Jump to content

Кои от звездите на изтока биха могли да бъдат световни звезди?


Recommended Posts

Не мисля, че Шун страда от синдрома на втория главен. За Ямада важи по-скоро, понеже той напоследък се посвети повече на киното и избира участия в по-инди заглавия.

Аз харесвам този сайт и много често цитирам авторите на статии, понеже това може би е единственото място за момента, което дава информация за престоящи проекти, прави ревюта, анализи и сравнения на филми, актьори, актриси и най-важното - обръща внимание на младите таланти, колкото и непознати да са те. И това е свързано с японското кино, артисти и дорами.

В много отношения имам сходни виждания с хората, които коментират, но понякога не съм съгласна с всичко написано от тях. Нормално е. Всеки вижда различно нещата. Например, в техните топ 10 филми за 2014г., за мен имаше 2, които трябваше да бъдат заменени с други заглавия. Но ако те също не успяват да изгледат абсолютно всичко в рамките на годината, няма как да направят 100% обективен избор, а ще изхождат от това, което са видели.

Още един пример. В последния си пост сравняват Хикари Мицушима и Андо Сакура. Хикари имаше много силно екранно присъствие миналата година, но не получи награда за играта си, докато сега Андо вече има една и е на път да вземе втора. И двете са страшно добри и талантливи актриси, но ако ги съпоставим с имена като тези на Горики Аяме и Еми Такеи, ще видим, че вторите пробиват осезаемо, не толкова благодарение на таланта си, колкото на силните си агенции.

Не смятам, че след като са ги поставили под номера, това означава, че едно заглавие е по-добро от друго. Поне аз не бих гледала така на подредбата, но в случая с дорамите, съм съгласна с първата тройка. Миналата година обаче беше богата на силни заглавия и аз не бих се задоволила само с 10.

 

Вижте на какво попаднах. Агенцията на И Мин Хо отхвърлила холивудски проект за него. 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Принципно в много отношения, "нещо" е по-добро от "нищо". По-добре е да се пише за японски заглавия, отколкото да не се пише. Начинът на изразяване, колкото и да ми е долнопробен, следва известни "журнални" модели, "доказали се в практиката" и тям подобни простотии тип издание "Млясък", "Шум за нищо" и "На кака клюкарката". Но когато човек не търси извън клишето, не се опитва да надгради себе си и да се развие ... еми получава и клише в отговор, и паралелна реалност, в която се чувства харесван.

На горния текст, само за пример ще споделя къде и какво ме гнервира:

 

 

Но означава ли това, че японските актьори са по-малко талантливи, понеже не са познати на филмовата публика в чужбина? Валиден ли е изобщо този въпрос? Но нека спрем дискусията до тук. ... Като не искаш отговори, не задавай въпроси. 

Франчайзингът Crows Zero може би е смятан за един от най-успешните в Япония, като основна причина е режисьорът му. Добре. Имаме ново продължение сега, с нов режисьор и разбира се, нови участници - Масахиро Хигашиде, Юя Ягира. Това към успешният или неуспешния франчайзинг се води или е просто демонстрирация на излишни факти по линията... И какво общо има тази безценна информация за още едно продължение с темата на поста... Ако човек настоява да е изчерпателен може да използва хипервръзки към рейтинги и точните имена на режисьора... без да се държи все едно читателите му са идиоти. Но преди това, имаме две серии от Япония с разнообразни актьори, играещи от две противоположни страни- докато насилието и съперничеството в гимназия Сузуран нарастват, един срещу друг се изправят Такаюки Ямада, лидерът, и Шун Огури, който жадува за трона. И? Какво общо има това с тезата на автора? Кой от двамата тук "главни" тук е втори главен или засенчен? Някак си, очаква се коментар- добре ли игратя там актьорите? Има ли нещо специфично? Нещо вълнуващо? Нещо което читателят да не знае....

