Jump to content

Глобален ХИБРИД: Запад среща изток. Филми, сериали и анимации.


Recommended Posts

Велкоме. 

(От уважение към Параб, правя нещата точно, както ми се казват: без да споделям надълго и нашироко мотивация, аргументи и личното си отношение. :). )

 

В настоящата тема ви предлагам възможност да обсъждаме всякакви повлияни от Изтока неща, които обаче не са баш азиато-източни. С всички кавички и уговорки за думите азиатски и източни - според това кой къде е роден, как и къде е живял, на какъв език говори, кой го финансира, за какъв го смятат и за какъв се смята...

Предполагам, че бройката на нещата за обсъждане тук ще варира според успехите на Дисни на китайския пазар.

Надявам се един ден да видя и обратното - Изтокът да срещне Запада пълноценно.

 

Общо взето, Западът е любопитен и експанзивен. Той е като среден турист на виетнамски пазар - не може да отличи истинското от фалшивото, но има пари, време и желание да се пробва. По някой път довлича у дома безценна антика, или ново умение. По някой път си пренася през митницата отровен пластмасов печат на тежка псувня и си го окача над входа като древнокитайска благословия... Стават грешки, и хоп, излизат 47 ронина с Киану Рийвс... Но нещата се променят. Преди 30 години, туризмът беше отношение на средната класа към света. (Преди 100 - шпионски бизнес.) А през времето на бегпакерите : туристите варират и се изменят, някои даже така си живеят. И моята метафора не е съвсем уместна вече. Постепенно разни странни привички, храни и умения се появяват на много далечни места и се обживяват уютно...азиатските щандове във веригите растат... а на други някои претоплени концепции сякаш им се дръпват очите. 

 

Предлагам ви някои ориентировъчни въпроси, по който и да е филм/нещо, който решим да обсъждаме тук. Те не са задължителни, разбира се...

Имаше ли в нещото "духът на Азия"? Имаше ли смешки и грешки? Абсурди? Вдъхновение? Любов? Имаше ли нещо, което ви трогна или изненада? Смятате ли че по- на изток биха го направили по-добре?...

 

Тъ. Гледахте ли Кубо? А Великата стена? Шогун? А Нещо друго? Искате ли да споделите?

--------------------

Като ориентир - засега ще събираме данните на всякакви хибриди тук и ако сте ги гледали, заповядайте да ги оцените и изкоментирате :)... или да добавите нови и нови заглавия :)

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Майра, хвърли ме в размисъл и озадачение - не съм гледала Кубо и Великата стена. Ако трябва ще ги гледам :) Сещам се разни неща, но докато си мислех, "това онова ли е или онова това", ми изплува одиозната фигура на Слави Трифонов, който се покланя ритуално по японски на своята публика, вмъква по някоя японска дума сегиз-тогиз и се изживява като мъж на самурайската чест. Някога е чел "Шогун"? Или е гледал филма като малък?  Трябва ли да ми е симпатично или смешно, или да ме умилява? Ми не знам?!  

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Е знаех си аз, че с Шогун трябваше да започна :). Сега ще редактирам горе. Той периодично изплува в спомени и разговори и е някак си основен пътеводител за източното. Даже и да се изтървали сериала с Ричард, младежите се изхитряват да прочетат Джеймс Клавел и пак да трупнат впечатления :).

Но доколкото знам, японците никак не харесват тези източници за културата си... Както и Нинджа романите на Ерик Лустбадер... Понеже не са ги разбрали и изобразили, както би трябвало!? (Ама като се замисля -ни една англоезична версия на Ана Каренина и аз не харесвам, но упорито гледам)

 

За Слави - мисля, че конкретно поклонът не е японска традиция :). Макар че поклоните се прихващат, дума да няма, в първата година на азиатската ми "болест", току ме избиваше да имитирам разни звуци и жестове на артисти и поклоните включително. (Отминава, ще знаете) Ама ние си имаме собствена традиция в покланянето..

