Jump to content

Don't Cry, Mommy (2012)


Recommended Posts

866f5311a12f4f15a9cf3ef795edb2be.JPG

 

Don't Cry, Mommy (2012)

 

Страна: Южна Корея

Също така известен като: Don keurai Mami

Премиера: 15 ноември 2012

Времетраене: 92 мин.

Жанр: Драма, Трилър

Режисьор: Kim Yong Han

IMDB

 

Участват:

Yoo Sun - Yoo lim

 Nam Bo Ra - Eun Ah

 Dong Ho (U-kiss) - Jo Han

 Yu Oh Seong - детектив

 

Резюме: След като ученичката Ън А (Nam Bo Ra) бива изнасилена от нейни съученици, тя не може да преглътне срама и се самоубива. В това време майка ѝ Ю Лим (Yoo Sun) разбира, че заради възрастта си насилниците не могат да бъдат осъдени, затова решава да ги накаже сама, като започва да ги убива брутално един по един...

 

 

С АНГЛИЙСКИ СУБТИТРИ

СВАЛИ С БЪЛГАРСКИ СУБТИТРИ 1

СВАЛИ С БЪЛГАРСКИ СУБТИТРИ 2

С РУСКИ ДУБЛАЖ

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Уникален филм, заклевам се. Гледайте го.

Предизвиква адски много емоции и повдигна въпроси, които са съвсем актуални.

Законът? Справедливостта? Малолетни съсипват живота на малолетна, но за тях няма присъда и са свободни. Страшното е, че това е толкова реално...

Отдавна нещо не ме беше разчуствало толкова силно. Наистина един истински филм. Разтърси ме по начин, който .. Не мога да обясня, само знам, че никога няма да забравя как тя им свиреше във видео клипа на фона на подигравателния им смях.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Напоследък забелязвам доста подобни заглавия засягащи малолетни престъпници, чиито престъпления остават ненаказани, до момента в който близките им не вземат нещата в свои ръце. Сещам се за този филм в момента: Confessions / Kokuhaku / Изповеди. Определено привличат вниманието, но не спирам да се чудя, ако отвърнеш на лошото с лошо, къде ще дойде краят. А тази дупка в законодателството при тях още не мога да си я обясня. Все се надявам, че ще променят закона, защото всяко престъпление трябва да има цена, да има тежест, за да накара човек да се замисли преди да извърши каквото и да е. Естествено понякога съзнанието на човек е толкова болно, че нищо не е в състояние да го спре и тогава не бива да се дава възможност това да се случва отново и трябва да се наложат мерки. Сещам се за действителния случай на японската ученичка Junko Furuta, която на същия принцип бива изнасилена и малтретирана по толкова извратен и брутален начин, а накрая и убита от група момчета, които сега са чичковци на по 40 и си живеят живота. Нз колко болен мозък трябва да си, за да отнемеш живот и след това да можеш да живееш с тази мисъл. За мен това са социопати без съвест, но когато са завършени такива още на 14 или 16 започвам да се чудя как биха могли да се променят по-нататък, ако им се даде втори шанс.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Eдин тъжен филм за много реална случка от живота. Преди време гледах руски филм с подобно съдържание - дядо и внучка, изнасилиха внучката, дядото се опита да намери справедливост по законния ред и след като разбра,че няма да стане по този начин, изтрепа насилниците един по един. Само че той се опази и внучката не се самоуби.За мое съжаление съм забравила името на филма, но много често си задавам въпроса - ако се случи с мое дете как бих постъпила? Сигурно както постъпи майката - няма да имам сили да запазя собствения си живот след отмъщението.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Изгледах го и буквално не се побирам в кожата си от това, на което станах свидетел като зрител. Не издържам, презирам и ненавиждам да гледам кадри, в които се издевателства над човешко същество, независимо по какъв начин - физически или психически. В този филм станах свидетел на огромна човешка трагедия, гледах тези малки изверги и ми идваше да крещя, а и страданията на момичето, на майката... това е истински кошмар, не ми го побира главата.
Не гледам и отбягвам подобни продукции, защото ме карат да се чувствам зле, но се подлъгах, само защото отлагах дълго филма, а исках да видя как ще се представи отново на голям екран Донг Хо. Хуни бе вчера гост в Let's Go Dream Team! и като го гледах се сетих, че отдавна отлагам и Holyland с него и Донг, както и този филм.
Покъртителна история, огромна семейна трагедия, но въпреки всичко не мога да не отбележа отличната игра на актрисата Ю Сон, както и на Нам Бо Ра - млада актриса, която гледам за втори път след тв спешъла с Рю Су Йонг (не му помня името), и която се превръща в моя любимка, страхотна е, браво и на нея. Донг Хо... най-добре да не коментирам героят му, защото ми идва... ахх, ахх..., но пък отново показа, че ролите на гаднярчето му отиват и ги изпълнява отлично.