 

Шун Огури започва отрано актьорската си кариера Да. (1995).  Много фенове може би помнят актьорът от ролите му в Hana Yori Dango (2005) и Hana Kimi (2008) и по-близкото Rich man, Poor Woman. А също и Гокусен (2002) и ГТО (1998) Докато работи по повече от 35 сериали, Огури участва и във същия брой филми, между които Crows Zero ( 1 (2007)  & 2 (2009) ), The Woodsman and the Rain (2012), Space Brothers (2012).

Неговата популярност не отслабва и той получава още нашумели роли тази и следващата година, включително Люпен 3-ти и Nobunaga Concerto.

Стил на игра: Много от неговите изпълнения са маркирани с ефективното използване на очите (сякаш те говорят) (Това е единствено характерно за Шун, никой друг никога не го е правил) и езика на тялото, което показва много за това какво и как се чувства (още една изключителна рядкост и характерност). Той може би се смята за най-добър "втори главен" барабар с Jun Matsumoto или Hiro Mizushima. Е тия двамата откъде ги извадиха за сравнение на класите... аааа, сетих се и те играят с очи и тяло... само те и никой друг....

......................

Изнервих се още веднъж :)))))))

 

 

 

Та затова лично аз не ги чета, освен в случаи, когато ми се налага безболезнено да се настроя в глумливо-критикарско настроение по съвсем други въпроси. Някак си много повече уважавам искреността в едно общуване, а пък журналните глупости ( тип Наградиха го на 10-тите Азиатски награди, и това го прави международно признат актьор извън Азия) човек може и сам да си ги намери... Но това не значи, че не искам да ги има, даже ето и аз ги изцитирах: понеже проблясъците им на мисъл са огромна крачка напред... в сравнение с това, което прегледах миналата година....

 

-------------------

 

След излагацията н Би-Рейн в Принцът, нищо чудно Lee Min Ho да е по-предпазлив...

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Ти може и да си се изнервила, но на мен ми подари много смях. Скудоумието на   критиците обикновено е платено и от тук може би произлизат най-големите гаври със зрителя . Имам чувството, че колкото по-муден, равен, не особено идеен е филма толкова по-силен е възторга им. Особено много ме радва отношението на европейци и американци  към азиатските продукции. Значи, то понеже е от Азия е дълбокомислено , друга форма ( далеч по-развита ) на изкуство  и валят ли валят награди към ленти с отявлено педофилски сцени или към такива дето сексуалните влечения към ученички се прокрадват в декорите , но разбира се това си е съвсем нормално и място за осъждане няма. Вместо това Пиер, с фишу на което е забодена голяма лъскава карфица, бастунче от което няма нужда, елече три номера по малко и жалко подобие на мустак на мазната си долна мутра седи и разяснява на драгите зрители (читатели) как   нищо не разбират, как са продукт на масовата субкултура .......бла, бла , бла. Сипат се хвалебствия и жлъч, ненужно се номинират недостойни , а криворазбраният арт се пробутва с повод и без повод.....

Нали си знаем, че Пиер ( в която и да е държава ) не се казва Пиер, но вида , помпозната реч и често пъти псевдонима съвпадат. То вярно , че някой е наложил господата французи  за разбирачи на вино, жени и култура, но поне в това отношение продажника да бе проявил оригиналност  . А може би така има достоверен вид , знам ли :)

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Тази година голямата източна звезда, която се доказа отново в американското кино и дори театър, е Кен Уатанабе!!!

Доказателствта:

1 - Номиниран е за американските награди Тони!  Японският актьор е получил номинация за Най-добър изпълнител в мюзикъл. Причината е участието му на Бродуей в спектакъла The King and I. Наградите ще се раздават на 7 юни.

2 - Филмът на американския режисьор Гюс Ван Сант, Sea Of Trees, е включен в Големия конкурс на Кинофестивала в Кан и ще се бори за Златната палма. Лентата е снимана в Япония, а фигурата на Уатанабе е една от трите ключови за продукцията.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Както вече беше споменато , просто няма почти никакви роли за азиатците на Запад , освен като туристи, кунг-фу майстори, hi-tech специалисти или зли антаганости (ама от тия най-клишираните). Доколкото знам дори американци с азиатски произход им е трудно да си намерят роли , камо ли някой дето не може да си каже изречението на английски ( макар че някой път точно такива с тежък акцент повече ги взимат , че отговарят на клишето). Сигурно мога да проброя на пръстите на ръката си успешните азиатски актьори или такива, на който им се давало по-сериозна роля във филм. Мисля бях чела , че дори Джеки Чан се бил разочаровал по едно време от Холивуд и стереотипните неща ,които му предлагали там , та затова се съсредоточил да си прави филмови проекти в Китай. 

