Jump to content

Сериалите и филмите от Азия: кои лични ваши митове за Азия разбиха?


Recommended Posts

Предлагам ви тема, в която да се въздържаме от оценка, а по - скоро да споделяме изненадки - малки, големи, и още по-големи. Неща, които винаги сме си мислели, че знаем за Азия и сега изведнъж хоп, във филмите и сериалите черно-на-бяло се вижда, че не е така.

 

Моята лична изненада е свързана с японците. За японските технологии, наука и медицина и хай-тек джаджи - това са си отделни митове, но досега ми се потвърдиха очакванията за тях. Но напоследък си дадох сметка, че ако сериалите са верни, това не е никак социална държава, особено както тук в Европа го разбираме. Нямат си здравна каса за всички, само за някои. Нямат безплатно образование - особено висше.. Някакви помощи за тежки индивидуални случаи май пак нямат - по-скоро благотворителност...

Пак казвам - не искам да им слагам оценка - не знам дали е хубаво или лошо. А и най-малкото: сигурно си има причини.... Просто тук някак си технологията е вързана със социалните придобивки.. и ми се струваше, че в Япония тя ще да е ужаааасно споделена... а тя май не е.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Абе хората са на светлини години пред нас , ти за здравна каса мислиш ,че като имаме всички здравна каса кво ни помага . Влизаш в болница, баси мизерията , помощи , ти на това помощи ли им викаш ... дори не ми се коментира ,че се ядосах .. никви митова не сам имала и не съм се чудила как живеят , беше ми приятно да се запозная с тях ( и все още ми е) открих нови хоризонти и надежда ... :) помежду другото драго ми е ,отдавна не сме си писали Maira ...

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Е да де, има нови хоризонти и надежда :). Но има и разлики и изненадки. Примерно много ми беше интересно в някакъв докторски романтичен сериал, как отвориха една да я оперират от едно нещо, а видяха вътре и друго нещо. И шефа им вика: "Оправете първото и затваряйте жената, една операция е за едно нещо, другото се плаща втори път..."
Това у нас нямаше хич да ме изненада като принцип, но че и японците го прилагат страшно ме шашна...

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Едно от нещата, които и в момента не мога да разбера на 100% е моралът в азиатските държави. Гледам техните К-Поп музикални клипове - разголени, издокарани, нагримирани, провокативни... Гледам сериалите им - една целувка по бузата и момичето припада от вълнение... Не ми се връзват тези две неща някак в съзнанието и не мога да ги асимилирам, че са представители на един и същ мироглед. Един вид трябва да разбирам, че К-културата им е по-скоро като някакъв вид тяхна си "чалга" или? От друга пък гледна точка, тази непорочност и "чистота", които прокарват чрез драмите, няма начин да отговаря на действителността... И каква е тя в крайна сметка? Най-добрият начин да се разбере нещо на 100% е да се усети на живо естествено, но аз пък мразя да пътувам и надали ще тръгна да преоткривам нови континенти. Ако някой има лични впечатления да сподели... Би ми било интересно да прочета нещо "автентично". :)

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Едно от нещата, които и в момента не мога да разбера на 100% е моралът в азиатските държави. Гледам техните К-Поп музикални клипове - разголени, издокарани, нагримирани, провокативни... Гледам сериалите им - една целувка по бузата и момичето припада от вълнение... Не ми се връзват тези две неща някак в съзнанието и не мога да ги асимилирам, че са представители на един и същ мироглед. Един вид трябва да разбирам, че К-културата им е по-скоро като някакъв вид тяхна си "чалга" или? От друга пък гледна точка, тази непорочност и "чистота", които прокарват чрез драмите, няма начин да отговаря на действителността... И каква е действителността в крайна сметка? Най-добрият начин да се разбере нещо на 100% е да се усети на живо естествено, но аз пък мразя да пътувам и надали ще тръгна да преоткривам нови континенти. Ако някой има лични впечатления да сподели... Би ми било интересно да прочета нещо "автентично". :)

