Jump to content

The Great Happiness Space: Tale of an Osaka Love Thief (2006)


Recommended Posts

600fullthegreathappines.png

 

Uploaded with ImageShack.us

 

 

Заглавие: The Great Happiness Space: Tale of an Osaka Love Thief

Година: 2006

Държава: Япония

Жанр: Документален

Език: Японски

Субтитри: Английски (вградени)

Режисьор: Jake Clennell

Времетраене: 75 мин.

 

IMDb: 7.8/10

 

Сюжет:

Добре дошли в The Great Happiness Space: Rakkyo Café.Собственикът на клуба, Исей (22г.), разполага с персонал от 20 момчета, обучавани под негов надзор да бъдат топ компаньони на така наречената "Любовна сцена", която се крие зад кулисите на Осака.По време на тяхното обучение, младите мъже се учат как да се обличат, да говорят, да вървят и не на последно място, как да се впуснат в лъжливи взаимоотношения с различни момичета и жени, които са техният основен източник на доходи.Присъединете се към нас в пътуване през сложния и сърцераздирателен свят на 'любовта за продан' в задкулисния живот на Япония, което ни предлага най-успешният клуб за компаньони в Осака.

 

 

Изключително интригуващ и провокативен филм... Мисля, че това са точните думи с които бих си послужил, за да опиша това на което ще станете свидетели.Много въпроси са засегнати в произведението, отнасящи се не само за начина на живот на участниците, но и културата в която този "социален феномен" може да съществува.Това е нещо нечувано и ако трябва да дам лично мнение, може да се случи само в страната на изгряващото слънце ... Но как мислите Вие ? Имайки идея за японския начин на мислене, за тези 75 минути, филмът разклати "стабилната" ми представа по много въпроси, предлагайки схващания, от които не можех да се отърся с дни.Сюжета тласка в различни посоки и минава през всички гледни точки, като оставя на зрителя сам да си извади изводите.Дава доста храна за размисъл и начало на разпалени дискусии. Enjoy ;)

 

Свали филма

Още връзки за сваляне: :click: и :click:

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Едно мнение, за да се изкара темата малко по-нагоре (: Мога само да се съглася с автора, изключително многопластов, интересен филм. Не само може да ти промени мнението, но го прави на всеки 15 минути, като представя някоя нова гледна точка, ново парченце от откачения свят на любовната индустрия в Япония. Това нещо трябва да се види.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Определено откачена работа!Чувала бях, но това много ме впечатли. Явно и любов може да се купи в създадения от хост клубовете измамен свят на мечтите, но накрая се видя и  реалността и колко е грозна. Хареса ми, че между клиент и хост се създаваше някаква странна и понякога продължителна връзка. Получаваше се разбиране и подкрепа. Всички клиентки се влюбваха безумно. Хареса ми как онова момче се разплака, когато казваше, че му е жал за клиентките, които си пръскат напразно парите, но си тръгват благодарни. Изобщо голяма драма, голямо нещо. Дали този единствен филм отразява точно истината обаче, не може да се знае. 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

И аз бях доста разтърсена от емоционалната връзка, която се създаваше. Не мога да знам доколко точно филмът отговаря на реалността, но съм напълно готова да повярвам. Хората биха направили всичко, за да могат да купят любов. В тази връзка, ето едно видео за любовната индустрия. Тъй като това е Vice, повече се интересуват да са "готини", отколкото да отразяват истината, та трябва да се взима с щипка сол, но мисля, че картинката, която рисуват, този път доста точно съвпада с тази от филма. Просто те гледат от повърхността и търсят сензация, а филмът наистина се опитва да разбере чувствата на участниците. Възхищавам се обаче на смелостта, с която журналистите от Vice стигат до крайности и се подлагат на всякакви рискове, за да покажат нещо, което иначе няма как да стигне до публиката.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Вътрешен поглед върху продажбата на любов... Не на секс, ами на любов! И нагледна изповед, кога искрена, кога не, на хората относно дали я получават тази любов, дали я дават наистина и какво биха дали за нея... Изключително добре построена линия на образите и мотивите като за документален филм. Това нещо ми се равнява на десет игрални филма :)

 

Ей сега ще си го гледам втори път, за да го пусна на приятеля си ;)

 

Теглете, не се двоумете ;)

 

Rashi, това точно ютюбското го бях гледала, ама е доста хумористично-туристически репортаж на гайджина :) Заради това филмче бях писала в една друга тема, че младите японци нещо не се обвързват и филмовите компании изглежда провокират каките да нахъсат младоците за нормални взаимоотношения с разни сериалчета с възрастова разлика жена > мъж :) Все повече такива дорами изникват...

