Misaeng: Incomplete Life (2014)

[Rie]

Този сериал се оказва истинско откритие, направо революционен, лично за мен. След като сутринта изгледах и новият 5-ти епизод с превод, съм изумена, че се говори (най-после) за дискриминацията на жените на работното място, за отношението (пренебрежението) към тях, за надменните и некадърни директори, които унижават подчинените си, както и за онези корейци свикнали винаги да прекланят глава и да угодничат, за тези, които се страхуват да изразят свободно мнението си.

Браво, най-после приятна изненада от корейците, не спирам да гледам с интерес и нямам търпение да видя малко по-късно и днешният 6-ти епизод, дори и raw.

Явно само в tvN е надеждата. Те или правят сериали, които не стават за нищо, или правят продукции като Misaeng, които си струват всяка минута пред екран.

[lukreciana]

Едва на втора съм, но наистина си заскужава да драсна някой ред.
Изглежда тази година корейците доста акцентират върху тези проблеми,
трудния начин да си извоюваш работно място, а също така и да го задържиш.
Тормоза, униженията, и закачките от страна на колегите, липсата на всякаква колегиалност,
използване на всевъзможни подлости и начини, за да изпъкнaт,
още повече, като си различен и не се вписваш в общоприетия калъп.
Раболепие, унижение пред високостоящия, бе докато си в низините просто те смачкват и оставаш
без всякакво достойнство. Не знам защо, но ми напомня на нашенската казарма,
къде там докато си новобранец те правят на мат и маскара...
Главният, умно изглеждащ сладур, съвсем на място и убедителна игра, главната, шеметна мацка и половина.
Шефа, страшно сериозен и стабилен. Бе, ролите им залепнали. В трета се появява новата птица, с когото ще правят
презентацията, ще видя и него що за стока е. Но засега сериалчето е супер.
А режисьорът така добре и точно акцентира с камерата, браво!
Труд, труд, труд и упоритост, все това повтаря главният в своя разказ
в първо лице единствено число:
Човек се ражда сам, и ще умре сам, но е създаден да живее и работи със себеподобните.
Този сериал поставя доста въпоси за размисъл.
Дано се задържи тази линия на разглеждане и развитие на сериала...
На всички, които ще го почват: приятно гледане, а на вече гледащите, очаквам коментарите ви.

[parab]

Заслужено е станал толкова популярен като уебтуун, а сега и като сериал. Толкова ясно обрисува цялата йерархия в корейското общество, че няма как всеки да не се припознае в някой герой. Подобни случки са характерни всъщност за всяка бизнес среда, но при корейците сякаш е още по-силно заради строгото спазване на неписаните правила за взаимоотношенията. Допълнително е и подобната на състезание атмосфера в компанията, където все едно всеки екип се бори с другите, вместо да работят заедно. Но това е Корея - конкуренция на макс. 

 

Впечатлена съм от Канг Со Ра. Това момиче ми беше изключително неприятно в повечето си роли досега и само заради нея се колебаех дали въобще да го започна сериала. Но с ролята си тук направо ме срина - тази уязвимост, съчетана със сила, която показва, е нещо, което не съм виждала досега при нея. 

Останалите актьори също са страхотни образи - особено ръководителя на екипа. В него се вижда какво причинява цялата система на хора, които не желаят да й се подчиняват напълно. 

Главният е този, който най-малко ми допада - това изражение на благочестива статуя не ми е по вкуса, но не виждам надежда да покаже нещо повече.

 

С две ръце препоръчвам сериала, двойна полза има от гледането му - хем Корея, хем полезен опит, хем забавление...

[Kiddo]

parab, ако се замислиш, само Со Ра и шефът на екипа показват нещо. Крясъците и викането при другите не ги броя, защото това се вижда навсякъде. Всички са или някакви заядливи задници, или умиращи от страх да не загубят работата си и оттам стават подизурковци или злобари. Което се вижда често. Но те двамата... Со Ра по някое време я очаквам да избухне, защото толкова събран гняв не може да се задържи дълго - или избухва, или те срива.

