Jump to content

Кога и Как започна всичко?


NETI88

Recommended Posts

Мили съфорумници, любопитно ми е:

 

1) Кога и как се зарибихте по азиатското кино?

2) Кои са вашите любими държави от изтока?

3) Кои са вашите любими жанрове?

 

Специално аз се зарибих по азиатското кино през недалечната 2014 година. Един ден, докато си скучаех

попаднах на корейското "Булка от сто години", но тотално се влюбих в азиатското след "Пълна къща-печеливша комбинация ".

Хареса ми атмосферата и свежото излъчване, което предлага изтока, райските им природни красоти и културата.

Засега ми харесват Южна Корея, Тайван и Тайланд. На другите още не съм обърнала специално внимание.

И понеже съм момиче ми допадат романтичните неща и комедийните. :)

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Моята краста стартира официално през далечната 2007/8 година, когато endone (тук Endorian) започна да превежда и качва "Четирите бога на краля" в Замунда. Да е жив и здрав, а така и не го черпих ни една бира... пък колко му обещавах (ама и той не настоява много-много). :28558: Ако не се лъжа, най-зарибени тогава бяхме аз, sinardin, Крал, Estel и speedy86 (последната така и не изгледа сериала :rofl:). После се присламчиха и други. Та така почнахме да бичим яко спам в коментарите на замунда и беше голям кеф, ама като всичко хубаво сериалът свърши и вече нямахме къде да лафим за други сериали. И те така, от скука ли, от ентусиазъм ли беше - не помня, но на 16 април същата година си рекох "бе аз що да не направя едно форумче, нали не ми е за сефте, а и белким някой ме светне и за друг интересен сериал". И тъй написах в гуглето free forum hosting, избрах първия резултат, регистрирах се и се залових да правя сайтот. Трябваше да се измисли име - първоначално ми дойдоха всевъзможни тъпотии - Asian world etc и си викам "Димитре, не те бива да измисляш имена, открадни си някое яко и леко го промени". По онова време правех първи стъпки в хардкор музиката - ходех по концерти и прочие, и посещавах един сайт на име Hardcore Spirit. Викам си "що пък не, нашто може да е Eastern Spirit" - хем има източна нотка, хем комбинацията от думи носи позитивни конотации (демек връзки). :28558:

Реших да не му се суетя много и форумчето оживя. Беше време за реклама, за да не си пиша сам в него. Затова нашляпах поне 100 линка в коментарите под сериала в Замунда. До днес се чудя как не ме наказаха или баннаха, но явно така е било писано и сякаш някой ни побутна лекичко отгоре. :icon_sunny:

 

Първата седмица посещаемостта беше мижава. Регистрираха се 20-тина човека, сред които май беше и parab - основната виновница за структурирането на сайта и извор на хиляди нови идеи и вдъхновения. Без да си даваме сметка, постепенно започнахме да нарастваме. Помня, че отпразнувахме регистрацията на 100-ния потребител. Беше някво велико. :nunchako:Междувременно бяхме поизровили връзки за 50-тина нови сериала и филма (в началото форума разполагаше със секции само за филми и сериали - нямаше нито за музика, нито за книги, аниме - абе, суша). :slap:

 

По онова време sinardin ни избачка и първото ни лого. Ако се чудите, ето го - :essubs:. Дискусиите се разрастваха, започнахме да превеждаме, сдобихме се със сайт, който беше доста допотопен, но ни вършеше работа. Въобще бяха вълнуващи времена. Естествено, дойдоха и първите проблеми. Наложи се да търсим нов дом на форума, защото старото място взе да не издържа на всеобщия интерес. Ето как се оказахме в easternspirit.forumandco.com - отново на безплатен хостинг, но с повече възможности. Започна "Златният век" на сайта и моята страст към азиатското - филмите и сериалите станаха няколко хиляди, потребителите и преводите - също. Стартирахме първия фест в Пловдив, запознахме се с десетки оазиатчени хора от цялата страна.