Нямам лични впечатления, но много съм си блъскала главата върху този "дисонанс" :). Защо не погледнеш филмите им? Там дори можеш да се натъкнеш на другата крайност - прекалена (предизвикателна) еротика в  изпълнение на същите тези актьори, които в сериалите могат да ти скъсат нервите с непохватни "рибешки" целувки. Цензурата в масмедиите (както се казваше преди) е убийствена преса. Тъй като помня отдавна, в България цензурата действаше по същия начин и не само в телевизията, а във всички сфери, които произвеждаха публичен културен продукт. През соца съм се нагледала на кино с високоморални, високоидейни и високопринципни девойки от народните маси, докато един поглед към "блажния" фолклор разкрива съвсем друга картина: моми и момци правят забранени неща в сламата, слугинчета и войничета се отдават на тайни забавления в почивния си ден и прочее неприличности. Ако не си гледал корейския сериал "Продуценти", хвърли едно око - там от време навреме се появява една Комисия, пред която автори, редактори и продуценти биват привиквани да дават обяснения. Ако не удариш чело в земята и не се извиниш убедително, ще ти спрат предаването и ще те изритат на улицата. 

Първият азиатски мит, който се срути в представите ми, беше за съществуването на "азиатска демокрация". Такова животно НЕМА". :)

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Ах... Пределно ми е ясно, че филмите/сериалите не са никакъв обективен източник, но просто тези крайности някак ме объркват. Смисъл не става дума за кой знае колко различни сфери на "влияние". Дали ще е музикално клипче или кор. сериал със същите изпълнителки като актриси. Как в едното мацките се кършат като екзотични танцьорки, а в другото едва ли не са полу-монахини? Шантава работа. Цензурата е ясна, но просто ми е странно как може да я прилагат с толкова различен "аршин". Глупави ли са или пък цялата история е колкото за пред "шефовете", а в действителност никой не го е грижа...

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Аз в никакъв случай не мога да говоря за разбиване, а дори ще отида на срещуположният полюс с изграждането. Може би 90% от това, което знам за Япония и Корея съм го научил точно от тези сериали и филми и представените моменти от ежедневието на героите. Няма как да разбиеш нещо, което реално не е обособено, не съществува. Все едно сега да почна да говоря че имам представи за народите от държави като Финландия и Дания от Европа или ЮАР и Кения от Африка освен преобладаващият процент етническа принадлежност не ми е известно нищо друго за тях..нито какво ядат, нито как се държат, нито нищо...а честно казано не ми и трябва. Любознателен съм, но не чак толкова.

 

Можем да говорим за нещо подобно ако броим възприятието, че японците примерно са студен, пунктуален/педантичен, технологично напреднал народ с високи лична чест, морал и принципи...Но такова нещо е смешно да се приеме изцяло и аз никога не бих го взел предвид тъй като където и да е по света хората са си хора...умни, тъпи, работливи, мързели и прочие има навсякъде! Не можеш да окачествиш цял народ като добросърдечни, приятелски настроени или студени, премерени, надменни. Виж частта с индустриално-технологичният прогрес може лесно да се потвърди и провери и за това не ми трябват филми и сериали. Дори напротив японските дорами са доста нискобюджетни и някои са все едно с реквизит и техника от 90-те.

 

Ахх колко съм завиждал на героят на Кимура Такуя, когато го видях да си пали цигара в офиса в който работеше в една от неговите драми...ако можех и аз така на моето работно място и в общественият транспорт щях да съм особено доволен. Това е пример за едно от нещата, които съм си изградил като представи за японците, а има толкова много още примери за неща, които съм научил и като народопсихология и като каквито щете аспекти от живота на един народ. Тези неща, които гледаме тук от малкият екран не разрушават митове, те ги създават. А най добре да идеш на място и да видиш от първа ръка..както примерно ukio и компания имаха възможността и дори направиха една чудесна тема-пътепис. Тогава вече ще има предпоставката да се рушат изградени представи.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Ах... Пределно ми е ясно, че филмите/сериалите не са никакъв обективен източник, но просто тези крайности някак ме объркват. Смисъл не става дума за кой знае колко различни сфери на "влияние". Дали ще е музикално клипче или кор. сериал със същите изпълнителки като актриси. Как в едното мацките се кършат като екзотични танцьорки, а в другото едва ли не са полу-монахини? Шантава работа. Цензурата е ясна, но просто ми е странно как може да я прилагат с толкова различен "аршин". Глупави ли са или пък цялата история е колкото за пред "шефовете", а в действителност никой не го е грижа...

