Jump to content

Recommended Posts

Persona_Non_Grata_(2015_film)_poster.jpe

 

Persona Non Grata

杉原千畝 スギハラ チウネ

Оригинално заглавие: Sugihara Chiune

 

Страна: Япония, Полша, САЩ
Език: английски, японски, руски, полски

Премиера: 5 декември 2015 г. (Световна премиера - октомври в Каунас)

Жанр: драма, биографичен, военен, исторически

Времетраене: 139 мин.

Режисьор: Селлин Глък (Oba: The Last Samurai, Lorelei)

Участват: Тошиаки Карасава, Коюки, Борис Шиц, Агнешка Гроховска, Фумио Кохинака, Гаку Хамада, Такаши Цукамото, Кеничи Такито, Цезари Лукашевич, Михал Зуравски, Анджей Блуменфелд, Сатоши Никайдо, Ицуджи Итао, Рьо Ишибаши

Бюджет: $6 млн.

Субтитри: английски, в торента; руски дублаж

Wiki

IMDB

 

Резюме

 

"Японският Шиндлер"

Така наричат дипломатът, спасил хиляди евреи - истински бежанци, от лапите на нацизма по време на Втората световна война. 

За жалост, много малко хора знаят за благородната постъпка на този човек. Изглежда мъглата на историята не е забулила съвсем добрината му и тя все още се помни. 

Кой е Сугихара Чуине (1 януари 1900 - 31 юли 1986)?

"Ако не се бях възпротивил на правителството, щях да се възпротивя на Бог." - думи на Сугихара

За разлика от Оскар Шиндлер, известният немски индустриалец, чиято първоначална мотивация за спасяването на евреите е била печалбата, Сугихара е взел решението в разрез със заповедите, с риск да прекрати дипломатическата си кариера.

Делото на Чуине ни напомня за някои важни истини и морални правила, които хората напоследък често забравят: да правим добрини, да помагаме на нуждаещите се, независимо какви са те - добри или лоши. 

Сугихара е посланик в Каунас, Литва, когато започва Втората световна война. Тогава успява да спаси над 2100 евреи (по данни от филма, но в уикипедия пише около 6000), като между 18 юли и 28 август им издава нелегални транзитни визи, за да преминат през Япония и да стигнат до Кюрасао. Той пренебрегва заповедите на своите началници в Токио в името хиляди човешки животи. Сугихара е единственият японец, удостоен със званието "Праведник на света ("Righteous Among the Nations"). Всъщност, той е бил скромен човек, направил това, което е смятал за правилно. Нищо повече.

След края на дипломатическата си кариера, Сугихара живее в неизвестност. Години по-късно един от хората, на които е помогнал, го открива и разгласява на света историята.

С изключително внимание към кинематография, костюми, сценография и музика, продукцията има тежестта на епичен емоционален разказ. Състаряването е направено отлично (на подобни филма винаги отчитам това). Бюджетът е бил далеч от средствата, които Холивуд хвърля за своите исторически заглавия, но за мен това не им отстъпва по въздействие и визия, което за пореден път показва, че не парите са важни за създаването на добър филм, или поне не са водещи.

Автентичността е постигната, благодарение кастинг режисьора на Анджей Вайда. Лентата е заснета в Полша, режисьорската версия е подготвена в LA, а пост-продукцията е голяма част от редакцията са направени в Япония. Вишневите дървета в началните кадри са компютърно генерирани, а дъщерята на Тошиаки Карасава проектира японските костюми. Много хора смятат, че трябва да има и director’s cut, който да покаже орязаните сцени, каквите очевидно е имало.

 Малко се знае за предисторията Сугихара. Тя е щрихирана в началото на филма. След като учи в Харбин и развива владеенето на няколко езика, Сугихара построява огромна шпионска мрежа в Манджурия по заповед на началниците от Министерството на външните работи в Токио. Но през 1937 г. той е обявен за "персона нон грата" в Русия като наказание за преговорите, които води в полза на Япония за придобиване на стратегическия клон от Северно-манджурската железница. Това пречупва неговата мечта да работи в консулството в Москва.

В Каунас през 1939 г., Сугихара наема полски офицер от разузнаването, Пеш (Борис Шиц) и заедно с личния си шофьор събира разузнавателна информация, свързана с нацистите и руснаците. Японското Министерството на външните работи трябва да знае истинските намерения на двете страни, след подписването на пакта за ненападение между Хитлер и Сталин. Филмът представя Сугихара не само като състрадателен дипломат, но и като прозорлив човек, проумял безумието на нацизма и предвидил последствията от войната за собствената си страна. 

 

Режисьорът

 

Селлин Глък  е роден в Япония. Майка му е американка от японски произход, а баща му е евреин. Семейството на майката пристига в Америка през 1896г., но след атаката на Пърл Харбър е интернирано в лагер, където живее при жалки условия. Глък се дипломира в Канадската академия в Кобе и завършва с отличие театралния департамент на колежа Помона ("Отидох в училище, за да стана инженер, а излязох актьор.").

Използвайки мултикултурното си наследство, той прекарва близо 30 години в създаване на филми с акцент върху Япония. Има зад гърба си три исторически филма, снимани там. Прилага най-доброто от двата свята в работите си. Бил е асистент-режисьор на Ридли Скот, Майк Фигис и Робърт Земекис за филми като Godzilla (2014), Memoirs of a Geisha (2005), Transformers (2007), Remember the Titans (2000) и Contact (1997).

 

Любопитно:

* Филмът е заснет в Полша по случай 70г. от края на Втората световна война. Снимките приключват през ноември 2014г.;

* Сугихара казва на чужденците да го наричат "Семпо" - китайско-японското четене на собственото име, откривайки, че то е много по-лесно за произнасяне от хората на запад;

* Историята на Сугихара е представяна в късометражния филм "Visas and Virtue" (Оскар в категорията за 1997г.), режисиран от Крис Ташима, както и в документалната лента на PBS "Sugihara: Conspiracy of Kindness" (2000);

* Режисьорът научава за Сугихара от книгата "Планът Фугу" на Марвин Токайер. Тогава разбира, че и други дипломати са постъпили по същия начин (китайският консул във Виена, американският в Марсилия, включително и български представители);

* Героинята на Ирина е измислен персонаж (сравнявана с този на Ингрид Баргман в "Казабланка"), който скрива разводът на Сугихара с рускиня през 1935г., преди завръщането му в Япония и брака му с Юкико;

* Интересно, но като се загледах в лицето на истинския Чуине, се оказа, че той повече прилича на Сатоши Никайдо - актьорът, който във филма играе колега на Чуине в Далечния Изток, с когото са завършлии университета в Харбин. Може би това не е случайно, но създателите показаха, че двамата са научени на състрадателност, която да ги води в техния път на дипломати именно там. Визуално Карасава наистина не прилича на оригинала, но духовният заряд, който актьорът дава на ролята, е същият;

* В непосредствена близост до Старбъкс, в центъра на Малко Токио, в Лос Анджелис, се намира бронзова статуя на мъж в костюм, който държи малък лист хартия. В основата има надпис от Талмуда: "Този, който спасява един живот, спасява целия свят." Този мъж е Сугихара.

 

Големият проблем тук е английският или по-скоро липсата на субтитри в оригиналната версия, което прави трудно разбираемо някои реплики, дори и от неяпонските артисти. За мен това не разваля въздействието на лентата, понеже така изглежда автентично. Едва ли оригиналните лица са говорели по-добър английски. По-важно е да има субтитри, за да се схване диалога

 

Торент

 

Торент с руски дублаж

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Guest
Отговорете в темата...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Създай нов...