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Хумористично-туристическо си е (: Това за сериалите е много интересна и резонна теория, а дано проработи. Ами какво правим, когато и момичетата минат на виртуално? Не е като японците да не проявяват изобретателност и в тази насока...

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Там е нещо обичайно, а за нас е екзотика. Има търсене, значи има и предлагане на тоя лукс. Жените имат нужда от внимателни, готови на всичко мъже, душеприказчици и увеселители за една вечер. Връзката, която си създават ги удовлетворява. Щом си плащат, значи явно получават това, което искат. Дали е добре или зле - това вече е друг въпрос. Това според мен е за онези, които си нямат гаджета, или нещо във връзката им куца.

Намерих и един сериал по темата. Казва се "Yaoh" ,или "Night King" от 2006. :)  По-нови не знам дали има. Не е нещо, скоето Япония трябва да се гордее, затова и не се рекламира. 

Аз лично много нямам доверие на такива документални филми, защото е много лесно да платиш на някой, който да разкаже уж "документалната" си история пред камера и да си направиш филма. тъй че съм 50/50. Как така повечето клиентки се оказаха от същия бранш? Едва ли е точно така. Човек би казал, че повечето хора в Япония само с това се занимават. А и това, че всички мечтаят да се оженят за хоста си е глупаво. Би трябвало да са наясно, че това не се прави. Възможно е да има и такива, но не вярвам да е пракитка, както го показаха. А този дето отиде направо при якудзите да снима ...меко казано е невероятно. Причината за ниската раждаемост не е само в това. В България същото, въпреки че нямаме развита хост индустрия. :)

Японците са по-освободени от нас. Корените вероятно са още в историята им. Гейши винаги е имало. Онагати са забвалявали клиентите си още преди столетия, при това са били уважавани, и с високо обществено положение. Тук разбира се, е много по-отречено от обществото. И може би е за добро, кой знае.

иначе са очарователни. ето още едно филмче:

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

На мен ми се струва, че в крайна сметка няма значение доколко филмът е режисиран, важно е общата картина, която представя, да е правдоподобна. А за якудзите, и по-странни неща съм виждала във видеота на Vice, накрая съвсем престанах да обръщам внимание. Нали cuddle cafe-то, хост-барът, билбордите и играчките по магазините съществуват, това ми се струва по-важно. И изглежда пичът е прав, като казва, че японците са дестилирали същността на всеки аспект от човешките взаимоотношения в услуга, която може да бъде закупена.

Дали е нещо, с което японците не се гордеят и затова не се показва, не знам. Мога да си представя, че на това не се гледа с добро око и там. От друга страна, гейшите на практика са се превърнали в символ на Япония пред света... нима това, което момчетата в хост клуба правят, е много по-различно в същността си? В крайна сметка дали възприемаме нещо като нормално или скандално обикновено е доста случайно.

Ще хвърля един поглед на сериала.

Edit: Окей, това видео е находка. Любимите ми моменти: "gives his love fairly, to all women, in various forms" и "men dressed as cats are considered very kawaii" (:

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Има една книга на Рю Мураками, "In the miso soup", в която млад японец работи като гид на чуждестранни туристи из секс лабиринтите на Кабуки-чо. Там главният герой Кенджи, разказва на клиента си, че в този високо оборотен бизнес, а и в Япония като цяло, модите се менят със светкавична скорост и много заведения, които първоначално са успешни, приключват като еднодневки и затварят кепенци след два-три месеца. Затова непрекъснато се измислят все по-нови и по-странни "услуги". Този тип индустрия го има на всякъде, но в Япония е направо на стероиди. Също така ми прави впечатление, че такива обособени квартали има само в Токио и Осака, т.е. голямата концентрация на милиони хора създава нуждата от подобни места. По принцип клубовете с хостеси са много по-разпространени и са се наложили като евтина алтернатива на традиционните забавленията с гейши. Там отиват голяма част от чиновниците след дългия работен ден и преди последния влак към къщи. Проституцията в Япония е незаконна, но комай, само ако те хванат в мисионерската. Широк спектър от "дейности" не се броят за сексуален акт и се предлагат в кварталите с червените фенери. Това е то: живот на бързи обороти = на бърза любов. Жалко само за младите, понеже ми се струва, че много от тях тотално са се зомбирали.

Според мен, сериали и анимета като Yaoh и Ouran High School Host Club създават у западняци някаква изкривена представа за хостовете, като за някакви принцове или момчета с големи сърца, на които работата е и забавление. (Странно, за секс туризма в Тайланд нямат такива илюзии.) Но филмът представя ситуацията доста точно - пълна дехуманизация, двайсетина годишни, алкохолизирани заради естеството на професията си младежи, клиентите ги използват емоционално по същия начин, както ги използват и те. Гледах веднъж клип на някакъв бял, който с голям мерак пристигнал в Токио, за да си намери работа като хост. Обаче бързо се отказал, понеже не бил осъзнал, че през цялото време ще трябва да се налива с алкохол, а той изобщо не пиел :slap: .