 

Ту би кънтиню по този въпрос, че се уморих да пиша, а и се предполага, че съм на работа. :282:

 

По другите два въпроса лично аз никога не съм робувал на предразсъдъци като някои хора - "не ми харесва езика", "китайците са цигани", "корейците са откачени" и т.н. Хареса ли ми нещо - все едно откъде е, не ми ли хареса - плюя го до последно. :beer:

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Моето зарибяване почна много отдавна с японските анимета, излъчвани по RTL2, дето тогава не знаех, че а японски. Не разбирах езика, ама гледах, защото ми беше интересно. Даже си мислех, че Сейлър Муун е немска анимация.  :28558: 2006 почнах да ги гледам във Вибокс и Ютуб, вече разбрала, че са японски.  :na2:  Първото ми азиатско, иначе изгледах 2010 някъде (точно кога не мога да се сетя) и това беше филмът 100 паунда красота. Първият ми сериал беше Красиви като ангели. И оттогава се почна любовта ми към азиатското.

Първоначално като почнах гледах предимно корейско, но сега предпочитанията ми са насочени към японското. Гледам също така китайско, тайванско и тайландско. Корейското в последните години взе да ми става еднообразно. Без значение от какво обаче, превес винаги взимат японските драми.  :)

За жанровете съм казвала много пъти, не подбирам особено, харесвам всичко с изключение на сай-фай и ужаси. Най-обичам заплетени кримки, мистерии, съспенси, комедии, човешка драма и фентъзи. Мелодрами гледам много рядко, че не винаги съм в настроение да лея сълзи.  :896767:

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Не съм и предполагала, че историята на форума е толкова интересна. Дано още мнооого дълги години

да го има и все повече да се увеличаваме. Благодаря, че сте го създали за да ни радвате нас, обикновените

потребители.

И аз също не робувам на предрасъдъците на хората и си гледам азиатковците с кеф. И понякога

на майтап дори казвам на някого от обкръжението си, че е "расист". :28558: И те са хора като нас. Както те

са различни в нашите очи, така сме и ние за тях, но и те както и ние - души носим.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Стартирах през 2010 година. Ровичкайки из Замунда видях сериала "You're Beautiful". Свалих първите 2 епизода. Взе, че ми допадна, въпреки "дръпнатите". Догледах гo. В коментарите имаше препоръчки за още сериали... Гледах Марс, Хонг Гил Донг и вече бях зарибена. В началото не правех разлика между езиците, бяха ми адски смешни. Да не говорим за гримираните момченца с липса на мъжественост и девойки с мустаци. В последствие почнах да ходя на форумни срещи, да си пиша със съфорумци и т.н. Нещата станаха :)

 

1) Кога и как се зарибихте по азиатското кино? - Началото на 2010.

2) Кои са вашите любими държави от изтока? - Корея, Тайван, Филипини

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Ха шефе върна ме в хубавото минало  :28558: , благодарение на тези ти линкчета намерих и форума...кога се зарибих ми винаги съм гледала источни неща, за радост имаше от време на време някой японски или китайски филм. Но първият ми сериал беше Gokusen сигурно заради това и японските филми от малка си обичам най много японското, но както и казахте не робувам на определена страна и жанр само да ми хареса дали е от япония, корея, китай или др. А за форума хи първи досек беше и първият ми корейски сериал  "Четирите бога на краля", още си спомням радоста че има и други хора които харесват азиатско  :28558: , тогава както каза имаше само един раздел един сериал и един или два филма...славни времена. Не зная може би затова обичам толкова форума и хората в него...запознах се с качествени и добри приятели, дано продължим още много време :wub: . Най хубавото сега е, че можеш да намериш даден сериал или филм без проблем тогава нямаше от къде освен мижави сайтчета за онлайн, които винаги прекъсваха или изчезваше видеото  :cry: , тези който скоро откриват тази мания имат късмет с това...а и вече се превеждат от всички страни преди 2 години нямаше субтитри за нищо китайско например. Абе да сме живи и здрави и още много години заедно... 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Ако става въпрос за Азия - аз съм стара индийска риба. Но предполагам, че става въпрос за Източна Азия. Имахме си тракер, няма да му пиша името, че нещо тук не го долюбвате. Та един ден моя приятелка попита дали може да качи в тракера един корейски сериал - Boys Before Flowers. Качи го и като започна една мания сред част от нашите потребители, че до днес. След време разбрахме, че  не е най-хубавия корейски сериал, но за мен и още доста хора беше първия. Заедно с индийските филми започнахме да превеждаме и корейски сериали, след това японски, китайски и ... още го правим.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Бонд, то май и вие не ни долюбвате много, а? :28558:

Конкуренцията е хубаво нещо, тегли хората напред. :beer:

 

Някой каза, че е започнал с аниметата... аз започнах с аниметата от 1992/3 г. някъде, без да го осъзнавам и без да знам какво е "аниме". Чичо ми си беше купил сателитна чиния - по онова време такива екстри бяха още голяма рядкост и аз го чаках да отиде на работа и си пусках на телевизора му Сейлър Муун по някаква полска телевизия Полсат 2. Дублирано на полски от немски. :282: Сещайте се колко съм връзвал, гледах само картинки и се опитвах да си обясня ставащото. Иначе по-осъзнато беше след Волтрон и Звездните шерифи в края на 90-те, а значението на думата аниме я стоплих чак с Наруто през 2004 г. А пък едва преди няколко години разбрах, че Приказките на братя Грим по НОВА ТВ пак от 90-те също са били аниме. :mellow:

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

И аз съм аниме-рикрутната:) Имам някакъв смътен спомен, че интересът ми поначало се пробуди от едни хентай-сцени във филма "Demonlover", ама може и да греша  :28558:

 

Някъде началото на 2000-те открих за себе си прекрасните пълнометражни анимета. Мина доста време, докато ги издиря и иззяпам всичките най-стойностни. През тези години гледах с презрение на разните му там серийни "детски" по 20 минутки и волтрони  :28558: Ама като свършиха филмите, почнах и серийки. Впрочем, и до ден днешен почти не съм гледала нещо над 26 епизода сезона. Може би само Monster си остана.

 

2006-а година беше много силна - след Death Note и Ergo Proxy реших окончателно, че анимето  си запазва трайно място в живота ми и се регнах в "тирето" (анимес-бг). По-късно фенсъбнах някои любими неща като Gantz и Texnolyze и покибих малко на щат в Ryuko Fansubs:) Ама то се знае, че като се олях да гледам аниме в захлас, хубавите продукции започнаха драстично да не ми достигат. Затова минах постепенно и към азиатското кино - първо най-вече японски филми, после и японски сериали, по-късно корейски... Все още съм най-слабо подкована откъм Китай и Тайван - май така ще си и остане, защото в тази посока най-често се разочаровам.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

1) Кога и как се зарибихте по азиатското кино? 2007-2008 когато започна превода на The Story of the First King's Four Gods (2007) и появата на сериала. Регистрирах се във форума и оттогава гледам почти и само корейски сериали. Почнах и китайски, в последно време въпреки че езика им ме дразни (много странна интонация, както при японците). Просто нивото на корейските спадна.

2) Кои са вашите любими държави от изтока? Освен Южна Корея, Япония и Китай, другите държави от източна Азия са ми непонятни.

3) Кои са вашите любими жанрове? Любими са ми историческите, период, драма (не мелодрама) сериали.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Аз започнах в началото на 2012 с чисто,ама чисто любоппитство, и по тъп начин.Даваха по една българска телевизия ПОПКОР ТВ една песен на Beast- Shock, и се зачудих и си казах, ''Какви са тези'', и инищо повече.След известно време купих си брой на българско списание БРАВО и имаше отново статия за К-ПОП група,и тогава вече от чисто любопитство,и то заради едно изречение от статията пуснах групата и ми харесаха,да в началото ми бяха адски странни.И така вече 4 години съм с азиатското :D За японското пак по странен начин разбрах.Разбрах,че има филми тип YAOI, и така се зарибих по японското,а за останалите,тайландско,китайско и тайванско,постепенно.Нямам любима държава а всички тези,които споменах,Корея,Китай,Тайланд,Тайван и Япония,всичките си ги харесвам много,и като държави и заради това,че от тях има прекрасни артисти,които харесвам много.За стилове харесвам пак всичко,стига да ми  е интересно,и с любими актьори,така е и с музиката,нямам определен стил. :D  :) 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Ако става въпрос за Азия - аз съм стара индийска риба. Но предполагам, че става въпрос за Източна Азия. Имахме си тракер, няма да му пиша името, че нещо тук не го долюбвате....

