филмът:
с английски субтитри тук
с руски субтитри тук

Свали с български субтитри:

[blacky80]

Оооо, когато го гледах, филмът ми въздейства като емоция и някак индиректно ми затиктака в мозъка, защото повдига въпроса какво е любовта за един човек( жена), чийто образ постепенно търпи развитие и в същото време е в застой....това за мен беше поне дилемата...нарушаване на равновесието в човешката душа, по пътя за истинската любов( ех,ех)

Но приятно филмче, с доста интинмни моменти, но добре представени, Барби малко ми беше скучничка, но то е нормално...де, но Джоузеф, допринесе за комфорта ми.., Еди от началото ми беше доста в страни от нещата, поне на мен...

[shae]

Филмът определено ме заинтригува.Какви са надеждите на едно младо момиче и очакванията на една зряла жена? Дали любовта, която търсят е различна? Как израства едно дете от невинно, щастливо влюбено девойче до зряла, уморена от очакване жена, задавайки си все един и същ въпрос, на който няма отговор. Имаше нещо много тъжно в образа на Барби. Странно, но играта й в този филм ми хареса, за разлика от някой други нейни изпълнения. Някак си си пасна с героинята. Джоузеф оставям без коментар

Благодаря за превода на Vivitu!

[pam]

Филма определено доста ми хареса

и наистина събужда любопитство какво ще се случи

и задържа интереса до самия край.

 

Ако някой е успял да разбере:

 

 

бебето от джоузеф ли е?

щот той нали й писа, че щяло да бъде хубаво да има деца и семейство и т.н., или пък на фара като бяха е забременяла ..

и какви са отношенията межу Еди и дружката му от казармата, в смисъл Еди с кого е в крайна сметка

 

 

 

Героя на Еди беше много готин .. жалко

 

че се изпедерасти

 

 

 

Цитат:

но Джоузеф, допринесе за комфорта ми

 

 

На мен пък ми беше по-интересно да гледам Еди

[Kathie]

Първо, благодаря на Пам, че ми го препоръча!

Филма много ми хареса. Това е вторият филм, който гледам с Barbie Hsu и досега не ми е направила впечатление като актриса. За сметка на това двамцата главни се справиха много добре, а и са страшно готини.

Честно казано съм напълно съгласна с действията на Кат. Не можеше да бъде щастлива с нито един от тримата, та затова реши поне дете да има. С Ah Liang, който бе и първата й любов имаха много силна връзка, но им липсваше плътското удоволствие, което намери с Xiao Ku. И накрая, когато срещна невинния Sunshine реши, че не е достойна за него, защото все пак тя изневери, опита се да се продаде за пари, а и самото чувство любов и беше непознато. Може и много грешни избори да направи, и сама да успя да си навреди, но като се замисля и аз бих постъпила така.

[ivana93]

Това е най-добрият тайвански филм, който съм гледала до сега. Музиката към филма, обаче беше ужасна !!!

Историята показва любовните колебания на една млада жена, която така и не получава това за което мечтае.

За героите какво да кажа ... за разлика от Xiao Ku, Лианг от самото начало ми се стори по-нежен от колкото би трябвало да изглежда един мъж...и то какво се оказа? Sunshine беше най-светния от тримата, но пък се радвам, че нещата с него не потръгнаха, защото той не я заслужаваше.

Макар филма да беше интересен, остана някак си незавършен - без ясен край

[lidia7]

Оооо страхотно филмче, докосна ме, мн добра игра на всички, и детайлно ми направи впечатление, добра режисура, много точни моменти и акценти, това с вентилатора ме изкефи, както и акцента на вятъра в косите. Нямам забележки, краят

си беше логичен, в крайна сметка дори останала сама с бебе, Кат е обичана и е намерила при всеки един от мъжете по нещо!

Ако има още подобни филмчета, казвайте! Мерси за превода!

[NyXe]

След като го изгледах съм с доста противоречиви чувства. Като цяло историята ми допадна, защото през цялото време се чудех какво ще сътвори Барби, от друга страна ме и натовари.

Определено мъжкото присъствие във филма е един невероятен плюс, който радва окото през цялото време. Джоузеф просто...

 

В интерес на истината Барбито тук ми хареса (не, че имам много изгледани филми с нея). Имаше доста моменти, в които изглеждаше красива.

 

И все пак ми хареса идеята за привързаността, приятелството, любовта... независимо в кой аспект.

Дали връзката между момчето - вентилатор и Барби, Джоузеф и Барби или Съншайн и Барби,

всяка една от тях имаше чувство, цел, разбиране, подтик...

 

Оф, наистина много са ми странни чувствата след филма, но определено си заслужава гледането.

 

П.С. съжалявам, ако съм написала несвързани изречения, ама така ми идва в момента

[Stelita]

E, на мен пък не ми хареса филма. Но има някои неща, които не мога да отрека, а именно това, че имаше много стойностни сцени. Нищо че бяха ни в клин, ни в ръкав разхвърляни. Показаха хората страст, привързаност и т.н., ама не показаха смисъл. За 10 години тая девойка, вече жена съответно, би следвало да се е поучила от грешките си, евентуално ако разсъждава, нали. Няма нищо лошо да търсиш себе си и това, което те прави щастлив, ама 10 години по дяволите?! 10 години туй Барби не помръдна в емоционално развитие. Развиха се само Еди и дружката му от казармата (и то как...). Героя на Джоузеф и той не ме очарова. 10 години ще се вайка за кифлата. За к'во бе?! Ти мъж ли си?

 

Като толкоз я обичаше, да я беше взел. Живеем 21 век, хората се развеждат и с по 5 деца. Нищо не пречи да си се грижи за детето си. Ама не, безсмилицата трябваше да е пълна. Както и моралните терзания.Евала на героя на Еди. Хвана си ново гадже момчето, ама кат му е толкоз мила Барбито си се грижи и за нея. Без да губи нито едно от нещатам които го правят щастлив. Той най-умен излезе

 

Края да не говорим колко куц беше Направо не го очаквах. Абе, хубаво, че бяха Еди Пенг И Джоузеф да спасят положението с визия и игра. Нищо, че сценация бе боза.

[Кева]

Ако живота беше сън.... иска ми се по дълго да успея да задържа емоцията от този филм. Защо ли ? - Ами беше много емоционално пъстър по един доста странен начин. Не изследваше, не влизаше на дълбоко в психиката на героите, напротив плъзгаше се по повърхността. Май точно с това ми въздейства така. Имам чувството, че целта му е да те накара да се огледаш. Как преминаваме през живота, какви са изборите, който правим, кой са страховете ни, празнотата, вкопчването, обичта...............Много ми хареса и определено шапка свалям на сценариста и на режисьора, защото без да си играят с емоционалния свят на героите си поиграха с моя