Клипчето на Vice и на мен ми се вижда доста режисирано. Не ми се вярва наистина членове на якудза, да тръгнат да се срещат с някакъв гайджин, за да му открият откъде тече топлата вода, и че те ръководят японската секс-индустрията. Другият път може да направи клип как якудза притежават и всички пачинко зали. Това вече ще е сензация. Но като цяло клипът е интересен и допълва картината.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Супер съгласна. Романът сигурно си заслужава. :kissy:  И аз доста си мислех за мистерията, дали правят или не правят секс хостовете. Масово хората си мислят, че не правят, но не е точно така. За алкохола - вероятно има различни клубове и на някои места не ги наливат така ужасно. Модите, както каза, се менят постоянно, а сега е времето на манията по здравословния начин на живот и добрия външен вид.  Не вярвам да не са се досетили да ограничат вредите за себе си с едно такова просто правило! Тези филми са старички.

Всъщност сега гледам  Yaoh и много ми харесва. Красиво облечени, с приятни маниери, добронамерени и перфектни отвсякъде. Мъжете могат да вземат чудесен пример, за това как да се държиш към една жена! Работят професионално, дават всичко от себе си, както всички други, за да отговорят на доста високите изисквания. Трябва да са нещо средно между рок звезди, психоаналитици и някакви прекрасни ангели за клиентите и преди всичко, добри актьори. Въпреки лошата слава, си имат чест. Не е странно че често предизвикват пораждане на  усещането за любов. Препоръчвам го и бих искала да намеря и друго.

Тук изследването по тая тема стана много интересно. Благодаря ти, Ichl:)Може би само някой японец може да каже как точно стоят нещата.

Определено са мъжки гейши и като гледам са повлияли доста на развитието на съвременната японска култура.

ea46ed0c7b1ec2953e651a08b2bdf39813681155

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

За мен срамен труд няма. Щом ти харесва, щом го работиш с удоволствие или за удоволствие или за пари - що не. Ако имаше тук по нашенско, щях да отида, да си платя, да си поговоря с някой любезен и симпатичен младеж и щях да се прибера може би удовлетворена, а може би не, кой знае.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Един приятел ми разправяше за негов колега, когото някакви бизнес партньори завели в Япония на хост-бар. Станало му адски скучно на петата минута, девойките само му повтаряли колко е готин, силен и красив, а той искал да завърже някакъв лаф, за да става по-интересно. Тръгнал си не особено впечатлен.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Опааа трябва да ми е сезона хоста...

4 тематични филма за един месец, къде и как го правят :)

p_69253.jpg Професия жиголо... и някои услуги в Калифорния.

 

Fading gigolo И Уди Алън цепи мрака в еврейската общност...

 

Превъртам моят скромен Нишикидо в ролята на бивш хост и настоящ гадател  :)

 

И сега тази документална драма :)... 

Но не можах да се изненадам вече...

 

Не знам струва ми се, че нещата ги има във всяка култура макар в различни композиции... И много специфичен ценоразпис - за някои неща се плаща, за други не... Примерно спомням си един руски клуб, в който певците бяха едва ли не длъжни да приемат почерпката от залата, обичайно в бутилки водка и пр... не една и две девойки ги гледаха с маслени очи... и поръчваха... и се опитваха да извлекат плячката до вкъщи след това... плякането на пари по цигуларите и разни други оркестри...  Това е сякаш тъмната страна на идола... един вид, Идолът-певец е прекалено високо, него не можеш да му платиш, че да спи с теб, но на хоста(есата), или местните музиканти-балерини-певачки... можеш. И така излиза, че най-талантливите стават творци и спят, с който си поискат. Средно талантливите, които се нуждаят от перформанс... не ... твърде е злобно... като разсъждение. Не бих искала да е така.

 

Сексуалността като тема винаги малко изкривява нещата :). Мислила съм си - някои хора могат да пеят, вродено им е. Аз не мога. Някои рисуват или пишат, идва им отвътре. Някои са интелектуални, някои сръчни, някои силни. Някои говорят добре, други се представят добре... Защо да няма някои сексуални? И след като всички други напират да изразят себе си, защо да не го правят и тези? 