 

Аз като бях на живо, не видях нищо толкова екстремно, колкото на теб ти изглежда. По- екстремни неща можеш да видиш тук в Б-я. К-поп клиповете все пак минават определена цензура и се съобразяват със зрителите си, докато тук чалга клиповете нямат подобни "задръжки". Не мисля, че аршинът е толкова различен за филми и клипове. Може би клиповете последните години побутнаха границата на аршина настрани малко повече, отколкото беше преди 5-6 години, но са далеч от аналогичните им от нашата действителност. Обаче в живота там има наистина под сурдинка нелегални и необичайни неща, които контрастират с цялото спазване на приличие, което отвсякъде се опитват да налагат.  

 

Иначе по темата, на мен първоначално ми разбиха представата, че са мързели, като видях колко много учат, та чак спят в библиотеката.

И второто, което не очаквах (а би трябвало) е публичната проява на маниери, неприлични за нас. Разби ми се представата, че културата навсякъде не е еднаква като нашата.  :dunno:

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Може би клиповете последните години побутнаха границата на аршина настрани малко повече, отколкото беше преди 5-6 години, но са далеч от аналогичните им от нашата действителност. Обаче в живота там има наистина под сурдинка нелегални и необичайни неща, които контрастират с цялото спазване на приличие, което отвсякъде се опитват да налагат. 

 

О, не. Не ме разбирай погрешно. Нашият си "поп-фолк" е в общи линии с таг "softporn". Техният има още доста години да претърпи "еволюция" докато достигне тези заветни "стандарти". B)  Това, което намирам за положително е, че влагат много хореография в изпълненията и в общи линии се опитват песните им да звучат свежо и с ритъм.

 

За ученето и аз мога да потвърдя. От личен опит при това (познати китайци, виетнамци и пр.) Много много здраво четат! Просто ние не сме им и на малкия пръст по този показател. Според мен обаче това си има обяснение. Самото това четене при тях е по-скоро "учене на изуст", зазубряне на дадени текстове. С това си умение безпроблемно се сдобиват с дипломи/сертификати, понеже като цяло в университетите/училищата отдавна вече НЕ се залага на стимулиране креативността на хората, а по-скоро точно обратното. Дълга е темата и има много да се пише по нея, но няма смисъл да навлизаме в тези води. За всеки е ясно предполагам.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

За образованието сте прави да и аз съм на това мнение. Мисля че Рагнос беше споменал нещо много интересно за корейските университети, но не мога да се сетя какво точно...Точно тази образователна система и начина на пропагандирането й са едно от нещата, които най искрено ме карат да се възхищавам на японците в частност. Сега не съм влизал в техни училища за да видя положението, не се познавам лично с азиатци като вас, но не ми и трябва. :) Само от тези игрални сериали и филми, да не говорим за аниметата си личи изложено на показ или скрито в контекста колко е важно образованието. Телевизията е чудесно средство за контрол на масите. Както казваше една от най любимите ми героини Мая Акатсу: "ученето не е нещо, което си длъжен да правиш, а нещо, което искаш да правиш". Самата фраза говори сама за себе си, а драмата като цяло е нещо невероятно поучително, но това е друга тема. На япончета от ранна възраст им се внушава под един или друг вид колко е важен стремежа към знание и изобщо да ходят на училище. А реално като пораснат и са без необходима диплома и най важното приложими знания към нея буквално увисват...(май за нещо такова говореше Рагнос дето се чудех по горе). Така че ще учиш, че и песен ще пееш. Докато при нас само вижте какви и как излизат от учебните заведения...затова и всичко ни е на това дереже и става по зле. Да и при тях ги има шуробаджанащината и корупцията, но доколкото знам много трудно да се реализираш ако нямаш документи подплатени с възможности.