 

В Азия и като цяло в цял свят е пълно с талантливи актьори , които безпорно заслужават световно признание и без проблем биха били претенденти за Оскари и Емита ( споменавам ги като най-известните , не че са световни), ако имаше роли , които им позволяват да се докажат ....  но просто няма роли за тях и дори да има то те са запазени за малцината, които са имали късмета да пробият. Но пък си получават признания по фестивали и други такива международни филмови събития. 

Също имат признание и тонове награди в Азия , та какво като една част от света не знае как се казват , щом се супер популярни в държави като Китай , Корея или Япония , където тъй или иначе може би имат повече фенове , от колкото имат някои американски техни колеги.

Много по-прецакани са актьорите от по-малки държави като нашата или дори Франция или Германия - те дори да са супер добри и известни в държавите си , надали ще карат фераритата на звездите от Азия  :P .

 

Напоследък обаче заради многото приказки и критики за расизма в Холувид ( и като цяло в САЩ ), разни филмови компании гледат да правят филми с повече расово разнообразие , така че може би в бъдеще , ще има повече шанс да гледаме азиатски главни герои в американски контекст. :ph34r:

Не знам дали знаете , но Марвел обяви, че новия Хълк ще е кореец ( в комиксите , не във филмите още ) , та след 10 години кой знае - може да си имаме кореец Хълк  :896767: , представите ли се някой от нашите любимци в подобна роля ? 

 

ПС Щеше да е супер , ако просто имаше повече достъп и интерес до световното кино навсякъде ... Сега повечето не-американски филми се появяват за 1 ден на някои фестивал и там ги гледат само към 100 души. Ако азиатските филми имаха такова световно разпространение като американските и имаше поне един от тях в месеца по кината редовно , то ето как щеше да станат истински световни звезди ... но няма масов пазар за такива неща за съжаление  :unsure: Дори английски продукции не стигат до кината ни , камо ли азиатски.... 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Когато започвах темата бях силно зарибена по японското, но същевременно зрителският ми стаж беше сравнително скромен. Правеше ми впечатление, и даже искрено ме натъжаваше фактът, че в Япония играя 10 вечни лица като спомагателни герои и вечната, но с постоянно текучество група "красав(и)ците на петилетката". Т.е. актьорската професия е много силно възрастово профилирана - младежите между 21-26 получават силни роли, дори и не съвсем подходящи, а после не получават никакви роли. На практика аз вече почти не виждам някои от любимците си, а заради някои от тях се зарибих понеже бяха в "пика" на снимането си. Минаха 26, "остаряха" и това е - който играл-играл, който се научил - научил..  Или в обратния случай, харесам си някоя дама като Шинохара Рьоко от епизодична изява, и оп, окаже се че тя е снимала активно като е била "красавицата", после са й спрели ролите и аз случайно попадам на някоя късна и скромна ....и какво трябва да търпя заснемане отпреди 10 години, за да й се порадвам... По корейското не съм много силна, но и там нещата ми изглеждат подобни като практика.. о'к, може би не са красав(и)ците на петилетката, но на 7-8летката и пак....

Тогава помислих, че за азиатските актьори, които искат да се развиват, е жизненоважно да пробият на запад. Западът не е като да няма кусури, но все пак, ей на играят хората до повече години и доста по-разнообразно го дават. Истината е, че сантименталната публика като мен не иска да й подменят любимците. Да, може да излизат по-млади и по-красиви от моите, но пък аз тези съм си харесала и искам да пораствам с тях, да виждам как се променят и да приемам и своите промени... Ама ако не играят какво ще виждам.