 

159. ПОСГОДИЛ СЕ РАЛИН ДОБЪР ЮНАК

Дърво столовато

Посгодил се Ралин добър юнак
за Марийка хубава девойка,
тя за щерка, тя за син наместо.
Майка Мара ситно-дребно плете,
хем я плете, хем я хитро учи:
- Слушай, дъще, гиздава Марийке!
Кога идеш Ралину на двори,
ти не слазяй от добраго коня,
а се кланяй коню до гривата,
дор не прости Ралин добър юнак,
дор не прости три синджира роби,
и два тула из тъмна тъмница
Послушала гиздава Мария.
Кога било Ралину на двори,
вси сватове от коне слезнаха,
а Марийка от коня не слазя.
Ей че иде Ралин добър юнак
и Марийки тихом-тихом дума:
- От кон слезни, гиздава Марийке,
от кон слезни и си в къщи влезни.
Марийка му нищо не говори,
а се кланя коню до гривата.
Ей че иде Ралинов бащица,
в ръка носи тасче позлатено,
пълно-равно со жълти жълтици
и Марийки тихом проговаря:
- От кон слезни, гиздава Марийке,
честита ти къща, хиледарска,
честито ти тасче позлатено,
пълно-равно со жълти жълтици!
Марийка му нищо не говори,
а се кланя коню до гривата.
Ей че иде Ралин добър юнак
и Марийки Ралин проговаря:
- Ще ли слезнеш, гиздава Марийке,
или - видиш тая остра сабя?
Отговаря гиздава Марийка:
- Ей ти сабя, ей ми руса глава,
ал не слазям от добраго коня,
дор не простиш три синджира роби,
три синджира роби и робини,
и два тула из тъмна тъмница.
Отговори Ралин добър юнак:
- Прости да съ три синджира роби
и два тула от тъмна тъмница!
Тогай слезе гиздава Марийка,
от кон слезе и у къщи влезе.

.. или тук

 

Мисля, че при Слави е насочено във Възрожденска посока - домакинът се кланя на гостите по славянските земи и те му връщат... има и нещо от традицията на артиста да се покланя накрая ... а и като си представя да помахва учтиво от екрана, предпочитам кланянето. :)

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Естествено, че имаш. Всеки има своите предпочитания. Само отбелязах, че цялата поредица е интересна. Е, не съм чела Вихрушка, но Тай Пан, Търговска къща и Гай Джин също са добри и разкриват много.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Сега се сещам за друго, ама то е от обратния вариант. Известно е, че целувката като израз на интимност, желание, страст на Изток са я донесли европейците. Не само при много от азиатските народи, но и при африканците целувката, като израз на привличане и любов, не е съществувала изобщо; тя дори се е смятала за непристойно и нехигиенично явление. Разпространението й тръгва от домовете за забавление - щом смрадливите, космати, кръглооки холандци или португалци си плащат... Сега нещата явно са се променили и целият наш форум стои на нокти в очакване на целувката в 8, 9 или 10 серия на драмата, че като почне едно коментиране...

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Ако правилно си спомням западните саги обясняващи източния живот, те освен с целувката имат проблем и с романтичната любов като понятие... или са имали. Т.е. нали браковете им са най-често уредени от семействата и в полза на обществото и т.н., та историята за Ромео и Жулиета им е доста чужда, май.

Но интересни имат ли обичай като целуването на ръка :))))))Това трябва и до ден днешен да ги потриса :)..

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Какво целуване на ръка. :-)))) Японците в държавата си не допускат докосване / транспортът е изключение, говоря за фамилиарничене/

и се изтрепват да се извиняват, ако го направят, дори да си виновен ти.

 Изобщо не говоря за неформалните общества, а за най-нормалните хора по улиците.

Не е проблем да заговориш детето им, вероятно и да го погалиш по главата, радват се.

Децата пък просто цъфтят,  някои 4-годишни още не са виждали опулени гайджини.

Предполагам, че целуват ръка по етикет.  На някои бизнесмени и политици им се налага .

И силно подозирам, че младите се целуват на поразия. :-)))/ Рядко пред хора/.



Чета отзад напред,  Кидич,  Клавел ми една от пътеводните светлини и ме доведе до развръзката тук в този форум, където искам да бъда. Разкошни романи.