Вие ли сте били, а? Ами значи заради вас съм тук. В не-споменатия тракер започнаха да се качват корейски драми. Днес,утре и после пак. Чудех се какво им харесват на тия "дръпнати"? Какво ли пък толкова интересно има, че в любимия ми сайт толкова "жълти" се нароиха? Съжалявам, че така се изразявам, но наистина в началото така ги наричах. И после реших да хвърля едно око на BOF, ей така, за обща култура . Това беше в началото, не, лятото на 2011. От тогава насам гледам основно азиатски продукции. Същите "дръпнати" ме плениха. Или просто бе дошъл моментът да се намерим? Кой знае... Факт е, че през 2011 открих Спирита и денят ми стана несравнимо по-ведър и забавен. Започнах да се усмихвам много, ама наистина много по-често. Започнах да се присъединявам към разни инициативи, да се запознавам с нови хора, да ми се случват страхотни неща. Та аз долюбвам, не, обичам и двата форума. Не мога да си представя деня без да вляза тук, да прочета мненията ви, да се усмихна с вас. Искам още дълго да е така. :)

А конкретно по въпросите:

1) Кога и как се зарибихте по азиатското кино? - По източна Азия през 2011. Брои ли се индийското от 2006 до сега?

2) Кои са вашите любими държави от изтока?- Ю. Корея, Япония, Тайван.

3) Кои са вашите любими жанрове - романтика, драма и мелодрама, комедия, трилър, човешка/семейна драма... Общо взето мога да гледам всичко, ако ме хване, без ужаси.

Най-хубавото е, че и у дома започнаха да споделят страстта ми. Дъщеря ми се регистрира също тук, а към днешна дата е дълбоко влюбена в Наруто и само анимета са й в главата. Забавно ми е да я гледам отстрани. :)

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Вчера беше, като че ли. Някъде 2010, пролетта. Даже помня, че съм чела и от двата форума./ препратките от новия/.

Писала съм и преди, прочетох в един мамешки форум, в който се разписвах, додето щерката беше малка. Бях на вълна Индия,

опитвах се да превеждам, опитвах се да се свържа с вещичките, но така и не ме приеха. Даже не ме регнаха.

Скромно казано, те губят. Слава на Бога, Буда и Вишну, явно е трябвало да стигна още по на изток. И случайно ми попадна корейски филм.

Кой точно беше първия, няма значение. "Голата кухня", май. После в края на субтитрите мярнах сайта и се зачетох.

Много сериозно се зачетох в най-различни неща.  Изгледах доста филми. Накрая на 11-а година се регнах.

"Кралството на ветровете" беше нещото, което буквално ме събори от коня. "Бичунмо"! Какви саги, боже, каква музика!

 свалях шапка на хората, които са ги превеждали тогава. / и досега е така/. После просто ми се случи нещо японско, което даже не помня.

 и се тръгна една...

 Това беше  питане №1.

 

№ 2 - Япония, най-вече. Корея също е любов. Искам да видя от Китай три области, искам да стигна и до границата Китай- Индия, някои области.

№ 3 - В различни периоди е различно. Случвало ми се е, след прекрасно аниме, да чета мангата /нещо огромно, писано години/

 дни и седмици наред. После да мина на корейска романтика, додето някой сценарист не ме откаже от жанра поне за 3 месеца. И за японско и корейско.

Нямам претенции, иначе. Има велики и посредствени филми. И сериали.  В тях търся само едно. Гледаем сценарий, добри диалози,

и поне малко хумор и пластика в тях, ако сценария го позволява. Нямам фаворити от държавите, изброени тук. Много е шарено, за да определиш.