Но сега, наистина монетата има 2 страни. Дали Западът ги приема? Права си, масово им предлагат екзотични роли на "дръпнати очи".... "китаеца в отбора"... И дотам... Но дали и те могат да са равностойни, е другата страна. Понеже ...ъъъъ... май не са, поне голямата част. Култура, школа, такива неща....Ето тия дни гледах Каменаши Казуя да се пъне на шпионски филм по западен образец - Джокер Гейм - ииии.... и ме боля. Много го харесвам принципно, но тук играеше зле, страшни пози, тип тоя-от-Arrow, обаче е 2 пъти по-зле от него... а това е зле ... Ясно е, че Каменаши залязва, а още няма 30 май... Оня от Arrow ще се научи, а Каме - няма. И проблемът е именно, че не е имал шанс да пробва нещо различно.

 

Японските герои играят със стойка и глас, а корейците само очи, и плачат в кадър. И кои са тези от тях, които могат нещо повече от това? Според теб?

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Японските артисти са много специфични - глас, интонация, мимика - а ла театър "но" - маски не им трябват. Преувеличавам, разбира се. На мен ми харесват, но като ги омешаш с американски актьори си личи, че са от друга опера. Стоят ми доста театрално-авангардно и национално (артистите) и защото Япония ми е толкова далечна, чужда, непозната и безкрайно интересна - гледам с удоволствие и японските филми.

Съвсем различни са ми възприятията за корейските артисти. Много по-близки и обичайни са ми като натюрел (изглеждат "по нашенски").

Намирам корейските артисти за много талантливи като цяло, много естествени пред камера, на моменти имаш чувство, че гледаш "натуршчици", а не че играят роли. Мисля, че Роже Вадим беше посочил именно това качество на  Жан-Пол Белмондо и Бриджит Бардо, като най-голямото им преимущество в киното. За съжаление, не мисля, че е близко времето, когато на запад на азиатските артисти ще погледнат различно от обичайното екзотично петно във филмовия фон. Точно така гледат и на българите: Башар Рахал ще продължи да играе гадни "утайки" в Холивуд, Захари Бахаров - човекоядци и т.н.  

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Реално има много актьори , които са станали световни звезди ама не е защото са много добри актьори, ами защото или са били част от много известна продукция или са красиви или нещо такова  :P . Не винаги славата е равна на талант.  Също има актьори, които са много добри в определени роли , но в други не им се получава. Може някой да е супер като визия и да прави много добър екшън герои , но да не може да изнесе на раменете си една многопластова и силно емоционална роля. Обратното също важи - дори някой да прави страхотен Хамлет, ако му дадеш да играе в Мисията Невъзможна можа да е като риба на сухо. ;)  Не всички са Мерил Стрийп . Има си много “Камерен Диас” , които почти винаги играят едно и също и пак са известни ( дано не обидя някои с това :rolleyes:  ).

Вярно но е , че някои роли може да ги имаш само до определена възраст , малко като да си балерина или футболост. След определена възраст просто вече няма да си звездата , която си бил , защото винаги ще има някои по-млад от теб ... Което е жалко , защото тъкмо може да си съзрял като актьор и да имаш да показваш много повече , пък те да ти дръпнат шалтера ... кофти  :(

 

Аз като цяло мисля , че и между азиатските актьори ги има всякакви. Прави сте , че школота им е различна и може стилът им на игра да е различен , но пък ако това се ползва по правилен начин , то може дори да донесе определен специфичен нюанс към дадена западна продукция. По-грешно и изкуствено би било ако се силят да имитират нещо , което не са … ще е просто имитиция.

 

Аз реално се въздържам от по-конктретни имена , че може да ви ги изреждам до утре …. Но ще спомена , каквото ми дойде на ума в момента. Естествено , аз съм силно пристрастна и не съвсем обиктивна. :P

Значи аз примерно много си харесвам Rinko Kikuchi и в какъвто и филм да съм я гледала винаги ми е била симпатична. Затова се радвам, че й дават и малко по-разнообразни неща в американските филми. За Ken Watanabe вече се говореше по-горе , но ето те са актьори , които успяха малко или много да пробият в Холувид.