Колкото до главния... Разбираемо е защо е такъв. Та той едва сега се сблъсква с истинския живот. Те в началото показаха колко е наивен и неопитен. Особено пък в такава компания. Едно е да разнасяш пица или да миеш прозорци почасово и никой да не те дебне за най-малкото, друго е да оцелееш в такава корпорация. Физиономията му излъчва точно това - наивност, безпомощност при проблемите и щастие, когато успее да помогне или когато екипът му постигне успех.

Но наистина сериалът си заслужава всяка минута. Успява да те приобщи.

[Lawandula]

Бях по-скептична в началото, но след изгледан и 5 епизод, мога да кажа,че  ми харесва.Не е да го чакаш с нетърпение, за да видиш, какво ще се случи, защото се влачи, по обясними причини- има друга цел, изяснена в горните мнения

Браво на tvN.Заслужават адмирации.Извадили са секирата и яко удрят.Конкуренция, конкуренция, но тяхното е безумие.- повдига ми се, като ги гледам службогонците- помияри.Незачитане на жените, но тяхното е пълно отричане- само дето не ги карат да им лъскат и обувките на мъжете в офиса и да им мият краката. Дано гледат някои,  дето бленуват за фльонгите по главите и идеала Корея   

За главния, че за сега е  "благочестива статуя", съм съгласна.Все едно го телепортираха от "Триъгълника", но може и да живне- има време, нека понабере скорост.

[Rie]

Сутринта след като изгледах с превод и новия 9-ти епизод, а сега дори и raw днешния 10-ти епизод, се замислих защо този сериал не спира да вдига рейтингите си с всеки изминал епизод, да увеличава аудиторията си. Насочен е към младите корейци, а точно те мисля, че откриват голяма прилика у самите себе си с главните герои в тази продукция, дали с това, с което се сблъскват на работното си място, дали с това, че някои са неуверени, интровертни типове, които трудно се справят със социалния живот и имат проблеми с общуването.
Не ми се вярва, че гледам корейски сериал, а ако издържат така и в оставащите десет епизода до финала на 20 декември, това ще е най-добрият корейски сериал, който съм гледала някога, със сигурност най-смисленото заглавие.
"Кучето" ми е голям любимец, страхотен герой/ образ. Обичам и шефчето О, всички са страхотни.
Очаквам всеки епизод с нетърпение петък и събота, също като мач на Челси.

[Sierra]

Не мога да му сложа чак такива суперлативи като Рие, но определено носи доста смисъл. И аз съм работила в такава корпоративна среда и съпреживявам (макар че чак до чистене на кошчета не съм стигнала). Доволна съм. И на мен не ми е от тея сериали, които чакам с нетърпение, но винаги съм хубаво изненадана колко интересен може да е.

[Rie]

След края на 12-ти епизод миналата седмица и начинът, по който приключи - сцената с влизането в залата за презентация, си казах: "Мъка, сега цяла седмица ще трябва да чакам, за да разбера дали ще успеят."
Днес сутринта, след като изгледах 13 епизод с превод, съм доволна, дори многоооо доволна, защото отново успяха да ме изненадат (бях и аз на тръни по време на презентацията, при всяка дума и жест). Силен епизод (отново), а видях, че и довечера ме очакват изненади, къде приятни, къде не за нашите герои.
Рейтингът продължава да расте (вчера отново), а комиксът Misaeng е обявен вече за бестселър в Корея. С излизането и на сериала продажбите му вече са скочили над 2 000 000 копия. Не се учудвам и това ми дава надежда, че корейците, когато поискат могат да правят/ създават много стойностни неща, извън комерсиалните боклуци, които се въртят нон-стоп през годината.

Продължавам да твърдя, че това е най-смисленият корейски сериал, който някога съм гледала. Продукцията с най-много послания и то отправени точно към младото, подрастващо корейско (и не само) поколение. Няма глупости, няма лигавщини, няма нещо, което да ме разочарова. Остават още 7 епизода до финал. Дано, дано всичко до финала остане точно в този тон и да завърши по един отличен начин.

Стискам палци на героинята на Сора. Не е лесна тази нейна битка, особено с този гадняр директор Ма и останалите накадърници в нейния отдел. На фона на това Отдел 3 са радост за очите ми. Задружни и единни. Обичам шефчето О. Уникален е.