Има прекалено много хубави неща, освен плявата.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Аз съм от динозаврите. Още помня началото и се усмихвам като се сетя какви яки дискусии се водеха в Замунда на тема Хонг Гил Донг. По онова време бяхме няколко души, но ярко съм запомнила Kang, Крал, Спиди, Демона, Синардин и шефа. Помня публикувания линк "Искахте форум, ето ви..." още съм тук...

Обичам азиатски филми от дете. Имах някакъв спомен за филма  "Хонг Гил Донг" , че ми е харесал. Ровех в Замундата и попаднах на сериала. Тогава още се излъчваше и не всички серии бяха преведени. Голяма мъка бе очакването да се появи преведена серия. Толкова бях запленена, че до сега е един от любимите ми сериали. Вероятно, ако го гледам днес може и да не ми хареса толкова, защото вече съм "посветена" и преситена от корейско, затова и не съм го гледала отново, но някой ден ще опитам да видя дали пак ще ми хареса.

Харесах корейски, японски и китайски езици от раз. Изключително мелодични са ми, а голяма роля за това има прекрасната музика към филмите които правят. Вече почти не гледам корейско, досадни са ми битовизмите, сексистката им култура, кифлите набедени за талантливи и красиви, закостенелите им традиции... Затова пък има достатъчно китайски, японски, тайвански и тайлански които продължавам да гледам с интерес.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Хм, конкретно първата ми среща с азиатското кино беше толкова отдавна, че дори не ми се смята-толкова страшно звучи казано в години :lol2: . Беше Куросава и Рашомон(по неизвестни причини заглавието тогава беше "Вратата Рашомон"), а аз бях на десет. Толкова ме впечатли, че седмици мислих за него, а и досега е на челните места в любимите ми филми за всички времена.

След това обаче последва дълга пауза и истинското пристрастяване дойде с анимацията. Първо беше едно пълнометражно Hi no Tori 2772: Ai no CosmoZone После като Рагнос попаднах на този полски канал,RTL 7, също със  Сейлър муун -полския не ми пречеше :D . Лошото е, че този канал изчезна и се появи оригинала-немския. Там даваха много повече неща, но...ами с немския нещо не се спогодихме :lol2: .Доста по-късно вече, дойдоха и интернет клубовете. В тях  имаше качени  анимета и се постарах да изгледам колкото се може повече. Минах през "тирето" както го нарече ксе и дори се регистрирах, но след неприятен опит във форума дълго време се въздържах да пиша. Точно там обаче разбрах за истърн спирит, току що бях изгледала анимето на Hana yori Dango и попаднах на темата за сериала. Линковете ме доведоха до сайта(стария) и от серия на серия(тогава още не го превеждаха май и релийзите бяха на чужда група-дори още са ми на един хард) започнах да търся информация за актьорите, после за техни проекти и нещата тръгнаха по реда си :)  

Любими държави не мисля, че имам.Реално не съм ходила за да мога да преценя нещо подобно, но мечтая и се надявам да отида в Япония. При повечко излишни пари Корея, защото звучи по-безопасно от Индонезия( искам да видя голяма част от островите) Камбоджа и Индия. Китай също е опция :)  

Конкретен любим жанр също нямам.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Оф, леле, каква тема... обичам да се връщам назад във времето и напоследък много ме гони меланхолията (премесена с носталгия по това хубаво време, когато бях дете), та...

 