 

Но ще мина малко на корейските вълна.Значи според един Won Bin ( като очевиден пример макар и напоследък да се е покрил) може спокойно да е (екшън) звезда от световно ниво, нищо не му липсваше в Man from Nowhere, пък и съм го виждала и в по-сериознички неща и се справя прилично.  Аз много си харесвам и Kang-ho Song. Ето в Snowpiercer не мисля, че отстъпваше на чуждестраните си колеги. Макар , че ако се замисля сега, не мога да си представя корейска актриса като Tilda Swinton да има ..... но може и да има , знам ли , то някои хора са си индивиди и неповторими просто :).

 

Иначе от корейските актриси , които харесвам като  Moon Chae Won, Gong Hyo Jin , Ha Ji Won , Jeon Ji Hyun , Shin Min-a и тн ,  мисля, че се справят не по-зле от западните си колежки и ако филмите и сериалите им се гледаха по цял свят то какво им пречи да са световни звезди. Не казвам , че всички заслужават Оскари , но пък аз си ги харесвам и са добри, в това което правят. Като цяло красотата , елегатността и  екзотичността на азиатските дами винаги се е харесвала по света.  Виж азиатските мъже  все още не се славят като най-привлекателните на запад ( знам ли защо :huh2:  :P  ) и е трудно да им се даде главна роля на романтични герои примерно каквито имат в изобилие у тях си. Дават им по-скоро екшън или комедийни роли ,  драматични рядко. Ама те може това и да искат - да снимат високобюджетен екшън в Холивуд, да видят що е то Холувид, да си изпълнят момчешките детски мечти.

 

Ако питате мен един Seo In Guk ми е така симпатичен и естествен в ролите си , че не мисля , че е с нещо по-лош от  такива като Zac Efron (това не ми се струва най-добрия пример , но все пак) или друг такъв примерно … . Та що да не може да пробие момчето , дайте ми само подходяща ( не прекалено сложна ) роличка.

 

Аз тук ви давам примери с масови актьори , но има още много такива, които ако се даде подходяща роля , могат да се радват и на по-глобален успех  :happy:. Ако се сетя някое по-контретно име пак ще пиша ... ама пак написах роман , сори  :rolleyes:



PS а искам да добавя нещо, което се надявам не е много off-topic. Не знам дали някои от вас гледа The Walking Dead, но там примерно ролята на Steven Yeun хич не е лоша - да почва с клишето , но героя му се развива , не го изяждат още на втория епизод и дори си има секси приятелка. Вярно актьорът е отраснал в Америка , но за мен е пример за добра роля , която може да има един азиатец. Както беше случея с Yoon Jin Kim в Lost ( поне докъдето стигнах, че много се разводни този сериал и не го изтраех).

Като цяло в Холивуд сериалите понякога дават по-добра възможност за интересни роли , които позволяват на героите да се развиват извън клишетата. 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

То вярно е, че светът е доста несправедлив и често популярни стават безсмислени неща, високо-рекламирани продукти, скъпопродавани лица и пр. и пр... Сигурните инвестиции. Обаче истински велики хитове пък стават именно най-добрите или поне едни от тях. Ок, Ок, понякога и тъпотии стават хитове, и понякога талантливи неща остават невидени, обаче това, което грабва и се запомня завинаги е от добър сценарист, добър режисьор и добри актьори...

Аз си го обяснявам малко с теорията на елитите - за да имаш едно много добро изпълнение, трябва да имаш маса от средни изпълнения. Това важи както за целите продукции така и за отделните актьори. Т.е. за да имаш един як филм, трябва маса от 15 стандартни продукции... и е по-добре те да печелят, така че що да не са стандартни на макс.. За да имаш 1 супер актьор - 15 стандартни. И даже на този супер як не всички роли са еднакво добри... ако се забие с масата - 1 от 15...

Но светът не е само статистика де, просто се утешавам за глупостите, които се бълват.