 

Между другото сега се замислих за нещо..значи в града, който пребивавам в момента, а и като цяло в голям процент от училищата в България е важна бройката за сметка на качеството. Тоест реално се бутат изкуствено напред и се толерират деца, които не само, че се държат непристойно като ученици ами и нямат никаква или почти минимална резултатност. Това е така понеже държавата отпуска средства на училищата според броят ученици и всеки един кадър означава някой лев отгоре и затова доста неща биват толерирани и игнорирани в името на бюджета. Чудя се как стоят нещата в Корея и Япония и дали са така както в нашите учебни заведения и как точно регулират проблемните/системно провалящите се ученици ако е така? Тъй като нашите учители са буквално с вързани ръце, оставени на произвола на подрастващите дебилчета....Тук вина има и семейството като институция, но все пак училището е вид регулатор/коректор.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Обичайните заподозрени сме тук.:-)))

 

Темата напредна, та не знам откъде да започна. Каза се за здравната система в Япония.

 Друго ми направи впечатление, обаче.  За много от дейностите, които може да се използва техника,

всъщност работят стари/ възрастни/ хора...

След пенсионна възраст, видимо над 60 - 70. И то в какво ли не. Метене на градинки, подрязване, разделяне на боклук.

Вдовици, преждевременно уволнени мъже, вероятно. Пенсиите са малки и вместо да го автоматизират / а могат и още как!/

 явно дават хляб на тези хора. Те не са бавни, но изключително стриктни, ако щете вярвайте, почти незабележими. Не знам как го правят.

 

Рейз, Кимура Такуя не пуши в сериалите някъде от 2006-2008, никой не пуши, на улицата е абсурд.

Но като видиш спрените коли на светофар, всички димят на поразия. Все още пушат много, но спазват правилата.

Само да кажа, че говоря за обикновени квартали с обикновени хора, не нощните приключения.

Няма кошчета за боклук и като единствен заклет пушач в групата, видях много зор.

В заведенията се пуши различно. В някои е забранено категорично. В някои е забранено до 19 ч, явно изчакват работещите да се нахранят

и да се почне купона с местни и приятели.

В други се пуши, само и ако останалите са съгласни. Това значи, че обикновено сте трима на бара в помещение 20 кв. м. и ако третия се навие, ок.:-)))

Кръчмичката срещу хотела ни в Киото беше типично тибетска,/ нечие остаряло сърце не е издържало на носталгията/

украсена съотвено, с много чар и миниатюрна като дядовата ръкавичка. Там на бара, срещу ръкомахащото ни увещаване на английски и почерпка с бира,

третият непознат елемент се съгласи да пушим. После престана да бъде непознат, но това е друга история.

 

За образованието и аз няма да започвам,  но в почивните дни се нагледахме на групички деца, обикалящи същите храмове и дворци, напълно униформени.

Явно и те туристи. В почивните дни също се виждаха униформени деца, явно курсове и извънкласни занимания. И явно униформата е задължителна.

Повечето училища, които видях приличаха на зандани, външно укрепени стени против земетръс, мрежи и армирани прозорци. Грозно, но полезно.

 

 Не видях някой да се целува на улицата, нито да яде, освен децата, най-често сладолед. Пак казвам, в Шибуя видяхме много

и от всичко. Толкова странни и цветни птици, но това беше само за една вечер.

Студени технократи? О, не. Все си виках, че филмите са преекспонирани.

Те, хората са дружелюбни, топли, много притеснителни и скромни, може би затова изглеждат студени.

Демонстрация на уважение към останалите, навсякъде и във всичко. И вездесъщата усмивка.

Безкрайно услужливи. Ако искаш да извадиш японски лъснат служител със желязно изражение, почти жестоко, просто го спираш

питаш го за посоката и той се пропуква на секундата, засуетява, усмихва и извинява едновременно.