Началото е доста години назад, в началото на 90те, когато от БНТ бяха закупили (от франсетата) прекрасни японски анимации като Али Баба, Буревестниците, Приключенията на Боско и Приключения в Космоса. По това време някъде (или може би маалко по-рано) се излъчваше и Шогун.  93та баща ми купи сателитна чиния и леле, мале, като се почна едно превъртане на немски, турски, италиански, полски и френски канали, че няма накъде повече. По всички тия канали (ама особено немските - RTL2 имаше посветен цял блок всеки ден) беше феерия на анимета. Сейлър Муун особено ми беше паднало на душата и понеже по RTL2, отвреме-навреме яко западаше нивото на картината се превърташе на полската телевизия (или може би, обратното беше, ах памет). Рагносе, евалата, просто! Не знаех, че и някой друг е гледал Сейлър Муун на полски! 94та дойде времето на електронните игри. Японците ме спечелиха тотално не само с прекрасната си анимация, по която въздишах, ами и със страхотен саунд. Музиката на Стрийтс ъф рейдж, Стрийт файтър, Сънсет Райдърс и Джетман се записваше на касетки и после се слушаше до изтъркване XD. Първият японец, по който се прехласнах, и досега си ми е чайлдхууд краш е, Юзо Коширо. XD Леко се отплеснах, тъй, докъде бях стигнала, а... да - по туй време се даваха и други изцяло японски неща по немската ТВ (която ми беше любима точно заради това), като Годзила филмите и Уинспектор. Японците ми изглеждаха чоу каккой в тях! После, 95-96та, и след това ми бяха донесли едни игрови списания от Америка. Да не говорим какви неща видях за пръв път в живота си (освен всички тия игри като Final Fantasy VII, Resident Evil, Killer Instinct, Mortal Kombat, King of Fighters и купища аниме филми като Ghost in the Shell, Akira, Record of Lodoss War и т.н. и т.н., които излезнаха по пиратски кастки в началото на 2000 у нас XD). В същото време, по френската Тв MCM в късните часове въртяха едно предаване

където и видях още толкова японски неизвестни за мен неща, като хентаите му разни и прочие чудотии.  Още ядна японска чудотия след това гледах с цялото си семейство и това беше Ошин. :28558: Може би първият ми сблъсък с японските драми. Така и не помня дали целия го дадоха по нашата телевизия, ама помня че доста се гледаше в нас. С огромен интерес следях и научно-популярният "Пътят на коприната". 2000и някоя почнаха да дават едно предаване за българите в чужбина, мисля беше по БТВ. В един от епизодите бяха на гости на нашенка, женена за японец. Този епизод повдигна нещо в мен и за известно време бях 0_0. Трябва да видя Япония, трябва да видя Япония!.. Няколко седмици след това ходиха на гости и на бг женена за китаец. И в двата епизода спомените ми са, че беше страшно трудно на нашите героини там и това вместо да ме откаже, не знам защо, още повече ме впечатли. След това имаше известен период затишие, защото бях луднала по други неща и тотално забравих азиатското.... докато един ден не загледах Кралят на шаманите по БТв. И оттам животът ми пак се преобърна. Манията се завърна с пълна сила, а и точно в тоя период имахме първия си стабилен интернет, за който не ти трябваше да ползваш телефон. Първото нещо, което направих беше да видя дали няма и други луди глави като мен и така попаднах на Аниме.лудост....и един друг форум, на който обаче забравих името. Оттам се прехвърлих в Анимес-бг, понеже лудост позападна. В анимеса, обаче, липсваше драма секцията. Помня, че аз, укио-чан, и още няколко човека гласувахме да има такава. Въпреки всичко, почти никой не пишеше там, а точно тогава пък ме беше ударила дорама вълната, защото навлизах в първите си драми. Бях изумена от Куросаги, драмата с Ямапи и Гонг - изгледах и двете на един дъх буквално. После се прехвърлих на тайванското, защото девойката, която качваше Гонг, хвалеше Марс. Изтекоха ми лигите и по него и исках още и още и още... Тогава укио ми каза за съществурането на Ийстърн спирит и останалото е история, както се казва. Ух, цял роман, ама няма как - с Азия имаме дълга и неотлъчна история. Със сигурност имаше и още неща, които забравих да спомена, ама.. стига толкоз, че се олях тотално :28558:

 

Поне да отговоря и на 2 и 3.

2). Япония над всички, ама това съвсем не значи, че не харесвам Корея, Тайван/Китай, Филипините, Тайланд.. на всички тези страни съм отделяла достатъчно внимание.. кой с музика, кой с култура, кой с филми и т.н.

3). Жанрово харесвам, общо взето, всичко.. нямам някакви кой знае какви предпочитания, само да съм в правилното настроение за съответния жанр :)

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Минах през "тирето" както го нарече ксе и дори се регистрирах, но след неприятен опит във форума....

