Jump to content

Kabukicho Love Hotel (2015)


lazeto

Recommended Posts

spacer.png

 

Kabukicho Love Hotel (さよなら歌舞伎町)

Страна: Япония

Също така известен като: Sayonara Kabukicho

Премиера: 24 януари 2015

Времетраене: 135 мин.

Жанр: Драма, Романс

Режисьор: Ryuichi Hiroki

Субтитри: Английски

:imdb:

                

Участват:

Shota Sometani - Toru Takahashi

Atsuko Maeda - Saya Iijima

Kaho Minami - Satomi Suzuki

Lee Eun-Woo - Lee He-Na

Yutaka Matsushige - Yasuo Ikezawa

Nao Omori - Kazuki Takenaka

Roy - Chonsu An

Asuka Hinoi - Miyu Takahashi

Miwako Wagatsuma - Hinako Fukumoto

Shugo Oshinari - Masaya Hayase

Tomorowo Taguchi - Masashi Kubota

Jun Murakami - Kagehisa Amemiya

Aoba Kawai - Rikako Fujita

Tomu Miyazaki - Ryuhei Shinshiro

 

Резюме: Филмът разказва историята на петима души, чиито съдби се пресичат в любовен хотел, намиращ се в Kabukicho, Tokyo...

 

Свали  :click:   :click:   :click:   :click:   :click:   :click:   :click:

 

Онлайн с английски субтитри :click:

 

Онлайн с руски субтитри :click:

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Страхотен филм! Ако Рюичи Хироки не се беше старал така детайлно да напомня за старите си пинк филми и беше наложил цензура на 2-3 сцени, тази лента щеше да е шедьовър. Въпреки това, тя разглежда по уникален начин съдбите на 5 двойки, които се озовават за 24ч. в хотел, намиращ се в квартала на червените фенери Кабукичо. За цялото това време се случват невъобразимо количество неща, които променят живота на персонажите. Най-ценното качество на филма е реализмът, заложен в него. 

Актьорските изпълнения са брилянтни. И млади, и стари направиха чудесни представяния. Малко хумор, малко тъга, сериозност, разум, мъка, сълзи, усмивки, късмет, убийство. Всичко можете да видите тук. Богатство на образи и действие. Всеки персонаж носеше някакво бреме на плещите си, крише тайна или идваше в хотела, за да открие утеха. Но всички те имаха мечти. Най-хубавото е, че повечето от тях накрая намериха сили да продължат уверено и достойно по пътя си.

Неочакваните обрати са изключително въздействащи и правят историята още по-интересна. Когато опознае героите, зрителят става още по-съпричастен към тяхната участ и започва искрено да им симпатизира, независимо от работата, която са принудени да вършат в настоящия момент.

Любими сцени: тази с героя на Шуго Ошинари и избягалото момиче. Шота също имаше уникални кадри. Подобни образи му стоят като залепени за аурата. Горкият му герой! Толкова много му се насъбра за 24 часа, че той направо избухна в един момент. Кадрите на зазоряване имаха отрезвяваща и пречистваща сила за всички. Автобусът тръгна за провинцията с двама души на борда, които бяха кръвно свързани, но не знаеха, че са в него. Въпреки това, духовно те бяха усетили един и същ порив, който ги водеше напред.

Ац`ко Маеда се появява повече в началото и в края и този път са представили истинското й лице. На финала тя пее, но през сълзи, не като айдъл, а с фалшив глас, който обаче извира от дълбините на душата й.

Корейските актьори бяха прекрасни! Много убедителни на екрана. Ето такива изпълнения искам да виждам от тях в родното им кино.

Харесвам повече японското заглавие, "Сбогом, Кабукичо", понеже в него има надежда за бъдещето на героите, а и те на финала казаха "Сбогом" на хотела, за да вървят непред. Английският превод е малко пресилен. Звучи по-гръмко, макар че също пасва на темата, засегната във филма.

 

Определено трябва да се сложи една червена точка тук 18+. Нека зрителите имат предвид това!

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Всеки отваря или затваря своя път. Хубав е филма наистина.
Много на дълбоко ни закара, особено към средата беше силно драматичен и само усилваха темпото. Много много ми хареса корейската двойка, прекрасна игра и на двамата, бяха ми като лъч светлина, макар и толкова нещастни, бяха себе си, харесаха ми много. Цялата чувственост на филма дойде от тяхното изпълнение. Заради тях бих го гледала  отново.