 

И друго видях. Целуването на шефския задник. Пияната групичка служители-костюмари в метрото,

които само се смееха гръмко е повтаряха "Тенчо, Тенчо"

Тенчото слезе на една спирка, придържан от тайфата. Групата останала в метрото гузно промърмори нещо на всички нас

и като по команда седнаха и заспаха.

Иначе, без час пик, в метрото е тихо, никой не ти навлиза в пространството. Хильотене и говорене на висок глас означава само едно.

Или има европейци, или са китайци.

 

И много фрагменти има още...
Дребни мигове в кибритената кутийка, които още ме карат да се усмихвам.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Според моят японски О сенсей Акутагава Рюноске истините са толкова, колкото участници има в една случка, така че култът към образование в азиатските страни, макар че е безспорен, може да има и друг, не толкова положителен смисъл. Четох в някаква статия, че семействата в Япония, Корея, Тайланд все повече психясват на тема частни уроци, частни учители с репутация и пр., като децата тръгват да се обучават допълнително още в детската градина. От година на година растели цените на частните уроци, но на това родителите гледали като на инвестиция, защото се увеличавал шансът детето им да влезе в престижно училище. Щото ако не влезе - край с доброто му бъдеще! Старата българска поговорка гласи: "Учи, сине, за да не работиш!", а в азиатска вариация сигурно е: "Учи, сине, за да вземеш добра диплома!" И тъй, от 5-6 годишни малките жълтурчета се учат да се боричкат, да се мразят, да си погаждат номера, да стават кариеристи...  Гледах един такъв филм за рейтингите в училище - Death Bell - не много добър, но истински филм на ужасите.  И след толкова учене защо всеки млад азиатец иска да следва в чужбина? В корейските сериали толкова често се срещат герои, завършили Харвард (!)

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Рейз, Кимура Такуя не пуши в сериалите някъде от 2006-2008, никой не пуши, на улицата е абсурд.

 

Ти уби една мечта, не просто мит... :cry::rofl:

 

Иначе ми беше интересно да прочета тези ти преживявания точно реалната интеракция, да си на точното място е най добрият начин да опознаеш дадена култура.

 

Това, което каза matrim също е интересно. И аз забелязах, че често се засяга това с извънкласните занимания и частните учители в това, което се вижда от екрана. Действително ако целите ти са високи, само това, което получаваш в клас не е достатъчно.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Аз лично бях изненадана от културата на пиене в Корея. Недоумявах (и все още ми е странно) как може да е почти задължително пиенето с колеги след края на работния ден. В резултат - повръщащи и заспали на пътя или по пейките същите тези уважавани служители, които през деня любезно си вършат работата. С европейския си манталитет не мога да приема, че времето ми след работа принадлежи на компанията и то не за друго, а за пиене. За ПИЕНЕ...  :blink: 
Хора, които са били в Корея са ми казвали, че наистина е така, тази традиция не е преекспонирана в сериалите. Приемам го като културна особеност, но продължавам да недоумявам.
 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Много от децата там, без ужасяващите натоварвания на извънкласните занимания, нямат шанс за ДОБРО училище.

 а то безмилостно определя и гимназията, и университета. И шанса да вадиш пари. Просто система.

Някога, сори за дърташкото ми отклонение, но в СУ влизаха най-добрите / като махнем заслужилите таковата, и все пак!/

Цедката беше жестока. Както за  Медицината в София, МУ - Пловдив и ТУ Варна и София.

 Тези кадри са търсени и до днес, ама не останаха.

 

 Като казах ужасяващи натоварвания, те са такива и тук, пет дни в седмицата по 6 часа, и един 7, ЧКР. + Занималня 5 часа, ката ден.

Това е за 11 годишно дете.  Да, заспива права понякога, но не осъзнава, че е трудно и се справя. Ние не натискаме. Колкото, все е добре.

Не сме си позволили лукса да изкажем пред нея мнението си, че това е прекалено, тя го приема за нормално и се справя.

Мисля, че е така и с онези деца.  Донякъде, разбира се. Там, тяхното си определя бъдещето. Тук? Най-евтините дипломи на света.