 

Скоро време няма да си причиня подобна продукция, до тук бях. а и едва ли скоро ще забравя видяното, както и "справедливостта" на корейската съдебна система.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Много хубав и реалистичен филм. Филм - предупреждение. Трябва да има повече такива възпитателни и предупредителни филми. И хич не беше преувеличено.

Off Topic

 

Всеки родител би защитил единственото си дете на всяка цена, а за тази майка животът нямаше смисъл след смъртта на дъщеря й.Тя направи единственото правилно нещо - въздате правосъдие, след като видя, че обществото и съдебната система не могат да гарантират справедлив съдебен процес. Законът не защитаваше жертвата, а само даваше права на престъпниците. Затова единственият правилен начин, беше майката сама да отмъсти. Всяка нормална майка би отмъстила, стига да не е някое безволево мекотело. Тази майка имаше характер и истински обичаше дъщеря си, в началото показаха силната връзка между тях. Не можа да я защити, но можа поне да отмъсти.

За мен филмът е поучителен. Освен това показва на къде трябва да се насочи вниманието на обществото. Жалко, че в някои държави липсват правилните закони и правилното мислене. Момчетата макар и непълнолетни, бяха истински престъпници рецидивисти и заслужаваха да изгният в затвора /, но първо да ги кастрират публично/, а не да ги оправдаят и да ги пуснат. Майката за мен е права в своя справедлив гняв и отмъщение. Лекето, което снимаше извращенията си беше жив социопат - никакви емоци и чувство за вина не изпитваше. Другите двама пък съвсем. Сами си казаха, че и преди са изнасилвали, само че предишните им жертви "не вдигали шум". Филмът показва една реална действителност и предупреждава. Статистиката след финалните надписи беше покъртителна.

Мен ме шокира и това, че е по действителен случай, само че по-тежък от показаното във филма. Като прочетох статистиката и как 44 момчета от една южнокорейска гимназия са изнасилили 1 момиче, ми прилоша. Как 44 броя, та това е варварско?! А като казаха и че не са били наказани и съвсем ми прилоша. Егати обществото, егати правосъдието, нямам думи. Направо да не се раждаш жена в Корея, че тежко ти....

 

Един от любимите ми корейски сериали /, който си пазя в стария компютър/ е "Ядосана майка". Там пак засягат темата за насилието в училище, а една разгневена майка взе нещата в свои ръце, само дето има повече екранно време понеже е сериал. Очевидно в ЮК темата за насилието над учениците и в частност сексуалното насилие над момичетата е болна тема. Това, което не знаех, но разбрах от този филм е, че и съдебната им система не струва.

 

/Младата актриса тук, много прилича на момичето от "Ядосана майка", възможно е дори да са една и съща актриса, но не знам със сигурност. Имената също си приличат. И периодите на излъчване са приблизително еднакви, както и сюжетите./

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Guest
Отговорете в темата...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Създай нов...