Шота също беше много добър, още като сложи "униформата" ;) анцунг "Адидас" вече му симпатизирах много и той извървя пътя си, дори и без последните 3 минути от филма бях наясно, че неговия път се променя и той вече е наясно със себе си, изигра добре промяната.
Секс сцените си стояха добре във филма, все пак това е света на хотел Кабукичо, иначе щеше да се изгуби реализма и драмата на героите.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Чистачката, олеле, за нея трябва още един филм да се направи, много ме възхити и изненада и всичко, нейната история не беше по-малко силна даже напротив, най-силна си беше. Не исках много да коментирам отделните герои, защото доста от магията на филма е сам да ги видиш и усетиш, но мога да кажа, че чистачката и дилемата на полицайката в края на филма бяха може би апотеоза на това, за което идеше реч през цялото време, за свободата да си ти и да обичаш. И понеже се разговорих, за съжаление доста често се срещат такива типажи като полицайката

която също беше нарушила всички норми, но си мислеше, че нейната изневяра е по-малко престъпление от това на чистачката, страхотно лицемерие показа, но поне полицая я приземи набързо с думите си и беше много прав между другото. Истината е, че всички сме бездушни към проблемите на другите, но когато нещо пряко ни засяга, тогава нещата се обръщат.

 

И още и още много неща ме грабнаха и замислиха, всички посетители на хотела до един бяха много пъстри и многолики. Филмът си е за култов статус от където и да го погледнеш.

Приятно гледане на всички, които обичат умните филми, които разказват и показват много неща от шантавото нещо наречено живот.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Ха! Полицайката е взела награда за поддържаща роля! Филмът е влязъл в десетте най-добри ленти за 2015г. на Йокохама филм фест. Заслужено!

Сверете си часовниците, че като гледам повечето заглавия скоро няма да ги видим преведени, или въобще няма да стигнат до нас.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Историите бяха интересни, но филмът не ме грабна особено. (Единствено корейците почувствах)

Едната причина беше ужасно дългите кадри и сцени с безсмилени неща. Предполагам тяхната идея е да почувстваш живота на героите, но мен ме избиваше да режа салата и да си проверявам пощата - такива неща... Другата - лошата игра на част от героите докато си разказваха личните истории - сестрата примерно или ученичката. Третата ... излишната поучителност. Толкова е поучително, че нито една развързка не ме изненада.

 

Накратко - не ми хареса... но пък ако си ви харесва на вас  - о'к. :)

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Долу горе предполагах, че може и да не ти хареса Майра :D  точно заради дългото разказване, много го разпростряха във времето, права си.

Аз гледах през очите на Шота и му симпатизирах, може би затова малко по-леко изтърпях протяжните дълги части. Корейците са искрата, радвам се, че те поне са те грабнали, историята им беше истинска и красива.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Ами Шота е такъв "мръхльо" и тук както и навсякъде, че за мен стана най-добрия "мръхльо"-актьор :)))))))). Всичко мръхлеско в мен събужда :) да му съчувства....

Но като цяло, дайте ми на мен филми за страст и дракони, криминалета, пищови и мечове, песни за жива вода, трудности и изпитания, битки и герои, любов на тежки червени капки... и онова тъъъънко удовлетворение в един кадър да почувстваш една поема - а не едно изречение в 15 кадъра....

"...гордо прорязва полетът на ястреба пустеещите небеса...", пее си Урсула..

нда :)

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Лузърче е да, мръхляво и натурално, кефи ме погледа му, когато вижда как всичко се случва около него, а той не знае на къде да поеме, този образ го прави толкова достоверно, просто перфектен :D ама ние не знаем оригиналния Шота как е, така че  ;)

Мен ме кефи, смятам, че е готин актьор, има нещо неподправено в него, а защо винаги вкарват нравоучения в неговите роли не знам.

 

Другият път като го видя яхнал дракон да цепи мрака с меч в ръка ще свирна да го гледаш, но засега толкова.  :D

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Филмът е силен и хубав,много ми хареса.Актоьорите много добре са си изиграли ролите.Надявам се да има превод и на български.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Малко по превъртах тук и там, но явно си падам по по-мрачните герои и филми. Все пак корейците откраднаха историята. Шота си го харесвам където и да се появи, но неговия герой така и не успя да разбере кое е важното според мен. Хубаво е да можеш да се върнеш някъде, при семейството в случая, но нали всеки трябва да може да продължи напред, а не да се връща. И да отстоява това, което иска. А той просто се предаде, за разлика от корееца.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Всеки един от персонажите искаше промяна. И героят на Шота не правеше изключение. Факт е че на финала

Off Topic

всички казаха довиждане на хотела и стария си живот. 

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Guest
Отговорете в темата...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Създай нов...