Никога не съм се питала за достоверност... чак сега усещам,  че си задавам въпроси, откакто съм във форума. Ама това не пречи да са разкошни.

 Но началото на любовта ми даде възникването на видеоплеърите, които вече са забравени, ама аз съм на много години / е, колко да са много/

 и любовта ми тръгна от едни черно-бели филми с Брус Ли, / Първо нелегални, после под наем/ които гледахме. Отвратителното качество не ни спря.

Някак ми се навърза всичко. После минаха едни 30 и кусур години, за да се върна към това. Има  и други малки "перлички" по пътя.

Сигурно е предъвкван вече по-нагоре, но аз прочетох последното, но да,наистина харесвам филма с Том Круз

"Последният самурай".  Като оставим брилянтния японски каст, филмът изтрая да го гледам поне три пъти, без да ме ядоса.

Бих го почнала за четвърти. Има магия.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Хм, мен Последния самурай не ме трогна особено, но и не ме нещо подразни. Средно такова... Докато във форума май си първият човек, който споделя, че го одобрява. Срещала съм го главно като отрицателен пример, дето Том Круз, видите ли излизал по-смел от японците .. ама нищо в сцените не било коректно.

The Last Samurai (2003) - IMDb

18443de2ea951d8e.JPG

 

Иначе май някъде надълго и нашироко обсъждахме Анна и краля? Или се бъркам? Все тая, днес може би сме се променили...

Всъщност интересно е да направим сравнение - кои са по-добри: западните филми, които описват западнякът, как е постепенно разтопен от източната култура, тип Последния самурай, Любовникът, Анна и краля, Карате кид.... или източните, които излязоха напоследък и се опитват да примирят източните хора с инвазията на западните: Our House (2016)Massan (2014-2015)My Darling Is a Foreigner...

 

---

А Kiddo, друг освен Клавел, Ван Хюлик с историите на съдията Ди, и Хюгарт с господаря Ли, знаеш ли да си струва?.. искам да кажа не като чисто и безпристрастно описание, а като жива и смислена книга?

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

maira, за Ди съм чела 2 книги, но беше отдавна. Предвид, че тогава с Азия бях на Вие, не мога да преценя дали са ми харесали, но щом съм ги прочела, би трябвало да не са ми били скучни или тъпи. Може би, ако сега седна да ги чета, ще е съвсем различно.

 

И аз харесах Последният самурай. Дори много. Не ме интересува достоверността му, а самата история, която си беше много хубаво предадена.

 

Колкото до Клавел... Преди бая години имах една много тежка зима, през която си изчетох четенето. Азиатската сага я изчетох за 2 седмици някъде, като Шогун ми е любима, а след нея Цар Плъх. Беше ми много интересно, защото не бях гледала сериала, а само бях чувала за него. Така и не го изгледах. За Тай Пан и Търговска къща е различно - първо бях гледала сериалите, после прочетох книгите. И определено останах впечатлена. Само с Гай Джин имах малко проблеми, докато я прочета, но то по други причини /прочетох първата книга и 1 година не можех да открия другите 2 :D /.

Но не бих казала, че тези поредици са ме вдъхновили да започна да гледам азиатско. Причината за зарибяването ми е адски тривиална и няма нищо общо с тези великолепни книги.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Да предположа една възможна причина? :))))))))))))))))

9c3938df26bcbeff.PNG

 

Шегувам се, шегувам се, шегувам се :) Ама пък са хубави, дума да няма :).

 

Забавлявах се тия дни с една книжка от 2014, където героинята нарича отбора на героите "тараканам фэнтезийным", "гордость анимешников", "Яой глюченый" и "отечественные фэнтезятины" и разни имена на аниме герои... с което ми пълнеше душата, макар че в останалата част книжката беше доста глупава... Но много се впечатлих до каква степен вече са вкарани нещата в ежедневието и в речника тук и там. Книжката е супер популярна и комерсиална, и няма да използва трудно разбираеми лафове... т.е. тия се водят лесни и ясни... и смешни на масата читатели.

