Deadman

[Rimedore]

          

 

Време на съществуване:

                                 2000-2006 ( и това не е никакъв некролог!)                           

Състав:

Вокали - Мако

Китара - Аие

Барабани - Токи

Бас - Казуя

Други членове:

Бас - 2001 година - Юкино

Бас - 2001-2005 година - Такамаса

 

Групата не съществува. Вече. За съжаление. Но това не е най-важното. Няма да представям кой каква кръвна група е, каква храна обича да яде и прочие подобни според мен безсмислени неща (може би присъщи само за "популярните музиканти").  Това, което са направили си струва да се чуе. Музиката им докосва.

 

Deadman се формира в Нагоя и се води представител на стила "нагоя кий", който е производен от вижуъл кия и се води по-мрачен, съсредоточващ се повече на инструменталните експерименти и меланхолични текстове. В този смисъл съм слушал само още една група, водеща се към нагоя течението освен Deadman - Deathgaze (мотивът за смъртта взе да се среща често май) и по-горните мотиви се потвърждават, но всяка група е различна и носи различна енергия и ритми. А в това отношение творчеството на "мъртвеца" е едно малко богатство от емоции, идеи, присъствия даже. Ключов тук се оказва вокалистът Мако и неговият красив глас, но не за сметка на останалите музиканти, а напротив, пасват си перфектно, и се извисяват взаимно, разкривайки красотата си. Това отношение може би донякъде се допълва и от външния вид на музикантите - Мако е облечен и гримиран в стил вижуъл кий, но "по-мрачно", докато останалите от групата си носят нормални дрехи без грим. Противоречие, или символ, допълващ музиката им? За мен са велики, и даже когато освен да слушам групата реших да потърся и снимки и клипове, се изненадах малко от вижуъл излъчването на Мако. А именно защото стилът на групата повече отива към експерименталния рок, има и пънк звучене и като се добави дълбокият, типично по японски дълбок глас на вокалиста изобщо не го свързвах с гореспоменатото течение.

 

Какво друго да се каже. Тъга,гняв, но и пънкарски бунт понякога, щипка жизнерадостно настроение, като това в песента Amefuri no warui yume, и каквото поиска още човек. Но като цяло надделява мрачната нотка, търсенето на нещо различно в живота, което непременно причинява болка и тъга... Или поне аз така си мисля, може би бъркам. : ) Е, според мен, особено феновете на рока, могат спокойно да пробват какво е да слушаш Deadman. Ех, защо се е разпаднала. Може би е трудно да се издържи толкова силна емоция, каквато те са успели да създадат с творчеството си.

 

Теглене:

http://rutracker.org/forum/viewtopic.php?t=958528'>линк

 

Преводи на английски език на някои от песните:

линк

 

 

 

Come and See (поздрави и от мен за всички вас : ) :

 

 

[t_lozeva]

Благодаря за поздравите Страшни са...

[o6ina]

За мен Мако има най-прекрасния глас на nagoya kei сцената. Въобще, от това течение са произлезли много от любимите ми групи. За съжаление, те рядко просъществуват дълго, но това понякога си има и положителни страни - ако Lamiel и Kein не се бяха разпаднали, нямаше да ги има Deadman.

 

[funktastic17]

Благодаря за темата. Наистина. 
Мако е изключително харизматичен. За мен няма втори такъв вокал - не че няма по-технични, или такива, които да са ми на сърце, просто се усеща такава емоция, такъв заряд, какъвто никъде другаде не съм чувала. Понеже е и автор на текстовете се чудя дали не е защото наистина пее, каквото иска да изрази? Гласът му има някаква сурова сила, но не се опитва да засенчи инструментала. Усеща се симбиоза между мелодията и текста, което е страхотно. В началото, когато бях наистина омагьосана от тях ги споделих на който му се слуша (или не толкова) и получавах отново и отново една и съща реакция: смесица от притеснение за мен заради факта, че харесвам не само песните, но и клиповете, но и редовното "твърде са мрачни". Според мен всъщност има баланс- има песни, изразяващи тъга, но има и такива, в които се усеща позитивизъм.
Доколкото четох, доста от текстовете са обвързани с Христианството. Но не мисля че трябва да се задълбава дотам в търсенето на послания.
Що се отнася до Мако - той е роден актьор. Личи си в клиповете, изпълнени със символика и с (нелоша) актьорска игра от негова страна. Цялата налудничавост според мен е неговия опит да се потопи в роля. Затова и тук според мен не бива да се търси под вола теле, (или да му се поставят диагнози xD ).
При тях има завършеност, клиповете са като продължение на песните, които пък са поезия с музика. Има послание, има вложена цяла палитра от емоции.
Вярно, групата не просъществува дълго, но от една страна, това което са направили е стойностно. Повечето групи, които уважавам (без една, но те са съвсеееем различни) сменят членове и се разпадат, когато нещо вече липсва. Така погледнато, когато усетят че започват да се изчерпват, или че искат да правят нещо различно, по-добре да продължат напред. Единственото, което в случая наистина не ми хареса, е че Мако изчезна от музикалната сцена. Един солов проект, и после - мълчание. Чуваше се, че ще работи по другата си страст- актьорството. Кой знае, предвид че Mako е псевдоним на човек, скрит под маската на сценичен грим и определено излъчване, възможно е дори да сме го видяли някъде в друга роля, без да си дадем сметка. Обнадеждаващо е и че напоследък се появява все по-често в  публиката на концерти на други групи от Нагоя.