[Lawandula]

Не знам как  си го харесват самите корейци- сигурно са мазохисти, или пък , като гледат си казват-"Слава Богу, всички са на тоя хал, като мен"  С изгледан 6 епизод съм, но ми се гади от влаченето им по корем, барабар с шефчето на 3 отдел, само и само да вървят нагоре.Конкуренцията дърпа нагоре, вярно, но тяхното е мания и явно е национална черта, която им е едва ли не гордост.Сигурно и в Япония е същата ненормалия.Тия в Корея, явно,  живеят, заради работата и така и докато умрат не разбират, какво губят, когато животът е единствено работа.Въпрос на гледна точка- щом так им харесва...

Колкото до най-смислен сериал, не го намирам за такъв, хеле пък ,ако е от национална гордост и самовлюбеност и трябва да служи за пример на младите, тоя вариант, не го изключвам въобще, че трябва да понасяш и търпиш безропотно всичко, ако искаш да успееш.

[Lawandula]

Попрекалиха с драматизма в последния епизод, но поне

оптимистичен финал-пътища много, важното е да  не спираш, докато не налучкаш верния

 

Този сериал дава изчерпателен отговор,  защо болшинството корейци(60-70 %),на въпрос от социологическо  проучване са отговорили, че ако се преродят, не искат да е в Корея и също така, защо Корея е на едно от първите места по самоубийства.

[Шоши-сан]

Аз не знам как чак сега изгледах сериала. Това на фона че съм редовен текущ зрител по принцип. Та макар и късно го "открих" все пак. Направо оценка 7 му давам по шестобалната като за кор-сериалния фронт- опрощавам напълно разните "размотавания" в последния епизод за да сложат мотото "A path is not simply for walking: its purpose lies in moving forward and improving oneself. A path that fails to do this is not a path."    ама все пак сме на кор-сериалния фронт  с финали та ...

Прочетох до тук и не ми се повтарят другарчетата по гледане. Само похвали ми останаха след като го изгледах. Доста полезно е да се правят такива human drama. По принцип включително и у нас.

Все пак да споделя малко лични усещания. Имах си през цялото време 4 любимеца разделени и кодирани като "тримата от запаса и 4-я" . Отбора е г-н Oh, дясната му ръка -къдравелкото Ким и Geu-Rae. А четвъртия е героя на Byun Yo-Han.

Финално едно голямо браво за продукцията.

 

  остана ми интересно защо никой от гледалите го текущо не се изказал финално. Това ми се наби на очи дори на мен вечно разсеяната. Та ако се включи някой от гледалите го и писали преди мен с финален коментар ще е добре. Честно очаквах доста повече изписани страници за този шедьовър направо на кор. фронт.

[Lawandula]

Шоши-сан, аз съм дала над теб финален коментар, но в него съм пропуснала да напиша,че

след изгледано нещо такова, няма как да не те зачовърка ей тая мисъл.

 

[Шоши-сан]

Мда, Lawandula, туй за "издишането" от цялата преса в такава среда/ситуация до степен на самоубийство и аз поразсъждавах докато гледах. То така образно и ясно  онагледено. Скоро гледах един филмов шедьовър засягащ темата за такава среда, действието на японски фон обаче - Fear and Trembling (2003) - . Препоръчвам и това заглавие.

Относно парите. "moving forward and improving oneself" намирам за възможно да бъде мото без мотива ти да е пари, дори и като второ, трето и т.н. възможна приятност от подетия процес/движение. Не е за всеки но е възможно. 

[ukio]

Това лято ще има японска версия на драмата. Чудя се, дали да не я загледам, въпреки многото серии?! Похвално е, че корейците започват да експериментират в жанрово отношение. Японците имат опит в подобен род истории и очаквам да се справят с римейка.

[cucyta]

Какво да кажа...еми, хареса ми! Макар, че завършиха твърде оптимистично, но такава беше задачата. Да покажат, че има и други пътища, които могат да се открият когато пътя по който вървиш отвежда в "трета глуха". Обаче не знам как се издържа на такова напрежение, не го умея аз това. Великолепна игра на актьорите и си заслужава гледането!