 

same here. Всъщност споменатият форум на теория би трябвало да е най подходящото място за мен тъй като гледам предимно анимета и дори чета манги. Писах известно време там и ако трябва да съм обективен се получиха доста добри дискусии с някои потребители, но там е работата, че не бяха само тея потребители. Имаше доста други чиито мнения, просто ме изумяваха с инфантилност, необективност и изобщо липса на елементарна логика. Сеа аз съм бил къде ли не в интернет пространството и по принцип такива не ми пречат...особено в такива за игри като WoW или футболни форуми, където и се попържахме като каруцари лошо няма щото няма и как да очакваш нещо по добро и си ми беше дори доста забавно. Обаче ставайки въпрос за нещо, което съм гледал, чел и изобщо консумирал като интелектуално гориво вече работите отиват в съвсем друга насока тъй като както аз гледам сериозно да нахвърля впечатленията и мислите си така и очаквам същото от ответната страна. Ако мога да опиша как се чувствах там е все едно да си се записал в литературен клуб и след като си  чел някое забележително произведение като "Божествена Комедия" на Данте и изведнъж да се появи някой с брой на списание "Мики Маус" в ръка и да почне да ти бръщолеви, че било шедьовър и че в действията на Мики, Гуфи и Доналд се отразява смъла на живота и вселената. В такъв момент няма как наистина да не почнеш да си задаваш локално-екзистенциални въпроси. И тук съм виждал такива случаи, но са много по изолирани и честно казано по добре да си пиша сам колкото ме четат 5 човека на кръст отколкото да чета абсурди през пост-два.

 

*****

 

Иначе за интереса към Азия честно казано не мога да дам определена дата както останалите тук..стана постепенно тъй като макар и поамериканчени в класическите екшън филми (с Жан Клод, Майкъл Дудикоф, Брус Ли примерно) даваха нинджи, самураи, кунг-фу, муй-тай, сумо и прочие бойци, на които откровенно се възхищавах и ми беше много интересно, когато даваха кадри в Тайланд, Китай и особено Япония. Спомените ми от излъченият преди доста години в наш ефир Шогун с Ричард Чембърлейн също повлияха доста тъй като там имах изцяло възможността да се сблъскам с така любимата ми японска култура, но не мога да ги посоча като отправна точка. И аз съм от зрителите на Волтрон, но анимето, което ме спечели за каузата беше Kaiketsu Zorro, а по късно Ю Ги О откончателно отприщи желанието ми да гледам японски анимета.

 В този форум се появих след като видях адреса в субтирите на корейският Playfull KIss, който е и първата ми корейска драма. Тогава ми се стори странно, че някой превежда корейски драми и тъй като вече гледах анимета ме привлече факта, че сюжета е точно по манга. След това гледах BoF и Swallow the sun и се присламчих към тукашната общност. Въпреки, че почнах с корейски продукции обаче преференциите и до днес са ми строго в полза на японците, макар и нискобюджетни са много по съдържателни и стойностни. Продукции от Тайван, Тайланд и Китай не гледам заради едно прехвалено недоразумение наречено Mars, което ме накара да дам едно обещание към себе си като зрител и си го спазвам строго и до днес.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Зарибявката стана при мен през 2008 г., но докато четох предните коментари и аз се отплеснах в спомени за първия си досег с азиатското кино. Те са свързани предимно с летата при баба и дядо в края на 80-те и началото на 90-те, когато да видиш нещо интересно по телевизията беше истинско събитие, а щастливите притежатели на видео в квартала бяха точно двама. Разбира се, незабравимите "Шогун" и "Ошин", които опразваха улиците, както и едно японско детско игрално филмче, за момченце, което има дарбата да управлява електричеството. Имам много ясни спомени, но и до ден днешен не мога да го открия. Някои класически японски филми също стигаха до зрителите. И разбира се десетки знайни и незнайни кунгфу класики, които се пускаха на видеото в съседната бирария и чат-пат ни даваха да е сбутаме на една пейка да позяпаме. Когато вратата на бирарията беше здраво залостена си знаехме, че се пускат едни други филми, с немски дублаж и много пъшкане, затова си смигахме с подхилкване.