 

Накарахте ме да се замисля. На мен японците са ми по-нашенски от корейците. С цялото тяхно мълчание, мрачни класически кадри, с преиграването и с комплексите, с настояването им да носят шапки и карирани (раирани) панталони и дантели... съвсем като старите бг филми. Затова им се връзвам въпреки слобостите. Корейците са ми много ... сълзлив ориент... и за да ги приема навътре, ми трябва истински оригинален сценарий, с шеги и ситуации, които не съм виждала, актуален оператор и най-добрите им образи - да реват та да се пукат. Но пък като осигурят нещо такова, са наистина световна сила. И все пак ако си представя Слънцето на господаря пред изцяло западна публика, Kong Hyo-Jin единствена ми минава теста на 100, Со Джи Соп е 70%, Со Ин Гук е почти неразбираем без корейски стаж като зрител (20%), а на конкурентката Kim Yoo-Ri и липсва сила при цялата й арогантност, и просто е изключително досадна в кадър... Со ин Гук с/у Зак Ефрон...еми накара ме да се замисля... Но само красота не стига, Зак е крайно натрапчив в кадър, до него Со ин Гук ще иглежда блед, да не кажа болен... Колкото и досаден да ми е Зак,той пращи от енергия, корейците ако камерата не ги "гали по главичката" някак си не я уцелват....

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Абе и аз малко не съм съвсем съгласна да се сравнява Со ин Гук с/у Зак Ефрон ама просто не ми дойде друго на ума в онзи момент. 

Пък и по-добре да не ги сравнявам много много ... 

 

Иначе има разни статии из нета , които сравняват корейски примерно актьори с американските им колеги. 

Като тази например : http://www.allkpop.com/article/2015/03/korean-actors-and-their-hollywood-counterparts

Но мен тази статия ми се струва малко нагодена и като цяло неточна ....  Наистина добрите и силни актьори са индивидуалности , които не могат да бъдат сравнявани. 

 

ПС Това малко се чудих дали да го поствам .... много е off-topic, ама не знам къде да го сложа :dunno: . Ако ме посъветвате къде да го преместя, ще го направя. Тъй като споменах Steven Yeun и се сетих за тези клипчета. Реално това е пародия как той иска да се докаже в родната си страна - на мен ми беше забавно как той от типичния американски начин на поведение си мина в корейския въпреки че си говори английски и как го "покорейчиха" с молива за очи и тесните дънки и непрекъснатото ядене на нещо. Беше ми забавно поне на мен.

 

 

 

 

Иначе исках да кажа нещо за японските актьори , особено някои от тях имат голяма класа и поведение на екрана , просто приковават вниманието. Имало е няколко такива, на които съм попадала жалко че така и не съм им запомнила имената, че беше преди време. Китайските актьори пък винаги съм ги свързвала най-вече с екшън или историческите им филми. 

 

Обаче колкото и трудно би било на азиатски актьори да се наложат на Запад ( или в световен план) , то и обратното не е лесно. Трудно ще е на един Брат Пит да бъде главен герой в сериал като The Master's Sun  :P . Може и да се справи някак там да поамериканчи нещата, но няма да е същото. 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Брат Пит е обречен в Корея, защото последните 20 години щеше да е само играл дядото на главния. Той сега е на 51. Стар детектив, зъл враг от голямата къща... Ревнива баба-нуна, иконома на главния... това щяха да са му ролите.

 

Примерно в корейската/японската версия Мисис и Мистър Смит щяха да са на по 25 максимум, играни от 21 годишни актьори. World War Z - главният щеше да е на 24, с бебе. Не че чат-пат не се срещат по-стари екшън версии - май гледах един корейски Running man, с един баща и бая пораснал син... обаче там стария герой си беше посмешище през голямата част от времето. Просто не им е печелившо да се играят главни и силни роли от хора над 30... Публиката ли не плаща, цензурата ли не пуска... Гледай сега и Со Джи кога пак ще му дадат главна/романтична роля...  

 

И затова ми е тъжно.