Имам приятел, който преподава в ТУ- клон Пловдив, наистина е отчаян. Няма да има добри инженери. Няма дори такива, които да се научат и да избягат.

Е, няма за започваме темата за обрАзУванието, както казах. Много ме боли по темата, но не е за това дебата.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

....С европейския си манталитет не мога да приема, че времето ми след работа принадлежи на компанията и то не за друго, а за пиене. За ПИЕНЕ...  :blink: 

Хора, които са били в Корея са ми казвали, че наистина е така, тази традиция не е преекспонирана в сериалите. Приемам го като културна особеност, но продължавам да недоумявам.

 

Да - да и според мен е странно.Още повече, че това служебно пиене като е постоянно на показ във филми и сериали се приема за особено положителна практика... Направо се насажда на бъдещите поколения...

 

Интересно - бакшиши взимат ли? А дават ли?

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Всъщност е възникнало през годините, в които наистина се е налагал къртовски труд и се е изграждала основата на настоящето икономическо благосъстояние. Тогава действително е било обосновано оставането на работа до много късно и са се виждали резултати. Следователно служителите са имали нужда да разпуснат, за да не прегорят. На днешните  млади също не им допада тази практика, но нямат голям избор, защото "така е прието". Повечето съвременни хора биха предпочели да посветят това време на себе си или семейството, но стария манталитет не мре как да е....

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Дебата е за неща, които си смятала, че са така в държавите, които познаваш от Азия с нещата, които виждаш изкарани на показ в сериалите и филмите им. Образованието е естествено едно тях. Дори няма как да се мине без него тъй като както вече казах в една Япония всяка трета история се развива в училище. Ако не друго излиза, че ходейки там ти се случва най интересното. Ако си токусацу рейнджър се бориш с гумени чудовища паралелно учейки си уроците. Самите каучукови космически нашественици и те жадни за знания или нещо друго ама пъпа им хвърлен в учебните заведения и явно там е по важно да се удари в една между-галактическа война отколкото някоя правителствена сграда или военна база. Какви ли не учители видях...рокери, каратисти, кендо майстори, призраци, а ето тук едно добре познато пост-ядрено чудовище учи малчуганите как се пишат канджита понеже, когато Годзила ти е сенсей няма как да не внимаваш в час за разлика от часовете при добродушният американски колега Барни-динозавъра, който само с вида си просто те подтиква към насилие още в ранна възраст...

 

8964413T.jpg 8964436g.jpg

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

За пиенето с шефа вечер - виждам го и като следствие на силно диференцирано заплащане. Тук - в Европа, т.е. - заплатите на преките началници много рядко са в пъти по-големи от на другите. Едва ли шеф на отдел взима толкова, че да черпава през вечер целия отдел.... И да не му пука. Т.е тук, той взима 30-40% повече от отделния работник... Другото са бонуси и поводи... А там изглежда взимат 300-400% повече като принцип...


А за образованието - хем сърби, хем боли. Лично аз много се накефих, че японците имат изпит за постъпване на работа. Но липсата на креативност там също е факт...

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Не знам как е при другите, но корейците имат догматично отношение към традициите. Уважавам ги затова, но си имам и едно на ум. Не означава ли това, че на този народ му липсва креативна енергия, воля за промяна и недостиг на въображение? Че му е удобно да се движи по познати пътища, да се пази от инициативи, да приема различното като вредно и опасно? През  10 век крал Куангджон, (онзи който разбуни духовете в  друга част на форума :) , въвел задължителните изпити за държавни чиновници. Законът му останал в сила до края на 19 век. За тази преданост към правилата говоря, но това граничи направо с патология.

И този култ към образованието не е съвременно явление. По времето на чосонската династия съсловието на учените конфуцианци са сменили наследствената аристокрация и са управлявали държавата до миналия век. Аз, лично, ги ненавиждам, заради схоластизма им и педантичността,  с която са преследвали и унищожавали всяка искра на инакомислие.

Информацията ми е почерпена от няколко десетки корейски филми и сериали, така че съм в темата. :) 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Guest
Отговорете в темата...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Създай нов...