И аз съвсем наскоро осъзнах, колко анимета съм изгледала без да подозирам - "Тайнствените златни градове", "Звездните шерифи", "Космическата огнена птица", "Буревестниците", "Волтрон", "Сейлър Муун", "Братя Грим". За повечето си мислех, че са американски.  

Така през 2008-ти зачетох едно "сенчесто" онлайн списание за сай фай и там имаше раздел с ревюта на анимета. Един от авторите беше нахвалил и игралния сериал "Хана йори данго". Понеже анимация не ми се гледаше, реших да го пробвам и, дет се вика, останалото е история. Направо ми отвяха шапката, защото бяха толкова по-различни от американските тъпни, които вървяха в онзи момент. Като превъртях сериала два пъти и изнервено чаках да излезе превод на филма, започнах да търся друго със същите актьори. Започнах "Хана кими" с Огури и едва тогава ми хрумна да напиша в Гугъл "японски сериали" на кирилица. Най-отгоре на резултатите се кипреше темата в стария форум (няколко месеца по-късно стартира настоящият). Като я отворих, имах чувството че съм намерила златна мина.

И до ден днешен японското ми е на сърце. Може да се каже дори, че ми преобърна живота. Откъм жанрове съм всеядна, но предпочитам малко по-изтрещели неща. Рядко харесвам мелодрами и бонбонено розови романси. Може би затова не се харесваме особено с корейските сериали, но им свалям шапка за много от филмите. Китайско и хонконгско гледам, предимно филми. Тайванските сериали обаче не са никак лоши. Тайландско съм гледала много малко с изключен звук. Езикът им е направо мама миа!

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

При мен реално нещата стартираха преди около половин година. "Невинно" преглеждайки профила на една съвипускничка из Фейсбук попаднах на заглавието "Тайната градина" - корейският сериал. Понеже винаги съм бил романтик по душа си рекох да го сваля и да видя защо пък го е харесала мадамата. И то се оказа действително нещо страхотно! :) Самият формат 20 епизода ми беше нов, но много ми допадна, понеже е нещо средно между филм и ежедневна сапунка от сорта на латино-американските или турските заглавия. От там като всеки уважаващ себе си "аналитичен"-тип човек си рекох, че трябва да намеря най-доброто място където да ми препоръчат нещо сходно за гледане. От БГ сайтовете това безспроно е Eastern Spirit. Така и направих първата си тема тук (която естествено веднага беше преместена като мнение в общата тема за препоръки - но кой да знае, че такова нещо съществува като си нов потребител). За радост много хора откликнаха и ми помогнаха да се ориентирам. Минусът беше обаче, че наред с някои добри сериали изгледах и бая боклуци, но това е обща болест тук във формуа. Много малко са потребителите, които да имат високи изиксквания или поне да имат някакви "конкретни" такива от даден сериал. Повечето гледат всичко, всичко им харесва и всичко коментират. Така че е невъзожно човек да се довери на преценката им... Както и да е. След като минаха летните месеци някак меракът ми за корейски сериали осезаемо спадна (изгледах 2-3 сериала от които 2 разочароващи и един сносен) и в момента по-скоро изчаквам пак да ми дойде музата. :) Усещам обаче, че определено чувството не е същото като в началото... Голяма част от кор. сериали са правени по шаблон, което доскучава в даден момент. Отделно определно като жанрове са набляга на романтиките и може би историческите (които на мен са ми изключително скучни поради факта че самата им история е по-скоро обуславяна от догми/закостеняло мислене и кралски интриги). Най-слабата част от кор. сериали като цяло винаги е бил сюжетът. Имат прекрасни на външен вид актьори, музиката им също е страхотна, но истории-действие-сюжет НЕ могат да пишат за съжаление. И до ден днешен не съм гледал кор. сериал, в които да се изисква мислене над средностатистическото или идеята да е обмислена на 100%. Спирам понеже усещам се отклоних от първоначалната тема, но ще прощавате. Рядко пиша, та като се отпуша стават дългички мненията. :up:

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Guest
Отговорете в темата...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Създай нов...