Освен тях, има толкова групи, които заслужават внимание. Но тук се намесва и субективното мнение - ако нечия музика значи много за мен, за друг може да е лишена от стойност. Изключително ми е приятно, че има и други, които да оценяват Deadman. 

 

[Rimedore]

...

Аз лично си мислех че никой не се интересува от тази група. Радвам се за опровержението. Благодаря и за полезните коментари.

 

Funktastic17:

 

 

В моето изложение повторението " но по-мрачно"  беше само като условно обяснение, аз и затова го поставях в кавички, надявам се не ти се е набило много като някакъв изкуствен етикет. Да, вярно е че има някакъв баланс между тъжните/тъмни песни и тези с позитивно/агресивно звучене, но мисля че първите изразяват в най-голяма степен смисъла на групата. Може би масата хора не обичат особено посланията, по-различни от: "нещо на което яко да куфеем с глава и просто да дъни китара"(особено в за метъл и рок жанра). А колко ми се иска точно това, "различното", него да срещам, то да ме обгръща. Ако след 2006 бяха останали музикална формация, но без своя дух, без тяхното "аз", което да се развива и расте със своите собствени грешки, добри и лоши страни, и просто да тръгне към комерс и тотална, "изкуствена" промяна, то действително, какъв бил смисъла? А пък някои групи са изцяло комерс, още от създаването си...Но ти си го казала ясно, няма какво да пиша безсмислени неща, пък и не се смятам за музикален експерт.

 

А Мако - много добре го отбелязваш - че се опитва да влезе в роля. В това се убеждавам и от малкото едноминутни "интервюта" в ютуб с групата, там той не казва нито дума, даже негов колега поздравява и "се представя" за него към операторите, а Мако само се покланя, което е готино (е, чува се само едно много тихо "хай", но то не се брои).

 Специално за клиповете...Нестабилността, която показва, докато прави неуверени, резки крачки, начина, по който рязко си завърта главата в различни посоки и жестикулира с ръце, допълнени от стоп-камерата (която ползват най-вече в Seija no Koushin) - цялото това "накъсване" на движението му, статичността... Единствен е. Това отчаяние и лудост са парадоксално твърде човешки. Красиво ми е. Не съм гледал много клипове и лайфове на популярни вижуъл групи, но според нескромното ми мнение Мако, а и колегите му са много по-извисени в много отношения. Или просто имат оригинално излъчване, а не са ("били") лъскави копия.

 

/ Тази песен, Аризука, на живо, стоновете му края, толкова са правдоподобни, това е неподправената болка...

// Star Baby е много силна, дори и само минута и половина дълга, има страхотен заряд, особено на концерт.

/// Видеото на This Day. This Rain. Как "героят" се опитва да създаде нещо от мъртвата коса, сякаш да си докаже, че може да съживи част от този, който си е отишъл. И как накрая просто оставя кичура в малката кутийка.

 

 

Освен тях, има толкова групи, които заслужават внимание. Но тук се намесва и субективното мнение - ако нечия музика значи много за мен, за друг може да е лишена от стойност.

 

Но... бих бил благодарен ако решиш все пак да назовеш някои от тях.

 

Стана дълго и отвлечено, спамерско може би. Но някакси, това исках да напиша.

 

 

[funktastic17]

С много от написаното съм съгласна. За мен са наистина нещо различно, но не се опитвам да ги поставя в някакъв стереотип.Не мисля и че имат нужда. Винаги ми се е струвало изумително как не особено известна група, буквално от другия край на света въобще стига до хора като мен - години по-късно, без да съм ги търсила. Това само по себе си говори за стойността на музиката им. Имам предвид - наистина не е минало толкова време, но има ужасно много други изпълнители, по-познати на публиката, с повече успехи, дори както се казва, с по-добра реклама. Но песните на Deadman се слушат и сега, не са еднодневки.