 

И всичко е все пак много обвързано с културата в региона. Съмнявам се, макар и при изкарана източна болесто-мания, че ще са ми интересни смешките на тези младежи, идиотските им запивки или че изобщо можем да разговаряме за нещо, тъй както и на мъжете-чужденци споменати по-горе, местни хостеси трудно са им готини.

 

От друга страна в България няма и няма да има хост-клубове :). Ако търсиш нещо близко, трябва да огледаш концертите на новоизгряващи звезди или спортисти или неиздадените поети... макар че поетите са твърде концентрирани в себе си... или да потърсиш традиционния гларус в правилната кръчма :).

 

Но това, което много ми допада в японския поглед към нещата, е доблестта да изговорят всичко в своята ситуация на глас и категоричната му законова рамка. Считам, че това е много необходимо.

 

ПП... Опит за анализ и сравнение между Yaoh & Great happiness - на английски... Някой здравата се е потрудил в паралелите и разликите:

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Благодаря за подробния разбор :) Но тук не става въпрос просто за талант да пееш или да свириш. Тук трябва да умееш да омагьосваш с чар. Иначе кой би платил 1000 долара за бутилка шампанско? Смятам, че Японските хостове са напълно уникални с достойнството, което придават на професията и не само! Така да се каже - карат дамите да мечтаят, създават една красива илюзия. :)Не е само до пеене и свирене. Трябва да си повече от истински артист, за да съумееш да създадеш магия и красива мечта в главата на компаньонката си. Това е ценното. Японските хостове са по-различни с това, че са съвършени. Доближават се поне до върха в професията. Както и всичко в Япония, и това е изпипано и доведено до необикновено добър резултат. :)...Е, ако приемем, че услугите им наистина са платонични разбира се. 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Аз пробвах да гледам "Yaoh"... мноооого се мъчих, насилвах се, но не можах да го догледам. Сякаш бяха направили цялата реалност сууууупер изкуствена, само и само да изглеждат хостовете "по-истински". Ако документалният филм, за който е темата, за мен е 10/10, то "Кралят на нощта" го пиша 1/10.

 

По въпроса за професията - не се възхищавам особено на хостовете. Доколкото изобщо имам поглед върху битието им, шиткат илюзии и фалшиво очарование срещу кинти, жертвайки за целта здравето си и самата емоционална нагласа да имат някакъв личен живот. Този затворен кръг, в който хостове продават подправени чувства на продаващи тялото си момичета, или пък на жени, лишили се от личен живот в името на кариерата, нещо не ме вдъхновява. Да, хостовете със сигурност удовлетворяват емоционалните нужди на някои клиентки... Но имайки предвид, че за една вечер в клуба тези жени хвърлят по няколко бона, а биха могли просто да НЕ изкарват тези пари и да си дадат малко време за личен живот, положението е отчайващо.

 

Япония и без това затъва в някаква всеобща хикикомори-отчужденост, в която млади хора заявяват категорично, че нямат време/нерви за любовен живот заради ученето/работата. Хората си запълват емоционалните празнини и удовлетворяват либидото си с купуваеми стоки - големи възглавници с изображение на любимата аниме-героиня, хостове, хостеси, проститутки/жиголота и натурално-идентични (ха-ха) секс-кукли. Това е тъжно.

 

Наскоро имах един гост от коуч-сърфинг японец, заведох го на рожден ден на един приятел в парка. Бяхме се събрали към двадесетина души, очаквахме още хора, лафихме си сладко, а нашето нихон-момче (посръбвайки с отвращение мастика със спрайт) попита "Всичките тези хора колеги ли са ти?". Казах "не". "Сигурно сте учили заедно тогава?" - пак не. "Ами откъде се познавате?" :28558: Как да му обясня, че приятелите имат приятели и че приятелите на приятелите често ти стават приятели, без да имат допирни точки със заниманията ти? :slap:  Дори това уж по-отворено създание не си представяше социален живот извън колегиалните отношения. А пък младежът беше побачкал няколко месеца в Ирландия и обясняваше, че в родината му "възрастният живот" с постоянна работа е адски скучен. Май е бил прав...

 

Ето впрочем и филма за гледане ОНЛАЙН, ако някой го мързи да сваля.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Тъжно или не, това е реалност. За всеки влак си има пътници. Много хора нямат успех в личния си живот или не желаят да имат такъв. Работа, разочарования и така нататък. За такива явно индустрията предлага много удоволствия в Япония.

Кое е първо - яйцето или кокошката? Индустрията ли е причина да се отдадеш на някой хост и да изкарваш парите си за него или обратното - нуждата е създала и услугата. Излишно е да се гадае.

"Yaoh" - "кралят на нощта" ли е в превод? На мен ми се стори извънредно сладко и сериалчето. :)

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Guest
Отговорете в темата...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Създай нов...