-----

А класацията на са сайта е малко случайна, малко по поза или да си подхождат по възраст, но нищо общо като присъствие или игра, поне според мен де... Малко ми звучи като "Галена - българската Шакира"...

Клипчетата са забавни (релакс, при мойте теми всички асоциации и примери са позволени) само дето не знам кой е Стивън, но добре разбирам звезденето с което се гаврят :)

---

Инак японците наистина умеят да държат вниманието. Аз си мислех, че това го има само в театъра - толкова силно присъствие на сцената, че да се кове с чук по главата... и за първи път осъзнах, че може така и на кино/телевизия, понеже японците го правят най-добросъвестно. Обаче пък при тях не може само с едното присъствие да се справят, трябват им и сценарии и ефекти и разнообразно вписване. Те играят много добре домашни роли - когато се обличат, готвят, ровят по шкафове и сервират чай, също както корейците ядат в кадър чудесно.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

"Може някой да е супер като визия и да прави много добър екшън герои , но да не може да изнесе на раменете си една многопластова и силно емоционална роля. Обратното също важи - дори някой да прави страхотен Хамлет, ако му дадеш да играе в Мисията Невъзможна можа да е като риба на сухо. "(tori_al)

Имам известни съмнения. Ако някой прави "страхотен Хамлет", значи е страхотен артист и няма начин да не се справи с "Мисията Невъзможна" по негов си начин. :) 

Например Мел Гибсън в "Хамлет" и в "Смъртоносно оръжие" или Кенет Брана в "Хамлет", "Отело", "Хенри V" и в "Конспирация", "Хари Потър и стаята на тайните", "Този див, див Запад" и т.н.

Пък и затова повечето актьори си имат амплоа - всеки да играе това, което може и най му пасва.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Мда. Обаче понякога ми се струва че японският/корейският Хамлет или Робин Худ, ще си останат такива - етно белязани - за вечни времена. И няма да има артист - японски Лутър, който да играе човек, а не етнос.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Ами аз затова започнах да ги гледам, защото са етно-белязани и защото ми е поомръзнала евроатлантическата матрица. Вече е забранено и пушенето в кадър. :slap:  Щом и на "Ну погоди" посегнаха, заради пушещия вълк-хулиган!

При корейските артисти, за да бъдат по-ярки и запомнящи се, липсва творческа "лудост" и премерена доза театралност. За да бъда по-ясна, говоря за онази лудост, която направи Джак Никълсън, де Ниро, Шон Пен, Джони Деп, Питър о`Тул, Малкълм Макдауъл, Кетрин Хепбърн или Лайза Минели... непреходни звезди. На корейските артисти, зорлем натикани в дълбокия битовизъм на сценария, остава да леят потоци от сълзи и истерично да се тъпчат с храна. Има и изключения, разбира се. Иначе стоят нещата при японците. Все още преживявам впечатленията си от една изключително нискорейтингова тайга, в която Мацуяма Кеничи и Мацуда Шота направо ме побъркаха с енергия, разкрепостеност, изобретателност и удоволствие от играта.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Ако те кефи енергията им, виж Казоку гейм с Камики Рюноске..според мен той би могъл да надскочи изтока си... Другият вариант е Нобунага Концерто с Огури Шун и Такаюки Ямада....

А чисто японска енергия - кое да е нещо с Шинохара Рьоко или Амами Юки. Тия са заразителни до припадък....

 

Няма спор и на мен ми е писнала нашата си, но напоследък и тук ми се стяга сърцето... С изключения де ☺

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Ако те кефи енергията им, виж Казоку гейм с Камики Рюноске..според мен той би могъл да надскочи изтока си... Другият вариант е Нобунага Концерто с Огури Шун и Такаюки Ямада....

А чисто япинска енергия - кое да е нещо с Шинохара Рьоко или Амами Юки. Тия са заразирелни до припадък....

 

Няма спор и на мен ми е писнала нашата си, но напоследък и тук ми се стяга сърцето... С изключения де ☺

Както е тръгнало ще стигнем до консенсус. Това ме радва. :)  

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Guest
Отговорете в темата...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Създай нов...