 

А пък в КУбо, оригами стигат до съвсем ново ниво... 

Kubo and the Two Strings (2016) - IMDb

4cd2e4758359935a.JPG

--------------

Лично аз по-скоро не одобрих Кубо, затова и толкова ми се коментираше. Много барнато като визия и кадри, много изящно, светло ... ужасно поучително, макар че разбира се,

дори и тъжно - не завършва тъжно...

Хареса ми втова  колко много е близко до Азия като светоусещане и емоция - така де, азиатската му същност, макар и правена на запад, ужасно много ми хареса. Не ми хареса кино-частта. Не ми хареса докрай нито сюжета, нито приказния свят.. т.е. логиката на историята... на практика онова, което обикновено не харесвам и в азиатските истории...

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

За мен беше голямо удоволствие да "изям" криминалетата на Лора Джо Роуланд от серията "Японски загадки".  Звучат ли автентично на познавачите на Япония не знам. Аз ги приемам за чиста монета, щото авторката нали е с китайски и корейски корени. Бива си я! 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

maira, хубава причина, ама не е тя :D

Просто покрай новогодишната почивка на американските сериали, която е месец и нещо, нямаше какво да гледам. Та, прочетох някакво резюме, видях 16 серии и се загледах. После второ, а след това Принцесата Прокурор... И бях дотам :D

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

На Слави поклоните са ужасно маниерничене, затова ми бъркаха много жестоко в здравето, като ще се "покланяш", то нека да е във всичко, за да е истинско, говориш тихо, изслушваш, а не да ръкомахаш и се правиш на важен Аз, аз... аз така, аз бях, аз ще и най-тъпото на тоя Слави е, че не следеше какво му говори събеседника, ами си самоговори за себе си, което е крайно неприемливо, затова не го гледам от мноооого отдавна и поклоните му за мен останаха в сянка, защото са  неискрени.

И аз прочетох Шогун и то сравнително скоро, преди 4 години и ми хареса, но не съм позьорка като Слави, той и Шогун така третираше като поклоните, доколкото си спомням  "настолната му книга", не може да си запленен от Япония без да видиш тихата и страна, тази шинтоиска тайнственост, че във всеки предмет или същество живее Бог.

 

При японците този свръх респект към другия и уважение на личното  пространство е така издигнат в култ, че чак е плашещо, как разменяйки си поклони те се дистанцират един от друг, толкова е голям респекта, че стават чак крайни в желанието си да не засегнат с нищо твоята личност, мисли и уединение.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Много хубава дума е това "маниерничене" супер точна, за случая :)
Благодаря за поетичното описание на шинтоизма :)
--- Search Results




The Great Wall (2016) - IMDb


b967cb3cd98679b6.JPG

и аз не съм го гледала още... но сега отиваме на Воевода. Та ще почака....

--- По-добре да бях гледала Великата стена...

Гледах го.

ЪЪЪЪ World war Z, но с размаха и вкуса на Имоу, чуден сладък броманс и невероятно красив генерал. Уви, цялото това не ме разчувства особено, ей тъй - като да не мога да спя и пр... Въпреки че разни неща ми допаднаха. Но като цяло - хвърлени на вятъра пари...

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Хмм, гледам в заглавието има анимации и тъкмо в момента съм на тая вълна, та.. някой гледал ли е RWBY? Това американско уебшоу си е pure anime (homage), ама в момента ми идва много много свежарско. Въпреки че започна доста чийзи, към последните си сезони така ме заплени (особено Pyrrha, Yang, Qrow, Raven и компания), че надувам яко фенски звуци и ругатни и не ми пука какво си мислят съквартирантите за мен, ама изобщо, хахах.

 

За съжаление, разбрах че създателят му е починал по време на втория сезон, но екипът продължава да го прави в негова чест. Страхотни пичове са, признавам :)

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Ооооо мерси мерси :) Не съм го гледала, но ще проверя :) Просто няма начин :).

А тази пролет има нови Rower Rangers :)

Power Rangers (2017) - IMDb

7320aa3685fc576c.JPG

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Guest
Отговорете в темата...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Създай нов...